Алпи 2019

JuSK
ОФРОУДЪР
Мнения: 64
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Алпи 2019

Непрочетено мнение от JuSK » 12 яну 2020 14:21

Привет! Искам да споделя с вас пътуването си из Алпите от август 2019. Пак пътувах с моя малък, но любим мотор - KTM Duke 390 от 2016 г. Дните са 15, километрите 6 322, проходите… много, някои преминах и по 2 пъти, държавите: Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Италия, Швейцария, Франция и мъничко от Австрия.
Изображение

По-точно местата, които посетих:
София - Мокра гора (Сърбия) - Самобор (Хърватия) - Италия: проходите Федая, Пордой, Села, Фалцарего, Стелвио, Гавия - влизане в Швейцария през Шплугенпас, проходите Сан Бернардино, Сен Готард, Зустен, Гримзел, Фурка, Нуфенен - язовир Гранд Диксан, френските проходи: Галибиер, Изоард, Ла Бонет, Тюрини - спускане към италианското крайбрежие и малко крепости из Реджо Емилия, ез. Гарда, прохода Сан Болдо, яз. Вайонт, ез. Саурис - скок до Гросглокнер (Австрия) - прохода Предил (Словения) - връщане през Сърбия.
Да кажем, че тази карта донякъде дава представа за основната част от маршрута ми:
https://goo.gl/maps/VvgaikvpGWbf7aWu6
Постарах се да направя по-точни карти по дни с изминатите километри. Както се вижда, старателно отбягвах всички по-големи градове по пътя си - не ме влече да се бутам с туристи и да пазарувам, исках си карането и природата.
По гугъл мапс се очертаваха малко над 5 500 км (от опит знаех, че щяха да набъбнат поне до 6 000), а от 16те дена, с които разполагах, задължително исках да си оставя 1-2 в запас (за непредвидени обстоятелства или просто, за да мога в движение да меня маршрута). Последните 2 години карам основно извънградско - през седмица си избирам единия почивен ден и си харесвам еднодневен преход от около 500 км. Планирам го по гугъл мапс и по приблизителното време, което дава, съм си свикнала да добавям още 50% отгоре (Т.е. ако ми изчислява, че пътуването ще ми отнеме 6 часа само каране, реално за мен е 9 часа със спиранията за гориво, снимки, нещо за разглеждане). Та и сега така - сметнах си преходи от около 6-7 часа дневно, максимум 8, като имах предвид и терена, пътя и границите за Балканите. Имах предвид две основни правила:
Да си пресметна преходите така, че никъде да не замръквам на път! Смятах да спя само по хотелчета, които да избирам от букинг и от еър би ен би.
Казах си твърдо: начертала съм си доста амбициозен маршрут, който може да не е по силите ми. Във всеки един момент трябва да мога да си дам сметка, че съм надхвърлила възможностите си, да съкратя маршрута и да се върна безопасно назад. Най-дългото пътуване, което досега съм правила, е било за 5 дена, при това с приятел. Сега времето и километрите са тройни, умората ще се натрупва, може да стигна до Италианските Алпи, да се порадвам там на страхотните пътища и планини и да се върна полека назад. Просто си казах сама на себе си, че предначертаното е само идеал, от който ще искам да видя максимално, но не непременно всичко и не на всяка цена.
Пресметнах си по колко дни ще прекарам във всяка държава по пътя си, колко нощувки ще имам и купих валута. Държа различните валути в надписани пликове (за улеснение записвам отгоре и стойността им спрямо лева) и за транзитните страни (Сърбия, Босна, Хърватия, Словения) поставям съответните пликове в чантичката на резервоара, за да са ми под ръка.
Хайде да потегляме, че встъплението става много дълго!
Последна промяна от JuSK на 19 яну 2020 17:25, променено общо 2 пъти.

JuSK
ОФРОУДЪР
Мнения: 64
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Алпи 2019 - Ден 1

Непрочетено мнение от JuSK » 12 яну 2020 14:33

Ден 1
Събота, 3 август
София - Мечавник, Мокра Гора (Сърбия)
606 км
https://goo.gl/maps/6eer9XQtqnWgYPUi8

Предишната вечер, както и почти цяла нощ, бе валял проливен дъжд, придружен от силен вятър. Проверка на гуми, светлини, спирачки, докарах дюка пред блока и свалих багажа. Денят бе свеж, улиците още мокри, а мен ме бе обзело леко нетърпение. Близо до телевизионната радио кула на бул. Яворов ме тресна светлина откъм гърба. “Ех, с нарушения ли ще започвам...” - помислих си с досада. Но за късмет фиш и досега не съм получила. Август месец, очаквах голямо натоварване на Калотина, затова предпочетох да мина през Стрезимировци, край Власинското езеро и завоите към Сурдулица. Излишно е да казвам, че граничният пункт бе спокоен и не чаках :)
Изображение
Бърза снимка веднага след границата, след което по завоите и към магистралата. На няколко пъти се опита да ме вали, но минавах все по периферията на големия дъжд. В един момент заваля по-силно и влязох в бензиностанция да заредя, да почина и да изчакам да отслабне дъждът. Мислех си колко много гастарбайтери пътуват - коли, претъпкани с хора и багаж, дразнех им се как се движат в групи от 2-3 коли и карат като зомбита - изпреварват в колона и често безогледно засичат останалите. Бях потънала в такива мисли, от които ме изтръгна родна реч край мен. За моя изненада до мен се намираше бивша колежка със семейството си! Оказа се, че се местят в Германия окончателно… Както се зарадвах, че я виждам, така и се натъжих, че емигрира. И си дадох сметка, че много от гастарбайтерите не са само от близка Турция, а и от нашата Родина!
В крайна сметка, потънала в размисли, продължих под мрачното небе. Разбира се, в един момент успях да хвана грешен изход, което ми коства по 20 км в посока. Случват се и такива неща (на някои хора малко по-често) ;) После защо набъбвали километрите по маршрута с десетина процента… Към 19 часа пристигнах в Мокра Гора и се настаних в симпатична дървена вила на 2 етажа:
Изображение

Намира се досами началната гара на Шарганската осмица - трасето на теснолинейката, която обикаля този живописен район. Линията описва осмица, оттам и името. Набързо притичах около гарата:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Край ресторантчето на гарата:
Изображение

Изображение

Панорама към част от гарата:
Изображение

Изображение

В ниското има църквичка с широк зелен двор:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Какво всъщност има там, в това западно крайче на Сърбия? Там е Мечавник, Дървеният град, построен от Емир Кустурица. Нарича се и Кустендорф, построен е от дърво и камък и всяка уличка там носи името на известна личност: Никола Тесла, Иво Андрич, Брус Лий… Много чаровно местенце, което е малко средище на култура и изкуство. През 2017 година с pegasoto минахме покрай Мечавник, но бързахме за каньона на река Тара и нямахме време да се качим и да го видим. Затова бях планирала нощувка тук, не ме оставяше на мира този спомен! Намерих стръмна пътечка от гарата до градчето и за 10-15 минути се изкачих до Дървения град:
Изображение

Изображение

Изображение

Забележете и настилката - дърво и камък!
Изображение

Изображение

Изображение

Църквата “Св. Сава”:
Изображение

Зад площада с църквата се вият стълбите на улица Брус Лий, които водят до дървени къщички. Частни имоти...

Изображение

Изображение

Обратно към туристическата част:
Изображение

Клуба на писателите “Никита Михалков”:
Изображение

Изображение

От терасата на близко кафе-ресторант:
Изображение

И понеже се свечери, наближаваше 8 вечерта сръбско време, 9 нашенско, тръгнах обратно към скритата пътека, като по пътя цъкнах последни снимчици:
Изображение

Изображение

От едната страна надписът е на кирилица, от другата - на латиница. Пъстра страна, от бивша Югославия…
На бегом слязох по пътеката и седнах в ресторанта на гарата. Очаквах да ме одерат със сметката, но се оказа, че цените никак не са високи - супа и салата за 6 лв.
Последна промяна от JuSK на 19 яну 2020 14:17, променено общо 6 пъти.

