Дата и час: 23 Окт 2018 21:32




 Страница 2 от 2 [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 06 Авг 2018 19:32 
Младши офроудър

Регистриран на: 17 Фев 2017 14:06
Мнения: 39
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Мотоциклет BMW R 1100 GS
Честито пътешествие! Вирусът те е хванал здраво. :D Снимките са много хубави, но нищо не може да се сравни с усещането да си там на място, да го гледаш, чувстваш, миришеш, усещаш... То това е и смисълът на пътешествието. Иначе си стои у дома и гледай картинки на компютъра. :lol: Албания се цивилизова и подрежда много по-бързо от нас, но ще си остане все така красива. ;)


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 06 Авг 2018 19:55 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Ооо...Владич, вирусната инфекция ме е хванала отдавна.Лошото е, че май...няма ваксина, ама аз пък май и не търся такава... :grin:
Първото шокиращо нещо за мен беше, че това което видях, нямаше нищо общо с нагласата ми и инфото ми за тази страна.След това красотата , а заедно с нея и дружелюбните и отзивчиви хорица направо ме смаяха.Това е все едно да се гласиш да идеш на екватора, а да попаднеш на...северния полюс.Такава беше изненада ми след като отидох там на място!
А за това, че Албания се развива по-бързо от нас...факт е.Лошото е според мен, че след съвсем малко време ще се превърне в една урбанизирана, модернизирана, застроена и вероятно вече не съвсем по джоба ни европейска държава.Ще е нещо като Черна гора или Хърватска...и там е красиво човек, ама...в Албания е друго...не си ли съгласен?
Както вече писах...радвам се, че успях да я видя все още такава...
Поздрави!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 12 Авг 2018 10:41 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 389
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
lubashki777 написа:
П.П.П.Маршрутите са повечето илюстрация за ориентир откъде сме минали.Очаквам Иво да сподели точните тракове от неговия GPS, че моя не записва тракове за съжаление...
Ей го - италианеца се включва :)

Маршрута го правих буквално за един ден. С Любо бяхме уточнили изрично, че по неасфалтирано няма да караме. От предишни ходения знаех къде да очаквам черни пътища. Да, обаче когато вечерта преди пътуването започнах да си прехвърлям маршрута ден по ден в GPS-a и зуумвах доста по-детайлно, пуснах и street-view на гугъл и нещата придобиха малко по-различен вид... Оказа се, че за доста отсечки гугъл няма снимки. Стоях до късно да ровя по форуми за информация относно отсечката. И в крайна сметка първоначалния план претърпя изменения. Тук-там сериозни. И то основнопоради факта, че за да избегнем неасфалтирана отсечка (която в общия случай минава някакво планинско било/проход), трябва да заобиколим доста километри, да минем по друга долина или проход, където пътя е "като за нас" :)

В крайна сметка ето го финалния маршрут, който се получи, свален от GPS-a ми:



Поздрави,
Иво


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 12 Авг 2018 17:06 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 389
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
"Японеца" ги е разказал добре нещата... Аз ще допълвам тук-таме, където се сещам нещо допъкнително интересно...

lubashki777 написа:
Намираме се, пием по кафе, и...даваме официално старт на пътешествието.
Всъщност преди да тръгнем, "японеца" ми се "похвали" за пороите, с които се е борил предходния ден и че се е настроил да го вали и нататък по време на пътуването. Заредил се е с дъждобрани, калцуни за мото-ботушите, покривала на чантата за резервоара - чудесии... И там, на ранина, на радомирския Лукойл, започнахме да си мерим дъждовните карми :) В крайна сметка му обещах, че дъжд с мен няма да го вали! Мисля, че "италианската" карма в това отношение се оказа доста по-силна и освен няколко капки на два-три пъти, успяхме доста късметлийски да избегнем дъждовете. Ама, то си е така, ние италинаците сме си мързеливи по природа и разчитаме доста на късмета си :D

един пейзаж от някакъв проход в Македония:

Изображение

Към края на деня трябваше да заредим, като за последно, с евтино гориво в Македония, преди да влезем в Гърция. Все пак не искаме точно ние, с нашите мотоциклети, да спонсорираме византийската икономиката, нали? Те си имат баба Меркел и това им е достатъчно! Та, докато стигнем в Битоля от двете страни на пътя беше "картинка" - от едната ни страна, над планината, небето беше придобило мораво-лилав цвят и само чакаше на полусъединител да се продъни, а от другата беше дъждовна пелена и не се виждаше и на 500 метра, а бяха поля... Ние двамата си карахме по средата, на сушинка, но аз лично въртях глава като подплашена кошута на всички страни (разбирайте ляво, дясно и ГПС-а пред мен) и вкарвах в сила всичките си молитви пороя да изчака докато стигнем Битоля. Започнахме да влизаме в града и аз вече се успокоих напълно, защото асфалта беше подгизнал и по всичко личеше, че тук дъждът беше се извалял минути преди нас. Спряхме на бензиностанцията да заредим и да се поосвежим. Докато отмаряхме на масите, и обсъждахме как съм прекарал Любо на тол-таксата на македонската магистрала без да плащаме, дъждът започна отново... Ние си бяхме на сушинка и аз гордо отбелязах резултата - италианската карма поведе с 1:0 срещу японския си опонент ;) Дъждът спираше и започваше няколко пъти, но успях така да го издебна, че хем да не ни вали, хем да изсъхне и асфалта. Та, от Битоля си тръгнахме хем сухи, хем и по сухо...
Бяхме вече в гръко и на влизане във Флорина, мярнах Лидл. Небето пак беше продобило мораво-лилавия си цвят... Пред нас беше чисто, духаше обаче доста напорист вятър, показващ, че съвсем скоро ще се изсипе водата. Не заради това, обаче, а поради желанието ми за лидълски сладолед, кривнах вляво и спрях на паркинга. Напазарувахме сладоледи и гръцки лидълски банички (които са страхотни!) и само докато натоварим всичко по моторите и едни едри, тежки капки заплющяха... По-нагоре е описано - постояхме 2-3 часа, докато се извали. Не само това, ами щото ние италианците сме и контета, изчакахме и докато изсъхне и асфалта. Тъй де, до хотелчето ни щяхме да караме по тесен планински път с много завои... И така резултатът на кармовото дерби в края на първия ден придоби друго измерение - 2:0 в италианска посока :)

lubashki777 написа:
...Взехме по един душ и заспахме като къпани...
Такааа... Бих казал, че "японеца" тук е само на 50% обективен... Някои от нас заспаха, както е описано, но друга част тепърва трябваше да се запознаят с един неподозиран отрасъл на японската икономика. За дърво-преработващата промишленост говоря - гатери, биченето на дърва и т.н. Добри са братята японци там, спор няма! Важното е, че на следващата сутрин, на закуска, двамата бойни другари седнаха и си се разбраха като "съюзници". Оттук до края на съвместната проява, въпросният отрасъл беше максимално изолиран и японската икономика имаше възможност да изпъкне с другите си качества :)


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 14 Авг 2018 21:04 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Аз с огромен интерес чакам "италиянската" гледна точка на приключението... :)



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 22 Авг 2018 12:07 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 389
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
"италиянската" гледна точка на приключението... :)

Ако трябва да съм честен, в началото аз доста се дърпах за пътуване до Албания, поради простата причина, че бях ходил там няколко пъти. А мен все ме влече да посещавам нови места, където не съм бил. Опитах се да прокарам пред "японеца" други идеи, но в крайна сметка осъзнавах, че няма да му е толкова на сърце и от "заздравяването на отношенията" няма да излезе нищо. Затова в крайна смтка се съгласих - Албания. Лошото е, че нямах грам свободно време преди пътуването и въпреки, че в главата си имах някаква идея за местата, където искам да отидем, на практика можах да отделя точно един ден за да планирам нещата малко по-подробно.Колкото - толкова! Важното е, че в момента, в който се заех с тази задача, вече се бях ентусиазирал много за дестинация Албания и знаех, че ще направим много добра проява :) А и все пак, за да не съм съвсем капо, в маршрута включих основно малко по-непопулярни, природни забележителности и "засукани" пътища за каране. Така де, няма да обикалям все места, където съм бил... От тази гледна точка, "японеца" не можа да види отблизо Тирана, Дуреш, Шкодренското езеро. Мисля си обаче, че изобщо не е останал разочарован и се изкефи страшно много на пътуването.
Реално погледнато имахме 7 дена, които още на ниво планиране беше ясно, че ще са компромисни. Т.е. или ще караме по доста часове дневно с по-кратки спирки за почивки и снимки, или ще трябва да съкращаваме маршрута. Първоначалните желания на "японеца" бяха за 250-400км дневни преходи или 4-5 часа на мотор, но набързо се опитах да обясня, че да покриеш такива километри в Албания е леееекинко по-различно :) Да, сигурен съм, че на "японеца" му дойде в повече карането и определено се чувстваше как му липсва време за повече размотаване и снимане. Мисля си обаче също, че осъзнава добре, че с таково темпо, вероятно щяхме да покрием максимално 1/3 до 1/2 от маршрута и реално нямаше да може да видим бая местенца. Но си мисля и че като цяло е доста доволен, въпреки умората...
Аз винаги при правенето на маршрута гледам да съм малко или много максималист, т.е. да се покрие максимално много километраж, да се обходят възможно най-много места. Просто изхождам от мотото, че животът ни е кратък и не стига за да се посетят всички местенца на планетата. Какво ли пък остава, ако се ръководим от идеята малко по малко и на няколко пъти... Осъзнавайки обаче много добре, че планът максимум доста рядко успява да се изпълни на 100%, оставям тук-таме буфери или варианти. Така например след нощувката ни в Ксамил, на сутринта убедих "японеца" да пропуснем парка Бутринт, въпреки че ни беше на 15км. Не му се искаше, но се съгласи... Щяхме да изгубим 2-3 часа там и щяхме да окъснеем вечерта в Берат. А с недоразумението, което се беше случило с хазяина ни, щяхме да се окажем в доста неприятна ситуация по тъмно да трябва да търсим къде да нощуваме. Също така за ден 3 бях разписал 3 варианта, с идеята да импровизираме според реалностите. Като видяхме как се движим, на терен, избрахме по кой от трите да продължим вечерта. Реално, старият римски мост с минералните извори ни се падаше доста встрани, но пак успях да убедя "японеца" да скокнем дотам и мисля, че и двамата не съжаляваме, въпреки повечето километри и окъсняването. Там дори не толкова самият мост беше атракцията, колкото долината през която, минахме за да стигне до него. Признавам, си за мен може би беше едно от най-върховните моменти, от гледна точка на каране на мотор, през цялото пътуване. Беше невероятна красива гледка - 15-20км много тясна долина с високи планински ридове от двете страни, малко тясно пътче с прекрасен асфалт и плавни, бързи завои. Аз лично се насладих максимално там. Говоря за отсечката Тепелене - Пермет.
Реално, аз ни най-малко не съжалявам, че се съгласих да водя проявата в Албания, защото минах по маршрути, където не бях стъпвал. Виждам колко бързо се развива Албания и как всичко се променя с месеци. За мен големият въпрос е дали албанците ще действат мъдро и ще ударят спирачки и ще сложат разумни граници на строителството, защото иначе ще заприличат на нас, които не оставихме незастроено плажче или заливче по Черноморието си (и не само)... От тази гледна точка, за мен всеки следващ трип в Албания е интересен - сравнявам промяната с предходните пътувания.

Ето например как изглеждаше пристанището на Фиерза през 2011 и ферито, с което пътувах тогава:
Изображение

Изображение

Сега, 2018-а този път е изцяло асфалтиран и предполагам е страхотно човек да мине оттам с мотор и да се любува на гледките на язовира под него.

палубата на ферито, 2011-а:
Изображение

Тогава между МПС-тата бяха навързани крави, овце. С тях си вървяха всичките им аромати и други подробности и можете да си представите каква картинка беше. Това го казвам като за сравнение с ферибота, на който се возихме тази година и който беше изключително чист и поддържан!

Ето какво представляваше онзи страхотен километричен див плаж, където спряхме тази година да се изкъпя да хапнем ципури, през 2011-а:
Изображение

Пътя, отбивката от главния път през прохода, тогава беше черен път, трошляк. Ето малко по-отблизо самия плаж:
Изображение

Километри пясък и красива морска вода, без друг човек... Сравнете с текущите снимки на Любо... А ще става още по-зле, защото сега завършват този мега-комплекс...

Ето друго място за сравнение от преди 7 години - Porto Palermo.
2018-а (снимката е на Любо):
Изображение

2011:
Изображение

Тук тенденцията е обратна - през 2011-а всичко все още е било добре потдържано (виждат се сградите), докато тази година там беше занемарено и сградите изоставени и западнали... Това може да се обясни вероятно и с изоставянето на морската база, а може да има и друго обяснение...

Чернните пътища... Имахме предварителна уговорка да не караме по черно... Японеца с шосеен мотор, аз с 250+кг мотор с много висок център на тежестта, а аз самия 62кг :) При правенето на мршрута, трябваше да ходя по стрийт вюто на гугъл, за да гледам къде е черно и къде асфалт. Снимките бяха стари, та за доста проходи и пътища трябваше да ровя и по форуми и сайтове... В рамките на един ден, в който правих маршрута, мисля че се справих доста добре и успяхме да избацаме почти без "черно" :) Първата грешка на магистралата, си беше изцяло моя - разсеял се бях за момент само и усетх след 3км , че съм изпуснал отбивката за долината Валбона. За съжаление справката с ГПС-а показваше, че нямаше къде напред да обърнем. Всъщност имаше, но трябваше да влезем в Косово, да платим едни пари за зелена карта и да се върнем... Не беше много алтернатива и колкото и да се съпротивляваше "японеца", в крайна сметка прецени, че риска да преджапаме 2-3км по черен път е най-доброто, което можем да направим... Да, имаше 1-2 коловоза поизровени, единия гарниран със спускане, но за щастие нямаше инциденти...
Втората "ситуация" беше към долината Тет... Ами там си ми беше недоглеждане при планирането на маршрута и спането, че липсва асфалт. На място вече трябваше да се взима решение, предвид различни фактори. В началото (върха на прохода) пътя изглеждаше съвсем лек и нормален черен път. 2-3 километра до първата хижа продължаваше да бъде такъв. Изхождайки от това и че имаме запазена нощувка плюс, че в Албания не можем да ползваме нет или да разточителстваме с телефонните разговори, предпочетох да се пробваме да стигнем къщата за гости. Каква ни беше алтернативата? Да се връщаме назад, търсейки място за нощувка, с неясен резултат. Не, че нямаше да намерим, въпроса беше на каква цена. Не можехме да се обадим да откажем запазената нощувка - още един минус. Та, изхождайки от тези "параметри", на два пъти убеждавах "японеца" да се пробваме да стигнем. Ами в един момент, изчаквайки го и имайки повече време да разгледам оставащите километри и терен на ГПС-а, вече прецених, че ще рискуваме доста ако продължим и се върнахме. Било е съвсем правилно решение, предвид и че "горещата италианка" (и в пряк и в преносен смисъл) хвърли водите. Ако се беше случило на другия ден рано сутринта, навръщане (планинско изкачване по черен път с ниска скорост), щяхме да си прецакаме прибирането в България. Колега, по-нагоре, беше коментирал, що не сме му чели писанията, че да знаем че там е черно?!? След проблема е лесно да се правят коментари и анализи... То в интернет са само на колегата пътеписите и човек като напише "Тет, Албания" в гугъл и те излизат на първо място, че да знаем да не ходим там :) Та, да - трудно ни беше по черния път, особено на "японеца", но той според мен се натовари и психически малко повече. Важното е, че навреме взехме правилното решение и всичко се размина без никакви проблеми. Късмета си ни споходи 3-4ч след това и имахме страхотна вечер :) Изненади и проблеми винаги ще има при пътувания. По-важно за мен е как се преодоляват проблемите, дали се взимат адекватни решения. Отделно, при едно пътуване, което е минало изцяло гладко, картините и спомените малко по малко избледняват с времето... Проблемните ситуации, обаче остават и се помнят и след това се разказват с усмивки на уста :)

Лично за мен пътуването беше страхотно! Изморително, разнообразно и много интересно! Изобщо не съжалявам, че се навих отново да отида в Албания! Пътувайте в Албания! Тя вече е друга страна, сравнено само с допреди наколко години. Съвсем скоро тя ще е още по-различна и вероятно ще се сравнява с гмежта по адриатическото крайбрежия в Хърватска и Черна гора през лятото! Радвам се, че успях да разсея съмненията и помислите, които "японеца" имаше спрямо тази държава преди трипа :)

Любо, благодарско ти за хубавата компания!

П.П.: Ще се опитам в скоро време, да кача и някоя и друга сникма, която не ни се доблира с на "японеца" :)
П.П.2: Още една гледна точка за Албания - за мен тя не е място, което асоциирам с хубавите пътища... Т.е. какво е да отидеш там и да караш само по гладък и хубав асфалт?!? Ако търсиш такова приключение, отиди в Алпите ;) Който го е страх да от мечки (черни пътища), да не ходи в гората (Албания)!

Поздрави,
Иво


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 22 Авг 2018 21:04 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Като гледам...италиянската гледна точка е...почти като японската :hmm:
Значи нещата сме ги видели, преценили и изживели по сходен начин.
Японеца е асфалтов туристически мотоциклет и на черно се държи като див кон при опитомяване.Подскача като дори се случва да си отлепя колелетата при по-големи неравности, а това наред с теглото му 230кг +...прави едно сериозно приключение по черно, доста рисково. Само като си представя как сме на 2000 + километра от дома, в чужда държава и то някъде в забутаните планини и не дай Боже се случи инцидент/майната му на мотора, но един счупен крак или ръка и става страшно/...Само мисълта за тази вероятност доста натоварва психически повярвайте ми...
На Тет обаче освен всичкото това, още след първите 2-3 километра когато с "италиянеца" се консултирахме какво да правим първия път и аз настоях да се връщаме...имаше и още нещо, което като се замислих насред подскоците прецених в движение...Ами на следващия ден "италиянеца" имаше 650км. до дома си, ама...японеца го чакаха + още 230км. или над 850км. и при това положение да минаваме 17км. и то с риск да се претрепем в планината поне...2часа...направо не ми звучеше.За проблемите от техническо естество пък въобще и не говорим...Факта за тях и какво можеше да се случи дори и да бяхме достигнали/между другото гледах в Тубата клипче на пътя до Тет...следваха страхотни завои, спирали и то гарнирани с много камъни и препятствия.Дори не съм сигурен, че въобще щяхме да стигнем с тия мотори до там/, го проумяхме в последствие, когато изкачайки отново горе на асфалта и..."италиянката" си хвърли чорбите.Да...това си беше някаква точка в полза на "японеца", но...всъщност "състезанието" го бягахме заедно...вързани все едно крак за крак и...негативните последствия щяха да са и за двамата.
Та...добре, че по-темпераментната "италиянка" се вслуша в здравия разум и се върнахме, че иначе щеше да има и специално издание...Екшън в долината Тет...ей така...извън разказа за останалата част от Албания.
За мен също беше готино и приятно изживяването и като дестинации и като маршрут и като компания.Да, имаше натоварване, имаше умора и...преумора дори, имаше обаче и красота и удовлетворение.
Благодаря!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 23 Авг 2018 09:38 
Младши офроудър

Регистриран на: 16 Юни 2016 16:40
Мнения: 38
ПОЛ: ЖЕНА
Прекрасни са снимките, през невероятно красиви места сте минали! Любо, първо снимките от фейсбук линка разгледах, а този пътепис вече втори път чета :)
Дано и албанците подходят с повече разум и по-малко алчност от нас и да не се опитат да експлоатират природните си красоти до степен да ги изцедят и задушат.
Неотдавна четох, че в Дубровник смятат да въведат квота за туристите. Задушават града и нарушават нормалния живот на местните жители. И в маса други известни градове (особено в Италия) са пропищели от пълчищата посетители, които ги заливат - до голяма степен поради появата на евтините самолетни билети...


Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 2 от 2 [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: