Дата и час: 23 Окт 2018 22:21




 Страница 1 от 2 [ 23 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албания
Непрочетено мнениеПубликувано на: 18 Юли 2018 00:41 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 389
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
Привет,

Има тук, във форума, един симпатяга, който от началото на годината започна да крои планове къде това лято ще ходи да развява фото техниката си... То не бяха северни дестинации, не бяха Кавказки посоки, Алпи... В едни бях замесен и аз, в други не. Лошото за въпросния герой беше, че всичко отпадаше едно след друго. Отпадаше, отпадаше, отпадаше и вероятността да има 100% неуспеваемост си беше съвсем реална. Така един ден, бях хванат на къс пас и поставен пред бойната задача да се преборя с въпросните "проблеми"...

Преди много години, по времето на Втората световна война, имало две държави, които били съюзнички в специален военен съюз. Това са Италия и Япония. Войната отдавна е свършила и въпросният съюз си е изпял песента. Двамата главни герои на този разказ обаче, почти 80 години по-късно, решиха да проверят на какво ниво са отношенията между тези две държави в наши дни. Не само да ги проверят, но и да ги заздравят! Всеки от тях двамата си отглеждаше по една расова представителка на една от двете нации в гаража си (...дърти, ама лачени) и се реши, че въпросната дипломатическа среща ще се случи в... Албания!

Аз като, представител от страната на лежерната Италия, ще пусна само малко teaser-че (зарибявка демек) и ще оставя симпатягата японец да доразгърне детайлите на въпросната проява :D

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


наред е японския симпатяга ;)

Поздрави,
Иво


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 18 Юли 2018 06:53 
АДМИНИСТРАТОР
Аватар

Регистриран на: 04 Фев 2008 22:15
Мнения: 4324
Местоположение: Стара Загора
Име: Марин Стоянов
Skype: MARINHAKER
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota 3000td 1KZT
Още като го видях с камерата върху каската, ми стана ясно!



_________________
ГОСПОД, СЪЗДАДЕ СВЕТА - "КОЛТ", ГО ПОДРЕДИ!
"В този мошенически и кървав век/ сред този народ от света и от Бога отлъчен/ ако срещнеш честен човек - убий го да не се мъчи!" - Стефан Цанев.
"Демокрацията и плурализмът дават на всички граждани правото да говорят каквото им падне и да оспорват всичко. Стига да не е мнението на някой дебел господин, излизащ от черен мерцедес, с черни очила и обграден от сонм от ангели с вратове като стволовете на шейсетгодишни букове в основата. Българите не обичат да противоречат на такива хора, по-скоро се съгласяват за всичко с тях." - Калин Терзийски
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 18 Юли 2018 19:22 
БAШ ОФРОУДЪР
Аватар

Регистриран на: 04 Фев 2008 23:22
Мнения: 5011
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Снощи се чухме с "Японеца" и като се започнаха едни цветущи разговори пълни с емоции, направо ми омаля ръката да си държа мобилния апарат.
Та чакам тук същият, онзи с "налъмите" :saint: да представи трипа с подходящи снимки и онова негово разказване за преживяното от двама Ви!
Радвам се, че се прибрахте живи и здрави! :bravo:
Не видях снимки на Мръсницата. ;)
Поздрави.


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 27 Юли 2018 22:59 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 01 Апр 2009 21:26
Мнения: 1028
Местоположение: Тирол
Име: Виктор
Skype: viktor4o_13
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Тойота Ярис
И аз се нареждам сред чакащите.



_________________
НЕ КАРАЙТЕ СЛЕД БЕЛАТА, ОТ ТАМ НЕ МОЖЕ ДА СЕ МИНЕ !!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Авг 2018 17:19 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
АЛБАНИЯ 2018г....

ДА ПЪТУВАМ, ОЗНАЧАВА ДА...ЖИВЕЯ!!!

ПРОЛОГ
Беше тиха...зимна нощ, но това беше само привидно.Съвсем скоро сякаш целия свят подлудя...Започна канонада от гърмежи, заваляха наздравици, а звука на стъклото и кристала на чашите с шампанско допълваше празничната картина...Честита 2018г.!
Идва момента и за баницата с късметите...Повечето хора се радват на късмета с паричката, а аз...много повече се зарадвах на късмета за пътешествията...
Тайно доволно потривах ръце, защото вече имаше един доста дълъг списък с планирани пътешествия и то до различни краища на света.Късметчето...просто потвърждаваше нагласата, че...2018г. ще е годината на пътешествията.
Годината стартира по график...Февруари беше месеца през който реализирах първото пътуване.Беше круиз до Обединените Арабски Емирства и Оман.Въпреки, че не беше съвсем точно моя тип на пътуване, все пак ми донесе страхотни емоции, страхотни преживявания и най-вече...нови страхотни приятели!
Последва втора фаза...Април, ...лалета,...Неее...не е Холандия.Грешно се смята именно тя за родината на лалето от много хора.Беше нещо доста по-тривиално, но въпреки това отново ми донесе невероятни емоции и преживявания - Турция и космополита Истанбул!
И така полека, полека дойде лятото.За там имах невероятно предложение, за експедиция до...най-северната точка на Европа, а именно Норд Кап.Това означаваше за мен обиколка на повечето държави в Европа и най-вече...две от най-красивите скандинавски държави Швеция и Новрегия.
Точно тук обаче започна сагата, защото поради обективни причини се наложи да отложим планираното пътешествие за следващата година.
Така някак само месец и нещо преди отпуската започнах да се чудя какво да направя.
Започнах да кроя нови планове.По цели нощи се взирах в картите, четях за забележителностите на доста места от света, преценявах докъде биха ми стигнали силите/особено с двата най-сложни казуса - парите и най-вече свободното време, което ми оставаше от отпуската/
Трябваше естествено да намеря и някой...достатъчно щурав, че да ми уйдиса на акъла и идеите и да ми стане спътник.Това обаче се оказа още един препъни камък.Предложих на доста хора да направим нещо заедно, но...всички по един или друг начин ми отказаха/някои дори в предпоследния ден от тръгването :sorry: /
И така трябваше ми човек, който да е луд по пътуванията и да има свободното време.Вече се бях отчаял, когато се сетих за точния човек...ама той Иво ми под носа, а аз се чудя кого да търся и как да го уговарям да изживее нещо значимо.
Свързах с него, говорихме и започнахме да кроим планове.В тази посока първия план беше с джиповете и семействата да направим едно пътешествие до Грузия.Вече предвкусвах как пред обектива ми щеше да се мъдри някой от пет-хилядниците на уникалната планина Кавказ, как ще се докосна до един друг свят и то свят живеещ все още в епоха отдавна отминала при нас...
За съжаление дестинацията си беше доста дълга и изискваше поне 15 дена и...моето семейство не се навиха... :sorry:
Хайде пак на старта...Говорих отново с Иво и му споменах, че всъщност имам една отколешна мечта.Това е една дестинация хем екзотична, хем малко позната, хем пък сравнително близка...Албания!
Иво беше посещавал Албания през далечната 2011г., но с джип.Там обаче нещата се променяха с главоломна скорост и ако исках да видя...поне част от онази естествена и дива Албания трябваше да го направя възможно по-скоро, докато тя не стане просто поредната урбанизирана и презастроена европейска държава.
Скроихме с Иво плана, но...само две седмици преди старта, той ми звъни с лошата вест, че поради спешна работа извън страната не се знае дали ще се прибере на време и дали въобще ще можем да реализираме пътуването... :o
Баси... :sorry: ...пак бях на старта.Вече не знаех какво да направя.Толкова много ми се искаше да пътувам на далечна и непозната за мен дестинация, че...и сам бих тръгнал/е на мотор не е много разумно да се прави това, но.../.Да обаче накъде...в Албания сам не ми се тръгваше/сега вече не мисля така, но тогава инфото и нагласата ми беше съвсем друга/, та обърнах поглед към най-близките Алпи и започнах да планирам едноседмично мотане из Доломитите в Италия на мотор разбира се...потърсих си и спътник, но...отново неуспешно.
Вече мислех, че тази година ще съм съвсем сам, дори бях резервирал първата си нощувка в Хърватска на границата със Словения, когато...светлинка в тунела блесна като звезда вечерница...
Иво ми звъни и ми казва, че всъщност пътуването му се е отложило и ако не вали... :vish24: , за да не се налага да плуваме... :laie44: , май ще можем да реализираме проект - мото Албания - 2018г.
Няма да казвам какво означаваше това за мен...бях не на седмото, а сигурно на седемнайстото небе от щастие :jchurrah:
По причина, че последната седмица преди пътуването бях на почивка със семейството, Иво се ангажира да изготви маршрут, да го съгласуваме и да запази стаи по трасето, а аз имах след като се прибрах, точно...един ден да си проверя мотора, и да го натоваря с нужния багаж!
И така деня дойде...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Авг 2018 17:24 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така идва неделя...Това е деня в който трябваше да стана рано, да си проверя мотоциклета/масло, налягане в гумите, светлини и т.н./, да си събера багаж за една седмица и ...да успея да го натоваря на мотора разбира се :D
Старта на пътешествието беше в понеделник, но за първия ден имахме много километри пробег, та реших да си ги намаля.Плана ми беше елементарен.Просто тръгвам в късния след обяд в неделя, и нощувам в околностите на Перник при балдъзата и баджанака, а нашия маршрут минаваше едва на 300м. от къщата им...Т.е нямаше да се отбивам и от пътя си дори.
И така, събирам багажа, успявам да го натоваря/за първи път няма да имам нищо вързано на седалката зад мен.Толкова съм доволен, че най-после успях да си купя дълго-мечтаните дълбоки капаци на куфарите и сега това ми идваше дюшеш/
Мотора проверен, изчистен, и готов за приключението.И тук идва първата кушия...На обяд черни облаци засенчиха небето и се почна...дъжд, дъжд...дъжд... :vish24:
Брей :o викам си...ама то има време, ще спре.Бях планирал да тръгна около 17,00ч. и имаше няколко часа до тогава.
Да...ама не...дъжда си валеше и нямаше никакви признаци да спира.Взех да се ровя в най-различни сайтове за прогноза на времето с надежда, че на някой от тях ще пише, че валежите ще спрат...и да...ако щете вярвайте ама намерих такова инфо.В два сайта пишеше, че около 17,00ч. в Ст. Загора ще спре да вали за около час...и след това пак ще си почне.Хванах се като удавник за сламка.Ами дет се казва, поне да тръгна без да вали, пък после каквото такова.
Подготвям се и точно към 17,00ч. вече съм отворил гаража и изкарвам мотора.Навън ...наистина дъджа спря :o Бързам да използвам момента.Съпругата ми слезе да ме изпрати и да затвори гаража, за да не се бавя.Нямам време за фотоапарата/пък и раницата съм я опаковал с дъждобрана, за да не намокря всичко в нея/, та...импровизирано изпращане и снимка на старта с телефона...