JuSK
ОФРОУДЪР
Мнения: 64
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: Алпи 2019

Непрочетено мнение от JuSK » 12 яну 2020 15:56

Странно, във форума ми се завъртат някои от снимките и изглеждат "полегнали". Не знам как да го поправя, дала съм линкове, в които снимките са си "изправени"? :? Освен да давам и линковете, който иска да види по-добре полегналата Тодора, да я цъкне допълнително? :hmm:

Потребителски аватар
Marin Stoyanov
АДМИНИСТРАТОР
Мнения: 4373
Регистриран: 04 фев 2008 22:15
ime: Марин Стоянов
Skype: MARINHAKER
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota 3000td 1KZT
Местоположение: Стара Загора
Контакти:

Re: Алпи 2019

Непрочетено мнение от Marin Stoyanov » 13 яну 2020 11:20

Няма проблем за снимките, ще ги променим! Говорих с Любо или Иво да ти предадат, ако искаш ще ти направя място в нашият сървър да ги качваш там, понеже идва момент където искат заплащане и във времето не се виждат!
"В този мошенически и кървав век/ сред този народ от света и от Бога отлъчен/ ако срещнеш честен човек - убий го да не се мъчи!" - Стефан Цанев.
"Демокрацията и плурализмът дават на всички граждани правото да говорят каквото им падне и да оспорват всичко. Стига да не е мнението на някой дебел господин, излизащ от черен мерцедес, с черни очила и обграден от сонм от ангели с вратове като стволовете на шейсетгодишни букове в основата. Българите не обичат да противоречат на такива хора, по-скоро се съгласяват за всичко с тях." - Калин Терзийски

Потребителски аватар
v69
Модератор
Мнения: 1034
Регистриран: 01 апр 2009 21:26
ime: Виктор
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Тойота Ярис
Местоположение: Тирол

Re: Алпи 2019

Непрочетено мнение от v69 » 13 яну 2020 18:50

Най вероятно там където са ти снимките е включена опция да се показват снимките според данните от EXIF файла на всяка снимка поотделно и така сайта знае в каква позиция е бил апарата по време на снимане и съответно така ги показва. Когато ги даваш като адрес в друг сайт (в случая Оффроуд СЗ) сайта не ги поставя по същият начин понеже взима само изображението без да се съобразява с позицията на апарата по време на снимане. Това е само предположение. Ако искаш опитай да редактираш снимките чрез завъртане в сайта от който ги споделяш и виж как ще се отрази това в нашият форум.
Марин е прав, че е хубаво ако можеш да ги качиш в нашият сървър за да се запазят при нас завинаги.
Иначе съм един от тези които очакват с нетърпение продължението.

Поздрави!
НЕ КАРАЙТЕ СЛЕД БЕЛАТА, ОТ ТАМ НЕ МОЖЕ ДА СЕ МИНЕ !!!

Потребителски аватар
Marin Stoyanov
АДМИНИСТРАТОР
Мнения: 4373
Регистриран: 04 фев 2008 22:15
ime: Марин Стоянов
Skype: MARINHAKER
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota 3000td 1KZT
Местоположение: Стара Загора
Контакти:

Re: Алпи 2019

Непрочетено мнение от Marin Stoyanov » 14 яну 2020 08:48

Така мисля, че е по добре ;)
"В този мошенически и кървав век/ сред този народ от света и от Бога отлъчен/ ако срещнеш честен човек - убий го да не се мъчи!" - Стефан Цанев.
"Демокрацията и плурализмът дават на всички граждани правото да говорят каквото им падне и да оспорват всичко. Стига да не е мнението на някой дебел господин, излизащ от черен мерцедес, с черни очила и обграден от сонм от ангели с вратове като стволовете на шейсетгодишни букове в основата. Българите не обичат да противоречат на такива хора, по-скоро се съгласяват за всичко с тях." - Калин Терзийски

JuSK
ОФРОУДЪР
Мнения: 64
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: Алпи 2019

Непрочетено мнение от JuSK » 14 яну 2020 09:30

Перфектни са :) Ще оправя другите и нататък няма да има такива грижи. Просто ще ми отнеме малко време, докато ги издиря. v69, Марине, благодаря за обясненията и за помощта! Може би събота-неделя ще публикувам следващия ден от пътеписа, през седмицата трудно намирам време. Поздрави! Юлето

JuSK
ОФРОУДЪР
Мнения: 64
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Алпи 2019 - Ден 2

Непрочетено мнение от JuSK » 15 яну 2020 21:30

Ден 2
Неделя, 4 август
Мечавник (Сърбия) - Вишеград (Босна и Херцеговина) - Самобор (Хърватия)
583 км
https://goo.gl/maps/6Boj1oePqN6Xiw9i7

Утрото бе свежо и планинско зелено!

Изображение

Изображение

Бърза закуска, изкарах моторетката от двора, натоварих багажа и се отправих към близката граница с Босна и Херцеговина. Пунктът представлява порутена барачка край прашасало шосе, край която бяхме само аз и още един мотор. Малко завои из планината и пристигнах във Вишеград. Там исках да видя Андричград - още една идея на Кустурица.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Едно хлапенце се радва на гладката каменна улица:
Изображение

На фасадата на къщата, край която търчи:

Изображение

Изображение

Изображение
Още малко из каменните улички:

Изображение

Изображение

И продължих по пътя си. Спрях за много кратко край моста на Мехмед Паша Соколович на река Дрина:
Изображение

Изображение

Не му отделих подобаващото време и внимание, но ми беше познат от 2017 година, а бързах към нови места!
Чакаха ме прекрасните тунели и завои, следващи пътя на зелената Дрина. Слаб трафик, хубав асфалт, човек може спокойно да се наслаждава на гледката встрани:
Изображение

Изображение

Изображение

Много е приятно да се пътува из босненските планини, има и гори, и високи места, асфалтът е хубав… е, на места шофьорите си карат малко специфично, да го кажем - не се придържат съвсем стриктно към лентата си и не се оглеждат особено много, но явно са си “местни” там и си “знаят пътя.” Някъде преди Добой обаче застигнах колона от коли. Нямаше насрещно движение и направо тръгнах да ги изпреварвам. Скоро ми стана ясно какво е причинило задръстването - тежка челна катастрофа, колата, която видях, беше такси, срещу мен. Малко детенце, явно е било без детска седалка… Промуших се напред. Още 300 метра по-нататък и колоната от автомобили в моята посока свърши пред един тунел в ремонт. Насрещното движение беше запълнило тунела заради катастрофата зад гърба ми, а лентата, в която бях аз, бе в ремонт и затворена за тунела. Моята посока не можеше да се движи заради пълния тунел, а насрещните бяха спрели заради катастрофата. Забелязах селско пътче вдясно, погледнах го на навигацията и на мобилния си телефон - минаваше през някакви махали и заобикаляше тунела. Видях полицай с радиостанция и отидох да го попитам може ли да обиколя оттам, отворен ли е пътят. С потъмняло лице ми каза, че може да мина и ме упъти. Пътчето беше любопитно, но след видяното ми изчезна всякакво настроение.
Е, имаше и весели моменти. На една отбивка за излизане от скоростния път пътят бе двулентов, имаше само една будка с бариера, а дясната лента - празна. Я, какво ще се занимавам с пунктове, то си е отворено. Бам - в дясната лента и тъкмо подах повечко газ, изведнъж ВИДЯХ бариера и там! Добро спиране ми се получи, заковах на метър и половина от преградата… добре, че асфалтът беше хубав. Слязох и се заозъртах назад. Да бутам мотора ме мързеше, пък беше и над 30 градуса, дали пък да не ида пеш до будката и да се разплатя там? Служителят ме видя, излезе от будката и дотича до мен - трябва да се върна и да мина през него. Не може ли тук да платя? - Неее, трябва да ми засекат типа МПС и така нататък, обясни ми набързо и притича обратно на работното си място. Е, обърнах, върнах се малко, после завих и се озовах пред него.
- Добър дан!, поздрави ме той учтиво, все едно за пръв път ме виждаше :) Усмихнат и добронамерен, добре, че не беше някой вкиснат заради разкарването и мотаенето служител. Набързо ме разпита откъде и накъде пътувам, ама защо сама, чак колата зад нас нервно свирна, за да се разкарам вече.
Та по живо, по здраво ме изпрати и продължих към границата. Умишлено бях избегнала да минавам през граничния пункт на магистралата Сърбия - Словения, мислех, че Gradiska ще е спокоен.
Е, не беше така, разбрах го на около километър преди пункта, по опашката в градчето. Слязох между колите, свалих за малко каската, поразкърших се, пих вода - за 5 минути мръднахме с 1 кола напред. Тц, няма начин в този пек да висна. Качих се обратно на мотора, запалих и полека-полека между колите напред. Не бързах, провирах се бавно и внимателно, изчаквах да се отвори място, благодарях, когато някой ми правеше проход… за 20тина минути се добрах до пункта. Спрях на сянка между колоните, за да се разхладя и освестя малко. За моя изненада ме забеляза една митничарка, спря колоната на автобусите и ми замаха енергично да мина оттам. Сърдечно ѝ благодарих! Обичайните проверки на документите, за къде пътувам и защо с мотор, защо сама… Оставаха ми към 180 km до Самобор. Предстоеше ми основно магистрала, но много, много натоварена в моята посока. С повечко внимание мина и това и скоро вече си търсех мястото за нощувка - фамилна къща в горната част на града, от която даваха под наем няколко самостоятелни стаи.
Собственикът се казваше Роберт и много се зарадва, като ме видя. Разказа ми, че и той си е купил мотор (ако правилно си спомням, V-strom 650) преди година, но почти не го е карал. Занимава се с ремонти на бяла техника и се притеснява, че ако затвори за повече от седмица, ще изгуби клиенти. А му се пътува… Но Алпите са на 1 дена път оттам, мислех си аз. Дори и за 3-4 дена може да си направи прекрасна разходка!
Роберт ме упъти къде мога да ида да вечерям - имаше пешеходна алея по хълма над града, от която се спуснах между къщите към центъра. Красиво и чисто! За съжаление заведението, което ми препоръча, бе в отпуска. Взех си банички от една закусвалня на централния площад и се разхождах, дъвчейки, из уличките. Оказа се, че точно тези дни в Самобор се провежда среща на собствениците на Ситроени в Хърватия
https://www.2cv.hr/en/
https://www.facebook.com/46936296322113 ... 713406080/

Изображение

Май цяла вечер снимах само ситроенчета - то и без това беше вече тъмно и не ставаше за други снимки
Изображение

Изображение

Една красива Жозефина:
Изображение

А наблизо - Клементина (страхотен цвят!):
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

И последна нощна снимка от алеята обратно към хотелчето:
Изображение

Светлините в небето зад Самобор са на близкия Загреб. Минаваше 10 вечерта местно време, 23h наше - побързах да се прибера за сън.

JuSK
ОФРОУДЪР
Мнения: 64
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Алпи 2019 - Ден 3

Непрочетено мнение от JuSK » 15 яну 2020 21:45

Ден 3
Понеделник, 5 август
Самобор (Хърватия) - Краньска гора (Словения) - прохода Predil - езерото Sauris - Belluno
450 км
https://goo.gl/maps/AaW7AEZVfWmBxPo36

На сутринта трябваше да взема решение какво да правя с маршрута: планираният през Италианските Алпи, после Швейцария, Франция (ако имам сили за тях) и обратно през Северна Италия или горе-долу същото, но в обратната посока. Гледах прогнозите на ventusky - както и да го въртях, при всяко положението щеше да ме вали из проходите в Алпите, а да е сухо в Швейцария и Франция. И понеже седмица по-късно валежите по проходите щяха да са по-проливни, реших да се придържам повече към първоначалния маршрут. Резервирах си набързо спане в Belluno, Италия. За деня ме чакаха Словенските Алпи с изкачване до прохода Предил, езерото Sauris и яз. Vajont.
Минах границата при Bregana, малък пункт недалеч от Самобор. С леко закъснение се сетих, че за Словения ще ми трябва винетка за мотора. Заредих на първата бензиностанция и си взех едноседмична:
Изображение

Голяма част от магистралата в Словения се оказа натоварена и леко задръстена - повечето време колите се движеха с по 30-40 км/ч (движех се с тях или внимателно се провирах) или направо спираха (е, направо по осевата се придвижвах). Така и не разбрах причината - в един момент хванах отбивката за Краньска гора и си отдъхнах. Имах време да се поогледам и установих, че пред мен вече се виждат Словенските Алпи! Колкото повече ги наближавах, толкова по-високи и величествени ми изглеждаха. В един момент не издържах и отбих за снимка:
Изображение

Изображение

Скоро след това се движех през поредица от курорти, изпълнени със симпатични вили, всичко изглеждаше много спретнато и чисто, като от картинка! Хубавото обаче тепърва предстоеше - тъкмо навлязох в Италия и от Тарвизио се отклоних към прохода Предил. Беше разкошен, след толкова километри магистрали ми дойде като манна небесна! Завои, грапав асфалт, гледка, кристален въздух… Минавах и през къси пещерни тунелчета, застлани с павета, някои тъмни, други с "прозорци" от едната страна. Горе минах през вече празен граничен пункт, през който пак влязох в Словения :) Нямах намерение да минавам целия проход, само до най-високата му точка и щях да се върна към пътя си в Италия. Слязох от мотора с омекнали крака… Пред мен се възвисяваха такива планински исполини и бяха толкова красиви, че не можех и името си да кажа…
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

И цялата панорама:
Изображение

Чувствах се толкова дребна и незначителна пред това величие, гледах просълзена и снимах напосоки. В този момент дори и не подозирах, че след няма и десет дена ще мина пак през точно това място, за да продължа напред към тези планини!
Откъснах се със съжаление и поех назад. Споменах ли, че на някои завои виждах табели с надпис примерно 7° - за щастие не указваха ъгъла на завоя, а номера му (седми завой от прохода). Забавлявах се с такива крайпътни дреболии :)
“Върнах” се в Италия, предстояха ми Италианските Алпи и езерото Sauris. Беше време да заредя гориво и преди скоростния път спрях на бензиностанция на самообслужване. Разбира се, на такива може да се плати с банкова карта, но кой ме накара да плащам с банкнота - и аз не знам, някакво пусто любопитство какво ще стане. Ами какво да стане - не връща автоматично банкнотата, ако искаш да се откажеш, това става! А моят резервоар е малък, 10 литра. За щастие беше вече на изпарения (изминати 288,2 км с последното зареждане) и някак си успях да налея 10 литра. По 1,64 евро за литър… не се прецаках с МНОГО :) Е, така безобразно не бях загърляла резервоара, но за всяко нещо си има първи път, нали така! Предстоеше ми красива магистрала, издигната на високи колони между планинските вериги. И знаете ли каква табела имаше в началото на моста? Че асфалтът е от хигроскопичните, които дренират водата - колкото и силен дъжд да вали, той сякаш потъва в настилката и не се образуват локви. Бях чела преди години за такъв асфалт и бях гледала клипчета, но колко далеч сме в България от него!
В един момент слязох от магистралата и поех по малките пътчета към Саурис. Струпваха се облаци и спрях в Ампецо, за да си навлека дъждобрана. Набързо цъкнах снимки на пътя, по който се движех
Изображение

И общинската сграда с площадчето отпред.
Изображение

Движех се през красива зелена гора
Изображение

Изображение


Изображение

Поглед назад,
Изображение

край пътя
Изображение

Изображение

и надолу
Изображение

Преминавах през тунели - много от тях издълбани през планината, старинни - павирани, стените и таваните си бяха скалата на планината, а не бетон, неосветени, в някои влага - и въпреки това чисти и с достатъчно сцепление за гумите!
Изображение

Изображение

Скоро бях и при Саурис! Този язовир ме заплени с палитрата на цветовете си!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ей там съм паркирала, оранжевеещото:
Изображение

Облаците ме притесняваха, знаех от прогнозата, че късния следобед ще завали. Нямах излишно време, трябваше да тръгвам. За щастие, бе не “сбогом”, а само “довиждане”!
Пътчето от горска дъбрава премина в по-високопланинско и не след дълго се изкачих по завоите до Sauris di Sopra. Ех, по тези фиби вечно се разкъсвам между завоите и гледките, няма пълно щастие! Все пак спрях за бързи снимчици:
Изображение

Изображение

Изображение

Църквата “Св. Лоренцо”, както разбирам сега от чичко Гугъл :)
Изображение

Следваше главозамайващо изкачване по една сякаш безкрайно висока планина… Когато от Саурис я погледнах, си казах - този пък път накъде води толкова нависоко, че и кой и защо го ползва?!? Беше много стръмно и някак пусто и неприветливо, може би заради сивите облаци. На места се виждаше допълнителното укрепяване на стръмните склонове. Страхотия! Я да си вървя аз по пътя! Поех напред и (разбира се!) се оказа, че точно ТОВА е моят път! Карах по него с широко отворени очи, гледката встрани ставаше все по-зашеметяваща! Много ми се искаше и да снимам, но сърце не ми даваше да спирам, исках само нагоре и нагоре. Най-накрая стигнах някакво уширение, отбих и изтичах назад, за да снимам иззад завоя пътя, по който бях дошла. Междувременно обаче се бях изкачила много нависоко и вече бях в облака край върха…
Изображение

Само това можах да снимам, облакът се спусна още по-ниско и скри гледката. Виждат се обаче слънчеви зелени склонове в далечината, късче от езерото, парченце черен зърнест асфалт, вижда се и колко стръмно е край мен… Разтърсващо преживяване!
Изображение

Изображение

Вярното ми конче на фона на белите облаци:
Изображение

Превалих високото, започнах да се спускам. Срещу мен - светофар:
Изображение

Изчаках търпеливо зелената светлина - срещу мен минаха два мотора: напред караше мъж, след него - жена. Жената изглеждаше доста стресната. Не знам как се е спуснала после, защото още бяха на изкачването - сигурно доста страх е брала.
Спомних си как Любашки ми заръча да снимам завоите - е, дотук не бях успяла. Цъкнах няколко снимчици, но истински завои тук не се виждат, само няколко “етажа” от пътя :)
Изображение

Изображение

Изображение

Е, толкова от планинските снимки за деня. После бързах за яз. Вайонт, но точно, когато стигнах до паркинга за туристи, се заизсипва здрав порой. За половин час, докато стигна до село Тизой край Белуно, където ми беше нощувката, ръкавиците и овчата ми кожа бяха подгизнали!
Настаниха ме в уютна таванска стая, която обаче за беда имаше само едно прозорче. А как смърди мократа овца, не е истина!!! Оставих я до прозореца уж да съхне, облякох се с “цивилни” дрехи и излязох на разходка из селцето. Сигурно ми е отнело повече време да се вържа към wi-fi, паролата беше ето това чудо:
Изображение

Разходка из Тизой - хората тук явно ходеха на работа в близкия Беллуно през деня, а вечер се прибираха вкъщи на спокойствие и тишина:
Изображение

Горе вдясно е моето прозорче:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Хазяйката ми каза, че единственото място в селцето, където мога да хапна за вечеря, е някакво кафененце - взех си сандвич и местна “доломитска” :)
Изображение

Носех си и пакет бадеми в багажа, та гладна не останах :)

Потребителски аватар
Marin Stoyanov
АДМИНИСТРАТОР
Мнения: 4373
Регистриран: 04 фев 2008 22:15
ime: Марин Стоянов
Skype: MARINHAKER
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota 3000td 1KZT
Местоположение: Стара Загора
Контакти:

Re: Алпи 2019

Непрочетено мнение от Marin Stoyanov » 16 яну 2020 08:22

Супер! За съжаление не само по асфалта сме изостанали като гледам по снимките :)
"В този мошенически и кървав век/ сред този народ от света и от Бога отлъчен/ ако срещнеш честен човек - убий го да не се мъчи!" - Стефан Цанев.
"Демокрацията и плурализмът дават на всички граждани правото да говорят каквото им падне и да оспорват всичко. Стига да не е мнението на някой дебел господин, излизащ от черен мерцедес, с черни очила и обграден от сонм от ангели с вратове като стволовете на шейсетгодишни букове в основата. Българите не обичат да противоречат на такива хора, по-скоро се съгласяват за всичко с тях." - Калин Терзийски

JuSK
ОФРОУДЪР
Мнения: 64
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: Алпи 2019

Непрочетено мнение от JuSK » 16 яну 2020 10:47

Ще кажа само, че според мен проблемът е в корупцията тук. И там се поприбират средства по разни европроекти, но далеч не в такива чудовищни размери, както при нас. Иначе отчасти срещат същите проблеми - застаряващо население, опустяващи села (за щастие не толкова жестоко и безперспективно, както в България) и препълващи се градове, много млади хора емигрират към Германия, Швейцария, а приемат емигранти от Северна Африка... И боклук имат, но ние им го горим :huh:

JuSK
ОФРОУДЪР
Мнения: 64
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Алпи 2019 - Ден 4

Непрочетено мнение от JuSK » 16 яну 2020 13:59

Ден 4
Вторник, 6 август
Tisoi, Belluno - проходите Fedaia, Pordoi, Falzarego, Sella - Bolzano - Tesimo
Записала съм 233 км, но явно нещо съм “прехвърлила” по невнимание в съседен ден, понеже, както и да го смятам, са по-скоро около 350 км (около 8 часа чисто каране според картите на гугъл). Ето приблизителния маршрут по карта:
https://goo.gl/maps/wvENS4FNyNLunXqVA


За закуска стопанката ми донесе най-вкусните кроасани, които някога съм яла! И, разбира се, еспресо. По време на цялото пътуване се радвах на прекрасното еспресо в Италия, Швейцария, Франция… късо, силно и ароматно!
Приготвих се за път - кожените ми ръкавици все още бяха мокри от вчерашния дъжд. Не беше добра идея да ги слагам. Извадих си късите летни ръкавици, а в куфара имах домакински - при дъжд (а се очакваше и за днес, и за утрешния ден!) щях да нахлузвам гумените отгоре. Впрочем се оказа доста успешна комбинация, кожените ръкавици после си седяха в багажа до края на пътуването.
За днес имах планирани много проходи! Федая, Камполонго, Пордой, Села, Фалцарего :) Идеята ми беше да стигна до подножието на Стелвио и да нощувам там, но реших да съкратя със стотина километра и сутринта си резервирах нощувка в Тезимо (Tesimo/Tisens). Вече не помня каква беше причината - може би не съм намерила нощувка под 50 евро около Стелвио или са ме отказали очакваните обилни валежи късния следобед.
И така, потеглих! Равно черно шосе с искрящо бяла маркировка се виеше из полите на планината. Отварям скоба - повечето шосета в Северна Италия бяха като чисто нови! Няма дупки, пукнатини, сериозно износване, мазни петна и прахоляци по краищата. След дъжд моторетката ми беше ИЗМИТА - за разлика от София, където при дъжд за 5 минути вече всичко е кал и мръсотия. Да добавя и още нещо, вече не толкова приятно - мисля, че този ден установих, че контейнерът на ойлера ми се е спукал и маслото е изтекло.
На излизане от Тизой:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Панорама край мен:
Изображение

Час по-късно вече се носех нагоре към езерото Федая (Fedaia) и едноименния проход:
Изображение

Изображение

А това място предизвика в мен асоциация с подобен заслон над пътя на Трансфагарашан, където отидохме с Любашки и Иво (pegasoto) през 2017:
Изображение

Езерото Федая:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Последва едно ненаситно минаване по проходите, без да следвам много-много навигацията, карах си по табелите за проходите и сновях насам-натам, както ми дойдеше!
За завоите какво да ви кажа… думи нямам. Сърцето ми биеше бързо-бързо от вълнение! Ето малък спомен от този петградусов завой (шегувам се, завой номер 5 от може би Федая):
Изображение

Изображение

Изображение

Идеше ми да прегърна тези завои!
Наоколо:
Изображение

Изображение

Изображение

Следва Passo del Pordoi, стори ми се по-стръмен и си спомням закъсала кола на един по-тесен десен завой. Няколко снимки оттам:
Изображение

Изображение

Изображение

След Пордой минах по Фалцарего (Falzarego), пак Пордой и Стела (Stella). Изобщо въртях се ей така, за удоволствие! В един момент бях на високо, открито място с алпийска растителност, предстоеше ми спускане по панорамен път - накъдрени завои под мен и много планински върхове във всички посоки наоколо. Спусках се и гледах захласната и дотолкова се бях зазяпала настрани, че не си следях огледалата. И точно в един завой внезапно ме подмина… засилен велосипедист! Стана ми ужасно смешно - аз ли се мотаех, той ли беше особено бърз, а може би и двете! Разсмях се на глас в каската! И още нахилена, на следващия ляв завой срещу мен изплува полицейска кола. Понеже аз се спусках, а колата се изкачваше, можех да разгледам много добре вътре - отпред се возеха двама полицаи с черни очила. В момента, в който се разминавахме в завоя, шофьорът рязко завъртя глава към мен, за да ме огледа. Дали е видял нахилената ми физиономия или фигурата ми му се сторила подозрително дребна за моторист - не зная. Обаче страшно много ми заприлича на терминатора-ченге от филма “Терминаторът”! Забавно спускане ми беше, накрая се утеших с мисълта, че велосипедистът може да е бил примерно Валентино Роси, който си джитка с колело за разтуха. Шегата настрани, но тук имаше много велосипедисти, които здраво въртяха педалите - поздравявах си ги редовно. А особено във Франция има табели по маршрутите на Тур де Франс, които изискват минимум 1 метър странично отстояния при изпреварване на велосипед. И всички автомобили си го спазваха - на местата, където нямаше достатъчно широчина, стриктно си кретаха след колелата с надеждата да стигнат до място, където може безопасно да преминат. Като в България, нали...
Курортче по пътя, търсех си бензиностанция:

Изображение

Изображение

Изображение

Гледки от Фалцарего:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Помолих младеж с кавазаки да ме снима:
Изображение

Сега стоя и се чудя дали наистина Фалцарего е било това или може би Селла? Май ще трябва в един момент да разследвам на място, живот и здраве :)
Такаааа, не знам дали забелязвате по снимките, но започнаха да се чумерят облаци и се знаеше, че следобеда ще завали. Заспусках се в посока Болцано (Bolzano, Bozen). Е, заваля ме още в планината, но не беше страшно. Нахлузих дъждобрана (и над ботушите!), опънах гумените ръкавици над летните и равномерно си карах напред. Всичко вървеше по вода в прекия и в преносния смисъл до момента, в който стигнах кръстовище. В едната посока - скоростен път за Болцано. В другата посока - пак за Болцано, но без такса. “Уффф, в този дъжд как не ми се свалят ръкавици, да ровя в чантата на резервоара за дребни или за карта! Я да си мина по бавния път, ще се влача малко с колите, но за днес съм приключила с карането и гледането, трябва само да се добера до хотела, не бързам.” И понеже се бях опаковала добре, хванах бавния път.
Много скоро осъзнах колко съм сбъркала! Преди да вляза в града застигнах колона от коли, които се влачеха с 20-30 км/ч. Кога с тях, кога през насрещното, когато нямаше коли там, изкарах петнайсетина минути. Италианците са удивително толерантни към мотористи, никой не ми реагира на нарушенията. До момента, в който наближихме някакъв пътен възел с тунели. Там, докато карах през насрещното, видях да се задава кола и се прибрах в своята лента - колата обаче ми свирна и светна с фарове. “Е, май вече прекалих дори и за разбиранията на италианците,” помислих си сконфузена. Впоследствие разбрах, че за друго ми е сигнализирал…
Така или иначе влизахме в еднопосочен тунел, който може би минаваше под скоростния път и вътре се разклоняваше на две. Застанах си в колоната, пред мен се случиха два камиона, зад мен - коли. Поехме по тунела, камионите, колите и аз помежду им. Скоро обаче локвите си станаха наистина дълбок поток, залял платното! Честно казано, винаги ми е било любопитно какво е усещането да караш мотор през вода - е, неочаквано разбрах :)
Камионите караха много бавно, но и така правеха вълни. Увеличих дистанцията и добре, че го направих, понеже стигнахме разклонение, при което аз трябваше да продължа направо, а камионите да се изкачат по отклонение надясно. Не исках в никакъв случай да спирам, нито да забавям, водата беше дълбока и ме беше страх да не залее ауспуха, ако не подавам газ, трябваше да се движа. Първият камион се качи, вторият пое след него надясно. Ура, поне пътят през водата ми се разчисти! Мааалко ускорих и ми поолекна до момента, в който не видях как камионът пред мен вдясно, качвайки вече и задните гуми по отклонението за нагоре, подава повече газ, завърта гуми и вдига високи вълни към мен! Едва не ме събориха, дойдоха ми странично, трудно удържах кормилото, но не паднах към стената! Продължавах напред, само си казвах наум да не връщам газта и да държа кормилото. Пък даже и забавно започна да ми става - подадох маааалко повече газ и захвърчаха здраво пръски, не само зад мен, но и вече напред! Само че, подадох и ооооще малко и изведнъж предното колело сякаш започна да се блъска в преграда, не смогваше да изтласква водата. Дотам! Много внимателно върнах газта, колкото да мога да цепя пак пред водата. Но вече се виждаше краят - след двайсетина метра пътят ми “изплуваше” нагоре и отново бях на сух асфалт (по-точно мокър от дъжда, който още валеше, ноооо само мокър, не беше река)! При първата аварийна отбивка след излизането от пътния възел спрях, за да си поема дъх и да ми поотмине смесицата от адреналин и страх. После вече по малки и красиви пътчета край спретнати къщички стигнах и до моя хотел.
Беше едва 16:30, дъждът вече бе спрял. Ако знаех от сутринта, може бях щях да резервирам нещо след Мерано, по-близо до Стелвио. Нищо, имах нужда и от ден с време за разтоварване и почивка. Огледах мотора - беше доста добре измит, разходих се из селцето (Tisens), намерих си отворено заведение и се наместих вътре за вечеря. Бях решила по възможност всяка вечер да опитвам местната кухня - поръчах си гъби с кнедли и сос, както и голяма купа салата.
Дъга край хотелчето:
Изображение

Отсреща на улицата:
Изображение

И нататък из селцето:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Хотелът бе стар, но поддържан. Имаше и басейн и сигурно затова беше изцяло резервиран. Вечерта ми стана трудно да се връзвам към безжичния интернет, явно всички се бяха закачили. Обаче случайно бях забелязала, че в коридора, точно на стената до моята стаичка има рутер - и като го изключа и пак включа, са окапали конекциите и мога да вляза в нета. За щастие никой не се оплака от интернет терористи :) Така, де, местните могат и 4Г да си ползват, аз си пазех безплатните мегабайти за връщането през Балканите.
Последна промяна от JuSK на 20 яну 2020 10:28, променено общо 1 път.

JuSK
ОФРОУДЪР
Мнения: 64
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Алпи 2019 - Ден 5

Непрочетено мнение от JuSK » 17 яну 2020 14:16

Ден 5
Сряда, 7 август
Tesimo - Passo Stelvio - Passo di Gavia - Campodolcino
304 км. Ето приблизителния маршрут по карта:
Изображение


На сутринта слънцето грееше ярко:
Изображение

Закусих богато и натоварих дюка за път. Добре измит от дъжда, натоварен и в добра компания (GS-ът бе на семейство немци):
Изображение

За днес бях предвидила Стелвио и Гавия, след това минаване край езерото Комо и отправяне на север към границата с Швейцария (резервирах си нощувка в градчето Камподолчино), близо до прохода Шплуген. Имах около час път до Националния парк “Стелвио,” все през малки градчета или селца. Междувременно небето се навъси и заръмя, а аз пък застигнах група от 9 мотора с полска регистрация. Движеха се много равномерно, шахматно подредени и реших да покарам с тях. По-късно разбрах, че са организирана група за мототурове - движеха се много стегнато, с определени места за спирания, почивки и снимки. Имах удоволствието да съм около тях през целия Стелвио, та до върха на Гавия.
От подножието, преди да започне изкачването:
Изображение

Мяркат се и поляците:
Изображение

Изкачването започна!
Изображение

Изображение

Изображение

Честно казано, нито за миг не съжалих, че улучих мрачно време и току ръмеше - от една страна, трафикът беше много слаб, а от друга, планината изглеждаше много драматично и всички детайли се открояваха по нея! Не мисля, че в слънчево време щеше да е по-красиво!
Изображение

След бързо изкачване по серпентините се озовах щастлива горе!
Изображение

Изображение

Изображение

Помолих един от поляците да ме снима:
Изображение

Тук трябва да пише “Passo dello Stelvio - m 2 758”, с повече въображение се разчита:
Изображение

Изображение

На спускане на няколко пъти спирах за снимки:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


В далечината се вижда тунел на пътя с предупреждение, че не е осветен.
Изображение

Движението в тунела бе регулирано със светофар. Когато пристигнах, тъкмо ми бе светнало червено и имах време за няколко снимки. Зад гърба ми спря кемпер, а след него се събра полската група. Щракнах няколко снимки,
Изображение

Изображение

Изображение

прибрах телефона и зачаках зелен сигнал. Тунелът бе дълъг, почаках малко… после още почаках… докато най-накрая от кемпера зад мен притича жена, която натисна бутона на светофара… Прихнахме и двете от смях, изобщо не го бях забелязала, всички светофари по проходите до момента бяха все автоматични!
Изображение

И кратко видео след тунела:
https://julas-moto-trips.s3.eu-central- ... 122838.mp4

Пътят мина транзитно през Бормио, не съм спирала за снимки. Следваше Гавия! Докато Стелвио бе много зелен, Гавия ще запомня като по-суров, мрачен, оголен, асфалтът бе напукан и леко разбит на места и въпреки всичко и този проход носеше своята непокорна красота!
Паметник на загиналите през Първата световна война:
Изображение

Нямаше да е същото, като през ясен слънчев ден, нали!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

А виждате ли мъжа с черно-жълтия екип и жълтото сузуки? Оказа се, че е от Турция! За малко да възкликна колко отдалеч е дошъл, после се усетих, че и аз не съм от местните :D Даде ми името на профила си във Фейсбук - по-късно го потърсих и открих, но установих, че поради някаква причина не мога да му изпратя покана за приятелство :( Обяснявам си го с някакво ограничение, поискано от Турция - не мога да коментирам дори и публичните му публикации. Аз също му дадох координатите си, но очевидно и той не е успял да ме достигне. Пожелавам му още много далечни и щастливи пътувания!
На тази табела като че ли пише Сондрио, другото съвсем не се вижда :)
Изображение

Изображение

Изображение

Намерих си един симпатичен приятел :) Вярно, от дърво, но пък какви бузи има само!
Изображение

Изображение

Ето така видях Гавия - див, донякъде пуст и мрачен, но много, много обаятелен!
Изображение

Изображение

Изображение

Черното езеро:
Изображение

Изображение

Изображение

Езерата са две - Бялото и Черното. Разбира се, има и красива легенда за млади влюбени, които са били разделени и превърнати в езера, но всяка нощ приемат образите на момък и девойка и са пак заедно. Аз обаче нямах намерение да чакам падането на нощта - щях да нощувам близо до Швейцария и ме чакаха доста километри, езерото Комо и мноооого дъжд според прогнозата. Сбогувах се с полската група, които останаха за малко по-дълга почивка в хижата и потеглих на юг към Понте ди Леньо (Ponte di Legno).
Панорамата е разкошна! Току се изкушавах да спра за някоя снимчица! На слизане пътят ми се стори по-тесен и много се радвах, че движението бе слабо. На места трудно бих се разминала с кемпер. Категорично тук НЕ бих дошла с кола!!! Шосето е необезопасено, тясно, просто мъчително за разминаване на МПС-та, различни от мотори и велосипеди. А велосипедисти имаше дори и в това мрачно време - смело катереха или спускаха прохода, потни, но видимо щастливи!
Изображение

Изображение

Изображение

Малко след Понте ди Леньо се минава през поредица от спретнати селца. През едно от тях (Априка) пътят прави 2 обратни завоя и съм запаметила оранжева къща, вписана в самия обратен завой! Не им ли е шумно там, как живеят (и пресичат?):
https://goo.gl/maps/JWMZj4NsbNjUUruF6

Пътят има и една страхотна част, която е през гората и няма селищата по пътя - между Liscidine и Corna. Чисто нов асфалт (то почти навсякъде в по пътя в Италия асфалтът бе черен и грапав, да го разцелуваш просто!) се вие през гората, слаб трафик, много е приятно!
Вече заваля очакваният дъжд. От Гавия моторът се беше поокалял малко (там само настилката не е перфектна) - е, сега дъждът го изми. Валя, валя, валя… Около 3 часа поред карах с дъждобрана. Неприятното за мен беше, че попаднах на място с натоварен местен трафик, бях принудена да се движа с колите, а същевременно не можех и да снимам. А карах досами езерото Комо! На практика само обиколих част от северния му край. Понеже снимам с телефон, в такъв дъжд снимки не мога да правя - пръстите и дори носът ми са мокри и не мога да работя с екрана! Към 17:00-17:30 спрях за зареждане на бензиностанция
Изображение

и притичах за бърза снимка, но почти нищо не се вижда
Изображение

Някой следващ път ще трябва да го наобиколя!
Час по-късно вече бях толкова изморена от път, че се влачех по шосето и дори обратните завои там не можеха да ме зарадват, а ме напрягаха. Спрях край езерцето Престоне:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Само десет минути по-късно пристигнах в хотелчето в Камподолчино. Оказа се досами стръмен планински склон, обрасъл в зеленина, връз който с грохот стоварваше водите си буен водопад.
Изображение

Изображение

Стаята ми гледаше точно към водопада, обвит в мъгла:
Изображение

За вечеря се поглезих в италианска пицария - истинска пица от хрупкаво тънко тесто, която готвачите приготвяха срещу моята маса.
Няколко вечерни снимки от градчето:
Изображение

Изображение

Изображение

Забелязах, че хотелът бе изцяло зает от възрастни хора, явно пенсионери. Те се бяха настанили по групички във всички общи части, приказваха си оживено, смееха се и се подкрепяха един друг при ставане и сядане. Зачудих се малко, да не са се събрали по специален повод, примерно годишнина? Запитах на рецепцията каква е причината.
А, нищо особено, просто сега, август месец, е отпускарско време и хората са дошли на почивка!
Честно казано, стана ми много тъжно и обидно - като знам с какъв стандарт живеят пенсионерите в България, колко от тях могат да си позволят почивка на хотел - истински лукс за тях! Очите ми се напълниха със сълзи!
На следващото утро облаците и мъглата вече бяха изчезнали, но и водопадът бе изгубил пълноводието си:
Изображение

Изображение
Последна промяна от JuSK на 20 яну 2020 20:59, променено общо 1 път.

JuSK
ОФРОУДЪР
Мнения: 64
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Алпи 2019 - Ден 6

Непрочетено мнение от JuSK » 17 яну 2020 21:13

Ден 6
Четвъртък, 8 август
Campodolcino - Passo di Spluga - San Bernardino - Gotthard Pass - Sustenpass - Grimselpass - Furka Passhohe - Nufenenpass - Brig
400 km
Изображение


Сега, зимата, проходите са затворени и картите на гугъл отказват да ми начертаят пътя, по който минах :) Слагам картинки, на които надрасках горе-долу маршрута.

Какво да ви кажа за швейцарските проходи, които видях… кой от кой по-живописен! Сякаш бях влязла в реклама! Яркозелени поляни, езера в различни нюанси на синьото, чудесни завои и виражи, асфалт… Слънцето грее ярко над белезникави ледници, стичат се потоци, хлопат звънци на стада…
Потеглих към езерото Montespluga в Splugenpass. По пътя:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ето с такива завои започваше Шплуген:
Изображение

Изображение

Край езерото:
Изображение

Изображение

Изображение

На върха ме очакваше изненада - все още лека мъгла се издигаше и на места потъвах в нея, на места изплувах под слънчевите лъчи. Беше почти пусто, срещнах само два мотора и един велосипед.
Изображение

Горе вляво се виждат етажите на завоите, по които се спуснах:
Изображение

Изображение

Изображение

Някъде тук си спомних, че за Швейцария ще ми трябва годишна винетка - а бях прекосила границата на билото. В края на прохода чакаха полицаи и спряха колата, която настигах. Спрях и аз, а полицаят учудено ми замаха да продължавам. Аз обаче упорито го изчаках да се приближи, обясних, че зная за винетките, но още не съм успяла да си купя. Младежите бяха самата любезност - обясниха ми, че има по бензиностанциите по пътя, а и в близкото селце в магазина се продават, да не съм се притеснявала. Винетката в Швейцария е годишна, нямат по-краткосрочни, за леки автомобили и мотоциклети струваше 40 франка (36 евро). Лепнах я на резервоара и затърсих пътя към прохода Сан Бернардино. Затърсих, понеже пътят бе в ремонт, мен ме мързеше да се връщам и успях да се набутам по нещо черно, което впоследствие се оказа бъдеща поляна, а не път. Добре, де, видях къде мога да сляза на шосето от тази поляна, огледах се за коли и полиция, нямаше и камери :) и си слязох през един бордюр на асфалта.
Чакаше ме един зелен проход с разнообразни по вид завои, идеален асфалт… защо ли го пиша, във всички швейцарски проходи беше така!
Изображение

Изображение

Поддръжката на тревата край пътя:
Изображение

Изображение

Паркирах горе, близо до хижата:
Изображение

И се разходих нагоре от езерото Moesola (не съм сигурна на кой език е името и как се чете, може би е Мезола, може и Моесола или Моезола). Всъщност тайно се надявах да видя мармоти!!! Уж било пълно с мармоти из Алпите, а до момента не бях мярнала ни един!!!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Така и не разбрах каква е идеята на тези пирамидки от камъни - нещо много дзен, духовно, арт или?!? Явно е модерно с нещо.
Изображение

Мармоти не открих и се върнах към хижата. Там навъсена дребна жена с леко дръпнати очи и силен загар ми се тросна, че ако искам да ползвам тоалетната, трябва да платя 1 франк - но за клиенти било безплатно. Взех си чай, отказах й някакъв сладкиш, а тя междувременно ми се сопна, че нищо не ми разбирала от английския, много ми бил тежък акцентът. Докато си пиех чая, се поогледах, видях симпатични сувенири за децата и напазарувах няколко. После и 2 чашки за кафе за подарък… и чудо на чудесата - изведнъж английският ми стана по-поносим за нея и се заприказвахме. Оказа се, че всъщност никак не обичала мотористите - били шумни, карали твърде бързо и често сечали завоите. Уверих я, че имам деца за гледане и карам много внимателно и спокойно и тя съвсем омекна :) Разделихме се с благопожелания и усмивка!
Спуснах се по прохода и… в един момент навигацията на гугъл мапс (пусната на телефона в джоба ми) ми каза да завия надясно. Бях се отплесната нещо и докато завивах, установих, че нещо не е наред - бърз поглед към китайския джипиес на кормилото ми изясни, че е трябвало да хвана следващото вдясно… защото това ме води към първокласен път, който ме връща през тунел в началото на прохода!!! Там нямаше начин да правя грозни нарушения и да се връщам назад! Тунелът е 6-7 км, добре вентилиран, сух и светъл… и ме изведе точно при началото на прохода, който току-що бях минала! Само че този път нямаше да спирам за снимки и напразно издирване на мармоти - застигнах едно червено дукати на изкачването и газ след него чак догоре! По Сан Бернардино като че ли повечето мотори и коли бяха дошли главно на лека и приятна разходка. В един момент се разминах с група от десетина тузарски коли - астън мартини и няколко скромни поршенца за цвят, гонеха се по завоите...
Леко отклонение от разказа: направи ми впечатление, че в Швейцария шофьорите карат много равномерно и чевръсто. Взимаха завоите много добре, без суетене, по главните пътища нямаше коли, влачещи се с 30-40 км/ч под скоростта на трафика - всичко бе доста предсказуемо, точно и бързо. Като че ли нямаха и излишно ниски ограничения на скоростта - поне доколкото аз можех да сравня, на място, където в България можеше да сложат ограничение от 40 км/ч, там беше 60 км/ч.
Пътувах към Айроло, за да поема към прохода San Gottardo (St. Gotthard Pass), когато попаднах в задръстване - колите стояха в колони и едва-едва помръдваха. Постоях така 10-15 минути, бе горещо, а не бях се информирала как в Швейцария стои въпросът с преминаването между колите. Най-накрая се появи един мотор с швейцарска регистрация, който се провираше по осевата линия и аз с облекчение тръгнах след него. Като че ли километри напред пътят бе задръстен, но от Айроло за Андермат има и друг, стар път, виещ се в планината (Tremola Passstrasse). Бях чела обяснения за него и от Ротко, и от drago varvar в офроуд форума и скоро намерих точната отбивка! Вие се по склоновете, много спокоен и красив, изцяло павиран!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Отново тунелът с потока, по-отблизо:
Изображение

Горе предлагат каляска за разходка:
Изображение

Изображение

Изображение

Паметникът е на швейцарския авиатор Adrien Guex; край Laggo della PIazza:
Изображение

Изображение

Тук ще отбележа, че за Швейцария не си бях “написала домашното” добре. Набелязах само проходите, а не обърнах внимание какво още мога да погледна пътьом. Само на няколко километра от мен е бил Дяволският мост (Teufelsbrücke), както и паметник на Суворов. Искрено съжалявам, че ги пропуснах! Изобщо трябваше да си предвидя половин-един ден повече за швейцарските красоти…
Напред към Зустенпас (Sustenpass)!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

А тази лепенка на табелата я виждам едва сега, като публикувам пътеписа!!!
Изображение

Изображение

Спрях край езерото за бърза снимка. Не зная защо там беше стоварена толкова много военна техника:
Изображение

Изображение

Пошегувахме се с онези мотористи, които се виждат в кадър, че с такива изложения на военна техника никоя страна няма да иска да влиза в конфликт с Швейцария. Но като се замисли човек, Швейцария няма и нужда от войни - и красива, и посещавана държава, защитила е световноизвестни марки (часовници, сладкарски изделия и пр.), пък и другите страни сами се редят на опашка да си оставят парите в швейцарските банки…

А мотори! Мотори навсякъде - пълно беше с тежките ендура на BMW и KTM! Движеха се на групи от по 2-3 мотора и се гонеха бясно по завоите и видимо караха много добре! В Италианските Алпи и моторите, и уменията на мотористите ми се сториха доста… разнообразни. В швейцарските проходи, по които минах, имаше основно тежки ендура и туръри и се движеха много бързо и прецизно по завоите. Рев на двигатели и красота на едно място…
Още малко из прохода, като имате предвид, че съм снимала съвсем напосоки. Бях се вече объркала да карам ли, да гледам ли… панорамите се меняха с всеки завой!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Близо до тунела под потока спрях за снимка. За моя изненада там имаше двама туристи от далечен Китай! Със самолетен полет и после с кола под наем обикаляха Швейцария! Снимаха ме, а ме и помолиха да се снимат с мен:
Изображение

Изображение

Изображение

Въртолет на спасителната служба, предполагам:
Изображение

След Зустен продължих към Гримзелпас (Grimselpass)
Изображение

Изображение

Изображение

Минах край малко езеро с труднопроизносимо име - според картата е Ретерихсбодензее или нещо подобно, знам само, че “зее” е “езеро”:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Горе при Гримзелзее:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

От завоите на Гримзел ясно се вижда проходът Фурка с известния хотел Белведере (вече затворен):
Изображение

Изображение

Изображение

Панорама от прохода Фурка: Изображение

Изображение

Отсреща е Гримзел:

Изображение

Изображение

И поредния завой, за който мястото не е стигало:
Изображение

Изображение

Изображение

По прохода Фурка в посока изток-североизток се стига пак до Андермат. Аз обаче не затворих кръга, а продължих на югозапад към гр. Бриг, като си бях предвидила и изкачване по още един проход - Нуфенен (Nufenenpass, Passo della Novena). Изчаках преминаването на един влак:
Изображение

Изображение

Към 19h бях горе:
Изображение

Изображение

Изображение

За съжаление слънцето е вече ниско и в някои посоки срещу мен, снимките никак не се получиха:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

По това време там почти нямаше жива душа, само една кола се спусна край мен. Време бе и аз да се отправям към мястото си за нощувка. Хапнах бадеми за вечеря и се поразходих навън. Оказа се скромен квартал, доста безинтересен, странно ми се стори само това, че наблизо имаше хотел с името Chavez! Докато се чудех откъде накъде се казва така, стигнах и до паметник на перуански летец, Jorge Chavez, който е първият, прекосил Алпите по въздух (от Бриг, Швейцария, до Домодосола, Италия), но катастрофирал при приземяването и починал по-късно в болницата.

Изображение

Къщичка като на Баба Яга:
Изображение

Изображение

За мен денят бе безкрайно дълъг, наситен с много впечатления и усещания… Даже прекалено много ми се струпаха в един ден. Ако пак отида там, задължително ще си предвидя повече време за обикаляне!
Последна промяна от JuSK на 21 яну 2020 18:53, променено общо 2 пъти.

JuSK
ОФРОУДЪР
Мнения: 64
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Алпи 2019 - Ден 7

Непрочетено мнение от JuSK » 17 яну 2020 21:55

Ден 7
Петък, 9 август
Brig - Zermatt - Klein Matterhorn - Lac des Dix - Bagnes
243 km

Един от любимите ми пътеписи за Алпите е този на Веселин Куршумов (Ротко) от форума на Ямаха ТДМ. Много информативен и увлекателен, разказва за по-малко известни местенца и любопитни пътища. Запомних го и с това, че приятелите са отделили време и за Цермат и изкачване с лифта чак до Малкия Матерхорн! Маршрутът, който бях начертала, включваше най-вече каране, каране, проходи и никакви големи градове - много не-туристическо пътуване. Матерхорн обаче беше нещо друго и стоеше някъде скрито в съзнанието ми… Бях си предвидила 2 дена в запас и в мен тайно се бе загнездила тихата мисъл, че ако успея да стигна Швейцария и се движа по план, ще имам време и за разходка до планината! А бе точно така, дотук се движех по разписанието си, времето бе перфектно - ясно и слънчево и днес бе денят, в който можех да се отклоня от начертания път!
Набързо прекроих маршрута от таблицата си - след Цермат предвидих яз. Dix и после нощувка във Франция (общо близо 400 км и близо 6,5 часа каране - не го прецених добре, не беше реалистично да отделя половин ден за лифта в планината и после да бързам).
Сутринта си взех за закуска само някакъв кроасан от близката пекарна (не са им човешки цените на тези швейцарци, паметта ми услужливо е заличила колко франка струваше тази жалка кифличка!), последна снимка на квартала:
Изображение

Натоварих моторетката и потеглих! Ротко е обяснил в пътеписа си, че в самия Цермат се допускат единствено електрически МПС-та. Карах до Теш (Täsch), където оставих мотора на охраняем паркинг. Оказа се, че служителите на паркинга са от Балканите - една хърватка и един македонец. Много ми се зарадваха, македонецът възторжено запя “Наш’та система 4-4-2”! Нашенци :) Във всеки случай ме ориентираха да не се качвам на бусче до Цермат, а да си взема теснолинейката. Пътуването с влакчето е много приятно, за няма и половин час пристигнах в Цермат.
Изображение

На гарата и по улиците има табла със схеми на градчето за ориентация на туристите. Снимах си едно, за да си го поглеждам в движение, но всъщност е доста простичко - вървиш все покрай реката, докато стигнеш до станцията на лифта. И докато махаш крачоли по симпатичните улички и се буташ с многото туристи, в един момент пред погледа изплува познатият връх от картонената опаковка на Тоблероните!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

В кабинката на лифта пътувах с възрастно семейство от Оксфорд и докато снимах през прозорците, се заприказвах с тях. Разказаха ми, че имат Харли Дейвидсън и обичат да пътуват с него. Освен това похвалиха английския ми (подозирам, че все пак има някаква връзка между това и факта, че като мен обичат да карат мотор!) и това намаза с мехлем обиденото ми от швейцарката самолюбие :) Побъбрихме си доста, оказаха се много симпатични и усмихнати хора. Дамата разчувствано ми сподели колко съжалява за решението за Брекзит и истински страда от лошата и популистка политика, която се води. И залисана в приказки, изведнъж видях Тоблерона… така де, Матерхорн, току до мен, а влизахме в станция на лифта. Набързо си събрах нещата, сбогувах се със симпатичното семейство и изхвърчах навън. Излязох извън станцията и… опааааа, тук нещо не е наред!!! Това е само междинна спирка без прекачване!!! Пред мен беше Черното езеро, на фона на известния връх, с малко хора и параклис за мащаб :)
Изображение

Изображение

Снимах набързо и се върнах в станцията. Много хубаво, че билетът си важи и с прекъсвания за разсеяни туристи като мен!!! Хайде обратно!
Изображение

Изображение

Безпроблемно се качих пак и не слязох до последната му спирка - станцията Trockener Steg, където се прекачихме на друг кабинков лифт, с много просторни кабинки с по тридесетина места за сядане. Леко странно ми се стори мястото, на което седнах, да е още топло, не ми беше приятна мисълта, че допреди минути друг е бил там, но се примирих. Снимки от кабината:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Петънцето вдясно на снимките е от сянката на кабината… преминавахме високо над скалите:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Горе, в Matterhorn Glacier Paradise на Малкия Матерхорн (Klein Matterhorn), се почувствах много уморена и отпаднала. Потърсих заведение, в което да се подкрепя. Там продават и доста сувенирчета, някои са по-достъпни като цена, например моливи с камъчета Сваровски. Имаше и бира Zermatt, която само снимах:
Изображение

С асансьор се качих на площадката за наблюдение. Беше претъпкано с много туристи, даже се срещнахме пак със семейството от Оксфорд. Въпреки всичко гледката бе невероятна! Бяхме на 3 883 метра надморска височина и наоколо се стелеше безкрайно море от планински върхове! Въздухът бе студен и с миризма на сняг и лед, ако мога да го определя така - в много студени зимни дни на Боровец и Черни връх съм долавяла подобен специфичен мирис. Хората определено трепереха от студ, навлекли, каквото имат. С мотоекипа обаче ми бе добре!
Ето схема на близките върхове:
Изображение

Брайтхорн (4 164 м), както става ясно от схемата:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ето защо не обичам претъпканите места - дребна съм и всички наоколо ми влизат в кадъра!
Изображение

Надали е било спасителна акция, по-скоро качват някоя важна персона на пистите :)
Изображение

Панорами от наблюдателната площадка:
Изображение

Изображение

Нямаше как да избегна тези грозни кранове, но гледката зад тях ме поразяваше:
Изображение

Изображение

Погледнете и снимките от този сайт, ако ви е интересно: https://www.zermatt.ch/en/Media/Attract ... r-paradise - как са изградили туристическия център през върха. Лифтът оставя туристите от северната страна, през тунели се стига до различни помещения и центрове (лифта за наблюдателната площадка, ресторанта, киното, музея), а от южната страна е изходът за целогодишни ски писти! Не зная колко богат трябва да е човек, за да може да си позволи семейна ски ваканция тук - само двупосочният билет за кабинковия лифт за мен струваше 110 франка!
Изображение

Свличащият се ледник:
Изображение

Изображение

На връщане се загледах в седалките на лифта - ами да, имаха подгрев, затова моята беше затоплена при сядането! :)
Изображение

Отново снимах през прозорците - ледника, който пълзеше надолу, после оголените сипеи, пак Матерхорн и вилите на края на Цермат.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

В града имаше само малки електрически камиончета:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Рекламен манекен пред магазина на Брайтлинг:
Изображение

Изображение

На връщане продължавах да се чувствам зле - отпаднала, с главоболие. Притесних се как изобщо ще мога да карам тепърва още 350 км (и 6 часа чисто каране според гугъл), че и да успея да разгледам язовира Dixens - нямаше как да стане! Трябваше да съкратя маршрута за деня, да анулирам нощувката и да направя нова, по-близка. Мобилен интернет в Швейцария нямах намерение да ползвам, най-добре да спра на заведение с wi-fi и да обядвам. Тук се сблъсках пак с неприятни цени - порцията спагети бе най-евтина и струваше поне 23 франка?!? В крайна сметка измислих да си взема салата в МакДоналдс (в които иначе не стъпвам, но се оказаха най-приемливата алтернатива) и да ползвам 1 час нет. Анулирах резервацията си през букинг-а - странното е, че уж нямах право на безплатна анулация за деня, но на практика така и не ме таксуваха. Запазих си стаичка в Le Cable и вече успокоена заслизах към гарата на Цермат.
Изображение

На гарата в Теш изведнъж се почувствах добре, всичко ми бе минало внезапно - и замайване, и липсата на енергия, всичко! Чак там осъзнах, че съм получила височинна болест! Как не се досетих по-рано! С пресни сили се метнах на моторетката и отпраших към нещо много любопитно - язовирът край Dixence! За това, че го видях, благодаря пак на Ротко, който е разказал за него! На живо е неповторимо, телефонните ми снимчици много трудно могат да предадат грандиозната гледка!
Lac de Grande Dixence (Lac des Dix) e язовирът с най-високата гравитационна стена не само в Европа, но и в света, 285 метра! Иначе като височина на стената Lac des Dix е на пето място в света според информацията от интернет - но първите 4 язовира в класацията са със сводови стени. Вечерта се поразрових из интернет и научих следното за бетонните стени:
Язовирните стени са два вида, гравитационни и сводови. Гравитационните стени са прави като линия, погледнато отгоре и разчитат на основата под стената, за да удържи напора на водната маса. Сводовите язовири са с извита като дъга стена и освен на гравитационните сили, разчитат и на разпределянето на натиска встрани, към склоновете.

В подножието на стената хората и колите изглеждат като трошици, толкова чудовищно огромна е! Паркингът за коли е там, а по шосето нагоре може да се стигне до паркинга за мотори (аз лично предпочетох да си го извървя пеша), музея, информационния център и малък лифт за туристите.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Няколко снимки от кабинката на лифта (не ми се катереше по пътеката с цялата екипировка):
Изображение

А ето го и язовира:
Изображение

Изображение

Изображение

Пълни се основно от ледници, затова и цветът на водите му е такъв зеленикаво-кафяв.
Текущият обем на водата в него беше около 270 милиона кубични метра (за разлика от яз. Студена, този отговаряше на нормите за месеца)!
Изображение

Изображение

Гледката от стената към паркинга далеч надолу е зашеметяваща!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Много интересна е информацията от този сайт, обяснено е подробно как са изградили язовира, дадени са характеристиките му и има снимки от различни ъгли, включително и от процеса на изграждането му:
https://atlasofplaces.com/architecture/ ... e-dixence/

На слизане с кабинката - снимка на църквата “Св. Йоан” - само за истински вярващи или за смелчаци ;)
Изображение

Впрочем пред стената на язовира имаше “тролей” - въже за спускане на любители на силните усещания. След височинната болест отпреди 2 часа обаче реших да не си причинявам това на вестибуларния апарат, все пак имах и мотор да карам.
Май пропуснах да спомена, че пътят към язовирната стена е много красив, вие се из планината, с много обратни завои, ненатоварен е (макар че минава през няколко селца) и е истинско удоволствие да се кара по него!
Изображение

Новата ми резервация бе за артистична къщичка в селцето Bagnes. Собственичката беше художникът на картините, стаите бяха много уютни и в приветлива оранжево-кафеникава гама. На вратата на стаята ми има миниатюрна табелка с надпис Bureau (кабинет):
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Вечерна разходка из Bagnes:
Изображение

Изображение

Изображение

Това ми бе вечерята, фондю с кисели краставички:
Изображение
Иначе нямам навика да си снимам храната, но всяка вечер пишех и на майка си и трябваше да я уверя, че не гладувам и няма да припадна от изтощение ;)
Последна промяна от JuSK на 20 яну 2020 21:16, променено общо 1 път.

Отговори

Върни се в “EКСПЕДИЦИИ В ЧУЖБИНА”