ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 02 ное 2019 13:28

ПРОЛОГ

"Живеем в прекрасен свят, пълен с красота, очарования и приключенство. Няма край на приключенията, които можем да изживеем, само ако ги търсим с отворени очи"./ Джавахарлал Неру

Беше лятото на 2019г. Тъкмо се бяхме върнали от уникално пътешествие през цяла Скандинавия до Норд Кап и още горяхме от спомена за приключението, но...Явно природата ми пътешественик не ме оставяше и в подобни моменти на мира.
Още пишех пътеписа за Скандинавия / ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО В СКАНДИНАВИЯ ЦЪКНИ ТУК /, когато вече тайно, като едно леко разсейване отправях взор към други дестинации!
Всяка година от както имам мотоциклет правя по едно дълго пътешествие с него извън страната.Още на шестия месец след като го купих тръгнах и направих първото си такова пътуване обикаляйки проходите в Карпатите.
Още тогава много хора ме обявиха за луд, но те не знаеха каква страшна вътрешна сила ме тласкаше към подобни приключения.
Силата на познанието, на авантюризма, на приключението и...много трудно човек би се преборил с нея.
Така беше и сега...След Карпатите, Гърция и Албания, беше ред на нещо по-екзотично, на нещо по-непознато и дори на нещо за което са ти пълнили главата с невероятни щуротии и разбиранията ти за него са толкова крайни, че само и единствено ако отидеш там на място и видиш от първо лице, можеш да разбереш истината!!!
Така полека, полека се оформи в главата ми идеята за мото-обиколка на Турция!
Турция - една страна едновременно толкова близка и толкова далечна.Страна за която ни насаждат нагласи и настроения, но...дали те са такива или всичко е политика и интереси...?
Ами предстоеше да разбера!
След като споделих какво мисля да предприема, моята половинка плахо ме попита дали не искам да го направим заедно, но с колата... :o
Аз обаче бях твърд...Пътешествието ще го реализирам на мотор като таз-годишен дълъг мото-трип, ще го направя както аз си знам и за друго не исках и да чувам. Поканих я ако иска да се присъедини, и тя пък въпреки някои нейни страхове и некомфортността в някои аспекти на подобен начин на придвижване взе, че се нави...
Започнах да кроя планове...
Първото нещо беше маршрута.По цели нощи се взирах в картата, изчислявах километри, обмислях дестинации за посещение, нощувки и какво ли още не.Целия трип трябваше да бъде изпипан детайлно, защото нямахме най-ценното нещо...времето!
На второ, но не и последно място беше да помисля за това...как ще съберем багажа на двама човека на мотора.Пътуването беше дълго/8-9 дни/ и се предполагаше, че няма как да тръгнем с дрехи като за ден-два.
Сдобих се с уникален пътен мото-сак, който перфектно се вписваше отгоре на топ касата.Дори ходих до Пещера една неделя, за да му направя тест как ще се държи.Издържа безпрекословно дори и при 160-170км. на магистралата и дори мотора не мога да кажа, че е бил нещо нестабилен.
Освен за багажа, трябваше да помисля и за някои макар и дребни аспекти в екипировката.Така една вечер газ до Пловдив и като се върнахме от там...моята съпруга се радваше на чисто нови маркови кожени ръкавици, а моя милост пък на супер готина и удобна чантичка за бедрото.
Между другото, чантичката си беше сериозна необходимост, защото ако трябваше да сложа отзад в куфара и всичко което мъкнех в нея и...нямаше да можем да съберем багажа.Отделно от това и беше супер удобно за носене на портфейла и документите.
Така неусетно в планове и подготовка времето на старта наближи.Бях преценил заради сериозните жеги през летните месеци, че най-добрия сезон за подобно пътуване с мотор е началото на октомври/говоря за там за където отивахме този път/
В хода на подготовка отправих предложение на доста хора да споделим заедно това пътуване.В крайна сметка обаче...по една или друга причина към датата на тръгване останах сам.
Много познати и приятели, като им споменах какво съм намислил ме обявиха едва ли не за луд...
Сам с мотор и жената в Турция ... :o Може би съм изглеждал съвсем безразсъден в очите на много хора, но аз си знам...
Да, може и да звучи странно, но съм наясно с всички рискове, с неизвестността, с езиковата бариера, с евентуалните технически проблеми и въпреки това...не смятах да се отказвам!
Тук не говорим за някаква смелост или доказване на нещо...Просто както казваше един човек преди време...аз съм явно скитник!Пътуването е в кръвта ми и нищо...ама абсолютно нищо не може да ме спре!
Така беше и сега...
Последната седмица неистово започнах да гледам почти постоянно прогнозата за времето.Макар и маршрута ни да слизаше доста на юг, прогнозите бяха доста единодушни, че поне първите два дни ще ни вали сериозен дъжд.
Е да...традицията и този път щеше да се спази, когато излизам извън граница с мотора да ме вали.Всъщност най-големия ми проблем беше Златка/моята половинка/.Тя се нави да направим заедно това голямо пътешествие на мотора, а всъщност почти не се беше качвала в последните години да я возя.Така, че бях доста притеснен основно за нея.За това дали ще и е комфортно, дали няма да умре от студ или пък дали няма да се наложи да я возя мокра.Това всичкото изисква на моменти доста воля, за да продължиш едно такова дълго пътуване.
За себе си не мислех...Аз съм свикнал и на дъжд и на студ и на вятър и на...много километри дневен пробег.Особено това последното си беше доста неустановен момент за Турция тъй като тя е огромна страна и както и да правех дневните трипове над 50% от дните имахме да минаваме по над 500км. на ден.Това като му добавим и умората, която се натрупва с всеки изминал ден и...крайния резултат беше малко неясен.
Все пак направих план, запазихме си хотели за нощувка, но за добро или за зло реших да запазя само до Кападокия, която беше и крайната ни точка на юг, а след това на връщане според това как сме с графика да запазваме вечер за вечер през интернета на хотелите в които нощувахме...Този план тогава ми изглеждаше добър в повечето аспекти, но в последствие се оказа провал.Това обаче в началото ние не го знаехме...
И така неусетно идва последната вечер преди старта.Предния ден счупих касичката/след пътуването ни в Сканвдинавия, всички спестявания се бяха стопили/, а и седмица преди това бях взел аванс от работата и ...горе-долу мислех, че тези средства ще ни стигнат.
Стягаме багажа, сваляме го долу в гаража и товарим мотоциклета.За мое изумление успяваме да го съберем без да се налага да слагам новия сак отгоре.Това беше супер...Правя последна проверка на мотоциклета/маслото, фарове, мигачи, спирачки, налягане в гумите/ и хайде по леглата, защото рано сутринта щяхме да потеглим на едно голямо пътешествие към неизвестността и то с мотоциклет.
Тази нощ заспах с мисълта на Робърт Луис Стивънсън - "Няма чужди земи. Само пътникът е този, който е чужд"...
Може би въпреки всичко все пак се опитвах сам да успокоя себе си, а дали е имало защо...Тепърва предстоеше да разберем.
NISSAN FOREVER!!!

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 02 ное 2019 13:40

ДЕН ПЪРВИ

И така...деня дойде.Сутринта на 05.10.2019г., ставаме рано, пием кафетата, правя последна проверка на прогнозата/тя в последните 24часа не се променила много/, примирявам се с факта, че първите два дена ни очаква студен фронт с дъжд и вятър и...потегляме!

Изображение

Трябваше да преминем през студения и дъждовен фронт, но поне старта беше на сухо и сравнително топло.Снимки от старта нямаме, защото беше по тъмно.Зареждаме с гориво и натискаме по пътя към Капитан Андреево!
Километрите се нижеха и нямаше нищо интересно.Така неусетно се съмна, а ние спираме на 20-тина км. от границата на бензиностанция Шел, за да си обменим малко валута.От много си пътувания по света съм разбрал едно...Винаги трябва да имаш местна валута в брой!!!
Важи дори и за страни, където и тоалетната може да си я платиш с карта...дори и за там!
Последни обаждания през български оператор и превключваме телефоните на самолетен режим.Турция е държава извън Европейския съюз и там таксуването на разговорите и мобилния интернет са доста солени за нас.

Изображение

Изображение

След 15-тина мин. сме на границата.Там имаше доста голяма опашка, но реших да не се пререждам и да избягна разправиите с изнервени от чакането шофьори.

Изображение

Минахме за около час и половина двете граници.
И така...вече бяхме в южната ни съседка и пътешествието към неизвестното започна.Бяхме съвсем сами и помощ или упътване можехме да имаме само от навигационните уреди или от хората живеещи тук.
Първа задача, за да не забравя и след това да плащам солени глоби беше да си набавя стикер за ползване на техните магистрали/HGS/.Тук е мястото да отбележа, че когато човек предприема подобни пътешествия към дестинации с доста неизвестни е хубаво/да не кажа задължително/ да е предварително добре информиран.В това отношение бях подплътен от доста изчетено в нета, както и от разказите на мои познати и приятели правили такива пътувания в Турция.И добре, че беше така, защото...още от старта и щяха да ни цакнат поради незнание.
Спирам на първото място, където пише HGS...Златка слиза /аз чинно на преводача на телефона съм и написал да пита за стикер за мотор - 6-та група/да пита и след малко се връща.Имало...
Да обаче само за леки коли, ама според хората там било еднакво.След това ми споменава някаква сума от...200лири :o
Абе нещо не е наред.Питам дали им е обяснила от къде ще минаваме и тя кима утвърдително...Бях чел, че поради факта, че явно са на процент и продавачите гледат да ти заредят картата с повече пари.То парите не се губят, ама трябва де-факто да ходиш пак и то точно със същото превозно средство, за да ги до изразходиш.То хубаво...ама аз си мислех, че разликата ще е малко нагоре, пък то нещо искаха да ме цакат няколко пъти стойността.
Отказвам се и продължаваме нататък.Следваща спирка...Тук слизам да питам аз.Същата работа с тази разлика, че сумата падна на 150лири. :hunter:
Абе тия си казвам направо искат да смъкват кожи...И тук се отказвам.
В началото на магистралата за Истанбул отново спирам.Там пък въобще нямаха никакви стикери, но по думите на човека повече от 100лири не трябва да струва...Беше ясно, че тук след границата явно с подобен стикер няма да се сдобием.Казвам си, около Истанбул ще е.
Принципно има гратисен период от 7 дни в които можеш да караш без стикер.В момента в който си купиш и камерите на магистралата го засекат автоматично ти дърпат от парите, които си заредил колкото си изразходвал до момента.Ако обаче подминеш седемто дни следва глоба, а доколкото разбрах тя била скромно от 11 пъти дължимото... :o :?
На турците си им ги вземат с данъците, а на чужденците на границата.Тоест ако имаш някакви задължения, не те пускат да минеш границата докато не платиш.Така, че мърдане нямаше, ама пък имах седем дни...
Така отпраших към Истанбул...С една спирка между Одрин и Истанбул и стигнахме.Спрях да заредя на 15-тина километра от града.Стикер отново нямаше...
От там нататък влезнахме и убийствения трафик на този огромен конгломерат ни погълна.Мислех си...абе магистрала минава в покрайнините на града, какво толкова страшно ще има, обаче....Който не е минавал лично от там и то като шофьор, вероятно няма да ме разбере.
Трафика така се сгъстява, че се започва едно спиране, тръгване и пак и пак...Трябва да съм спрял и тръгнал над 60 пъти.Бяха ме посъветвали да карам по аварийната лента и да се оглеждам за буркани в огледалата.Видя ли сирени да се прибирам в основните платна.Да обаче, аз нямаше да карам по магистралата до края и, а щях да се отбивам в ляво, за да мина по средния мост на Босфора - Fatih Sultan Mehmet Köprüsü
Това ме караше , за да не изтърва момента и да не мога да се пристроя в трафика да карам в средната и в лявата лента.Трафика е ясен...обаче трябва да ви е ясно, как карат и турците.Думата карат "като ненормални" е меко казана.
В условията на тези задръствания всичко живо натиска клаксона и ти цепи пътя...и дългите тирове дори... :o Въобще не ги интересуваш ти...оправяй се!
Не знам колко пъти си зададох въпроса...кога точно ще изтърва тежкия мотор при тия засичания, тръгвания и спирания и ще се изтърсим на земята...Наистина беше някакъв ад и то при положение, че беше събота/тоест не работен ден/
Както и да е...с много стискане на кормилото и невероятно изостряне на сетивата във всички посоки, минахме моста/между другото да спомена, че минаването по моста от Европа към Азия се заплаща - пак става с въпросния стикер автоматично, а обратното преминаване е безплатно/, и бяхме вече в Азия.
На едно място отново трябваше да се отбием, но този път на дясно и да поемем в друга посока към Анкара.Отбиването ми се получи, но беше малко като това както го правеха турските шофьори.Като изникна отбивката, просто без да ме интересува трафика и движещите се коли, дадох десния мигач и им прецепих пътя...Нямаше клаксони, просто понабиха спирачките, както са си свикнали, пуснаха ме и аз газ към Анкара.
Накрая се измъкнахме от трафика.Имайте предвид, че времето за което го взех е направо добро/2.2часа/, а разстоянието което е около 100км. хич не е малко.Особено пък в този трафик... :? :o
Виждам една отбивка с изглед към Мраморно море и решавам да си поемем глътка въздух.Спирам, а Златка направо като разглобена от напрежението се свлече на тротоара.Правя няколко кадъра....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Интересни хора са турците.Винаги са готови да ти услужат.Без значение кой си и какъв си.Докато се мотам с фотото до нас спира една кола и на турски и за цвят една -две думи на английски ме питат дали всичко е наред.Аз първоначално не ги разбрах добре, че и с каската на главата бях.После те отново ме питаха дали всичко е наред, нещо да нямаме нужда от помощ или сервиз.
Побързах да им отговоря, че сме туристи и просто си почиваме.Те се ухилиха, пожелаха ни приятен ден и си тръгнаха.
За нас също беше време да потегляме.Първата ни нощувка беше планирана да е в Сакария.Това си беше на малко над 100км. на юг от Истанбул.Скоро слизаме от магистралата и чак тук успявам да си купя заветния HGS стикер.Да тук си имаше точно стикер за мотор и беше само...55лири.При това човека ми махна с ръка, че за тия пари с мотора мога да си мина по които си искам магистрали в Турция и дори ще останат пари... :o Как ви се струва...Започнахме от 200 лири, през 150, 100 и накрая на 55... :idea:
Ако не се бях интересувал и щях да се набутам доста яко...Затова си иска предварителна информационна подготовка!
Намираме хотела вече по тъмно/стъмваше се около 18.30ч. де/.Посрещат ни все едно сме някакви вип персони, а хотелчето е някакво малко.Дават ни ключа и ние примъкваме багажа нагоре.Стаята беше перфектна и като цяло хотела беше уникално кокетен и подреден.

Изображение

Изображение

Изображение

Преобличаме се с цивилни дрехи и след упътване от момчето на рецепцията намираме страхотно заведение за вечеря.Отново ни посрещат като вип...То май в Турция навсякъде така посрещат...Хапваме турски ястия, мием айрян/бира по заведенията почти не се сервира, а и да има някъде е на убийствени цени/.
Последва прибиране и хайде по леглата.Имам чувството, че докато затворя очи и вече трябваше да ставаме.
Този ден ни се размина дъжда, който очаквахме да ни вали.На два пъти заръмя, но дори не сме спирали за да обличаме дъждобраните.Не така обаче беше на следващия ден...
За деня изминахме 520км., а маршрута на картата изглеждаше така!

Изображение

Следва продължение...
NISSAN FOREVER!!!

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 02 ное 2019 14:10

ДЕН ВТОРИ

И така...дойде и утрото на ден втори.Още през нощта в просъница чух, как доста силен дъжд барабани по прозорците, но все се надявах да се извали.Предната вечер когато пристигнахме и попитах къде да паркирам мотора, момчето с готовност ми посочи да го вкарам под навеса точно до входа на хотела.Сега мотора , не че не беше мокър от дъжда, но поне ние можахме да си натоварим багажа без да ни вали.Сядаме в невероятно готиното им кътче за хранене да закусим...

Изображение

Изображение

Закуската беше наистина много добра, както си пишеше в букинга, а хората които я приготвяха и се въртяха около нас бяха супер готини.Бяха момче и жена.Момчето се оказа, че знае руски, защото баба му била от Азърбайджан.
Поговорихме си малко и се налагаше да се стягаме за път.Товарим мотора, а дъжда междувременно поне за момент беше спрял.Обличаме дъждобраните, вземаме си довиждане с хората от хотела и тръгваме.
Днес трябва да стигнем до Şereflikoçhisar
Това беше единственото градче на брега на Туз Гьоолу/Соленото езеро/.Педи това обаче магистралата ни водеше през планините към Анкара.Времето за съжаление тотално се развали.Дъжда си ни заваля сериозно и сякаш нямаше намерение да спира въобще.На места мъглата ни обвиваше от всякъде, а като се изкачихме на високото/магистралата ни качи до 1800м. над морето/ и студа си стана осезателен.
За да придобиете представа за условията в които се придвижвахме с мотоциклета, ще ви покажа какво беше, когато спряхме да заредим... ;)

Изображение

Накрая спирам на едно крайпътно заведение.Дъжда продължава да си вали ...тихо и равномерно.Поради мързел не си бях обул долнището на дъждобрана и съответно панталона колкото и да държи на вода в зоната на чатала, където материята е една разтеглива и различна от основната материя на панталона беше пропуснал.Вадя си тениска и долнището на дъждобрана, преобличам се, пием така широко разпространения черен чай в Турция.След като се постопляме, опаковане и хайде пак на път.
Картинката не се променя много.Магистралата иначе хич не е от онзи тип през равнината, права и безинтересна, чак да заспиш докато караш.Напротив, магистралата за Анкара минава през планините и е много интересна и красива.За съжаление обаче в тези условия , когато пътя беше мокър, визьора ми беше целия на капки, а тировете ми хвърляха вода от горе и от ляво и от дясно, нямаше как да се насладим на гледките покрай пътя.
Тук е мястото да спомена, че изпробвах за първи път подгрева на ръкохватките, който си купих от Скандинавия...Е, няма такава екстра казвам ви.Ръкавиците са принципно първото нещо, което подгизва от дъжда и в следствие на това ръцете премръзват когато ги брули въздушната струя.С подгрева обаче нещата са много различни и сега го усетих с пълна сила!
Така постепенно стигнахме и Анкара.Магистралата обикаля града и не се налагаше да влизаме в трафика.Всъщност имахме идея да се отбием и да посетим мавзолея на Кемал Ататюрк, но предвид, че заради лошото време закъснявахме с графика се отказахме.
Както си беше по прогноза...дъжда тук спря, но радостта ни беше кратка. В момента в който обиколихме столицата на Турция и поехме по Е84 към Соленото езеро...Такъв страничен вятър ни подбра, че скорости над 80км/ч. бяха меко казано много рисковани... :o
Вятъра беше толкова силен, че ми обръщаше глава настрани, а аз почти не можех да му противодействам.Всъщност най-гадното беше, когато за момент порива стихваше...Тогава наклонения мотоциклет , за да компенсира вятъра изведнъж тръгваше настрани и се изискваха много бързи реакции, за да противодействам и да го връщам в пътя.Така пъплейки, ни беше необходимо доста повече време, за да стигнем до крайната ни дестинация за деня - Соленото езеро.
На едно място спряхме за кратка почивка.Времето иначе беше слънчево и ако не беше вятъра щеше да е перфектно.

Изображение

Изображение

Изображение

След това отново на път.Така неусетно стигнахме и до Соленото езеро.
Принципно плана ми беше да се настаним в хотела, да се преоблечем с по-леко облекло и тогава да отидем да видим езерото, но се оказа, че хотела е на 10 км. от мястото, където беше обособено за посещение на туристите и затова...като стигнахме там първо се отдадохме на невероятната гледка.

Изображение

Изображение

За съжаление слънцето светеше точно срещу нас и снимките не се получиха както трябва.Все пак обаче по-важно беше усещането на това място, а то повярвайте ми беше уникално.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Имаше десетки посетители, които сновяха насам-натам.Всички се снимаха и бяха в приповдигнато настроение.Настина, гледката и това да ходиш по солта през цялото езеро/есенно време то почти пресъхва/ е нещо уникално.

Изображение

А залеза...Залеза пък беше невероятен.Слънцето ту се криеше зад облаците и цвета на солта си беше бяла...Ту надникваше и обагряше всичко наоколо в златистите си цветове и тогава солта изглеждаше черникава.

Изображение

Изображение

Туз Гоолу или Соленото езеро.Това е второто по големина езеро в Турция след езерото Ван. Дълбочината му достига макс 1-2 м., а през лятото поради високите температури водата почти изцяло се изпарява.Тогава остава покривка от сол с дебелина около 30см.
Основната дейност около езерото е добива и производството на сол.От тук се добива около 70% от солта в Турция

Изображение

Както казах вече, залеза беше невероятен...

Изображение

Изображение

Изображение

Последен кадър и тръгваме към мястото за нощувка.

Изображение

Изображение

Отново по тъмно стигнахме хотела.Предварително се бях погрижил в маршрута на навигацията да съм посочил с перфектна точност местоположението на хотелите, та откриването му беше лесно.Настаняваме се, после хайде на кратка разходка, вечеря и после по леглата.
На следващия ден вече ни очакваше момента в който щяхме да достигнем до Кападокия.Умишлено оставих за следващия ден само 170км. преход, за да можем да станем рано и около 09.00ч. да сме в Кападокия.
Така завърши и този ден.Ден изпълнен с много трудности, дискомфорт, но пък и с невероятен уникален финал на Соленото езеро.
За деня изминахме 460км., а маршрута ни до този момент изглеждаше така.

Изображение

Следва...
NISSAN FOREVER!!!

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 02 ное 2019 14:21

ДЕН ТРЕТИ

Ставаме рано както съм го планирал.Графика не търпи отпускания, защото това означава пък пропускане на някоя дестинация за гледане.В хотела нямаме закуска към нощувката и това прави изнасянето ни още по-бързо.
Тръгваме, а изгрева е наш спътник...

Изображение

Спираме на първата бензиностанция, за да си вземем кафе.Тук бензиностанциите обаче не са съвсем като нашите.Да те имат някакви магазинчета, от които можеш да си купиш вафли, солети или спирачна течност и антифриз, но...нямат обособени заведения както у нас, да седнеш и да изпиеш по едно кафе.За целта покрай повечето бензиностанции си има отделни големи заведения, в които готвят и можеш освен кафе и да хапнеш.Лошото е, че ги няма на всяка бензиностанция.
Това налагаше следващите ни спирания за зареждане, да ги съблюдаваме да са на места с ресторанти до бензиностанциите.
Сега ресторант нямаше...Всъщност имаше някакво заведение, но в момента го правеха и не работеше.Златка слезе да попита все пак за кафе и момчето на бензиностанцията и кимна утвърдително.За най-голямо разочарование обаче, когато влезе да купува, момчето и бръкнало в една купа и и подало пакетчета 3в1... :o
Отказахме му, а той полюбопитства/както повечето турци когато ни видеха на мотора/, откъде сме и накъде отиваме.Реакцията и изцъклените му очи като му описахме маршрута бяха идентични с на повечето хора тук...
Той не знаеше английски и комуникацията беше от рода да те "заболят ръцете да говориш", но все пак ставаше ясно.Той не знаел никакъв език, защото не му трябвал...Знаел турски и това било достатъчно, ама ние...как така сме тръгнали в Турция и не знаем турски... :hmm:
С какъв акъл сме тръгнали, на такова дълго пътуване, направо ума му не го побираше.Как да му обясня, че не всички в Турция знаят само турски, защото повече не им трябвало и как да го попитам, той ако реши да си запали колата и да отиде на екскурзия в Европа...пък и не само, как той ще се разбере с хората по света само с неговия...турски.Обаче беше сложно за ръкомахане и за това побързахме да му кажем чао и да потеглим нататък.Все пак още не бяхме пили кафе, пък и времето си летеше.
Изгрева продължаваше да е уникален и правеше обстановката страхотна.

Изображение

Спираме на следващата отбивка, където има заведение.Влизаме...момчето - боюрум...пък ние - имате ли кафе...Момчето зад бара кима утвърдително.Думата кафе на български и думата кааве на турски са почти еднакви и са разбираеми.Докато плащаме обаче с ужас осъзнаваме, че от кухнята ни носят две хубави стъклени чаши , но пълни с нещо от рода на...3в1... :o Не може да е истина...това в Турция да не можеш сутринта да изпиеш по едно кафе...Вярно е, че те пият основно черен чай, ама чак пък толкова...
Все пак поради накъсялото време вземаме кафетата и се опитваме да ги пием...Да ама...по една глътка и ги оставяме
Тази сутрин явно кафе нямаше да се пие...Този път категорично отлепям за Кападокия.
Движехме се нормално, дори бързо.В Турция за мотоциклетите ограничението на скоростта е по-ниска от това за колите.На главен път то е 80км, на скоростен път/това е път с две платна и аварийна лента - точно като нашите..."магистрали"/ е 90км и на автомагистралите е 100км.
Принципно още докато планирах маршрута ми беше голяма въпросителна за колко време ще се придвижваме при тия ограничения, защото пък и глобите им са соленички.
В крайна сметка...приятел моторист, който е ходил доста пъти с мотор в Турция ми наблегна на един факт.Камерите на пътната им полиция са настроени на ограничението на леките коли.Там моторите извън градовете са твърде малко.Де факто си карах по ограничението на колите и те би трябвало да няма как да ме засекат.Той радара не познава кола ли е или мотоциклет...
Така едно си карах по ограничението на колите, което си беше с едни 10 до 20км. по-високо от това за моторите и второ...Бях чел по някакви пътеписи, но си го спомних това чак след като аз самия от само себе си започнах да го правя,а именно...Хващам си някой конвоиращ/такъв който кара малко над ограничението/ и се лепвам за него...Дори в движение си сменях конвоя, защото се появяваше някой който повече ми пасваше на карането.Така на определени места където би трябвало според закона да карам с 90км, аз си джарах с 130км.
Местните си знаят къде обикновено има полиция, камери или проблемни места и си намаляваха там, и аз също заедно с тях.Така спестявах много време, защото те през няколко километра на скоростните си пътища имат изградени кръстовища и трябва да намаляваш на 50км...
Това е убийствено бавене, обаче като видях как турците не намаляват и особено когато карам след някой от тях...газ и това е...
Така бързо подминахме Аксарай и се отбихме в посока Гьореме.Малко преди да достигнем Кападокия ни спряха от жандармерията и за проверка.Тя обаче мина много бързо.Докато махна каската и ръкавиците, човека ни попита от къде сме, погледна регистрационния ни номер и...

- Ооо...Bulgaristan, no problem.Go...go...

Въобще не се стигна до тескерето и други задълбавания.Толкова се развълнувах от първата ми пряка среща с жандармерията, че тръгвайки гледах по-дълго в огледалата и...на светофара след 50м. минах на...червено :o
Добре, че полицията гледаше в обратната посока и не ме видяха...Луда работа... :D
И така в 09.30ч. вече бяхме в Кападокия.За сега всичко вървеше по план, освен, че не бяхме пили кафе...
Кападокия /Земя на красивите коне/не е някакъв град или определено място.Това е една уникална в световен мащаб долина, която има обиколка около 100-тина километра.В началото на новата ера около 18г. попада под Римско владичество, а по-късно при разделянето на Римската империя на източна и западна става владение на Константинопол.Около 4-ти век тук са живеели и работили Кападокийските отци, които се смята, че първи са формулирали и написали Символа на вярата.Да...Кападокия е била люлка на християнството.Целия скален свят там е осеян от църкви, жилища, параклиси на които и до ден днешен все още стоят кръстове и дори икони...Мястото е уникално като гледки, но е нещо удивително от към усещания.Просто с две думи, всеки трябва да отиде там да види и най-вече да усети с всяка фибра на тялото си духа и атмосферата.
Плана ми беше да направим предварителна обиколка на някои неща, защото настаняването в хотела беше чак в 12.00ч., след което да се преоблечем с по-леки дрехи и да се отправим на същинската си обиколка из долината на красивите коне.
Така започна и нашата обиколка...
Докато издирвахме първото нещо, което бях набелязал за гледане, спряхме да снимам от далеко световно известната и една от емблемите на Кападокия - крепостта в Учхисар.

Изображение

Изображение

Тук поради това, че се наложи да драсна по чакъла, Златка слезе, но аз си мислех, че ще ме последва.Спирам, снимам ,но нея я няма никаква...Брей, че като се притесних...Паля мотора, газ обратно.Хвърчи чакъл зад задната гума, аз за малко не падам, изхвърчам на асфалта и се връщам 100м. назад където я оставих...От нея няма и помен.Точно там имаше и някакво заведение с двор.Спрях загасих мотора, свирих с клаксона, оглеждах се...Мина доста време и нищо... :? :o
Брей, какви ли не мисли ми минаха през главата.Наоколо нямаше и никой когото поне да се опитам да попитам...Направо се припотих...
След няколко мин. моята половинка се появява от двора на заведението и ми дава знак да вкарам мотора там.Направо ми олекна, ама тя не се размина без конско де...
Тук вече ни сервираха кафе.Нищо, че ни вземаха по 3.50лв. на бройка, ама беше истинско турско кафе.Собственика гордо ни заведе на покрива, където има тераса с изглед към долината.Е...през гледката си минаваха кабелите на далекопроводите де, но това са малки подробности. Скоро се разделяме с човека и тръгваме и точно два завоя по-нататък и откриваме това, което всъщност търсехме...Ето и първите гледки от Кападокия.

Изображение

Последва и долината Ихлара, която се вижда точно от входа на града Учхисар...

Изображение

Изображение

Изображение

Направо онемяваш.Всичко ти се струва, сякаш не е от този свят.Даже на моменти разхождайки се по-късно из скалните жилища, направих аналогия с ония странните светове от поредицата Междузвездни войни.

Изображение

А ето го и него...Учхисар и крепостта.Изглеждаше наистина величествено!

Изображение

Изображение

Влизаме в града, но последното ляво за което ми мрънка навигацията, решавам да не я послушам и продължавам към крепостта.Тясна калдъръмена уличка, магазинчета, крепостта се извисява над главите ни...Беше невероятно!

Изображение

Изображение

Естествено, че навигацията си беше права и между другото тя ме преведе през цяла Турция включително и през големите градове с десетките кръстовища и подлези, без да ме подведе никъде.Да на два пъти аз от недоглеждане се обърквах, но за 3000км. това е все едно нищо...
Обръщаме обратно и отново се връщаме горе на главния път и поемаме към Гьореме, тъй като вече е 11.30ч. и можем да се настаним в хотела.
Разбира се, че докато минем въпросните 5км. до там и спряхме на няколко места... ;)

Изображение

Поглед от високо над Гьореме...Това градче е централното за Кападокия.

Изображение

Последва намиране на хотела, регистрация и настаняване.Преоблякохме се, а хората там, които ни посрещнаха супер готино, ни дадоха карта със забележителностите, които трябва да посетим и ни посъветваха как да ги редуваме по маршрута си.
Между другото и моя план съставен още в БГ беше почти на 90% същия, та бях доста доволен от себе си!
Докато си навличаме якетата, идва едно от момчетата работещи в хотела и ни носи почерпка.Бисквити с шоколад...ей така...без да има защо.Не говори английски, но усмивката му казва много неща.Ние сме изненадани, въпреки, че тук в Турция подобни жестове не са рядкост.Замислих се обаче...това ако бяхме сега в някоя от държавите на Европа/примерно Австрия, Германия, Швейцария, Франция и т.н./, дали бихме получили подобно отношение... :hmm:
Ето, че вече стартираме така чаканата обиколка на Кападокия. Искам само да отбележа, че освен установените музеи и специфични места за туристическо посещение, там буквално можеш да спираш на всеки 50м. , защото всеки камък и всяка скала са някакъв природен шедьовър.
Така километрите макар и малко, всъщност се изминават доста бавно.

Изображение

Изображение

Моята половинка е зареяла поглед някъде там...към цялата долина и причудливите скали.Наистина, доста често се случваше да се отнесеш и да не можеш да се върнеш в реалността!

Изображение

Малкото пътче по което тръгнахме стига и до прекрасен скоростен път водещ към Аванос, но движението ни по него беше за кратко, след което се върнахме отново на тясното лъкатушещо пътче обикалящо цяла Кападокия.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Извън големите установени места, които бях набелязал да посетим, вече не се взирах в пътеводителите, а просто гледахме в страни от пътя.Хубавото е, че турците явно когато са правили пътя са и мислели именно така да минава той през долината, че повечето невероятни атракции да са покрай него...

Изображение

Тук имаше табела, че имаме 3 километра до най-големия музей на открито Зелве, обаче честно да ви кажа, ние тия километри ги минавахме сигурно един час... :? :o

Изображение

Изображение

И как няма...стоейки под тази величествена творба на природата, веднага ми се прииска и моята вярна моторетка да я направя съпричастна ...

Изображение

В подобни моменти, акъла малко ме слуша и съвсем скоро Хондата се кипреше под скалата.

Изображение

Изображение

Изображение

Мда...след еуфорията на снимките, трябваше да помисля сега и...как ще върна тежкия мотоциклет отново на пътя... :)

Изображение

Все пак всичко е добре, когато свършва добре.Скоро мотора беше благополучно свален долу на асфалта и разходката продължи до след...150м..Там хайде отново спиране за снимки и попиване на уникалността , която ни заобикаляше...

Изображение

Изображение

Следващата задължителна спирка беше при Paşabağı и "Приказните комини". За съжаление, турците са отбили пътя, който както ще видите е минавал точно под образуванията, направили са обиколен път, сложили са заграждения и има вход с билетче.
Ние помислихме малко, но...се отказахме да влизаме.Не е проблема в билетчето, а поради отдалечеността на входа и паркинга, щяхме да загубим прекалено много от ценно ни време...
Така се задоволихме да разгледаме този феномен отдалеко и продължихме напред.

Изображение

Изображение

Минаваме още няколко завоя и...ето ни вече на входа на най-големия музей от скални жилища, църкви и въобще скални образувания - музея на открито Зелве.
За този музей ни предупредиха, че е уникален, но и много дълъг.Тоест трябваше да му отделим поне два-три часа време.Това беше и причината да не се отбием на Приказните комини.
Ето ни вече вътре и обиколката започна...Думите с които би трябвало да опиша всичко, което видяхме и най-вече емоцията на онова място не ги намирам...Каквото и да кажа, ще е слабо и нищожно.Просто, човек наистина трябва да намери начин и да посети такива места лично.
Да види, да пипне и най-вече да изживее всичкото това.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Мястото, както и цяла Кападокия между впрочем, са били люлка на християнството в първите векове след Христа. Сега ще ви покажа и храмовете вкопани в скалите, и кръстовете, че и дори остатъци от изографисване...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Църквата на Гроздето.Това е една от най-големите църкви в Кападокия. Намира се в третата долина на Зелве и е изключително ценна поради запазените си стенописи от периода на иконоборството.
Тук може да се видят икони на Иисус Христос, Дева Мария, и Великите ангели Михаил и Гавриил. Името и идва от грозд и мотив символизиращи светостта за християните, които са издълбани в скалата.
Църквата има две отделения със сводове и е уникална като архитектура

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

От това магично място, разходката ни продължава още навътре в долината.Следват още много по-малки църкви и параклисчета, както и скални жилища.

Изображение

Изображение

Изображение

Поглед назад...и отново сме изцъклени.Красота, история и мистика...Всичкото това преплетено те кара да не можеш да се опомниш... :?

Изображение

Изображение

Ето и края на тази долина...

Изображение

От тук въртим по обратния хълм и всичко покрай което сме минали изниква като на длан пред нас.

Изображение

Изображение

Пътека извива през ръба и ни води в средната долина...Тук отново всичко ни кара да цъклим погледи от възхищение...

Изображение

Изображение

Минавайки на отсрещната страна, отново всичко е пред нас на длан.Гледката е внушителна и те кара да стоиш на място вцепенен...

Изображение

Изображение

От високия ръб поглеждаме в третата долина...

Изображение

Изображение

За съжаление обаче нямаме времето да заобиколим и да слезем в нея.Слънцето залязва и е време да се насочим към тръгване. Имаме и още едно място за посещение.Това е музеят в Гьореме.Той е подобен на този в Зелве, но е в пъти по-малък.
Оставил съм го за последно, защото се намира само на километър и половина от хотела...
Така се насочваме към изхода, но...все още минаваме покрай невероятни красоти!

Изображение

Изображение

Изображение

С крайно нежелание напускаме музея. И двамата със Златка сме на мнението, че тук трябва да се дойде пак.Не конкретно в музея...а въобще тук в Кападокия...
Преди да се доберем до музея в Гьореме обаче имаме да спираме на още места.За това, бързо мятаме якетата и се понасяме нататък по пътя на приказката наречена ...Кападокия!
Отново последва спиране, тръгване и пак и пак...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Както ви казах...пътя е направен така, че да минава буквално покрай повечето забележителности...

Изображение

Изображение

Изображение

Камилата...едно от емблематичните скални образувания в Кападокия...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Най -после успяваме макар и трудно да се изплъзнем от прегръдката на Кападокия. Макар и да знаем, че това е просто до следващото невероятно място...
Скоро стигаме и отбивката за Гьореме.Път нормален и само няколко километри.Тук обаче ни очаква изненада...
Точно на подхода към градчето и музея, изведнъж пътя стана калдъръм и не само това, а започна с обратни завои да се спуска стръмно надолу...Не стръмно, а направо ми се струваше вертикално.
Усещането на мотора беше, че все едно задницата ще се прекатури през кормилото... :o :? :?
Това гарнирано с обратните завои , които трудно можеш да вземеш ако насреща ти идва кола, а да не говорим за автобус, който запречва целия път , за да завие и...клатещия се мотор под тежестта на двама човека и ниската скорост, направо направи това спускане изправящо косите...Да не говорим и за това как калдъръма караше гумите да се подхлъзват лекичко насам-натам... :? :? :o :o
Пълна лудница...Направо не знам как слязохме, без да се претрепем...
Вече долу отбиваме на паркинг пред музея, но...отново изненада.Музея работел до 17.00ч. и затворил...Ех...и късмета му... :( :2051: :2051:
Правя няколко снимки около входа...

Изображение

Изображение

...правим добра сделка, като купуваме над 20 магнитчета от прибиращи стоката си търговци и потегляме към хотела!
Макар и само километър и половина, отново не мина без спиране , снимане и...ококорени очи.Залеза беше оцветил небето с лилави краски и скалите отдолу правеха гледката уникална.За съжаление снимките не са от най-добрите, защото вече беше доста тъмно, но..., за да добиете представа си стават!

Изображение

Изображение

Последва прибиране в хотела, привеждане в по-цивилен вид и хайде на вечеря.Тук е момента да спомена, че...момчето от обяд с бисквитките, което работеше в хотела не можа да ни обясни къде да отидем за вечеря на центъра, но с готовност отсече, че...той ще ни заведе.
Така и стана...Заведе ни, заведението не беше никак лошо/дори беше лъскаво, но на прилични цени/.Хапнахме отново турски ястия, след това малка разходка из вече нощния град и хайде по леглата.
И тук изненада...и то неприятна...Лежим си ние, цъкаме из нета преди да заспим и решаваме, че е крайно време да отворим Букинг и да си резервираме хотел за нощувка на следващата вечер.Както споменах в началото, бях решил да резервираме предварително нощувки само до Кападокия, тъй като не знаехме как ще се придвижваме като скорост, атмосферните условия дали няма да ни забавят, и т.н. Планът ми беше, след като стигнем последното място за нощуване, през интернета на хотела, да си запазим за следващите вечери нощувки.И така...разцъкваме ние, набираме дати, колко човека сме и посочваме, че търсим хотел в Испарта -Турция....Цък и нищо не излиза... :hmm:
Златка ми казва да пробвам и аз, защото нещо не се получава и Букинг не намира хотели и не връща резултати.Брей...а аз още в БГ видях десетки хотели та...Вадя телефона и аз и правя същото...и при мен обаче крайния резултат е същия...Тогава вече се зачитаме по-обстойно какво ни изписва Букинг, а то е съобщение, че...сайта НЕ работи за потребителите в Турция искащи да резервират на територията на...Турция...Ако искаш да си резервираш извън страната няма проблем, но в самата държава не може... :o
А така...тук плана ми се провали и останахме като гръмнати.Ами сега...Часа е 21.30ч., как да решаваме проблема...Сетихме се, че всъщност макар и с нашия си профил, тъй като ползваме турския интернет и нас също си ни брои за турски потребители.Дори и с мобилен интернет да пробвахме, то той отново щеше да е през турски оператор и резултата щеше да е същия...Тогава назря идеята, че всъщност трябва някой в БГ да ни резервира...То хубаво...ама ние първо някакси трябваше да си изберем хотел и чак след това да се опитаме и то по месинджър да помолим някого да ни свърши тази услуга.Разцъкваме ние из нета и излизат някакви предложения, макар и с ограничен брой.Спираме се на едно, което ни изглежда добро.Даже изглежда гъзарско и евтино.Хотел Хилтън, нощувка за двамата само за 67.00лв... :o
Така оставаше втората част.Да намерим някой, който да ни помогне и да ни резервира хотела от БГ.Веднага звъним на баджанака Калин.Успяваме да се свържем въпреки напредналия вечерен час, Златка му обяснява ситуацията и той се заема.Така след 15-тина мин. комуникация и уточняване да не сбъркаме нещо и вече имахме така необходимата ни резервация.Благодаря ти Калински, направо ни измъкна от доста затруднено положение!!!
На следващия ден бяхме планирали много рано ставане/около 05.00ч./, за да можем да посрещнем изгрева и да се насладим на десетките балони, които излитат сутрин над долината и беше вече крайно време да заспиваме.
За деня имахме съвсем малко километри.Около 170км. от Соленото езеро до Гьореме и около 50-60км. обиколка на долината
Ето така изглеждаше графиката на маршрута/без да е отбелязана самата обиколка/.

Изображение

Следва...
NISSAN FOREVER!!!

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 02 ное 2019 15:07

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

И така...утрото на ден четвърти почука на вратата ни.Бяхме понатрупали умора и от 1200-тата километра до тук и от емоциите, но...и двамата станахме около 05.00ч. безапелационно.
Обличаме се, и тръгваме...Накъде обаче не знаем... :hmm:
Предния ден се опитахме да обясним какво искаме да направим и да видим сутринта, но нещо не можаха да ни обяснят.Вървим ние в посоката в която знаем , че някъде там пускат балоните, но...Златка постоянно натиска да се изкачим някакси на една висока скала над града.
Наистина там горе на скалите предния ден видяхме, че има хора и явно имаше някакъв начин да се стигне до там, но какъв беше той... :hmm:
Тръгнахме посред нощ да дирим пътя нагоре...То тъмнотия, по малките улички няма жива душа...и ние се моткаме там...Пробите ни обаче не доведоха до успех и се наложи да слезем отново към главната улица...Тогава в една малка пряка видяхме работещ офис в който се записваше за разходка с балон...Човека благосклонно ни обясни как да стигнем горе и след...20-тина минутно пъхтене по стръмните сокаци бяхме там...
Настина си заслужаваше, защото тази скала делеше двете долини.От едната и страна беше градчето Гьореме, а от другата страна долините на Кападокия...Горе имаше и барче и масички с пейки.Съответно там не бяхме сами...Туристи колкото щеш.
Още докато се качвахме, направих няколко нощни снимки на Гьореме...Получиха се горе-долу ... :)

Изображение

Изображение

От това било имахме и още един жокер...В далечината зад Гьореме се извисяваше в съседната долина и крепостта Учхисар и се виждаше перфектно...

Изображение

Постепенно утрото настъпи.Насочихме погледи и обективи съответно към изгрева над Кападокия и тръпнехме в очакване на шоуто с балоните.

Изображение

Изображение

Изображение

Постепенно слънцето изгря и зад нас пейзажа на огрятия до половина град Гьореме беше фантастична.

Изображение

Гьореме в сянка и...крепостта Учхисах огрята от първите слънчеви лъчи.. :o

Изображение

Хайде и една снимка за която се наложи...да обърна една празна кофа за боклук и да поставя статива на нея... :D Абе действаме с всякакви подръчни материали...въпроса е крайния резултат да е добър!

Изображение

За съжаление в този момент разбрахме, че днес са отменени полетите на балоните.Пуснали били сонди и нещо теченията не били както трябва.Това поне беше официалната версия, защото поддочухме и това, че причината можело да била и заради обявената война на Турция със Сирия...
Лошо... :( Имахме една сутрин и дойдохме до тук минавайки 1200км., а не можахме да видим на живо гледката на един от символите на Кападокия, а именно летящите балони...Язък...както казват турците!
Правя последен кадър и се насочваме към слизане надолу.

Изображение

Докато изчаквам Златка да дойде и да тръгваме, до мен спират момче и момиче и на чист български ги чувам да се чудят...днес ще имали аджаба балони или не...Веднага на родния ни език се включвам и обяснявам, че няма да има...Те също учудени, че тук са срещнали сънародници и се запознаваме...Това са Весито и Наско.Те също обикалят из Турция, но...използват вътрешни полети от Истанбул.Бяха готини млади хора, при това много пътуващи като нас.Вървяхме надолу и си приказвахме...Аз от време на време снимах по нещо, което ме впечатляваше и така...

Изображение

...и така докато стигнахме на центъра, където трябваше да се разделим.Не знам защо, но не си взехме никакви координати.Те летяха същата вече за Истанбул, а на следващия ден отново с вътрешен полет до Денизли с цел разглеждане на феномена Памуккале...Пък ние с мотора щяхме да минем за деня 450 километра до Испарта, щяхме да нощуваме там и също на утрешния ден щяхме да разглеждаме Памуккале минавайки по пътя си за Ефес...
И така...вземаме си довиждане и всеки тръгва в посоката си.Нашата посока е към хотела, там събираме багажа, правим добра закуска, товарим и след като си вземаме довиждане с нашите домакини, поемаме към Испарта.
До Аксарай пътя е завои и не е много широк.Карането си беше удоволствие...Обаче след това...до Коня беше най-отвратителния ми път през целия маршрут.Равно поле като тепсия...Пътя прав не му се види края...Почти няма и едно дърво за цвят, няма населени места...Най-разнообразното нещо беше някое кръстовище изтипосано ей така в нищото...На всичкото отгоре ни забрули отново и кофти страничен вятър, който не само, че ни приклащаше от време на време, ами и вдигаше пепелака от нивите и на няколко пъти все едно влизахме в пясъчна буря...
Така стигнахме и Коня.
Все си мислех, че този град е голям...ама той се оказа огромен... :o През 2018г. населението му е наброявало 2 202 000 жители, а се оказа, че е едва седмия по големина град в Турция.Градът дори е бивша столица на селджукския Румелийски султанат.
Разбира се и за сметка на това...маршрута ни минаваше през целия град.
Тук навигацията ми изигра малка шега.В един момент пътя се раздвои, а тя ми казва направо... :hmm: Вече когато хванах десния път, а не този който слизаше надолу в подлез, разбрах, че съм сбъркал...И да направо си беше...ама кое направо... :hmm: :D
Както и да е...обиколих малко , за да се върна в правилната посока, и след това вече гледах навигацията, но гледах осторожно и табелите.А трябва да ви кажа, че в Турция табели има подробни и то навсякъде и за всичко.Кръстовищата им са обозначени, маркирани, предупредителни знаци и какво ли още не...
Така без повече обърквания преминахме през целия огромен град и скоро се любувахме на гледката отгоре...
Това което се вижда на снимката по-долу е някаква част от града...Даже не е половината град, смятайте колко е голям...

Изображение

Изображение

От тук нататък пътя стана направо едно бижу.Минаваше през планината, завоите бяха плавни и се редуваха, като те карат да се накланяш с мотора последователно на ляво и после надясно...Все едно танцувахме валс.В същото време пътя си беше от тип скоростен с две ленти и аварийна отделно, прекрасен асфалт и маркировка...Какво да иска повече човек на мотор.Времето беше с нас и красотата през която минавахме ни караше да спираме за снимки...
Маршрута ни обикаляше и покрай две езера от които второто ни изненада с големината си и...невероятния залез.

Изображение

Изображение

Полека, полека и се изкачихме на 1600м. над морето.До момента бяхме минали доста километри, а бяхме спирали само веднъж за почивка и зареждане на гориво.Затова и когато видях дървени постройки с чакълиран паркинг отбих за почивка и кафе.
Паркираме мотора под прозорците на едната сграда и аз казвам на Златка, че всъщност нищо няма да мъкна със себе си, защото мотора ще е под носа ни и ще го виждаме.Так оставяме каски, GPS-и, фотоапарата с обективите на мотора и се насочваме към сградата.На врата се сблъскваме с възрастен човек.Питаме го на английско-турски дали можем да изпием по едно кааве и по един чай и той кима утвърдително.Понечваме да влезем вътре, но той не се отмества от вратата...Златка го пита може ли да влезем и той човека...отмести се и ни покани.
Седнахме ние, той ни донесе кафе и чай...и седна при нас да гледа телевизия.Чак тогава виждайки как таблите с чайовете и храната се носят от тази сграда в съседната, където явно е заведението със Златка се споглеждаме и ни става ясно,
че сме нахълтали на човека в кухнята... :o Ама той пък си ни покани и...все едно си му бяхме роднини на гости...Пълна лудница...
Накрая ни взе само някакви 5 лири/нещо около 1.70лв./ и за чая и за кафето и ни изпрати като тръгвахме...
Много искам да кажа няколко думи за хората в Турция.
Според доста българи пътували тук, от всички съседни държави турците най-много ...абе не знам чак дали ни обичат, но по-скоро най-много ни уважават нас.Честно да ви кажа...като чуеха , че сме от Булгаристан/това не е обидна дума да знаете, защото аз до скоро си мислех, че е обидна.Семантиката на думата идва от...български стан.../ и веднага имаше "Оооо...комшу...мархаба".Усмихваха се и винаги бяха готови за да помогнат с нещо.Да може би са вежливи към всички туристи, но май...от всички комшии, само на нас викат "комшу"...
Радостен съм, че при това пътешествие освен да видим много забележителности, най-вече успяхме да се докоснем до хората.До техния бит, култура и най-вече до това какви всъщност са те.Разбира се това доколкото може да се направи в рамките на едно пътуване от 8 дни...Сигурен съм обаче, че именно това няма как да се случи, ако джиткаме с автобус и организирана екскурзия.Да...ще видим страната в която сме отишли като забележителности, но...няма да я разберем тази страна.При нас именно това избегнахме.Отидохме самостоятелно и се докоснахме се до хората поради възможността за много контакти с местните, за което съм супер благодарен!
И повярвайте ми...Хората там са страхотни.Няма и помен от това, какво са ни набивали в главите за Турция и турците.И тук е момента да спомена, че всъщност...докато човек не отиде на място и не види в много отношения как стоят нещата, той нищо не знае.Защото ако си стои в къщи и слуша новините...научава това, което властимащите искат да научи и всичко се представя така както тези отгоре наредят, ама истината почти винаги не е такава...
Както и да е...Време да продължим.Излизам от паркинга и тъкмо сръчквам мотоциклета и веднага връщам газта...Само на 300м. и Трафик полиция...Бам спират ни за проверка...Както се изрази по-младия, докато другия се ровеше в документите ми...Няма проблем...просто контрол!
След 10-тина мин. вече се носим към Испарта, а само след няма и час...на второто голямо езеро ни очаква поредното представление на майката природа.Залеза беше направо мистично-уникален...

Изображение

Изображение

Изображение

Там в далечината сякаш...под пролуката в облаците се извършваше някаква магия...На живо беше нещо невероятно...

Изображение

Изображение

Скоро слънцето се скри и все едно дръпнаха завесите на театъра...

Изображение

Скоро стигаме и Испарта.Намираме хотела отново с два захода...Този път навигацията след като пак ми показа напред...аз си казах, тоя път няма да ме прецакаш и се набих в подлеза...Ама то пък не трябвало... :lol: :lol:
Хайде пак заход...ама пък както каза Златка, тъкмо тя успяла да огледа за заведение в което да хапнем след като се настаним.
Намираме хотела...Той не е някакъв незнаен, а е...Хилтън!
Да в Испарта спахме в Хилтън, мотора нощува пред централния вход на хотела под навеса и всичкото това само за...67.00лв. за двамата... :o

Изображение

Залеза който пък видяхме през прозореца на стаята, беше уникален завършек на този ден!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

За вечеря отидохме в онова заведение, което моята половинка видяла от мотора докато обикаляхме.Тук за сетен път се убедих в това...което ви разказах до сега за хората в Турция.
Поръчахме си и хапнахме добре, а за десерт искахме сладолед.Хубаво, ама тук захецнахме...Аз поисках да ми сложат смесен топка шоколадов и топка сметанов...Да ама те явно нямаха сметанов, а само с вкус на лимон, но пък аз категорично отказах...
И като се притесни момичето...каза един момент и изчезна...Златка след малко ми каза, момичето ходило тайничко до магазина и се върнало с прясно мляко...Брей...какво ли ни очакваше с това..."един момент"
И след малко две сервитьорки ни носят специални декоративни табли, с малки кръгли купички в които има само шоколадов сладолед, а до тях във високи декоративни чаши украсени от вътре със страхотни сини орнаменти от някакъв желатин - млечен шейк!
Направо се изцъклихме... :o , а момичето ни се извини и каза, че това е успяла да измисли и се надява да ни хареса... :o
Ето за това отношение говоря...!!!

Изображение

Прибрахме се, по един душ и хайде в леглата...Деня беше уморителен...Най-вече откъм емоции!
За деня изминахме 480км., а маршрута ни до момента изглеждаше ето така.

Изображение

Следва...
NISSAN FOREVER!!!

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 02 ное 2019 15:26

ДЕН ПЕТИ

Сутринта на ден пети, ставаме събираме багажа и се подготвяме за път.Отново пред входа на хотела, чуваме българска реч и се запознаваме с нашенци.От тях разбираме, че Букинг не работи не временно за резервации в Турция/говорим направени от Турция/, а постоянно е такова положението.
Мда...стана ми странно, но ние така или иначе предната вечер опасявайки се именно от тази ситуация, бяхме набелязали трите оставащи нощувки и отново Калински/моя баджанак/ удари едно рамо, да ни ги резервира от БГ.До края на пребиваването си в Турция имахме вече запазени нощувки, просто трябваше да съблюдаваме да сме достигнали хотела вечерта.
Накрая потегляме...Днес плана ни е разглеждане на Памуккале и след това да достигнем Селчук/Ефес/, където щяхме да нощуваме.
Пътя беше перфектен и ние гълтахме доста бързо километрите.На едно място спряхме да заредим и малко да починем.До бензиностанцията имаше заведение и решихме да пием по кафе за ободряване.Да ама...като влязохме вътре..., че една женичка като ни посрещна...Пита ни дали не сме гладни, а вътре пък как миришеше на готвени вкусотии...Решихме, че ще хапнем/то не се издържа направо/, ама жената като не може да ни обясни какво има за ядене и...Хайде дръпна ни отзад в кухнята до тавите и тенджерите с гозбите.Отваряше ни капаците на всичко, за да видим какво има вътре... :o
Накрая си избрахме една манджа с много патладжан и си поръчахме...Обаче тя настояваше да ни даде и...пилаф/ориз/ към нея, ама ние пък не искахме, че...като се притесни женицата...След малко довтаса и друга жена, малко по-млада и веднага се втурна тя да се разбере с нас...
Горе долу се разбрахме, сервираха ни/не се размина без пилаф, макар и в отделни чинийки/, обясни ни за разядката и за хляба , че са без пари, да не се притесняваме и накрая изчезна и се върна с едно момче от бензиностанцията, което знаеше английски, за да се увери все пак, че за всичко сме се разбрали и ние сме доволни...Направо паднах хора...Вярвате ли ми..??? И това за...сметка от 13-14лв....И при това съм сигурен, че въобще парите не са водещи за подобно посрещане и подобен начин на мислене!Да не говорим пък каква вкусотия беше тази манджа с патладжана...Турците имат една дума, която казва всичко в подобни случаи...евалла...!!!

Изображение

Добре хапнахме, пихме и по едно турско кааве и беше време да си продължим пътя.Хората отново на тръгване ни махнаха и ни изпратиха, а ние скоро след това се носехме отново по онзи дълъг и прав път...
Скоро след хапването и стигаме до Памуккале. Спираме на паркинга долу и дори паркираме мотора до охраната.Съответно се поразсъбличаме, и хората с готовност казаха, че можем да си оставим багажа на мотора, а те ще го гледат...Нали сме "комшу"... :D
Така аз си оставих якето метнато на задния куфар и ботушите до мотора.Честно да ви кажа, за пръв път от 40 000км. пробег с мотора за 4 години , оставям така нещата си.И най-интересното беше, че бях...напълно спокоен!
Така тръгваме нагоре и се потапяме в красотата на уникалното природно образувание Памуккале.
За да не преразказвам ето малко инфо за този природен феномен направо от Уикипедия:
"Памуккале (на турски: Pamukkale) е малък, но известен турски курортен град във вилаета Денизли, намиращ се на 30 km северно от град Денизли, а също и уникален природен феномен в околностите на градчето.
Водни струи идващи от древния град Хиераполис, богати на минерални соли, падат от голяма височина и създават причудливи, вкаменени, ослепително бели каскади, които се дължат на калциевия карбонат. Когато водата достигне до повърхността, от нея се освобождава CO2, а калциевият карбонат се отлага, като образува варовикови отлагания върху скалистите тераси.
Горещите извори Памуккале извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол, Турция. Водата с температура 37 °C достига повърхността, и продължава пътя си надолу по поредица от около сто тераси. Водните струи са издълбали терасите и във вдлъбнатините са образували топли водни басейни. Повечето имат ослепително бял цвят, но някои са жълтеникави или кафяви. Замърсяването на околната среда се отразява върху свежестта на цветовете"

И ето още от първата снимка, да ви стане ясно защо е...Памук...

Изображение

Изображение

Цялата пътека нагоре извървяхме като газихме във стичащата се вода.Бяхме запретнали крачолите и водата се плискаше много приятно.Мислех, че варовика ще е изгладен и в тази вода ще е хлъзгаво и падане и пребиване е много вероятна развръзка, но...Точно обратното, макар и да се стичаше навсякъде вода, отдолу варовика беше грапав и нямаше никакви моменти на хлъзгане.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Гледките на синьо-зелената вода, стичаща се по образуванията беше меко казано впечатляваща.

Изображение

Ходенето нагоре по пътеката става само и единствено бос.Това се е наложило като мярка с цел да не се руши варовика от триенето на обувките на хилядите туристи преминаващи от там.Да...наложи се да си носим обувките на ръка, но пък удоволствието докато вървиш водата идваща чак някъде горе от древния град Хиераполис да ти гали краката беше велико!

Изображение

Честно казано стигайки горе с изцъклен поглед установих, че едни от най-красивите варовикови каскади са...празни... :o

Изображение

Изображение

Разбрах обаче, че отклонявали водата да върви на различни каскади и ги редували, и това било мярка за по-бавно износване.Логично, супер като решение, ама...баш пък ние ли като сме тук дошли от майната си, най-атрактивните каскади да не им е ред в този ден... :sorry:
В крайна сметка обаче и другите места са уникални и невероятно красиви.

Изображение

Изображение

Завъртаме от горната страна.Там са другите красиви водни тераси.За съжаление времето е възможно най-неподходящото за снимки.14.00ч. и слънцето прежуря ама прежуря...Все пак...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Разхождаме се ние, аз си снимам и тъкмо се чудя...една девойка стояща пред мен на 10-тина метра с фотоапарат в ръка...ще снима ли и да ми изчезва от погледа, че ми влиза в кадъра и осъзнавам, че това е...Весито...Веднага плъзвам поглед около нея и съзирам и Наско.
Това са хората, които срещнахме на платото над Гьореме в Кападокия и с които се запознахме.Заставам аз с предизвикателна поза, ръцете на кръста и се обаждам ей така небрежно...
- Наско...хайде бе, къде ходите

Това сякаш ей сега сме били заедно и сме се загубили някъде сред красотите наоколо...Да ама аз с шапка, за да не слънчасам и Наско в първия момент не може да ме познае...след секунди последваха учудени възклицания и двамата бързо идват при мен.Златка пък остана назад да ме изчака да снимам, че се бяхме насочили към тръгване вече...Затова аз ги оставям за секунда да я извикам, намирам я и и казвам заговорнически...

–Ела да ти покажа нещо...Уникално е и трябва да се види!

Тя бързо изприпква при мен и аз я водя.До последната секунда не успя да ги види и аз гордо я изненадвам с това което съм открил съвсем случайно на тръгване.

-Гледай бре...Наско и Весито...

Моята половинка направо и се разтвориха очите и имаше защо...Значи от Кападокия, те бяха летели със самолет до Истанбул/това са 800-900км./, бяха нощували там и днес сутринта пък с друг самолет бяха летели до Денизли, за да разгледат Памуккале.
Ние пък след раздялата си в Кападокия, на мотор бяхме изминали 450км. до Испарта, където нощувахме и след това още 170км. в днешния ден, за да дойдем и ние до тук и да разгледаме този феномен.
И...при това разбъркване на заровете...имаме дюшеш...Както си има приказка, света наистина е малък, а за хора като нас, които обичат и пътуват много явно той е още по-малък и съдбата с лека усмивка под мустак ни прави подобни изненади.
Както щяхме да тръгваме...Първо снимка, с помощта на една млада дама от азиатски произход...

Изображение

...точно над най-красивите тераси...

Изображение

След това се настаняваме на сянка на една пейка и си бърборим близо час.Този път вече си вземаме координатите, защото явно съдбата си е избрала да ни запознае, света е малък и кои сме ние...та да се противим на тия неща :)
В сладки приказки, времето неусетно минава.В един момент осъзнаваме, че в същност отдавна трябваше да сме долу и да сме потеглили, защото нас ни чакаха още 200км. на мотора до Селчук.За миг се замисляме, дали да не слезем заедно отново по пътеката със стичащата се вода, но предвид многото хора по нея на мен ми се струва, че ще е доста бавно и ще отнеме много време.Затова се разделяме, но вече не оставяме нашето познанство в ръцете на съдбата.Стискаме координатите си на листчета и всеки поема по пътя си.
Ние се насочваме нагоре към паркинга, където се надяваме да намерим някакъв транспорт да ни свали долу.
По пътя се наслаждаваме на древните останки...

Изображение

Изображение

Скоро стигаме паркинга, ама там само големи туристически автобуси.Питаме едни момичета работещи на барчето и те ни упътват, че имало таксита към изхода на паркинга.Намираме си такси, но...човека иска, за да ни закара до долу 30 лири.На нас ни се струва множко, но...Човека ни обясни, че го таксували на всяко влизане в паркинга 10 лири и за това цената е такава...В крайна сметка, времето за нас беше най-ценното нещо и тук се налагаше да си платим за него...
Така се качваме и таксито ни сваля за 10-тина мин. долу.Там нашите хора ни се хилят, моите ботуши и якето са си точно там където ги оставих.Опаковаме се с моторджийските дрехи и бързаме да тръгнем, че жегата беше страшна.Вземаме си довиждане с комшиите от паркинга и газ към Селчук. Пътя до там е страхотен.Има какво да се види, не е прав като конец и скучен, но тук вече се приближавахме към морето и трафика също беше по-голям.
Влизаме в Селчук по тъмно, намирам хотела от раз и се настаняваме.Зад хотела се извисява крепостта...

Изображение

Преобличане и тръгваме на вечерна разходка из града.Основните неща, заради които сме дошли отдавна не работят, пък и се намират на няколко километра от града, затова ги оставяме за следващия ден.
Последователно минахме покрай...местните рокерски сбирки...

Изображение

...изкефих се на странните камиони в ярки цветове, които тук са нещо нормално...

Изображение

...и накрая си намерихме заведение и хапнахме отново турски ястия.Между впрочем, тук за първи път видях в менюто да се предлага и бира.
Да, ама радостта ми беше за много кратко, защото когато плъзнах поглед към цената и се вцепених...Искаха 20 лири и то за кенче от 330мл. :o
Отказах се разбира се...
След това последва връщане към хотела през центъра на града.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На връщане не се стърпях и направих няколко снимки на местните моторчета. Мисля, че са китайски, но ги произвеждат в Турция.Когато се върнахме ги разгледах в нета и са направо без пари за чисто нов мотор...Много ми харесаха, защото са някак...много различни и ние тук няма къде да ги видим...

Изображение

А най-много ми хареса визията на...мотор с "куфари"... :o :D :D Велики са ей....

Изображение

Крепостта минути преди да стигнем в хотела...

Изображение

Изображение

Тъй като сме в Ефес...Естествено, че си купихме по едно кенче от прочутата бира за вечерта с чипс.

Изображение

Така завърши и този ден.За деня навъртяхме 370км., а маршрута ни до този момент от старта изглеждаше така.

Изображение

Следва...
NISSAN FOREVER!!!

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 02 ное 2019 16:00

ДЕН ШЕСТИ

Сутринта ставаме рано, правим си закуската, товарим мотоциклета и потегляме.Днес е ред да разгледаме невероятните разкопки и руини на Ефес.
Ефес се намира на 3 км. от Селчук и се налагаше да се достигне до там с превозно средство.Скоро сме на паркинга и започваме да се подготвяме за разходката.Докато се разхвърляме към нас се приближава един човек, поздравява ни на английски и казва, че ни познава... :o
Ха сега де..откъде пък този турчин ще ни познава.Той обаче набързо обяснява, че живее в съседство с хотела в който бяхме отседнали и снощи като сме се прибирали той говорел със собственика до входа на хотела.Дори каза, че сме го поздравили...Като се замисля вечерта в тъмното, наистина на прибиране собственика говореше с някакъв човек и ние ги поздравихме, но да го позная, че е именно този човек абсурд... :hmm:
В крайна сметка усмихнахме се и се ръкувахме...Човека полюбопитства как мислим да организираме разходката, и ни обясни някои аспекти.На отиване от входа до края било 2 километра нагорнище, след това пък трябвало да го извървим това същото обратно и...веднага вкара офертата...
Той кара такси и за целта срещу 50лири, можел да ни закара направо на горния паркинг, ние от там да влезем в музея и да вървим само по надолнището разглеждайки докато стигнем до мястото с мотора където сме сега.Офертата изглеждаше доста логична и разумна, но...в първия момент тия 50 лири множко ми се видяха, да обаче...както вече писах по-нагоре, времето беше най-ценното нещо за нас.Колкото повече време ни оставаше, толкова повече неща щяхме да имаме възможност да видим.Затова, помислихме малко и...50 лири, ама щеше да стане доста по-бързо.Така товарим се на таксито и човека потегля.Докато се возим обаче го разпитваме и по кой път най-добре да се стигне и до другата набелязана дестинация, а именно дома на Света Богородица.Знам, че е на около 7-8км. от Ефес нагоре в планината и по карта ми даваха два пътя.Най-вече ме интересуваше, на кой от двата да заложа...Човека обаче отвърна, че не се правело така...Първо се ходело до дома на Богородица, а след това се разглеждал Ефес...Така веднага се появи и следващата оферта...
За 160лири, той първо с таксито ще ни закара до дома на Св. Богородица, ще ни изчака на паркинга половин час и след това ще ни върне обратно до горния паркинг на Ефес...Брей, то като се замислихме това щеше да ни спести едни 2-3 часа време, а това беше огромен плюс.Отделно от това нямаше да горим и бензин до там, макар, че за 20-30км. колко ще изгори мотора, ама все пак...Започнахме да се двуомим и дори наблегнахме, че пътуването ни е към края си и няма да ни стигнат така парите , които носим в кеш...Човека ни каза/е то може и да е за зарибявка де/, че нормално цената била дори 180.00лири..., ама ние продължавахме да мислим.В един момент той направи нова оферта...150лири...само сега и само за нас...Никога не се връзвам на така наречените супер изгодни и специално за мен оферти, но пък като направих един бърз разчет и...довечера в Бергама нямаше да можем да стигнем по светло ако не се възползвахме...
Така със Златка си кимнахме и приехме...Таксито ни понесе из планината, беше красив път с множество завои и невероятни гледки към равнината.Скоро стигнахме и паркинга, и ние тръгнахме да разгледаме дома на Дева Мария!
Според преданието Дева Мария е прекарала последните 9 години именно в тази къща.След като е бил разпнат на кръста Христос, тя заедно с любимия му ученик Йоан тръгват и в продължение на три години пътували, докато достигнат гр. Ефес.
По това време там вече имало около 500 християни и е било добро място за проповядване на християнското учение.Според повелята на Спасителя когато вече е бил на кръста и казва на майка си/Дева Мария/..."Ето сина ти" имайки предвид Йоан , който е бил с нея, а на самия Йоан казва..."Това е майка ти", Йоан е до Богородица до края на дните и.Сигурно исторически е, че Йоан е живял в Ефес и точно там е написал и едно от четирите Евангелия...
Къщата е открита през 19в. като за това са били повод пророчествата на немската монахиня Катерина Емерих.Първоначално се е смятало, че Дева Мария е умряла в Йерусалим, но след като попада на книгата с пророчествата на тази монахиня, един католически монах от манастир в Измир решава да провери дали както тя твърди според пророчествата , че Божията майка е живяла и умряла в Ефес и дори е дала точно описание на къщата и къде се е намирала, е имало въобще нещо такова.
Така през 1891 година монаси откриват основите на къщата и тя е точно според описанието в пророчествата на Катерина Емерих, която пък никога през живота си не е стъпвала в Ефес.
Друг довод за това, че Света Богородица наистина е живяла там е и това, че първата християнска църква посветена на Дева Мария е била в Ефес.Според тогавашните обичаи, места за поклонение са посвещавани на лица, които са живяли и починали в близост до тях!
Това свято място се е превърнало в притегателна сила за много вярващи.Тук идват на поклонение не само християни, но и мюсюлмани.Според Корана, Мириам е майка на мюсюлманския пророк Иса...и не само това, но на нея е отредено почетно място в тяхната свещена книга.
Нещо повече...Името на Дева Мария се споменава в Корана 34 пъти, докато в Новия Завет само 19...И не само това, в Корана никоя друга жена не е споменавана поименно, а от 114 глави в Корана...само осем носят имена на различни личности и едната от тях е на Дева Мария!
Така мястото се е обособило като свещено и се почита заедно и от католици, от православни християни, от протестанти и от мюсюлмани.И всички те идват мирно , тихо да се помолят и да се поклонят тук.
Поверието гласи, че може да ти се сбъдне желание ако се помолиш и има определена стена, на която се връзва парцалче,...

Изображение

...а за лековитата вода от извора до къщата се твърди, че правела чудеса!

Изображение

Така...след като се опитах набързо да ви разкажа за едно уникално в световен мащаб място ето и няколко кадъра.

Изображение

Изображение

Изображение

Ето и самата къща от вън/вътре е забранено снимането/...

Изображение

Изображение

Постройката е реставрирана през 1950г. и интересен факт е, че от 1896г. до 2006г. петима папи идват на поклонение тук, което де факто почти напълно разсейва съмнението, че това наистина е бил дома на Дева Мария!
Постояхме малко на това невероятно място и след това беше време за тръгване.Връщаме се до паркинга, нашия човек ни чака там и с една спирка по пътя за да се снимаме до паметника на Дева Мария...

Изображение

Изображение

...таксито вече ни откарва до входа на Ефес!
Купуваме си билетчета и тръгваме на разходка в историята.Трябва само информативно да ви кажа, че Ефес е бил нещо уникално за времето си.Бил е огромен град/населението му е достигало до около 240 000 души/, с уникална архитектура, водопровод и дори...централно парно!!!
За съжаление днес макар и да има доста запазени фрагменти от постройките/като примерно известната библиотека на Целз/, това е една малка част от грандиозния тогава град.

Изображение

Мястото е толкова завладяващо , че дори и животните гледат с оцъклени очи и не съумяват да си изместят погледа...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Това е малкия амфитеатър.В края на разкопките обаче е големия, който е наистина внушителен...Този беше като за загрявка ...

Изображение

Изображение

Колони, арки, сводове, амфитеатри...Всичкото това те кара да се чувстваш, сякаш се разхождаш някъде преди 2000 години...

Изображение

Пътя и маршрута на разходката ни водеше през целия възстановен град...Сякаш се разхождахме в ония времена...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

И така докато древната улица не ни отведе до емблемата на Ефес!
Библиотеката на Целз!

Изображение

Беше нещо грандиозно, беше нещо уникално, беше нещо което всяваше респект и страхопочитание...Беше нещо разкошно, дори в полуразрушения си вид, а не ми се мисли какво е било когато е било ново и здраво преди векове... :? :o

Изображение

Библиотеката е била изградена в периода 114-135г. в чест на Тиберий Юлий Целз Полемеан (суфектконсул през 92г.) по поръка на синът му Тиберий Юлий Аквила Полемеан (суфектконсул през 110г.), като е завършена под надзора на Тиберий Клавдий Аристион. Гробът на самия Целз се е намирал в сградата на библиотеката. Сградата е била триетажна, макар от фасадата да са запазени части за да бъде реконструирана само до второ ниво. Размерите на постройката са 23м. дължина и 17м. ширина. Богато декорираната фасада е разположена върху площадка, към която води стълбище с 9 стъпала. В сградата се влиза през три врати с прозорец над всяка, като централната е по-висока и по-широка от другите две. На първото ниво на фасадата има 4 женски статуи, между които са вратите. Статуите символизират четирите добродетели на Целз: София – мъдрост, Арета – характер, Еноя – решителност и Епистими – опитност.
Вътрешното помещение на библиотеката е с размери 16.72х10.92м. Срещу главния вход в средата на стената има абсидна ниша, в която е стояла статуята на Целз (сега в Археологическия музей в Истанбул). Покрай останалите стени вероятно са били разположени шкафовете със свитъци. До другите два етажа вероятно се е стигало по дървени стълби, разположени покрай стените.
Библиотеката е разполагала с 12 000 свитъка.
През вт. пол. на ІІІв. библиотеката пострадала тежко от пожар и от земетресението през 262г., като оцеляла само фасадата. По-късно земетресение разрушило и фасадата.
През 1905-1906г. сградата е била разкопана, през 1970-1978г. фасадата е била възстановена, като са използвани оригинални елементи разкрити при разкопките.

Да...и ние бяхме именно на това емблематично място.Място по което съм въздишал гледайки го на снимки и филмчета.Не можех да се нарадвам...Дори в този момент сякаш не можех да повярвам, че стоя именно там...на живо...аз... :?

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Много трудно се отделих от това място...наистина, но разходката ни трябваше да продължи!

Изображение

И...не ме питайте как имам кадри на които няма жив човек при хилядите туристи, които щъпуркаха насам-натам...Само аз си знам... :clup: :D

Изображение

Снимах и известната плоча с отпечатъка на стъпалото и образа на жена...според преданието, това било пътеводителя към...публичния дом!

Изображение

Накрая стигнахме и другото грандиозно нещо в разкопките на Ефес...Това е големия амфитеатър.
Снимка от долу и...

Изображение

...и бегом нагоре по древните стълбища, за да се разкрие всичкото това в краката ми!

Изображение

Беше грандиозно, направо ненормално... :o Накрая все пак се насилвам да слезна и да тръгваме.Златка ме чака в компанията на един котак/интересна сцена беше за мен/...Тя хич не обича котките, а тук сякаш направо си съжителстваха в пълно разбирателство... :hmm: :o

Изображение

Ама то пък мястото е такова...Отдадох го на мистичните древни сили, които сто процента имаха някакъв пръст в цялата работа!
Така разходката ни във времената от преди няколко хилядолетия завърши.Беше толкова невероятна, че трудно се откъснахме от нея.На няколко пъти дори се връщах до библиотеката, а до изхода постоянно се обръщах назад.
Мотора си ни чакаше на паркинга.Там си имаше обособено място само за мотори и дори беше безплатно. Стигайки до там обаче установяваме, че някой с един скутер ни е запушил отзад и няма излизане.Аз обаче не се притесних много.Така или иначе докато оправим багажа , докато се облечем и наденем каските, щяха да минат поне едни 10-тина мин.Човека си беше оставил якето и каската на скутера и явно беше спрял на бързо.Да ама...ние бяхме почти готови за тръгване, а той не се появяваше.Златка отива и пита човека, който къса билетчетата на входа, дали знае на кого е този скутер.Човека някак веднага скача, идва при нас и се хвърля да размества с избутване на ръка останалите скутерчета и мотопеди.Накрая освобождава малко място и двамата с него...изместваме в страни въпросния скутер зад нас, като така се отваря място да се измъкнем.Благодарим му и го питаме всъщност на кого е моторчето, което пречеше, а той вдига рамене...не знаел :o
Отново невероятна проява на този човек типична за хората в Турция.Нито е замесен, нито те познава, но с готовност идва да ти помогне...
Ето, че вече се носим на север в посока Измир.Принципно се надявам, че магистралата, която обикаля този огромен курортен град, няма да ни вкара в някое приключение с трафика.Часът е около 13.00ч., което е много добре.С офертата на таксито , е...и след като се разделихме с 150 лири де/около 45лв./, бяхме напред с около 2-3 часа.Тоест в обратния вариант щяхме да тръгнем чак около 16.00ч. вероятно, което е вече много късно и част отпътуването щеше да е на фар по тъмното.Километрите се нижеха неусетно.Имаше и какво да се види покрай пътя.
Така стигнахме и подминахме Измир.Притесненията ми относно трафик не се оправдаха.Поне тогава когато минахме ние си имаше много коли, но магистралата си ги поемаше нормално и просто се движехме в трафик с добра скорост.Постепенно повечето коли се отбиваха последователно в отбивките към града и накрая трафика след Измир оредя...
Целта ни за деня беше Бергама.Там щяхме да нощуваме, но по-важното е, че имахме доста какво да разглеждаме.
Пергамон, това е древния град, върху руините на който е днешната Бергама. Пергамон е уникален исторически паметник и ни говори за древния елинистически период. Пергамон в продължение на 150 години е бил един от много важните културни центрове в древността.Той играе голяма роля в създаването на пергамента, там библиотеката е конкурирала тази в Александрия.Първите разкопки тук датират още от 1878г., като обаче за съжаление много от намерените експонати/като например фреските от храма на Зевс/, са били изнесени от там и днес могат да се видят в музея в Берлин, където има отделна секция за Пергамон.
Въобще Пергамон е бил родина на богове, родина на крале, люлка на писменост и история, а в днешно време е съня и мечтата на археолозите.И точно там отивахме ние... :)
Успяваме около 16.00ч. да достигнем Бергама. Принципно съм задал съвсем точно GPS-а да ни отведе до хотела, но след последния завой и инфото на дисплея, че след 30м. достигаме местозначението си...хотел нямаше :o
Не е истина...Започнахме едно лутане из района.Принудихме се да питаме местните, но интересно...пращаха ни на различни места/включително и горе на високото по едни тесни калдъръмени улички/, но не и където трябваше.Накрая се връщаме отново там...преди последния завой.Златка слиза да пита едни хора, те обаче пак ни сочат нагоре...Тя се опитва да им обясни, че вече сме били там и хотел няма, но....В този момент към групичката се приближава една жена.Другите си тръгнаха, а моята половинка явно с доста отчаян поглед в очите отново се опитва да обясни какво търсим.Жената пак ни праща там, но...след малко с готовност казва, че тя ще ни заведе.Обръщам мотора и тръгвам нагоре.Двете жени вървят пеш.Вземам въпросния завой и какво да видя...Там се мъдри наистина табела, че нашия хотел е на 30м., но се прави един обратен завой зад градинка и заведение покрай което минаваме...Ей...този GPS ни докара буквално до хотела, а не рачи да ми покаже , че трябва да направя обратен завой над въпросната градинка.След минута жените ме настигнаха, моята съпруга от сърце благодари на тази непозната туркиня, която остави всичко и хукна да ни заведе лично до хотела, а...жената я успокои и дори я прегърна на тръгване.Да...такива са хората там...
В хотела, който всъщност според мен си беше чиста къща за гости ни посрещна баба Райме...Настани ни...Зарадва ни се много, и ни упъти към останките на древния Пергамон и Акрополиса.Преобличаме се на бързо и тръгваме нагоре с мотора.Идеята е да успеем да разгледаме разкопките още същата вечер, а за следващия ден да оставим тези в долната част на града.Последваха супер стръмни изкачвания гарнирани с хубави завои, докато накрая стигнахме паркинга.Човека на касата ни уведомява, че имаме само около час преди да затворят и ние потъваме в историята на древен Пергамон.

Изображение

Предстоеше ни да видим, огромния амфитеатър, побирал някога 10 000 души, храма на Зевс, площада на Атина и останките от библиотека, в която някога са били съхраняване над 200 000ръкописа.Тази библиотека е била подарък на Клеопатра от римския император Цезар, за компенсация на опожарената от римляните библиотека в Александрия.

Изображение

Храма на Зевс, построен в чест на победата на армиите на Пергамон над галатите, се смята за един от шедьоврите в елинистическата култура. Построен е по време на управлението на Еуменес втори, а фреските на пода изобразяват войната между боговете и гигантите.
Пергамон е един от най-важните антични градове в света, и ние се разхождахме по лъчите на залеза сами из цялата тази история.Беше уникално и неповторимо.Сякаш имаш чувството, че се движиш по стъпките на древните елини и на моменти дори ти се струва, че ей сега покрай теб ще профучи военна двуколка или пък ще се разминеш с хора с дълги бели роби...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Докато се разхождахме и попивахме красотата и историята, слънцето ни предостави уникален и неповторим залез, а останките от древността изглеждаха още по внушително.Това не може да се забрави и се усещах, че на моменти просто стоя на място с увиснала уста и не мога да се отърся от магията...

Изображение

Изображение

Ето за това не съжалявах за дадените на таксито днес сутринта пари.Ако не бяхме се решили да се възползваме от тази оферта, сега със сигурност нямаше да сме свидетели на това зрелище!
От върха се открива ненормална гледка към езерото долу.Водата му е спаднала, защото острова вече е полуостров, но въпреки това гледката беше неповторима.

Изображение

Изображение

Изображение

Без думи...защото не ги намирам...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Макар и невероятно трудно, но се налага да се откъснем от тази магия...Все пак Пергамон и майката природа са благосклонни и ни изпращат отново с последен шедьовър... :? :o

Изображение

Това място от света, със сигурност ще остане някъде там вътре в мен завинаги.С красотата си, с духа си и дори с драматизма на залеза, който сякаш специално за нас ни беше поднесен като дар!
Последва прибиране в хотела...

Изображение

...а след това преобличане и разходка по тъмнотиите.В съседство имаше заведение в което седнахме да хапнем и...там се запознаваме със Селин.
По време на вечерята тя ни разказва за себе си.Майка и е французойка, а баща и е турчин.Тя си живее обаче тук в Бергама. Занимава се с рисуване, и пише сценарии за театър и кино.Оказва се, че всъщност и заведението е нейно, а то доста впечатляваше с декорацията си!

Изображение

Изображение

Изображение

И тук имахме интересна ситуация и реакция...В тонколона до нас се чуваше тиха музика.Естествено, музиката си беше някаква тяхна турска.Принципно аз не харесвам повечето от тяхната музика, но точно в този момент звучеше една бавна и много красива песен.
Опитах се да се логна към нета на заведението с идеята през Shazam да открия коя е песента, обаче безуспешно и точно тогава към нас се приближава Селин...Опитвам се да я попитам знае ли коя е тази песен, но тя явно ме разбира погрешно и си помисли, че музиката ми пречи нещо...И като хукна..., взе да обръща настрани тонколоната/а тя си беше ...голяма тонколона/ и...извади кабелите отзад... :o Направо паднах хора...Извикахме я и се опитахме посредством преводача на телефона да и обясним, че музиката не ни пречи и искаме дори да знаем коя е песента...
Селин отново хукна...този път обаче към бара, и след малко се върна с лист на който пишеше песента и изпълнителя.
Наистина вече бях свикнал с реакциите на местните хора да бъдат винаги услужливи и да помагат, но те...продължаваха да ме изненадват в моменти като този... :o
Не знам как и с какво точно, но това момиче много ни хареса.Навърташе се покрай нас, от времена време си приказвахме някакви неща и накрая като тръгнахме да си ходим, тя с една такава молеща физиономия ни попита...

– Може ли утре сутринта да дойдете и да пием кафе...?

Как да откажеш, дори и да бързахме, веднага преправихме плана и обещахме да се видим сутринта, а тя видимо беше много щастлива.
Така завърши и този ден.Прибрахме се и хайде по леглата.
За деня изминахме само около 180км., но пък разгледахме Ефес, посетихме къщата на Дева Мария и след това успяхме да изживеем един невероятен залез в ...древния Пергамон!
Маршрута ни от началото на пътешествието до момента изглеждаше вече така...

Изображение

Следва...
NISSAN FOREVER!!!

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 02 ное 2019 16:19

ДЕН СЕДМИ

Ето, че нашето пътешествие е към края си.Ден седми....Ставаме рано, закуска и...баба Райме, ни заковава, че нямало как да платим с карта, а ние се поотпуснахме и парите в брой не стигаха за нощувката.
Бабата се притесни, че не можем да си платим, а ние пък, че ще ни таксуват скъпо при теглене от банкомата.Така или иначе нямахме съществен избор.Поразходихме се рано из града докато стигнем банката.

Изображение

Изображение

Изображение

Червената базилика е построена в древен Египет и в чест на Египетските боговете. Двете кръгли кули и части от масивната сграда са съхранени и до днес.

Червената базилика в Бергама е изградена от мрамор и дървени колонади. В древна Византия огромната сграда е изглеждала по различен начин. Под нея течал малък поток, който бил използван за ритуално къпане и промиване на душата.

Изображение

Изображение

Изображение

Намерихме банката, изтеглихме дори малко повече пари и хайде обратно.На връщане аз не се стърпях и си снимах за сетен път странните за нас моторчета, които турците масово караха, както и чисто новите Талбод-и, които са сигурно модел от 80-те години, но не променят архивния им вид/което мен много ме кефи/, карат си и ги има масово.

Изображение

Изображение

До входа на Червената базилика...

Изображение

....се заиграхме с един продавач на каменни статуйки на римски богове и разни исторически личности.
Много ги харесвах, не струваха чак толкова много, но пусто...в мотора нямаше място за транспортиране. От срещата с току що наредилия си стоката търговец разбрах две неща.
Първото е, ако не искаш да купуваш...просто не задавай и за секунда въпроса кое колко струва/в Турция масово нямат етикети с цени на стоката и в магазините си дори/, защото след това просто няма да имаш шанс да не купиш!!!
Второ...колкото и да е препълнен мотора от багаж...винаги има място за...още :D
Така си тръгнахме от сергията победоносно с уникална статуя на Атина Палада, а търговеца доволно триеше сефтето, след като 20 минути ни намаля цената поне 10 пъти...Като си тръгвахме и му казахме довиждане, то каза нещо от рода на това, че комшу голяма работа...голямо сефте... :)
Мда...наистина много я исках тази статуя, но пък и сега ми предстоеше да се чудя къде ще я съберем така, че да стигне до БГ здрава.За да разберете колко нямахме място, Златка по едно време предложи да си изхвърли сандалите, за да има място за сувенирите... :o :D
Все пак...виж точка две от малко по-нагоре...Намерихме място и не само това, ами и статуята си я докарахме до БГ цяла и непокътната.
Последва обещаното кафе при Селин.Доста си поприказвахме, оплака се, че не може да си извади задграничен паспорт, за да пътува извън Турция, защото е безумно скъп - 1000лири/около 350лв./, което наистина е убийствена работа... :o
Разменихме си координати в интернет мрежите, направихме си и селфи заедно...

Изображение

...и накрая ни поднесе сметката както тя си знае.Идвайки с кутийката се завъртя в движение,откъсна цветче от близкия храст и го подаде на Златка!

Изображение

Обещахме и минаваме ли от там някога отново, да и се обадим задължително.
След това вече беше време пътешествието да продължи.
Стегнахме багажа, платихме на баба Райме и потеглихме.
Преди да напуснем Бергама трябваше да посетим и Асклепион.Това са другите разкопки в долината.Там от историческо значение най-вече искахме да видим храма на Асклепий, който е лекувал за първи път болни с минерална вода и змийска отрова.Храма на Асклепий се смята за първата болница в света, а и до днес знака със змията около чашата който стои на колона на храма и е символизирал как изстискват отровата , за да я използват за лекарство, е приет за емблема на фармацефтиката и може да се види над всяка аптека по целия свят!
Ето го и него...Ще видите ваните където са топили болните, имаше дори и отделна сграда където е било нещо като заразно отделение и са държали болните под карантина...

Изображение

Изображение

Една красавица..., че и любопитна...

Изображение

Изображение

Амфитеатъра е задължителен...

Изображение

Изображение

Ложата...Прави впечатление,че е от мрамор и е оформена по друг начин от обикновените места за сядане.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ето откъде идват ...турските маслини... ;)

Изображение

Ако знаете само какви хиляди декари имат с маслинови дръвчета, че ги берат и на...ръка... :? :o

Изображение

Един доста плашлив приятел...Все пак на връщане успях макар и от далеко да го хвана в кадър...

Изображение

Вече на паркинга правя последен кадър към Пергамон от долу.Вижда се грандиозността на амфитеатъра горе и колко е стръмен...

Изображение

След това довиждане Бергама...
Пътя ни води по крайбрежието.Курортните селища буквално следват едно след друго и не може да се кара бързо.Движим се с трафика и километрите се нижат бавно, но пък ние имаме време и не бързаме за никъде
Между две селища имаше малко по-голямо разстояние и аз тъкмо вече ускорявах, когато в далечината в страни от пътя ми се видя нещо нередно....Върнах газта и продължавах да се взирам в черното нещо на асфалта...
Ето, че вече приближихме достатъчно и за мое най-голямо съжаление не бърках с предположенията си.Мъж на средна възраст видимо се луташе напред-назад безпомощно, на земята имаше паднал мотоциклет и каска... :(
Мигновено натиснах газта , за да стигна по-бързо до мястото.Беше отбивка с доста пепелак, което според беше и причината да се завърти мотора и човека да падне.Подминах го малко и спрях в края на отбивката.Скочих от мотора и тръгвайки към него се сетих, че ако е ударен нещо сериозна не трябва да плаша Златка с неприятни гледки.Затова тичайки към човека и извиках да стои до нашия мотор.
Стигнах до него и го попитах на английски дали е добре...Той малко неорентирано ми отговори, че бил добре и тъкмо звънял на ...жена си.Огледах го внимателно.Беше с доста сериозни охлузвания по ръцете и краката.Видимо нямаше счупвания и стоеше прав, макар и да се олюляваше малко.Отново го попитах как е..., тогава той ми посочи, че го болят ребрата в зоната около сърцето/явно се е ударил там падайки/.Накарах го малко да се успокои, предложих му вода, но той ми отказа.Телефона му звънна /вероятно жена му/и аз се насочих да му помогна с мотоциклета.Не беше голям мотоциклет.Най-много да беше 250кубика.Явно беше се отбил и беше натиснал спирачката на пепелака в следствие на което колелетата са блокирали и мотора се е плъзнал...дори чак се беше завъртял обратно на движението.
Вдигнах мотора, а той дойде и ме помоли да го преместя да не е на границата с пътното платно.Постоях с него, но времето ме притискаше.Тъкмо като тръгвах и той ми благодари и ме уведоми, че жена му идва...
Взехме си довиждане и ние продължихме. Интересното е, че никой преди мен не спря да помогне на човека. Да, виждаш го, че се е изправил и явно не е потрошен, но.-..този човек в този момент е ошашкан, той е в шок.В такова състояние човек трудно преценява нещата и трудно действа адекватно...Затова и винаги трябва да се спре и да се съдейства с каквото може...Златка ми каза, че видяла няколко коли да намаляват и да го питат имал ли нужда от помощ...Аз не съм ги видял, просто обаче и да ги е имало не е правилно според мен...Да той казва, че е добре, ама...дали преценява това реално в това състояние...
Както и да е...аз си имам моята логика, моите разсъждения и моя начин да реагирам в подобни ситуации.
Постепенно подобно на пътя в Албания между Съранда и Вльора и тук той се заискачва над морето и курортите и скоро всичко беше под нас като на длан...

Изображение

Пътя продължаваше да е готин и интересен.На едно място спряхме да заредим...и да хапнем...Там се заприказвахме със сервитьора.Той много се накефи на мотора, после се изцъкли като чу къде сме обиколили и накрая беше голям майтап когато искаше да го купи или да го трампим за неговото старо Рено.

Изображение

Сметката беше проста...Мотора 3000 евро/с тунинга/, а той насреща давал Реното/това беше някакво очукано Рено 9 произведено през 1984г./...750евро/и това е с...тунинга :lol: /и...като оправим сметката за още 2250 евро кафетата които пихме и направо точно... :lol: :lol: :lol: Направо се пукнахме от смях, но беше време да си вземем довиждане и да продължим по маршрута.
Така вечерта стигнахме и до Чанаккале.Това е изходен пункт заради фериботните линии към Европейския континент, а освен това има и една интересна атракция - Троянския кон!
Този кон е бил реквизит при снимането на филма за Троя, и след приключване на снимките е бил подарен на града.Сега е уникален паметник!
И така...намираме хотела, настаняваме се и тръгваме да хванем последните лъчи на залеза над Дарданелите.

Изображение

Разбира се, намираме и Троянския кон...

Изображение

Изображение

За съжаление обаче много бързо притъмня и стана невъзможно за снимане.
Все пак...последни кадри...

Изображение

Изображение

...и сядаме ето в това заведения да вечеряме.

Изображение

Хапваме за последно турски ястия, защото това е последната ни вечер в Турция.
След това в хотела и по леглата.На следващия ден ще ставаме рано, защото ще трябва да гоним ферибот и...ни очаква пътуването до дома!
За този ден изминахме 225км., а маршрута ни от старта до момента изглеждаше вече така...

Изображение

Следва продължение...
NISSAN FOREVER!!!

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 02 ное 2019 17:14

ДЕН ОСМИ

Ставаме рано, защото първо ни чака дълъг път, второ не се знае с ферибота колко време ще ни отнеме да се прехвърлим на европейския континент и трето...чака ни граничен контролен пункт.Цялата тази неизвестност с оставащите около 360км. до дома правеха доста несигурна картинката.Закуска, товарене на багажа/неща, които вече ни бяха до болка познати като последователност/и потегляме.Хотела беше на 200м. от ферибота и ние за 5мин. бяхме там.Бях чел преди да тръгна из нета, че тук се получавали доста големи опашки, че турските служители не гледали с добро око на пререждащите се мотористи и имах известни притеснения, но...всъщност нямаше нито опашка, нито нещо бавещо...Точно за 5 мин. и вече бяхме на борда на ферибота за Килитбахир.Това е най-краткия ферибот през Дарданелите, беше най-евтиния и ти позволяваше да разгледаш някои неща на отсрещния бряг.Така избрахме него и буквално десет мин. след като си купихме билети, вече бяхме в морето.

Изображение

На отсрещния бряг ни очакваше крепостта на Килитбахир, която видяна от водата беше страхотна гледка...

Изображение

...а в дясно пък изпъкваше страховития надпис...

Изображение

Dur yolcu! Bilmeden gelip bastığın
Bu toprak, bir devrin battığı yerdir


"Спри пътнико! Тази земя в която си стъпил без да знаеш, е мястото в която е потънала една епоха!"

По време на първата световна война, тук в района на Чанаккале, Килитбахир, Ечеабат, турците са удържали на невероятно мощните атака на Антантата и са защитили родината си.Има изградени мемориали, паметници, възстановки на военните действия и военни гробища.
За да увековечи паметта на половин милион войници, които са отдали живота си под Гелиболу (древното име на Галиполи), е създаден националния исторически парк на полуостров Галиполи. Тук се намира най-високия мемориал с височина над 42 метра, построен също в памет на воините. Това е свещено място на всеки турчин. Също така тук са разположени австралийски, английски, френски и новозенландски военни паметници, напомнящи, че Дарданелите са били сцена на много свирепи битки, които са включени в турската и световната история.
За съжаление нямахме време да се спуснем надолу до края на полуострова и да посетим паметника, но все пак се отбихме на музея на открито с възстановка на битка при Ечеабат...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Военно гробище след Ечеабат...

Изображение

Някой ще каже...абе какво ме интересува историята и войните на Турция, но честно да ви кажа аз не мисля така.Човек трябва да има уважение към всички хора.Към тяхната история, техните жертви, към обичаите и разбиранията им и към начина им на живот.Всяка една война, не се е водила от омраза между народите, а най-вече от политически интереси и ламтене за власт и надмощие.Обикновените хора там в окопите, които са загивали без да има значение от каква народност са, просто са били поставяни в положение да убиват същите обикновени хора в отсрещния окоп.
Когато човек пътува и към него се отнасят добре, приемат го, гледат винаги да му помогнат, и той...трябва да уважава хората при които е отишъл и да не забравя, че...както е казал Робърт Луис Стивънсън
"Няма чужди земи. Само пътникът е този, който е чужд"
Така... След като посетихме това място и уж вече се отправихме към Одрин и границата, ...тъй като обаче пък операция ферибот и прехвърляне на личния състав на европейския континент стана много по-бързо от очакваното, се оказа, че имаме време.Затова решавам да се отбием малко от пътя и да посетим дългия каменен мост след Узункьопру.
Това е нещо уникално и като размери и като строителство.Най-дългия мост в света...За да не се опитвам да преразказвам, ще ви пусна цитат от Укипедия с кратко инфо...
Uzunköprü е най-дългият исторически каменен мост в света, и дава името си на град Uzunköprü. Той е построен от главния архитект Муслихидин в периода 1427–1443 г., за да обхване река Ергене по нареждане на султан Мурад II и въведен в употреба с церемония, присъстваща от самия султан през 1444 г. Разположен е на военно и търговско силно стратегическо място, свързващо столицата Одрин до Галиполи и Западна Румелия.
Мостът е изграден от свързващи блокове от ашлар, донесени от кариерите в селата Ягмурка, Ескикой и Хасирчарнавут, помежду им с цимент Хорасан. Строителният процес се ръководи първо от Гази Махмуд бей, а след смъртта му от Ишак бей. Въпреки че днес дължината му е от 1238.55 м (4063 фута) от първата арка до последната, първоначалната и дължина е била 1392 м (4566 фута) с разширени крила, които не съществуват днес. Причината, поради която е построен толкова дълъг е, че през този период регионът е бил покрит с огромни блата. Освен това, тъй като река Ергене причинява наводнение в дъждовен сезон, арките над реката са били построени високо със седем изпускателни отвора в тях, за да се предотврати рухването на моста. Крилата и арките на моста, който е с височина 13,56 m (44,48 фута), са украсени с няколко лъва, слон, птица,
Тъй като след строежа е претърпял много наводнения и земетресения, мостът претърпява много възстановки по време на управлението на султан Мехмет Завоевателя, Осман II, Махмуд II и Абдулхамид II, за да се възстановят щетите. При окончателното възстановяване, направено между 1964-1971 г. в републиканския период, ширината му е увеличена от 5,24 м (17,19 фута) на 6,80 м (22,3 фута) чрез разширяване от двете страни и губи своята оригиналност. В допълнение, първоначалният брой на арките от 174 намалява до 172, след като една от тях се сринала във времето и две от тях са били обединени като едно цяло. Въпреки това, с нова работа по реставрация и рехабилитация, мостът е планиран да се върне в първоначалния си вид и да бъде пешеходен.
Изображение

Снимките не могат да покажат и частица от грандиозността на това съоръжение за съжаление... :?

Изображение

Край...това беше последното нещо което си бяхме оставили за десерт в Турция, ако останеше време за него.Потегляме и съвсем скоро сме на границата при Капъ Куле...

Изображение

Този път минаваме много бързо/буквално за 30мин. минахме и двете граници/.

Изображение

Вече сме на родна земя.След ГКПП Капитан Андреево навивам газта по нашата...магистрала, където GPS-а показва ограничение от 140км./ч..... :o
Само не знам обаче как се кара с такава скорост по неравностите,кръпките и дупките.Така наречената ни магистрала изглежда в отчайващо положение спрямо дори главните пътища на комшиите, които са с две ленти в посока плюс аварийна/като магистралите у нас/ и там дори и за коли ограничението въпреки перфектния асфалт е само...110км/ч.... :o
Не знам...ние ли не сме на ред, че разрешаваме такава скорост на окаяните ни магистрали или те нещо не са наред..., че не дават да се кара по-бързо на техните перфектни скоростни пътища/там за магистралите им въобще и не говорим/.Не знам...оставям го на вашата преценка това... :hmm:
Спираме на 20 км. след границата да изпием по едно кафе и да се осъферим след осем-дневното си приключение.Обаждаме се на роднини и познати, да ги информираме, че сме вече в пределите на БГ.
След кафето малко с нежелание пришпорвам мотоциклета и след час и нещо сме вече пред дома.
Така завърши нашето осем-дневно приключение в Турция.Впечатленията ни са страхотни.Посетихме почти всичко запланувано, запознахме се с много хора, и най-вече се докоснахме до истинската Турция и нейния народ с този начин на пътуване.След това пътешествие, ми става много смешно, когато някой който е ходил няколко пъти до Одрин на пазар, твърди, че видиш ли на...той е ходил в Турция... :lol:
Турция е една необятно голяма страна.Страна с много исторически и уникални в световен мащаб места.Честно казано смятам, че и три месеца човек да обикаля там, пак няма да е видял всичко.При всички случаи ще се върнем там отново, за да видим това, което не успяхме.
Много хора се притесняват от подобен тип пътуване в южната ни съседка.Дори много хора са буквално наплашени от подобен тип пътувания.На тях казвам...няма нищо страшно приятели!!!
Турция си е полицейска държава и спазваш ли законите това дори си е някакъв плюс за чужденеца.Хората са добри, отзивчиви и винаги готови да ти помогнат, дори и да нямат никакъв кяр от това.От всички съседни държави наистина май уважават най-много нас.
Така, че не виждам от какво бихте се страхували.Това с промиването на мозъците от власт имащите го оставете.Един път като се престрашите и отидете там на място...видите усмивките им и думата "комшу" и веднага ще разберете какво съм имал предвид!
Както е казал Хенри Милър - "Дестинацията на човека никога не е място, а начин да бъдат виждани нещата"
Затова и пътувайте и виждайте света с вашите очи, а не се оставяйте някой да ви казва...какъв бил света!!!
В Турция/както и във всяка чужда държава/, си има неща които трябва обаче да знаете предварително. Законови положения, правила за движение по пътищата, стикери, такси, глоби и т.н.Препоръчвам на всеки тръгнал извън пределите на родината първо добре да се разрови именно за такива подробности, за да не бере после ядове.Ние имахме определено полза от това, че се бях информирал доста добре в много аспекти.
Много хора ме попитаха преди да тръгна, не ме ли е страх да тръгна сам с мотор в Турция.За страх, едва ли ме е страх, въпреки някои притеснения/при мен основно бяха заради моята спътничка, която въпреки някои нейни страхове и некомфортността в някои аспекти на такъв тип пътуване издържа стоически до край!/, обаче...когато човек го има там някъде вътре в сърцето си онзи подтик да пътува и обикаля света, приключението колкото и да изглежда"страшно" го дърпа със страшна сила и спиране няма!Така е при мен и дори и за миг не съм се замислял да не осъществя макари сам и на мотор това пътешествие!
И така, за деня имахме изминати 365км.Затворихме кръга и маршрута ни от старата до финала изглеждаше така...

Изображение

Изображение

Изминахме 3000 км., валя ни дъжд, беше студено, духа ни вятър, но на фона на всичко видяно и преживяно, тези негативи направо се губят!
Искам с едно голямо БЛАГОДАРЯ, да спомена и хората , които пряко ми помогнаха с информация преди, а и по време на самото пътуване.
Това са Борислав Костов/също пътешественик на мотор от Варна/, Стефан Слабов/моторист обикалящ света като мен от Ямбол/, Владо Чорбаджийски/както си го знаем ВладиЧа, от Пазарджик - също моторист обикалящ света на мотор/ и не на последно място моя баджанак Калин Христов/благодаря ти за невероятната помощ в трудния момент с резервациите на нощувките от Турция/,Стефко/ както си го знаем СтефБМВ от форумите - моторджия с който купихме преди 4 години мотора и който ми даде кураж буквално часове преди да тръгнем, а и държахме връзка по време на самото пътуване/, както и на всички останали, които макар и с окуражителна дума ми даваха хъс да не се отказвам въпреки всички трудности преди тръгването!
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ !!!
NISSAN FOREVER!!!

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 02 ное 2019 17:50

ЕПИЛОГ
Вечерта след като се прибрахме се наложи да сляза до гаража, да взема нещо забравено.Влизам и...целия гараж мирише на бензин.Още преди два дни, мотоциклета започна да пали особено на студено сутрин след доста завъртания на стартера.Знаех си, че нещо не е както трябва, но на път...нямах време да се задълбочавам.Така или иначе, след като запалеше проблем нямаше никакъв.Едновременно с това обаче ми понамирисваше и на бензин.Първоначално го отдадох на факта, че на една бензиностанция ми оляха резервоара и въпреки почистването след това можеше да е причина за миризмата.Сега обаче вече бях сигурен, че има проблем.Вдигам седалката и проблема лъсва.Спукан маркуч на бензина след кранчето към грубия филтър.Ясно си спомням, че ги огледах преди да тръгна и дори имах идеята да ги подменя, защото си ми приличаха на оригиналните маркучи, които са на 20 години, но...поради липсата на време си казах, че ще изкара още едни 3000км. Да...ама не...Добре, че беше малкия дявол и спукания маркуч се падаше на страната на всмукване на бензина, което означаваше, че в него имаше вакум, който по-скоро го свиваше навътре, а не налягане, което да го раздува навън.Важното е обаче, че мотора ни закара и ни прибра без проблем.Още на следващия ден проблема беше отстранен и сега вярната Хонда е готова за нови пътешествия!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Вече са изминали две седмици, след като се върнахме от приключението си в Турция.В началото естествено бяхме отнесени на работа.Постепенно разбира се влизахме в ритъм, макар и това да беше трудна работа.
При мен дори вероятно още по-трудна, защото се захванах с оправянето на няколко хилядите снимки и писането на пътеписа.С тези си дейности аз отново преживях всичко от пътешествието.Бях отново там на всички места, бях с хората и с красотата...
Да винаги след като се върнеш е трудно...дори и багажа разопаковаш с нежелание сякаш не ти се вярва, че всичко е свършило.
Всъщност...не...нищо не е свършило и поредното приключение предстои...
Къде,кога, с кого или отново сам...предстои да разберем, но когато имаш онзи подтик вътре в теб да пътуваш и приключението ти е в кръвта, то неизбежно ще се случи.Сигурен съм!
Сега затварям тази страница с края на този пътепис, но знам, че скоро ще отворя нова...
Поздрави на всички и...

"След 20 години ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от онези, които сте сторили. Затова вдигнете платната, отплавайте от безопасното пристанище. Изследвайте. Мечтайте. Откривайте"
Марк Твен!

КРАЙ
NISSAN FOREVER!!!

JuSK
Младши офроудър
Мнения: 42
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от JuSK » 07 ное 2019 10:59

Любашки :) Ако знаеш с какво удоволствие изчетох пътеписа! Трепкаше ми отвътре и се усмихвах през цялото време! Хубав разказ, всяка подробност ми беше любопитна. Вече казах, че това с букинг-а ме изненада - ето какви важни (поне според мен) детайли излизат от форумните пътеписи, а някак липсват в снимковите материали, излези в социалните мрежи... Благодаря ти от сърце за труда - за красивите снимки (Разбира се! Друго не съм и очаквала!), за споделените затруднения и щастливи моменти!
Всяко пътуване крие малки или големи изненади - ето, за съжаление за малко сте се разминали с балоните на Кападокия, но пък с какъв красив залез се е реванширал Пергамон! Невероятна хармония на цветове и форми между небето и историята... Впрочем спомнях си как ми разказваше за балоните в Кападокия - че са доста скъпи и не смееш да направиш резервация от България въпреки отстъпката за предварителни записвания. Ето, пръстът на съдбата - можеше да си направил резервацията, а на място да разбереш за отменените полети... Разочарованието щеше да е още по-голямо, отделно и финансовите загуби. Със всичко друго обаче сте се справили и усмивките пак греят лицата ви! Дано съпругата ти има желание за още такива пътешествия - лично аз изживявам пътуванията с мотор много по-пълноценно и дълбоко от тези с кола. Пожелавам ви още много съвместни приключения!
Пак ще кажа - трудът за пътепис във форум е в пъти по-голям, отколкото да направиш едно албумче със снимки в социална мрежа, говорили сме си го и с Иво. Тук думите остават и са полезни за много четящи. Да, във Фейсбук ще има много лайкове, дадени набързо, малко коментари... и после всичко потъва назад и се губи. Благодаря, че ни направи съпричастни!

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 07 ное 2019 19:55

JuSK написа:
07 ное 2019 10:59
Любашки :) Ако знаеш с какво удоволствие изчетох пътеписа! Трепкаше ми отвътре и се усмихвах през цялото време! Хубав разказ, всяка подробност ми беше любопитна. Вече казах, че това с букинг-а ме изненада - ето какви важни (поне според мен) детайли излизат от форумните пътеписи, а някак липсват в снимковите материали, излези в социалните мрежи... Благодаря ти от сърце за труда - за красивите снимки (Разбира се! Друго не съм и очаквала!), за споделените затруднения и щастливи моменти!
Всяко пътуване крие малки или големи изненади - ето, за съжаление за малко сте се разминали с балоните на Кападокия, но пък с какъв красив залез се е реванширал Пергамон! Невероятна хармония на цветове и форми между небето и историята... Впрочем спомнях си как ми разказваше за балоните в Кападокия - че са доста скъпи и не смееш да направиш резервация от България въпреки отстъпката за предварителни записвания. Ето, пръстът на съдбата - можеше да си направил резервацията, а на място да разбереш за отменените полети... Разочарованието щеше да е още по-голямо, отделно и финансовите загуби. Със всичко друго обаче сте се справили и усмивките пак греят лицата ви! Дано съпругата ти има желание за още такива пътешествия - лично аз изживявам пътуванията с мотор много по-пълноценно и дълбоко от тези с кола. Пожелавам ви още много съвместни приключения!
Пак ще кажа - трудът за пътепис във форум е в пъти по-голям, отколкото да направиш едно албумче със снимки в социална мрежа, говорили сме си го и с Иво. Тук думите остават и са полезни за много четящи. Да, във Фейсбук ще има много лайкове, дадени набързо, малко коментари... и после всичко потъва назад и се губи. Благодаря, че ни направи съпричастни!
Юле, първо благодаря за вниманието и се радвам, че ти е харесало.Още повече, че щом пък има и полезно инфо е още по-добре!
Наистина, разминахме се с грандиозната гледка на над 100 цветни балона на фона на изгрева над Кападокия, но пък...снимахме красив изгрев и...имаме причина да отидем пак.Дори и да бяхме си платили предварително, едва ли ще се правят на луди в подобна ситуация.Вероятно са върнали парите на всички платили за балон в този ден.Но да...разочарованието си го има и ако имахме резервация дори и при върнати пари, то щеше да е доста по-голямо.
Турция е необятна страна.При всички случаи трябва да се отиде там отново, защото има още много какво да се посети и да се види.Не знам кога ще е...но ще стане!
Поздрави!
NISSAN FOREVER!!!

JuSK
Младши офроудър
Мнения: 42
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от JuSK » 07 ное 2019 21:58

Хареса ми и още как :) Всъщност и на мен ми се ходеше натам тази година, но... някои хора категорично се възпротивиха на идеята ми :) Което всъщност не ме е отказало, въпрос на време е, надявам се.
За балоните не съм сигурна - за доста билети и резервации НЕ се възстановяват пари при форсмажорни обстоятелства - макар че си прав, че добри търговци и уважаващи клиентите си хора по-скоро биха върнали парите. Хубавото е, че както казваш - трябва да имаш повод за още пътувания в тази посока :tease: Щом ти е в главата и в сърцето - един ден ще го сториш!

Потребителски аватар
lubashki777
Модератор
Мнения: 7517
Регистриран: 06 фев 2008 13:29
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от lubashki777 » 08 ное 2019 09:09

JuSK написа:
07 ное 2019 21:58
Хареса ми и още как :) Всъщност и на мен ми се ходеше натам тази година, но... някои хора категорично се възпротивиха на идеята ми :) Което всъщност не ме е отказало, въпрос на време е, надявам се.
За балоните не съм сигурна - за доста билети и резервации НЕ се възстановяват пари при форсмажорни обстоятелства - макар че си прав, че добри търговци и уважаващи клиентите си хора по-скоро биха върнали парите. Хубавото е, че както казваш - трябва да имаш повод за още пътувания в тази посока :tease: Щом ти е в главата и в сърцето - един ден ще го сториш!
Честно да ти кажа, разбрах , че на ден излитат над 100 балона и всеки събира между 10 и 14 човека. Това са над 1500 човека и като им сложиш около 150 евро на билет...Сумата излиза около 20 000 евра...
Обаче ако не връщат парите, то тогава като тръгне информацията за риска да пиеш една студена вода и...дали хората няма да спрат с предварителните резервации.Така вероятността да има спад в клиентите е много голяма.Та съмнявам се...
За Турция да...има още много какво да се посети извън изминатия маршрут/макар и по него също да има още какво да се гледа/.Наистина имам желанието отново да отида до там и да видя още много други неща.Не знам кога, ама...знае ли се, може пък и заедно да отидем, щом и ти имаш мерак...Току се измъдри обща снимка при каменните глави в Нермут... ;) :)
Поздрави!
NISSAN FOREVER!!!

Потребителски аватар
slavin
Модератор
Мнения: 3490
Регистриран: 18 ное 2008 00:06
ime: Славин
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: ТУРЦИЯ - ТОЛКОВА БЛИЗКА, А ТОЛКОВА НЕПОЗНАТА

Непрочетено мнение от slavin » 08 ное 2019 11:32

Благодаря Любо, за няколко дена успях да прочета и поема цялата информация. Наистина с интерес осмислях всичко написано и снимано. Цар си на пътеписите и въпреки, че съм бил на повечето места по няколко пъти, с огромен интерес прочетох всяка думичка.

Отговори

Върни се в “EКСПЕДИЦИИ В ЧУЖБИНА”