Изображение

Потеглям, като в огледалата виждам, как съпругата ми маха за довиждане.Свирвам с клаксона, след това завивам и...оставам сам.
И така...за мен първия етап от почти 300км. започна.В друг случай бих минал по под-балканския път, но сега с този дъжд предпочетох по-бързото предвижване по магистралата.
Естествено, че дъжда отново заваля.Отначало слабо, след това се усили и се наложи да спирам под един мост, за да облека дъждобрана.Един път след като се опаковах, вече проблем нямах.
Писал съм и в други пътеписи, че някак...традицията при мен е излизам ли в чужбина с мотора, първия ден да ме вали дъжд.Ама нямам пропуск да знаете...Така беше и сега.Дори към Пловдив дъжда се превърна в порой и не само това...излезе доста силен страничен вятър, който буташе постоянно мотора на ляво и на дясно.Беше си същинска буря.
Аз обаче съм свикнал да карам в такива условия.Просто имам вече достатъчно практика и това не ме притесни.Необходимо е човек трябва да кара според условията, а не да кара по един и същ начин.Прави ли го...проблем почти не е възможен!
И така...мотора цепеше мъглата от вода, която се стоварваше на пътя, а аз бях зает освен да изпреварвам при лошата видимост, да съумявам да удържам и на поривите на вятъра.Така някъде до Ихтиман...Там положението се пооправи.Вятъра намаля, а след още малко километри и дъжда спря.
Около 20,30ч. вече зареждах в София и след 30-тина минутки бях при роднините.
Така завърши първия етап от пътуването.Беше трудно начало, но си казвах..."Нека ме вали сега, а после да е хубаво времето и да се насладим на приключението"



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Авг 2018 17:30 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
На следващата сутрин ставам рано.Съня не ми стигна, но не можех да спя повече, защото вълнението ми беше по-голямо от умората.Вземам си довиждане с моите хора и гас към Радомир, където имам среща с Иво.Намираме се, пием по кафе, и...даваме официално старт на пътешествието.
Първия ден ни предстои преминаване през Македония, влизане в Гърция и нощуване там.
Митницата след Кюстендил беше тиха и спокойна, и ние минахме за 5 мин. от там.След това се понесохме по пътищата на съседна Македония.
Няма нищо интересно за разказване.Пътя беше главен, карахме стегнато и почти не спирахме.Първата ни дестинация от туристическа гледна точка беше още тук в Македония.
Куклишките кули...това е интересно място наподобяващо нашата Каменна сватба в района на гр. Кърджали.
Скоро стигаме и там.Няма никой освен нас, оставяме моторите и след 50-тина метра сме сред скалните образувания.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Тук е място да спомена, че...както се и очакваше винаги по време на подобно пътуване стигахме на интересни и красиви места в най-неподходящото време за снимки.Обикновено това ставаше точно по обяд или в ранния след обяд...слънцето прежуря и преосветява всичко, сенките са катран черни и т.н., та...снимките са повече репортажни от колкото да имат някаква фотографска стойност.Обаче каквото такова...все пак пълно щастие няма!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Доста поснимахме, но беше време да тръгваме, защото ни оставаха много километри.Пътя ни през Македония продължаваше към Битоля и след това...

Изображение

...към гръцката граница.
На Битоля ни настигна дъжда.Бяхме на бензиностанция за зареждане и просто изчакахме, но след това..вече в Гърция докато си купувахме разни неща от Лидъл, небето се продъни.Оставаха ни около 60км. пред планините, а точна там...

Изображение

...вилнееше страшна буря.Наложи се да паркираме моторите на завет между колите/вятъра беше меко казано силен/ и да се залостим в предверието на Лидъл и да изчакаме.Мястото дори си беше подходящо точно за целта...

Изображение

Тук вече отидоха 2 часа от ценното ни време, но нямаше как.Към 19,00ч. времето се проясни, слънцето се показа и дъжда спря, а ние...потеглихме към планините.Целта ни беше Псарадес, който се намираше на брега на голямото Преспанско езеро, където и щеше да е първата ни нощувка.
Пътя беше невероятно красив.Завои, гледки, и много фън. След час и нещо вече се катерим по завоите на Преспанското езеро.За съжаление доста притъмня, а въпросното селце се намираше сякаш на края на света.В един момент то изскочи пред нас...Едно такова малко, китно, и много красиво.Тук цареше невероятно спокойствие.Намерихме хотела/по-скоро чорбаджията на хотела ни намери - беше възрастен македонец и говореше и на гръцки и на македонски, та комуникацията си беше лесна работа/.
Настанихме се...

Изображение

...и побързахме все още с мото-екипировката да отидем и да се опитаме да хванем последните слънчеви лъчи на Преспанското езеро.

Изображение

Изображение

Дори пихме и по студена биричка от хладилната чанта на моя мотоциклет на пристана.Беше много готино, тихо и спокойно.Сякаш за миг изчезна шума, мръсотията и натоварването от ежедневието ни.Сякаш...то никога не беше съществувало...така ме караше да се чувствам това местенце!
Стаята беше супер готина, чистичка, а леглата удобни.Взехме по един душ и заспахме като къпани.
Така завърши първия ни ден от пътешествието...
П.П.Пускам снимка на маршрута за деня

Изображение



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Авг 2018 17:46 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Сутринта станах рано и направих още малко кадри от това страхотно място...

Изображение

Изображение

Нашите верни машини, изкараха нощта на кълдаръмената уличка току под прозорците на стаята в която спахме и сякаш...и те нямаха търпение да продължим напред.

Изображение

Скоро си вземаме довиждане със стопанина на хотелчето и с боботещ звук на двигателите се изнасяме.
Тръгваме по обратния път, но предстои отбивка до малкото Преспанско езеро и посещение на остров Св. Ахил.
Пътьом спираме защото гледката ни отвлича толкова много вниманието, че като нищо ще изтървем някой завой да блеем настрани от пътя.
Величието на голямото Преспанско езеро...

Изображение

...а след него стигаме и до малкото Преспанско езеро за 10-тина минути.Тук паркираме и следва невероятен 10 - минутен пешеходен преход по понтонен мост до самия остров.Красотата и чувството е неописуемо.Гледките са зашеметяващи, а водните обитатели допълват цялото очарование на това място.

Изображение

Утрото беше хладно, вятъра галеше кожата ми, вървяхме бавно и си говорехме за разни неща.Пълна идилия...

Изображение

Изображение

Ето, че стигаме и острова.Тук се смята , че преди години са открити гроба и тленните останки на цар Самуил, но гърците са ги отнесли и скрили и официално не признават...ясно е защо.
На острова има и добре запазени останки от средновековна базилика...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Страхотна красота, но се налага да тръгваме.Палим мотоциклетите и отпрашваме в посока към Албания.
Последен поглед към Преспанското езеро от високо...

Изображение

Изображение

...и чао Гърция и...здравей Албания!

Изображение

Ето, че вече сме в страната където мечтая от доста време да посетя.Преди митницата ни посрещнаха хубави тинейджърки, разпитаха ни къде ще ходим из Албания, дадоха ни карти със забележителностите, снимаха се с нас за спомен, а на самата митница не срещнахме никакви проблеми.
Първите километри из тази страна бяха много вълнуващи за мен.Постоянно се оглеждах, какво е там...как е...Пътя беше перфектен и нямаше нищо общо с моите първоначални нагласи.Въобще, това което видях и преживях, нямаше нищо общо с това, което съм си мислел предварително за това място от света.
Движехме се на север, като посоката ни беше отново Македония.Да...не е грешка, предстоеше ни още едно минаване в Македония и после още едно влизане в Албания.Въобще маршрута ни беше страшно разнообразен, с много дестинации, които трябваше да достигнем най-напред и след това да посетим и да им се насладим.Както постоянно ми напомняше Иво почти през целия път...трябваше да се кара доста стегнато, за да можем наистина да успеем да видим всичко планувано за една седмица.
Хубавото на Албания е, че е планинска държава.Това предполагаше много фън по завоите и много красота от гледките, но от друга страна...километрите се минаваха много бавно и когато Иво ме уведоми, че за втория ден имаме да минем едни...460км., на мен направо ми се изцъклиха очите... :o Това просто бяха много на брой часове стегнато каране по завои и серпентини, за да имаме все пак и време за спиране и снимки на определени места...Няма да споменавам какво гроги бях вечерта...
Да се върнем обаче още почти в началото на този ден.Пътя ни се виеше покрай Преспанското езеро, но вече го виждахме от албанска страна.

Изображение

Беше красиво и величествено...

Изображение

Продължаваме на север и скоро отново влизаме в Македония.Става бързо и безпроблемно. Насочва ме се към природния парк Галичица. Пътят е стръмен, с много завои и страхотни гледки, а финала е...някъде високо над...Охридското езеро!

Изображение

Отсреща е Албания...и на нас ни предстои да обиколим езерото именно от другата му страна.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Започваме спускане надолу към езерото и скоро достигаме границата.След кратка проверка и...хайде вече сме отново в Албания и започва дългия трип само в тази държава.Както казах, обиколихме Охридското езеро по отсрещния бряг...

Изображение

Изображение

...а след това се отделихме и се заизкачвахме през планините към централна Албания и първата отправна точка беше гр. Елбасан.
Пътя беше хубав, завоите носеха наслада, движехме се по график и въобще...нещата за сега се случваха.Скоро стигнахме и покрайнините на Елбасан.Там вече беше време да заредим за първи път и на по-скъпото албанско гориво.Направихме го и използвахме момента да спрем и да направим и още нещо за първи път в Албания, а именно да...хапнем на заведение за обяд.
Споменавам го не случайно, защото имахме леко изтръпваща комична ситуация.
След като Иво си ...поръча салата, пържени картофи и омлет/в смисъл поръчването се свеждаше да влезе в кухнята, да отвори хладилника и да посочи на албанката която се беше възрастна женица какво аджаба да му приготви :) / и аз го помолих да поръча и за мен същото, ама без картофите...Стана страшно...Жената ни донесе всичко, но като започна да носи едни картофи...Първо две малки чинии/аре викам си...явно ще ям все пак картофи :hmm:/, после последва една елипсовидна доста по-голяма чиния и тя пълна с връх пак с картофи... :o /аз си помислих, че нещо езиковата бариера доста куца/, но когато вече донесе още една чиния пълна с...картофи и я изсипа в елипсовидната...вече се оцъклихме и двамата с Иво... :o
Аз си поръчах към омлета и салатата и кола...в кенче и то два пъти...

Изображение

...хапнахме, като не можахме да изядем всичките картофи разбира се и...поискахме сметката.
Жената кимна и след малко ни донесе листче написано с химикал.Сметката показваше...11,000леки /тяхната валута.За инфо 100 леки са около 1,60лв./.Ние в първия момент не можехме да си обърнем мозъците за стойността на бележката, но ...полека, полека като имахме предвид , че заредихме празните си резервоари за по 2500леки до горе, израженията на лицата ни придобиха доста сериозен и угрижен отенък.Аз все още обаче не знаех точно какво е изражението в български лева.Виждах, че е доста скъпо...ама колко доста...Не издържах и извадих телефона с калкулатора...Мда...работата наистина изглеждаше сериозна...178,00лв. :o :o
Ами сега... :hmm: , какво ще правим...Това са огромни пари, пък и ние бяхме с ограничени финансии все пак.Гледахме опулени и си казвахме, че не може това или онова да струва такива пари...Накрая Иво отиде да разбере какво се случва..., а след малко се върна нахилен до уши...

- Ами то тук така си слагали запетайките бре...Няма проблем, сумата не е 11 000леки , а...1100леки... :grin:

Направо да ревеш ли , да се смееш ли...Сумата някак стана пък смешна 17.80лв за цялото това ядене и две кенчета пепси...

- О...и забравих, каза ми Иво...това са две порции картофи, няма грешка...

Отново се оцъклих... :o
Ами то ако седнат 10 човека и си поръчат картофи...тази женица трябва цял ден да бели и пържи картофи... :hmm:
Отдъхнахме си от "стреса", и след малко вече се носехме нататък по маршрута.
Деня започна да преваля и ние скоро трябваше да нощуваме.Втора ни нощувка беше в малкото градче Берат.
Около 19,00ч. го достигаме успешно и спираме почти до центъра му.От двете страни на реката са старите градски части, които страшно много наподобяват нашето В. Търново.

Изображение

Изображение

Изображение

Малко трудно намерихме начин, да минем на отсрещната страна на реката, защото GPS-а настойчиво ни караше да направим това през...пешеходния мост, но все пак успяхме.Започнахме да търсим мястото на нощувката и в един момент вече спешени го открихме.И тук...за втори път се оцъклихме за деня...
Звъним на вратата и след малко отваря една жена.Обясняваме на английски, че имаме резервация за нощувка, а тя притеснено ни кима и ни дава знак да почакаме.Врата почти се хлопва под носа ни, и ние с Иво се споглеждаме неуверено какво ще следва.След минута излиза младо момче и започва да ни разпитва за резервацията.Видимо нямаше хал хабер, че чака гости с резервация... :o
Той притеснено се зарови в телефона си...почеса се няколко пъти там където съм сигурен, че не го сърбеше и изломоти, че...не е видял резервацията и къщата е пълна.Брей...озовахме се почти на смрачаване на центъра на Албания без нощувка.За наша радост обаче, момчето изчезна, но след малко се появи и ни уведоми, че се е договорило да ползваме на същите условия друга къща за гости малко по-нагоре в квартала.Отидохме да я видим и...май дори беше доста по-хубава от първата къща.Естествено, че се съгласихме да останем там.Единствения ни проблем беше...много стръмната кълдаръмена уличка.Това да се катерим до къщата с тези тежки мотори си беше рисково приключение, та...изминахме само част от пътя и на първата по-равна отбивка паркирахме, а след това багажа на ремък.
След като вече се настанихме и си взехме душ...решихме въпреки късния час/около 21,30ч./ да си направим все пак разходка из градчето.
Трябва да ви кажа, че бях приятно впечатлен от добре устроения град, на всякъде чисто, подредено и...страшно много млади хора по центъра.
Ето и малко снимки от нощен Берат.

Изображение

Изображение

Изображение

Както казах и по-горе, представите ми за Албания бяха едни, а след всичко видяно и изживяно са коренно различни.Вярвам, че след като прочетете нашите преживявания и видите снимките и вие драги приятели ще си промените представите за тази малка , но страшно красива държава.
При вида на тези нощни снимки, моя баджанака възкликна...

- Ама това е като звук и светлина във Търново бре...

Ами не...не е...така си е аранжирано просто уличното осветление, обаче е е ефектно нали...

Изображение

Центъра на Берат.Издебнах до колкото можах да няма много хора, но...въпреки това се вижда ясно, как вълната идва...

Изображение

Университета в Берат...

Изображение

...и църквата.Да...църквата.Нагласата ми беше за една изостанала ислямска държава, обаче...да ви кажа ...видях толкова църкви, кръстове и параклисчета по пътя, колкото в БГ не съм видял...
Оказва се по статистика, че всъщност около 60% от населението изповядва ислям и около 35% християнство.Това тогава не го знаех, защото не исках предварително никакво инфо от нета да ми влияе на мнението и нагласите.Исках всичко да го видя, преценя и изживея аз директно...от първо лице

Изображение

Между впрочем точно на 200м. от църквата в Берат в ляво е...джамията.Не съм я снимал просто по причина, че не беше осветена.
Последна снимка на моста под нашия хотел и на кълдаръмената уличка по която се прибрахме...

Изображение

Изображение

После вече се прибрахме.Денят ни беше страшно дълъг, километрите много, емоциите от видяното и преживяното обаче също!
Леглата ни се сториха страшно удобни.Започнах да си задавам дори въпроса дали това е наистина така или...просто ния бяхме прекалено изморени.Така или иначе...докато легнахме и вече спяхме.

П.П.маршрута за деня...

Изображение



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Авг 2018 17:59 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Отново е сутрин...Сутрин в Берат...
Мъничко, китно и невероятно красиво градче в централна Албания. Ставаме, закусваме и се приготвяме за път.Някак ми се искаше да останем още малко.Сякаш някаква притегателна сила ме караше да го искам.Определено отново бих отишъл в Берат.
Правя няколко снимки на моста и на църквата горе в скалите...

Изображение

Изображение

...и потегляме.Успяхме да свалим мотоциклетите по калдъръма надолу до асфалта без проблем.
От тук маршрута ни водеше към каньона на река Осуми. Пътя ни води през планината, асфалта е стар и на моменти пътя имаше тук там дупки, но като цяло си беше много добър.Както каза Иво..."Добре дошъл в дива Албания".
И наистина...тук вече бяхме далеч от главните пътища и развиващата се цивилизация.Въпреки, че на много места се правеше нещо/постоянно сновяха камиони и се виждаха работници/, но чувството което изпитва човек е наистина такова...за дива и натурална Албания.

Изображение

Изображение

През цялото време следваме течението на река Осуми, но каньона се намира на 60км. от Берат през планината.
След час сме там и ето го и него.Разкри ни се пред погледите с пълната си красота и величие.

Изображение

Каньона на река Осуми е дълъг 15км. и се смята за най-красивия на балканите.Хората го използват за рафтинг и предполагам, че гледките от долу са невероятни, защото нагоре се извисяват вертикални скали по 50-60м., а на места каньона толкова свива реката, че тя става широка колкото една лодка...

Изображение

За съжаление ние го видяхме само от горе, защото нямахме свободното време за нещо повече.
Така снимахме, насладихме се на гледката и потеглихме ...обратно!
Мда...тук е мястото да ви разкажа с няколко думи за пътищата в Албания.Нагласата ми беше, за...един основен голям и хубав път минаващ през цяла Албания, от който почти няма разклонения към планините.Това се оказа доста грешна представа.Албанците са изградили вече една доста пътна инфраструктура и продължават да го правят.Може би осъзнават, че са интересна туристическа дестинация, знаят какво могат да покажат на света и са решени да работят в тази посока.Пътища към планините не само, че има, но те са и невероятно красиви.Разбира се широчината на доста места не позволява разминаването на две коли, трябва да се спре и внимателно да се направи такава маневра, но...нека не забравяме, че все пак се касае за...планински пътища, обратни завои и серпентини, които понякога слизат буквално по вертикални скали и това става като пътищата са изградени с дълги диагонални отсечки завършващи с обратни завои тип...обеци/както им казваме ние/.Гледката и от горе и от долу към подобни части от маршрута е уникална, а чувството е, че все едно си планинска коза и се катериш по непристъпните скали.
Навсякъде има маркировка, мантинели, пътни знаци и за съжаление...на доста места паметници на хора загинали именно по тези пътища.
Тук е мястото да отбележа и един факт за който бях чувал, но...докато не го изпитах на гърба си, нещо не му хванах много вяра.
Не знам как си бъркат асфалта, но имайте предвид, че дори и новия им асфалт е доста хлъзгав и лизгав.Нямам обяснение защо е така, от съставките на самия асфалт ли е или от какво, но е факт.За старите им асфалтови пътища пък да не говорим...все едно си на теракот.Карането по такива пътища...особено с мотор е доста рисково и изисква особено внимание.Абсолютно важи поговорката..."Бързай бавно" и риска съвсем не е за подценяване.
Другото нещо което също трябва да знаем за албанските пътища е, че...винаги трябва да очакваме/особено в планинските терени/ изненади от типа...на следващия завой изведнъж пътя става...черен... :o
Не се доверявайте на GPS-ите напълно, защото доста пъти те рутират по даден път, който го дават асфалт, обаче всъщност той е черен път.
Черните им пътища обаче са си доста проходими.Явно се използват често и са добре утъпкани.Разбира се все пак има значени и с какво се движиш.Нашите тежки мотори, особено моя, който си е чист асфалтов туристически мотоциклет, въобще не става за черно.
Разбира се...в Албания се научих доста добре да управлявам дори и него на черен път и в края на пътуването дори карах по такива пътища на втора и то с тенденция да включвам и трета... :o .Да не говорим, че спря да ми прави впечатление, как изведнъж от асфалта трябва да мина на режим офроуд...просто карахме и това е...
Като говоря за черните пътища и тук се сблъскахме с подобен проблем.При детайлно разглеждане на картата, а след това и консултация на място с местните...пътя по който трябваше да продължим напред до връзката ни с главния път в низината/около 35км./ се сътоеше от още 10км. асфалт и след това...25км. черен път :o
Категорично се отказахме да се пробваме и се наложи...60км. назад към Берат.
Пътя вече го знаехме какъв е, завоите ни бяха в повечето случаи познати и уж връщането ни изглеждаше , че ще случи по-бързо от идването, но...точно тук за първи път аз усетих на гърба си това което знаех и бях чувал за проблема с лизгавия асфалт.
Спускайки се по едно надолнище, аз влезнах и то с ниска скорост/около 30км/ч./в един завой.Няма да го забравя...ляв завой, мост без мантинели, а долу дере около 4-5м. дълбоко.Легнах си в завоя съвсем по правилата...т.е. нищо екстремно, и тогава се случи...
Мотора подхлъзна и тръгна настрани.Инстинкта ти в подобни ситуации, както и реакцията при управление на мотоциклета те карат веднага да предприемеш маневра по изправянето на возилото.За съжаление обаче в доста случаи реакцията е забавена.В моя случай също беше така.Докато реагирам в едната посока и вече трябваше да го правя в...другата... :o :scared:
Мотоциклета започна силно да се клати/шими ефект се нарича/ в ляво/дясно и...всякакъв опит в тази ситуация принципно е почти обречен.Обречен защото накъдето и да реагираш...винаги закъсняваш и с това засилваш дори ефекта на клатенето.Всичко става за секунда-две, но на теб ти се струва цяла вечност.Дори имах време да помисля...дали е по-добре да се изтърся долу в дерето или да се забия в скалите от дясно след моста... :o
Не знам как, вероятно все пак като някаква реакция без много да мисля/то няма и време за мислене де/, в един момент мотоциклета успях да го успокоя и не стана белята.Колкото беше горещо и бях потен...усетих под бонето как ме облива още и още пот..., а ръцете ми имах чувството, че треперят.Продължих надолу и докато стигнахме Берат само благодарях на...Онзи отгоре, защото бях убеден, че именно той ми помогна, за да не се случи най-лошото.
Спирайки в Берат, за да се разберем с Иво на къде ще се движим, бях подпрял мотора на страничната степенка, но като реших да го изправя и да тръгваме...ботушите ми отказаха да имат сцепления с асфалта и аз се плъзгах на няколко пъти преди да успея.Загледах се тогава в настилката...направо ми изглеждаше като мокър теракот... :o
Та имайте го предвид...особено тези колеги с мотоциклетите, защото понякога пътчетата дават мегдан за готино каране с наклони по завойчетата.На пръв поглед всичко изглежда перфектно, докато на някой завой не се случи нещо такова :idea:
След Берат пътя ни вече беше в равнината, беше нов и голям.Тоест позволяваше по-бързичко каране, което беше добре дошло за нас, защото трябваше да се компенсира загубеното време от връщането...
Все пак Албания не ни остави да бързаме съвсем...

Изображение

Изображение

Маршрута ни водеше към южната граница на Албания с Гърция.Щяхме да нощуваме в градчето Ксамил в националния парк Бутринт. С две думи...движехме се вече към Адриатика.
Все пак решихме, че имаме някакво време и се отбихме да посетим и един римски мост.Моста е подобен на нашия Дяволски мост при Ардино, но е доста по-малък.Отбивката от главния път отново през планината е...30км.

Изображение

Готиното на местенцето е, че има минерални извори, хората са изградили едни басейни като езерца и е доста посещаемо.Плаж, минерални езерца и красота...какво повече да иска човек!
Ние не можахме да се възползваме от тия благинки, поради напредналото време и след кратка фото сесия се наложи да потегляме обратно!
Стигнахме без перипетии в Ксамил чак към 21,30ч. вече по тъмно.Намерихме хотела, хората ни очакваха, настаниха ни, а мотоциклетите бяха грижливо паркирани в двора на хотела.
Стаята беше страхотна с кухненско обзавеждане, хладилник, климатик, телевизор и огромна тераса.Тук нямахме време за разходки, но и умората си казваше своето.И така след освежаване в банята и хапване...хайде по леглата.

П.П.Маршрута за деня, но според първоначалния план.В последствие се наложи промяна.Върнахме се към Берат и след това през Фиер се наложи да заобиколим и да се включим долу отново в трака...

Изображение



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Авг 2018 18:06 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Отново е сутрин...вече не ги броя.Времето сякаш е спряло за мен.Кой ден сме, коя дата сме...ама въобще не знам.
Знам само, че ни очаква поредния изпълнен с вълнуващи моменти ден.
Нагласяме багажа и решаваме да се поразходим.Градчето е малко, курортно и има невероятен плаж.Два малки острова има в залива на плажа, които носят невероятен изглед и вероятно супер готино настроение на плажуващите.
Хапнахме някакви закуски, а после пихме кафенце на една панорамна тераса с гледка към залива.До нас на съседната маса...група туристи...българи...Явно Албания вече не е съвсем забравена от Бога, а една отваряща се туристическа дестинация.
След кафето се мятаме на машините и поемаме на север.Маршрута ни води към Саранда - Вльора и от там в посока Тирана към Круя, където трябваше да е нашата следваща нощувка.
Пътя ни минаваше по адриатическото крайбрежие на Албания.То все още беше доста диво...не застроено/макар, че вече се виждаха наченки на застрояването му/, а самия път си беше супер готин.По този път между Саранда и Вльора очаквахме и атракцията, а именно стръмното изкачване от кота нула до морето до...1000м. надморска височина, а гледката...оооо...през цялото време си мислех за нея.

Изображение

Изображение

Изображение

Точно преди изкачването слязохме до плажа.Пред 7-8 години това място по думите на Иво и било пълна дивотия.Спал е на палатка тук, а сега...Чадъри, шезлонги, дървени заведения, а в дъното на залива строяха огромен ...ама огромен комплекс.Направо цял град ми изглеждаше... :o
Бяхме гладни и си поръчахме по една риба на скара.Беше превъзходна и ни я приготвиха буквално на място пред нас.Иво дори се изкъпа в Йонийско море, а мен...си ме домързя :oops:

Изображение

Изображение

След като приключихме с обяда беше време и за изкачването...Следващата снимка донякъде показва зад мотора откъде минава пътя...И това е само началото му в ниската част.

Изображение

Последва истински фън по завоите.Пътя е хубав и като се съобразява човек с риска асфалта да е хлъзгав и кара по-умерено проблем няма.Беше страхотно изживяване да виждаш морето от високо, на следващата права...още по-отвисоко и на следващата още и на следващата...И така докато се изкачихме на 1000м. над морето.Гледката е умопомрачителна, особено след емоцията от изкачването.

Изображение

Част от пътя по който дойдохме...

Изображение

Изображение

Вярната машина...

Изображение

Накефихме се максимално, но...път ни чакаше и затова без да се маем повече продължихме по маршрута.Пътуването не беше нещо особено, карахме си по крайбрежието, завой след завой...изкачвания, спускания.Не беше скучно.
Така стигнахме близо до Дурас, а там един трафик...две ленти в едната посока, а ние с мъка се провирахме между колите и...аз изтървах отбивката и съответно изтървах и Иво...
Обиколих и се върнах през едно кръгово, спрях на бензиностанция до тоалетна и да пия вода и...зададох координатите на хотела на GPS-а и гас...опитах се и да звънна на Иво, но един разговор щеше да е доста скъпо нещо, затова и той ми върна с СМС..., че кара бавно в посока към Круя и хотела и ще се видим там ако не го настигна.
Аз понеже не си давах зор да бързам, реално доста се помотах на бензиностанцията и си казах, че едва ли ще го настигна.E какво пък...време беше да покарам съвсем сам из Албания.
След час вече бях и в Круя.GPS-а се опита да ме прекара по едни тесни задънени улички, но беше изловен на време, стиснат за гушата/това за да не ми говори глупости/ и вкаран в правия път.Мрънка , не мрънка...това е...
Намерих хотела без грешка и то...пристигнах точно 10-тина мин. след Иво/а спирах да снимам в началото на градчето/.Или той е карал мнооого бавно или аз май съм карал по-бързичко...знам ли... :hmm:
И така...вече сме в Круя.Емблематичен град с много история за албанците.Горе е и запазената последна крепост от която техния национален герой Скенденберг е водел много успешна война срещу турците.Умел политик и в същото време отличен военен стратег, той последователно е сключвал мир с турците, а след това го е прекратявал и им е нанасял много поражения воювайки с тях.
Оказа се, че хотела ни тази нощ е на едно невероятно приказно място.Точно над града почти в центъра на крепостта, а стаята ни...беше на ръба на скалата от която се виждаше ето това...

Изображение

Разхвърляхме багажа и най-вече свалихме от гърба си екипировката.Чувството е, все едно си влязъл рязко в...студена климатизирана стая.След това аз побързах да направя малко снимки на това невероятно местенце на фона на последните лъчи на слънцето.
Кулата на крепостта се намираше точно на 50м. от хотела...

Изображение

Изображение

Навсякъде където и да се обърнеш лъхаше красота и...романтика

Изображение

Изображение

А залеза над Адриатическо море...той беше вълшебен!

Изображение

В подобни моменти обикновено стоя...съзерцавам красотата, оставям вятъра нежно да гали кожата ми и си мисля, че съм на хиляди километри от дома...на някакво място по света..., а се чувствам, сякаш съм си в къщи...
Така беше и сега...трудно се откъснах от магията на залеза и на всичко което ме заобикаляше и то чак когато слънцето се скри и деня отстъпи място на нощта.
Крепостта под нас на фона на залеза...

Изображение

Иво отдавна ме чакаше на масата...а освен него там примамливо ми се усмихваше една страхотна пица и една потна бира...Време беше за хапване след дългия и изпълнен с емоции ден.

Изображение

Тази вечер постояхме по-дълго преди да си легнем.Мястото беше уникално, гледките бяха умопомрачителни, а духа който витаеше там беше нещо вълшебно.
Тръгнахме към стаята, но...все пак отново се спрях и макар и не дотам сполучлива, направих нощна снимка на Тирана, която се ширеше под нас в долината...

Изображение

Лека нощ приятели...Лека нощ от едно прекрасно място...някъде там по света...

П.П.Маршрута за деня...

Изображение



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Авг 2018 18:24 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Сутринта се излюпваме рано.То май всички дни си ставахме все рано.Дали от очакването на поредната порция от наркотика или пък донякъде от часовата разлика/Албания е с един час назад от нас/ не знам, но факта е налице.
Разбира се, ние гледахме да използваме всяко време ефективно, та така и сега...Скачаме в панталоните и бегом надолу да снимаме утринна Круя.
Както се казва...хайде и мен да ме има на някоя снимка в ...моя фотоапарат

Изображение

Продължаваме надолу и стигаме до същинската крепост, която се намираше точно...под хотела ни.
Влизаме през входа...

Изображение

Изображение

...и се потапяме в останките от средните векове.

Изображение

Изображение

Изображение

Красота и...много история...
Разходката ни продължава по пазарската им уличка.Установих, че тук в Албания, старите им къщи, носиите им, украшенията им от едно време са досущ като нашите.Сега същото мнение имах и за пазарчето им.Все едно бях в нашия комплекс Етър или друго подобно място.

Изображение

Изображение

Тук имахме възможност да си поговорим с един албанец.Той ни разказа доста неща, а след това на излизане от пазарската улица имахме възможност да видим уникалната панорама към крепостта .

Изображение

Купихме си сувенири, върнахме се горе в хотела, хапнахме си и доста богата закуска/влизаше ни в цената/, и след това отново по машините.
Пътя ни минаваше през планината, а крайната цел за деня беше долината Валбона с цялата и красота.
Първия етап беше движение по главен път и после за малко се качихме и на магистралата, обаче...тук Иво изтърва отбивката.Спряхме, кьорихме се из GPS-ите, но...за да се върнем обратно вариантите бяха само два.Вариант едно - караме още 50км., минаваме в Косово и там обръщаме, връщаме се по отсрещното платно на магистралата и гледаме да не опущим отново отбивката...Обаче,...този вариант хич и не се връзваше с графика ни.Щяхме да загубим много време, което беше най-ценното за нас при това пътешествие, та...минахме на план две.Обиколно черно пътче около 3 километра.Аз в началото доста се възпротивих, защото моя мотоциклет хич не е за черни пътища.Окачването му е конструирано за стабилно каране по асфалт, ходовете са къси , а амотртесьорите са твърди.Тоест като заподскача дори и с малка скорост по неравностите, целия се отлепя от настилката...все едно съм яхнал някакъв скакалец... :o Това предлога и не овладяване на някое скокче с фатален изход като събаряне на мотоциклета, падане и...един Господ знае още какви неприятности.Обаче...осъзнах, че просто нямаме никакъв друг избор.Така обърнахме, и поехме.Още на старта имаше едно изкачване доста стръмно, но гарнирано и с хууубав страничен наклон.Както и предполагах...Чакъла ме свлече и макар и да овладях мотора и да не паднах, се наложи да щурмувам пътчето напреко с всичката гас нагоре.Не съм предполагал, че моя мотоциклет е способен и то с асфалтовите гуми да хвърля толкова много камъни след себе си и да изрови такава сериозна бразда...
Както и да де...качих го горе и след това с изключително внимание особено при спусканията се справихме без проблеми.Не след дълго изскочихме отново на магистралата и малко по-нататък вече хванахме правилната отбивка.
От тук на сетне ни предстоеше преход през планините.Хубав , но тесен път, много завои, стръмни серпентини и ...много красота.

Изображение

Изображение

По едно време осъзнах, че сме навлезли в планината, а лимита ни от изминати километри до зареждане е почти изчерпан.На едно кратко спиране наблегнах на Иво, че трябва да търсим къде да заредим, но...нямаше никъде.В един момент пред нас в нищото изкача бензиностанция и ние спираме.Идва един човек, Иво го пита за бензин, но той ни обясни, че бензиностанцията отдавна не работи и той продава бензин само в бутилки... :o
Баси...почувствах се все едно съм някъде по Памир... :o
Все пак човека ни успокои, като каза, че на 15км. по-нататък има работеща бензиностанция.Погледнах си дневния пробег...302км./това от последното зареждане/.Принципно, за да е по-спокойно някъде на 300км. трябваше да зареждам.Според разхода на мотора ми автономността ми беше някъде към 340км, след което трябва да прехвърля кранчето на резервата и мога да мина евентуално още едни 30-40км.
Да...така имах още близо 100км. , но неудобството идваше от там, че...не исках да минавам на резерва преди да ми е свършил бензина, защо след това забравям да върна кранчето, от там следва при следващо подобно моментче, да чакам да свърши бензина и да си правя сметката, че ще имам вариант и за резерва...обаче той ще е свършил тотално ...Когато свърши пък бензина в движение...почти е невъзможно да се прехвърли на резерва/кранчето е на много неудобно място/.Трябва да спреш и чак тогава да я свършиш тази работа, но...тогава пък бензина в карбовете е изцоцан до край и те са сухи.Лошото е, че...следва неистово въртене на акумулатор, за да се напълнят и евентуално след това двигателя да успее да запали...Само уговорката е една...ако не ми падне преди това акумулатора... :grin:
Та с две думи...гледах така да планирам зарежданията на гориво, че да не се стига до цялата тази галимация.
Иво ме погледна въпросително, а аз преценявайки, че 15 километра не са много, пък и бяхме на върха и следваше надолнище.Му кимнах да продължаваме.
Красотата обаче беше толкова привлекателна и завладяваща, че дори и в подобни моменти...ни караше да спираме и снимаме.
Следващата снимка е само на един километър след въпросното място на което не можахме да заредим.

Изображение

Човека не ни беше излъгал.Наистина след 15-тина километра намерихме бензиностанция, заредихме и вече по-спокойни продължихме напред.
Тук е може би момента да спомена, че...в хода на пътешествието ни се наложи да зареждаме на какви ли не забити и запустели места и бензиностанции.Това в БГ на 80% от тях никога не бих си и помислил да спра.Дори след всяко зареждане на гориво на подобно място си казвах..."Малей, ако ни налеят някоя гняс, с тия мотори...на 2000км. от дома и по тия забити пътчета из планините... :hmm: /, обаче...нито веднъж не се появи проблем...нито веднъж!
Продължихме по маршрута.Пътя се виеше по планината, често минаваше опасвайки вертикални планински масиви, като в страни от него пропастите бях огромни, а такова нещо като мантинели разбира се, че нямаше.

Изображение

Изображение

Изображение

Завоите бях остри, обратни, но за сметка на това...много.Наложихме въпреки това едно доста стегнато каране.Пускам ви една снимка, която не става/дори не е на фокус/, но пък илюстрира как сме карали.Забележете ми задната гума...изпилена е до край...до ръба...Това е показателно колко сме лягали по трасето.

Изображение

За съжаление времето започна да се разваля и беше твърде вероятно да ни вали хубав дъжд :vish24: .
Последва доста стръмно и осеяно с много обратни завои между скалите, както и серпентини, докато пред очите ни не изскочи река Дрин, което означаваше, че сме близо до началото на красивата долина Валбона.
Долината Валбона е обявена за национален парк.Има изграден хубав асфалтов път, а гледките накъдето и да обърнеш поглед са зашеметяващи.Все едно си в Алпите...дори така наричат целия район там така...Албанските Алпи...Всъщност това е уникално красивата планина Проклетие
За съжаление пътя който е 32км. е...път без изход... :o Тоест караш докато не стигнеш дъното на долината под острите почти вертикални алпийски върхове и след това просто трябва да обърнеш и да се върнеш обратно...
Дори и така обаче си заслужава човек да го мине и да види невероятната красота...
Ние дори направихме нещо повече, бяхме си запазили хотел в дъното на долината.Дори последните 500м. до хотела се налагаше да ги минаваме по черен път.
Дъжда до този момент ни размина.Да понакапаха ни едри капки, но това е нищо...Бързахме, да стигнем крайната точка за деня, за да не ни подхване бурята и дъжда в долината.Затова и не спряхме никъде за снимка.
В крайна сметка намерихме хотела/имахме отново известни пререкания с GPS-а, но...намерихме черния път и достигнахме крайната точка/.Чак тогава успях да се огледам наоколо...Не мога да ви опиша красотата... :o Просто каквото и да кажа, ще е твърде слабо за красотата и емоцията която бушуваше у мен.Не знаех на къде да се обърна...навсякъде гледките бяха изумяващи.В един момент осъзнах, че сякаш стоя с мотора в някакъв вихър и всички картини се въртят от него около и над мен....Имах чувството, че ще ми се завие свят...Оставам ви с няколко кадъра, които успях да направя макар и с треперещи от вълнението ръце...

Изображение

Изображение

Изображение

А това се виждаше от прозореца на нашата стая... :o

Изображение

Изображение

След като успях да дойда на себе си от емоциите при вида на всичкото това, се настанихме, минахме през банята и освежени след дългия и изморителен ден върху седлата се почувствахме като новородени.
Хапнахме доволно в ресторанта на хотела/то не , че имаше много избор да ходим другаде де/.Прекрасна храна, хубава албанска бира и дори за това скъпо място...нормални дори и за нашите джобове цени.
Тук е момента да кажа няколко думи за хората в тази част от света.
Да...както и за всичко останало аз лично имах коренно различна представа преди да отида там на място и да видя всичко от първо лице ...
Хората са супер дружелюбни, готови винаги да помогнат, винаги да услужат, по пътя освен децата които се радват навсякъде по света явно на мотористите, тук постоянно ни махаха и поздравяваха хора и то от всякакви възрастови групи.Почти всички говорят английски и то много добре/изключение правят само по-възрастните хора, които знаят по някоя и друга дума, но толкова/.
Комуникацията беше супер лесна...
Вечерта проговорихме плана за следващия ден.Очакваше ни една страхотно преживяване, а именно сутринта трябваше да се натоварим на ферибот при гр. Фиерца и да пропътуваме между отвесните планини около 3 часа по вода до Коман :yes2:
Иво беше проверил предварително в нета кога има ферибот и инфото беше само за такъв в 06,00ч. сутринта.Това обаче означаваше, да станем към 03,00ч. и около 04,00ч. да се изнесем, което при положение, че и заваля онзи дъжд който ни пропусна на идване, плюс черния път надолу и т.н. нещо не ни харесваше много като вариант.
Тогава решихме да питаме сервитьора как стои въпроса и да получим евентуално повече инфо.Момчето веднага се зае, звъня по личния си телефон, оказа се, че всъщност няма смисъл да се напъваме, защото имаше фери и в 09,00ч.Така си беше вече супер.Щяхме да си станем нормално, да си закусим и след това с приличен пре-запас от време да стигнем до пристана на ферито, който беше на 45км. от нас.
Остана само притеснението, да не би да отидем и да няма места...Момчето обаче веднага звънна пак, записа номера на мотоциклетите ни и ни запази места по телефона...Без думи...респект!!!
Бяхме благодарни за отношението, за вниманието и при това всичко ей така просто да ни свърши услуга и то напълно безвъзмездно!
Та...такива са хората там...или поне доста от тях!
Тайничко се надявах, че облаците ще се разнесат и ще мога да направя снимка на млечния път на фона на величествените остри върхове над главите ни.За съжаление обаче нищо от това не се случи.Дори напротив...
Така мина и този ден.Ден изпълнен с много емоции, много изтръпване, много фън по завоите и невероятна красота която чак вече се притеснявах, че няма да има място в нас да я поемем...
Докато затварях очи, всичко от деня ми минаваше като на лента пред очите...След това нощта ни обгърна и ние потънахме в нейните обятия...

П.П.Маршрута за деня...

Изображение



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Авг 2018 18:38 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Сутринта всичко минава по план.Ставаме както вече знаете...рано... :)
Закуска, товарим си нещата и потегляме по обратния път към Фиерца. Очите и душата ми отново са във възторг и удивление от красотата през която минаваме.
Стигаме точно на време, 20-тина мин. преди тръгването на ферито...

Изображение

Всичко по организацията за резервация на места си е шест.Късат ни билетите и след минута вече сме на борда.

Изображение

Става 09,00ч. и ферито се отделя от от пристана.Поемаме към Коман.Пътя е около 3 часа, но по-важното е, че ферито през повечето от пътя минава по невероятно красив път между планини, вертикални върхове започващи някъде под водата и завършващи на голяма височина над главите ни.

Оставям ви да се насладите на зашеметяващите гледки...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

През цялото време на горната палуба звучеше тяхна албанска музика, а хората усмихнати пляскаха с ръце и дори към края вече играеха.Говоря за хора, някои от които не се познаваха един друг...Настроението и обстановката беше невероятно.Освен албанците имаше и доста чужденци, но някак красотата и обстановката караха всички да изглеждаме като една компания на купон.Хората се усмихваха един на друг, кимаха си, правеха си път, за да може всеки да снима и т.н. ...А повярвйте ми...имаше какво да се снима... ;)

Изображение

Водния път през албанските планини беше удивителен...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

След като се завърнах прочетох за религията в тази държава.Тръгнах с нагласата, че отивам в ислямска държава, а останах като гръмнат колко църкви, параклиси и кръстове видяхме по пътя си.Всъщност статистиката казва, че мюсюлманите са 60% и наистина преобладават, но...християните не са хич малко - 36%, което за мен беше нещо съвсем ново.В тази страна няма религиозна нетърпимост или противопоставяне.Дори гр. Елбасан е пример за Европа пък и за света с мирното съжителство.На центъра на града едно до друго са джамията, православния храм и католическата църква.
Имама е приятел със свещеника и дори когато го види пеш, спира с колата си да го откара до дома му.През свободното си време двамата заедно си пият и кафето много често.Дори имам инфо, че когато има мюсюлмански празник християните празнуват с мюсюлманите заедно, а когато християните имат празник се случва обратното.Имама в Елбасан казва, че там хората са преди всичко албанци, а чак след това идват религиозните различия и, че всъщност няма лошо всеки да стига по своя си път до Бог...Всичкото това ако можеше да се случва и в световен мащаб...света ни щеше да изглежда по съвсем друг начин!!!
Вижте по пътя на ферито на острова кръста на него...Осеяно е на най-различни места с кръстове, особено в северна Албания по планините където принципно разбрах, че преобладават християните...

Изображение

Изображение

Трите часа с ферибота по водния път сякаш минаха за миг.След един завой и се видя края на пътя.Ферито намали и започна да маневрира за да заходи към пристана...

Изображение

За няколко минути и вече сме привързани към брега.С огромно съжаление се налага да слезем и да продължим по планините на собствен ход.Красотата толкова ме беше обзела, че наистина не разбрах как и кога минаха 3 часа...
Слизаме, следва тунел в скалите и пътя ни продължава в посока Шкодра.

Изображение

Изображение

Бях чел в пътепис от преди две години, че предстоящата ни отсечка от около 30км. е в окаяно състояние.Дупки, участъци от черен път, камъни, и остатъци от някогашен асфалт...
Ами...честно казано, доста от инфото се оказа вярно.Е, не беше съвсем черен път както го описваха, но си беше гадно за каране.В крайна сметка го минахме по-внимателно и скоро бяхме в долината близо до Шкодра.
В Шкодра обаче ние нямахме работа, пътя ни завиваше отново към планината.Така навлязохме в една красива долина, като крайната точка за деня ни беше долината Тет.

Изображение

Изображение

Пътят е новичък асфалт, с маркировка и мантинели.Дори има и направена площадка за снимане.Беше истинско удоволствие да караш там и да се наслаждаваш на всичко покрай което минаваш.

Изображение

Изображение

Изображение

Пътя ни водеше все нагоре.В даден момент стана много стръмен и се започнаха обратните завои тип "обеци".Колкото повече се изкачвахме, толкова гледките ставаха все по невероятни, докато...не стигнахме едно уширение.Там Иво спря, и ме уведоми, че...до долината Тет имаме 17км..Ами то не останало...Както се казва, навреме сме, че ще имаме шанс и за снимки на залеза май.
Обаче...това беше до продължението към увертюрата...

- Виж след завоя...ми каза лаконично Иво

Чак тогава погледнах в тази посока и се смръзнах...След завоя продължаваше, ...черен път :o
Е не...това ни беше последната нощувка тук в Албания и следващия ден вече щяхме да пътуваме към дома.Не може да се объркат така нещата точно накрая.Погледнах пак пътя, но...17км. по черно, в планината и то без да знаем какво ни чака ми се стори крайно не добра идея.
Иво обаче настоя да пробваме...

Изображение

Аз продължих да упорствам, но...явно все пак наистина май трябваше да се пробва.Пътя поне започваше като доста равен и изглеждаше на пръв поглед добре...
И така...слагаме каските и потегляме. В началото наистина пътя беше що годе читав.Дори си позволих да карам на втора, обаче щом минахме 1-2 километра нещата започнаха да загрубяват.Пътя се движеше покрай отвесни скали от ляво, а от дясно под нас се ширеше вертикална пропаст, на която не и е се видеше дъното.Това особено в моментите когато се налагаше да минеш в дясно заради разкопан участък/т.е. да караш на има -няма метър от пропастта/ и в същото време мотора ти поради неравностите подскача като обезумял...си беше меко казано доста изпотяващо приключение и то за хора с доста здрави нерви и без страх от високото.
По едно време настигнах Иво, и спряхме да обсъдим ситуцаията.
Личното ми мнение беше, че трябва да се върнем.Подкрепих го с доводи, че с това темпо първо ще пътуваме сигурно два часа, и второ рискуваме да изтървем някъде моторите, и ако имаме късмет можем да се разминем само с повреди по тях , а не с някой счупен крак или ръка насред планината и то вечерта...Отделно от това, този път трябваше на следващия ден да го минем обратно, което...2часа за някакви си 17км. при положение, че имахме да минем 600км/за Иво до София/ и 800+км. /за мен до Ст. Загора/, беше крайно неприемливо.
Иво обаче отново настоя да продължим.Още малко и да видим как ще е терена...
Отново се съгласих с него и продължихме още километър - два напред.Пътя стана по-зле и започна да се спуска надолу.На моменти трудно удържах асфалтовия мотор, да не падне и аз с него.Бяхме минали едва 3-4километра и вече ръцете ме боляха от стискане и от напрежение.Последва ново спиране...тук вече Иво беше променил мнението си.Видял на GPS-а, че по-нататък следва доста голямо спускане гарнирано с обратни завои и...твърдо решихме, че няма смисъл повече да насилваме късмета си.
Така обърнахме и се върнахме назад.И добре, че го направихме, защото излизайки горе на разширението от което започваше асфалта...установихме, че Априлията е прегряла...Представям се, ако бяхме продължили въпросните 17 километра... :hmm:
Иво тръгна надолу, за да охлади мотора, аз обаче останах там, за да се успокоя след приключението, да пия една вода и...да направя малко снимки.

Изображение

Вярната японка си стоеше кротко там...насред планините и очакваше на какво ще я подложа отново... :hmm:

Изображение

Тръгнах и скоро настигнах Иво.Беше спрял на панорамната площадка за снимка...

Изображение

А имаше какво да се снима... :)

Изображение

Долу се виждаше пътя по който бяхме минали на идване...

Изображение

Така не успяхме да достигне с нашите возила долината на Тет.Решихме да се върнем назад, и да търсим някъде къде да нощуваме.Така дори малко си облекчавахме и километрите за последния ден.Иво писа СМС на Ани/неговата съпруга/, ако може да се разрови из нета и да ни потърси някоя локация по маршрута ни за нощувка.Не след дълго обаче, тя ни върна, че може да ни резервира хотел чак в Черна гора...
Двамата се спогледахме...Имахме 60км. от мястото на което бяхме до границата, но...пътя беше само планински и с много завои.Тоест карането щеше да е доста бавно.Проблема беше, че...не знаехме дали малкия митнически пункт на границата няма да затвори преди да стигнем до него.
Решихме, че всъщност нямаме много избор и трябваше да раздадем всичката гас до там...Тръгнахме и наистина карахме много бързо, обаче...пътя просто беше супер труден...за бързо каране.Освен труден...беше и уникален като инженерно изпълнение особено когато стигнахме до вертикална скала по която с десетина серпентини пътя слизаше чак долу/нямам снимка, защото само неистово карах, но май Иво спомена, че е спрял да снима/, а след това същото нещо...на отсрещната скала нагоре...Свят да ти се завие...Това как е строен този път...направо без думи.
Лудото надпреварване с времето продължи близо час.Накрая Иво спря след като се измъкнахме от каньона на високото да починем за минута.Там имаше табела за хотел, която сочеше някъде на дясно от основния път, а на разклона имаше кафене...
Докато отдъхвахме до нас се приближи един младеж.Попита ни дали говорим английски, а след това ни попита дали не търсим стая за нощувка.
Ние наострихме уши, а Иво го попита...какво има предвид и каква е евентуалната оферта.
Момчета ни каза 40евро за двамата...това е нощувката, вечеря и закуска.Каквото и да си говорим цената беше добра, още повече в безисходицата в която бяхме.Обаче...Иво му отговори, че ни идва малко висока цената.Момчето веднага каза да назовем нашата цена...
Иво изстреля, че повече от 30евро за цялата оферта не можем да дадем, и...само след 5 секунди към него се протегна ръка за потвърждаване на договорката.
Хотела се намираше на 300м. от основния път.Тръгнахме и в момента в който навлезнахме в долината...направо се оцъклих.
Това място беше невероятно...Долина обградена от три страни с високи планини, през нея минаваше рекичка, окосени ливади придаваха свеж алпийски вид, а къщичките...тук там накацали, с червени покриви, китни...красота....Все едно бяхме попаднали в някакво алпийско селце от филмите...
Стигнахме и хотела...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Настанихме се, хората ни поканиха към 20,30ч. на вечеря в отделно помещение.Вечерята която ни сервираха беше повече от богата.Включваше зеленчукова крем супа, основно и десерт. С тази оферта направо ударихме десятката...По-късно от Иво разбрах, че набелязания за същата вечер хотел в Черна гора е бил на 70евро + закуска за двамата...Има разлика нали?
Отново беше вечер...Тя обаче беше малко по-различна.Може би защото беше последната ни и я чувствах като раздяла с всичкото това което видяхме и преживяхме...Може би защото бяхме изпаднали в безисходица, а проблема ни се реши по възможно най-добрия начин...А може би и двете...знам ли... :hmm:
Чувствах се хем щастлив, но ми беше и малко кофти.Кофти заради това, че всичко свърши.Стоях на масата и пред очите ми минаваха картини от случки и преживявания от последните дни.В главата ми беше каша...Кой ден...къде спахме, какво беше...Иво, който има много пътешествия зад гърба си ми каза така..."Чак когато в края на една експедиция всичко ти е такава каша, че не можеш да си спомниш онзи ден къде си спал...тогава можеш да си сигурен, че си направил едно истинско и пълно с много впечатление и запечатани моменти пътешествие.
Тази нощ не спах много добре...Доста се въртях и някак...не ми се искаше нощта да свършва...

П.П.Маршрута за деня.За съжаление не е точния, защото Гугъл мапс не дава възможност за маршрут с ферибота и прекарва маршрута по заобиколния път.Тук от Валбона слязохме на Фиерца и от там до Коман плувахме с ферито.След това маршрута вече е верен...

Изображение



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Авг 2018 18:48 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Отново е сутрин...Може би най-тежката ми сутрин от всичките.Сутрин, която не ми се искаше да идва...
Поразходихме се из района, попих още красота от вълшебната долина, после хайде на закуска, и...товарим моторите, вземаме си довиждане и тръгваме към финала на нашата експедиция.
Спирам за последен кадър...

Изображение

...и след това вече потегляме.
Прибирането ни не беше нещо интересно.Ще се спра само на няколко момента.
След границата си минахме нормално Черна гора, а след това влезнахме в Сърбия.На Нови Пазар спряхме да заредим и да хапнем по една плескавица за обяд.Пътя ни водеше през планината и ски центъра Копаоник и там...изненадка.
На сред планината будка с охрана.Спираме...ами национален парк било нататък и има такса за преминаване - 150 динара.
Иво измъкна от някъде едни динари останали му от предни пътувания, а аз попитах колко евро прави това.Е да ама...оня като се запъна, тук било република Сърбия и официалната валута била динар...евро не вземали... :o
Направо се оцъклих...как не вземате бре...цяла Сърбия взема, само вие не...
Обаче онзи непреклонен ми казва да обръщам и да се връщам... :o
На всичкото отгоре започна и да вали...Спря една сръбска кола, платиха, но като ни слушаха как се разправяме попитаха какво става и охраната им обясни.Хората също бяха изумени...дори жената взе да се бърка да ми обмени евро тя там на място, за да не ме върнат.Добре, че Иво измъкна още от скътаните динари, та оправи работата.Извод...дори и да преминавате само през някоя държава и да имате какви ли не валути, както и кредитна карта заредена с пари...винаги си носете някаква дребна сума местна валута.Гарантирано може да ви спести доста ядове!
Продължихме и отново имахме късмета да се измъкнем от дъжда.След като излязохме от парка и планината до Ниш нищо интересно. В Ниш Иво много искаше да спрем и да гледаме финала на световното някъде по центъра.Да...обаче мен първо хич и не ме влече и второ...моя път беше с 200+ километра повече от неговия, а часа беше почти 19,00ч.
Така се разделихме...Той остана да гледа някъде в Ниш финала, а аз продължих.Излезнах на магистралата, и гас.Тя обаче в ремонт и табелите скоро ни смъкнаха от нея.Имаше доста трафик от завръщащи се по родните места гастърбайтери...Спрях на една бензиностанция и...нещо ме бутна да си дозаредя.Принципно имах бензин да стигна до БГ и да заредя по-евтино, но...не знам...Божа работа...
И добре , че го направих...Стигайки в близост до Димитровград се натресох на колона от коли дълга около 3-4 километра :o С мотора, полека, полека се проврях през трафика, но...стигнах тунела и там полицията препречели пътя и не пуска.Причината...долу при подхода към града имало задръстване чак до митницата и да не се бил блокирал града...Говорих с тях да пуснат поне мен и още един колега с мотор, обясних им, че ме чакат още 300+ километра и нямам опция като хората да си легна в колата, обаче не...Щели да се сърдят хората от опашката.И без това до 5 минути щели да пуснат колоната да сме изчакали...
Е да ама...5-то мин. се оказаха 45мин....
Тръгнахме и скоро се набих и в задръстването на самата митница.Е то беше километри преди нея де...Отново се наложи висш пилотаж покрай коли и тирове.На моменти приклещен между кола и тир когато не можех да мръдна и тира потеглеше...ми се изправяха косите с каската върху тях барабар, защото тира минаваше на 4-5см. от огледалото ми.Не ми се мислеше ако кривне и сантиметър какво можеше да стане... :scared:
Равносметката при изпреварен 98% от трафика...3часа за преминаване.Бензина в резервоара ми направо завря и мотора взе да прекъсва и угасна, наложих си да не го паля и последните 50м. до сръбската митница го бутах.Да...обаче след това към българската митница ме очакваше наклон нагоре...успях да го запаля и в 22,30ч. най-после бях на българска земя .
НАПРАВО... :? :? :?
Имах опцията да спя отново в моите роднини в Перник, но...казах си, че е доста късно, пък и на следващия ден съм на работа.По-добре да се насиля и да се прибера. И така продължих...В 23,50ч. бях на Лукойла на входа на магистрала Тракия.Една служителка обаче дойде да ме уведоми, че трябвало да изчакам 10-15мин, че се сменяли...Хахаха...след 3 часа на Калотина, можеш ли да ме уплашиш с 15мин... :lol:
След това в 12,10ч. потеглих...спрях на Пловдив да пия кафе, защото вече накрая започнах да си говоря сам в каската, за да си чувам физически гласа и да не заспя... :o
Мацката на бара наистина ми направи хубаво кафе, което супер ме ободри и след това само в лявата лента до Ст. Загора.Прибрах се в 02,30ч./т.е. София-Ст. Загора 2часа, като приспадна и 20-тината мин. на Пловдив за кафе/.
Така приключението наречено Мото-Албания - 2018г. приключи.
За статистиката - изминах 3100км., минах през 5 държави и мотоциклета ми даде среден разход 5л./100км.
Машината не ме подведе или изостави никъде, точно в резон с моите очаквания от нея!

П.П.Маршрута за последния ден.

Изображение

П.П.П.Маршрутите са повечето илюстрация за ориентир откъде сме минали.Очаквам Иво да сподели точните тракове от неговия GPS, че моя не записва тракове за съжаление...

ЕПИЛОГ

Вече седми ден откакто се върнах от Албания, но...за първи път продължавам да сънувам, че карам по завоите на нейните планини.Емоцията трябва да е била огромна, защото до сега винаги подобни пътешествия са отзвучавали при мен за 1-2 дни.
Тръгнах с една нагласа и едни очаквания, но те се оказаха съвсем грешни.Албания се оказа една страхотна дестинация с много красота, страхотни хора и достъпни цени дори по нашия скроен джоб.Радвам се, че успях да я посетя сега, защото с темповете с които тя се променя...до няколко години няма да е въобще същата Албания която имах възможността да видя.
Така, че ако някой гледа натам...не се чудете,...нямате никакво време!
Аз дори все по-настойчиво си мисля, кога ще отида отново там!
Ежедневно гледам разпънатата карта на масата...Обмислям следващата дестинация, но...погледа ми често се откланя и се улавям, че гледам Албания.Да...погледа ми я празен, защото всъщност в този момент в съзнанието ми изникват хилядите невероятни неща, които видях и почувствах.
Затварям тази книга, но...темата остава отворена!
Поздрави на всички!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 06 Авг 2018 14:17 

Регистриран на: 06 Авг 2018 14:05
Мнения: 1
ПОЛ: ЖЕНА
Регистрирах се, за да мога да пиша в темата.
Любо, както винаги, невероятни снимки и добре написано.
Припомних си някои от местата, на които и аз бях преди две години.
Но защо не си чел внимателно моето писание или защо не попита подробности?

Ето какво съм писала в темата за моята разходка в Македония и Албания:
"Като отидох да плащам спането, се заприказвахме с един мъж. Запита къде ще ходим. Казах му, че на другата сутрин тръгваме към Тет. Той ме погледна странно и каза, че с тази кола не можем да се качим до там. Показа ми една табела, която предлагаше организиран транспорт. Аз реших, че просто иска да си изкара комисионна, и любезно му обясних, че имаме много опит по черни пътища с обикновена кола (което е истина). След което пуснах нета на телефона и се убедих, че наистина последната част от пътя е черен (нещо, което бях пропуснала като информация при подготовката). "
И още, на следващия ден, когато пълзяхме надолу по ужасния път с натоварената до краен предел баба Фиеста:
"Дотук всичко беше добре. Но асфалтът свърши, надолу беше тежък черен път, а Тет беше на около 20 км и 1000 метра по-ниско...
Започнахме да пълзим надолу с натоварената кола на първа със скоростта на пешеходец. Малко след това се сблъскахме със следващия проблем - разминаването можеше да става само на някои места, не много близко едно до друго. За наша радост местните, всички каращи високопроходими коли 4х4, бяха много любезни. Не само ни поздравяваха, а те се връщаха назад, за да можем да се разминем. Това правеха и микробусите, които караха западни туристи с раници към планината.
След известно време, уморени от невероятно тежкия за обикновена кола път, видяхме място, на което можехме да спрем. "

Не съм карала никога мотор, но наистина сте направили добре, че сте се върнали навреме.

А поне от миналата година има гугъл стрийт вю на този път и може да се види що за чудо е.


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Заздравяване на италиано-японските отношения в... Албани
Непрочетено мнениеПубликувано на: 06 Авг 2018 16:05 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Рали, чел съм ти пътеписа още тогава...пък и сега макар и само фрагменти, но...нещата в Албания толкова бързо се променят, че инфо дори само от преди две години и вече не е актуално...Затова и писах в пътеписа, че който иска да види Албания във вида в който я видях аз...няма много време.Само следващото лято и нещата ще са различни...със сигурност!
Поздрави!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 2 [ 23 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: