Дата и час: 17 Авг 2018 06:26




 Страница 1 от 2 [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 03 Мар 2018 20:14 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7446
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
АРАБСКА ПРИКАЗКА

Здравейте приятели, точно преди година получих невероятно предложение от моята сестра за едно мечтано пътува из арабския свят, а именно круиз из Персийския залив и обиколка на две държави ОАЕ/Обединени Арабски Емирства/ и Оман.
Предложението беше страхотно, екскурзията се организираше от тур оператор Аполо, с който вече бяхме пътували и знаех, че нещата винаги са се случвали както трябва и организацията е на високо ниво!
Имах и една година време да събера нужните средства.Една година уж е страшно много време, а докато се усетим със съпругата ми и...вече събирахме багажа.
И така идва деня, пътуваме по уговорка към аерогара София с двама чешити от Харманли и Ивайловград.Пътуването минава неусетно в приказки и бъзици.
Следват стандартните процедури на летището, където групата се е събрала вече.Тъй като който ме познава знае, че си падам по по-качественото заснимане при пътуванията си, би предположил и то с основане, че щях да мъкна много техника за целта...ами така беше...почти изцяло двете раници с ръчния багаж бяха фотоапарати, обективи, филтри, стабилизация, GoPro, зарядни, лаптоп, външен хард диск и какво ли още не.На летището при митническата проверка на скенера...девойките направо се изцъклиха.На всичкото отгоре и стабилизацията за камерката беше в калъф, който имаше форма на ...кобур за пистолет.Бяхме тоталната атракция на нашия скенер, моята раница поискаха да мине отворена и дори...докато си опаковаме отново багажа, една служителка ни го пазеше от страх да не ни открадне някой нещо от ...както го нарече тя..."скъпата техника".
След един час дремане по пейките...

Изображение

...ето ни вече и през ръкава на борда на самолета.Полета щяхме да го направи с компанията Флай Дубай и както се очакваше...вътре екипажа беше от Дубай.Български нямаше кой да ти знае, но въпреки това се разбирахме на английски и те бяха много учтиви и внимателни.Падна ми се място до прозорец и аз бях радостен, защото можех да направя опит за снимки по време на полета.Естествено по закона на онзи другар...Мърфи, слънцето си беше от моя страна и се блещеше постоянно в обектива ми, но то пълно щастие няма.
И така...форсаж на двигателите по пистата и скоро се отделяме от земята.Самолета прави един невероятно остър завой на дясно, и се насочва по курса.Гледката от горе над София и на БГ въобще си беше страшно красива.

Изображение

Изображение

Изображение

Един път излетели и набрали височина/данни от полета имам на снимания монитор от мен, но с две думи...около 11 000м. височина, скорост от 1050км/ч. и ...температура от -60 С/, вече ни оставаше само да следим на мониторчетата до къде сме стигнали и в момента над къде летим...и така 5 часа.
Тъй като полета ни се води дълъг...ни се полагаше и храна.Сервираха ни обаче някакъв ориз с разни притурки към него.Проблема беше, че освен всичко беше и доста лютиво.Честно да ви кажа...свит в тясното пространство между седалките и с тази т.нар. "дажба", за момент се почувствах като...в китайски затвор...Тогава всъщност разрбах, че са си...нормалните неволи на пътник, който не се вози първа класа... :(

Изображение

Добре, че полета все пак предлагаше и такива гледки, та те...действаха успокоително...

Изображение

Пристигането ни беше по тъмно.Самолета заходи на Дубай, видяхме красивите светлини на града и след приземяването и бурните ръкоплястания от страна на пътниците, последва отново проверка на митницата. Този път изцъкления поглед беше на един арабин, който се наложи да вика след жена ми да се върне/най-вероятно беше съзрял кобура на стабилизацията на скенера/, обаче явно бързо разбра какво е и след едно "Ок, но проблем" и минахме.
Следваше автобусна обиколка на нощен Дубай и скоро след това вече бяхме на кораба с който щяхме да направим нашето 7-дневно пътуване из Персийския залив и Оманско море.
Превозвача беше италиански - Costa, а екипажа на кораба разнороден, но преобладаваха италианци, филипинци и индийци.
Настанихме се и хайде на разходка да разгледаме кораба.Беше огромен лайнер на 12 етажа.Множеството асансьори пък направо в началото ни объркваха къде точно ни откарваха...Барове, казино, театър, ресторанти, лоби барове, байсени, джакузита и дори водна пързалка и всичкото това беше на наше разположение.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На следващия ден след инструктаж как да си слагаме спасителните жилетки и при тревога къде трябва да се съберем, кораба отплава.Ние продължихме с обиколките по палубите...
Отделянето на лайнера от пристана и старта на приключението...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Дубай гледан от открито море...

Изображение

Вечерта...откриваме пътешествието официално в ресторанта ...

Изображение

Изображение

Изображение

Вдигам наздравица с...най-скъпата наливна бира и то...400мл, която съм пил до момента в живота си...Някъде около 12,00лв., а колко бързо отива...не е истина... :D

Изображение

Ястията в ресторанта са уникални, обаче...количествата са като за опитване...Затова и през повечето време ходихме на бюфета на палуба 9, където всеки си избираше какво и колко да си сложи в чинията, пък и там се събирахме компания и ставаше по-весело...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ресторанта беше на два етажа...страхотен и на високо ниво.Затова и имаше изискване да си с определено облекло.Примерно с джапанките и по къси гащи не може... :idea:

Изображение

Изображение

Изображение

Уважаваме нашия рожденик, който ставаше на...83год. :o , като му правим изненада торта за празника! Беше много ефектно, защото той нищо не подозираше и изведнъж...се наредиха 6-7 келнери в колона като войници...и му поднесоха тортата, докато и ние и те пеехме Хепи Бърдей...Човека беше на седмото небе и дори ми се стори, че малко остана да заплаче...Жив и здрав, а за нас да е пример, как може и на тия години да се обикаля света!

Изображение

И така посоката беше към Оман и неговата столица Маскат.През ноща кораба напусна Персийския залив и навлезе в Оманско море.Пристигаме на следващата сутрин, а докато лайнера навлиза на територията на пристанището, аз използвам на най-горната палуба да правя снимки на пейзажа който ни заобикаля.

Изображение

Той няма нищо общо с равните пясъци на Дубай...Тук релефа е изцяло планински.Само, че под планини да не си помислите за нещо като нашите...Просто едни голи скали, без дори и тревичка по тях.Почти 100% от зеленината е изкуствено засадена и се поддържа с невероятни усилия.То няма и как да е другояче, защото лятно време температурите достигат на моменти до 50 С, в някои райони на страната.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Оман е пустинна държава.Около 3/4 от територията и е пустиня.В централната и част се намира една голяма плодородна равнина, заобиколена от планини осеня с голи скали.Основния им приход е от петрол, търговия с риба, фурми и туризъм.Официален език арабски/с множество диалекти разбира се/, официална религия Ислям, но много интересен факт е, че жените има абсолютно равни права с мъжете!!!
Ето такава беше атмосферата на изхода на порт Маскат...

Изображение

Тук е момента да ви кажа, че всъщност снимането нарочно на местните хора е абсолютно забранено...Разбира се без изрично тяхно съгласие.Ако го имате, може да си ги снимате колкото си искате.Само, че...такова съгласие е мисията невъзможна...В моите снимки има доста местни.Повечето са влезли в кадър случайно/това е разрешено и няма проблем/, е...имам и малко кадри целенасочени извън правилата, но...всеки си носи риска!
Едно от първите неща, които посетихме беше голямата джамия в Маскат - Султан Кабус.

Изображение

Изображение

Жените като се забрадиха и направо не можахме да ги познаем..., обаче нямаше как, това е условието да влязат вътре!

Изображение

Изображение

Селим/в центъра на кадъра/, нашия екскурзовод в Оман.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Доста голяма и с привличаща окото архитектура.Проектирана основно да събира просто повече вярващи за молитва - 20 000души.
Нашия екскурзовод за Оман - Селим ни разказа много интересни неща за традициите, живота, стандарта, облеклото и законите на страната.Няма да навлизам в подробности, инфо има предостатъчно в нета за който би му било интересно, но...с две думи заключението ми е...различен свят!
Освен джамията, посетихиме разбира се... и пазара.Там си направихме и първите покупки, но...тъй като не знаехме все още порядките се пазарихме вяло и съответно не получихме най-добрите оферти, за разлика от последните дни , когато буквално изнудвахме продавачите на пазара в Дубай...
Честно да ви кажа, емоцията от това да се слееш с местните хора на пазара, да комуникираш с тях, да гледаш реакциите им като кажеш нещо, което те не са свикнали да чуват...беше невероятна!
Тръгнах си от пазара с тяхната традиционна шапчица и увит шал около нея.В комбинация и със слънчевите ми очила и...в главата се превърнах в арабски шейх, а Селим/екскурзовода/ веднага ми каза, че сега оставало само и една оманска жена да си намеря и съм готов...

Изображение

Изглед от изхода на пазара в Оман ,...

Изображение

...към пристанището...

Изображение

Последва посещение на Султанския дворец, но поради прием на делегация беше затворен за посетители.

Изображение


Изображение

Изображение

Това е някаква административна сграда, но честно казано направо не помня каква... :(

Изображение

Изображение

Изображение

След това посетихме и музея.Вътре в сградата снимането е забранено и аз прибрах фотото, за да не осъмна в някой Оман-ски зандан...и глоба от 2-3000 долара...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Така деня ни в Оман приключи.Дойдохме, видяхме, разказаха ни и научихме много за това място.
Отново сме на кораба, където изпратихме деня с невероятен залез над Маскат,...

Изображение

Изображение

Част от военно - морския флот на Оман...

Изображение

А това пък са нашите зевзеци от Харнманли и Ивайловград...Бай Васил/в ляво/ и ...Чобана/както му викаха на Атанас- в дясно/.Двамата просто ме пукнаха от смях от самото начало, та до края на пътуването...Тук си мериха коремите... :grin:

Изображение

Ама не искали само със залеза да се снимат...искали и на кърмата...И аз какво да ги правя...

Изображение


Вече по тъмно се пременихме и впуснахме в луд купон с дрескод..."Вечер в бяло".Беше готино, танцувахме и вилняхме на воля под арабското звездно небе...

Изображение

Изображение

Изображение

Късно през нощта кораба отплува, а светлинките на Маскат останаха някъде там зад хоризонта.Предстоеше ни един ден и две нощи само на море.От Оманско море навлезнахме отново в Персийския залив, минахме на една ръка разстояние от Иран и се насочихме на север.Морето беше спокойно, вълнението беше почти нулево и движението на кораба се разбираше само и единствено по специфичните вибрации, които имаше.
На следващия ден си определихме да плажуваме на палубата, както и разни други забавления на борда.Вечерта аз отидох на носа на кораба и там улових с фотото невероятния залез с който изпратихме деня,...

Изображение

Изображение

След това продължих и с малко нощни снимки от борда на кораба.

Изображение

Изображение

Изображение


А след това...хайде на "Маскен бал"...
Нашите арабски принцеси изглеждаха невероятни с маските на лицата си.Атмосферата беше страхотна.

Изображение

Следващия кадър не е много хубав, но е от един комичен момент...тук бай Васил присламчвайки се към нашата маса, зададе за стоящата до него Лана..."Тази совалка свободна ли е?"...
Като прихнахме, такъв смях беше, а след това пък колко време и задавахме същия въпрос... :lol: :lol: :lol:

Изображение

Чобана пък през цялото време се чудеше...аджаба за какво толкова се хилим... :D

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Отново танци и коктейлчета на бара с...подарък чаши за спомен от пребиваването ни на кораба на Costa...

Изображение

Така завърши и този ден!

Следва продължение...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 04 Мар 2018 11:43 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7446
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Така докато се обърнем и посрещнахме утрото на ден 5...
За деня от домакините ни на лайнера Costa Mediterranea, бяха организирали цял ден плаж на остров Sir Bani Yas.За целта те ни превозиха с лодки от кораба до брега, а след това буквално изнесоха кухнята на плажа.

Изображение

Изображение

Разбрахме, че фирмата Costa е взела една не малка част от бреговата ивица с плажа под наем и само и единствено ние пътниците на техните лайнери имаме привилегията да посещаваме това място.Имаше шезлонги, чадъри, море със страхотен цвят на водата.

Изображение

Водата беше доста студеничка, но...аз си поплувах добре, ...все пак кога друг път ще ми се отдаде възможност да се кисна и плувам в Персийския залив.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Слънцето си прежуряше много доволно и...някои плажуваха така... :D

Изображение

Направихме страхотен плаж, събрахме невероятни миди и раковини/такива по нашето море няма/ и изкарахме невероятен ден.

Изображение

Изображение

Нашия кораб, най-после да го снимам отвън целия...

Изображение

В късния след обяд отново ни извозиха с лодки до кораба, а вечерта беше време за техния конкурс..."Гласа на морето".
Беше нещо като "Гласа на България"...спектакъла беше страхотен!
Тази нощ кораба отплава към Абу Даби...столицата на Обединените Арабски Емирства.
На сутринта отново последва посрещане на първите слънчеви лъчи на входа на пристанището на Абу Даби.Минахме и покрай...Лувъра/е арабския му еквивалент/, който на фона на изгряващото слънце изглеждаше като нещо извънземно!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ето ни и в столицата на ОАЕ...Предстои ни обиколка на града с автобус и разказ от екскурзовода.
Отново научихме много за порядките, традициите, устройството на държавата и нейната история.Гледките бяха зашеметяващи, макар и града да беше обвит до известна степен от почти ежедневната мъгла, която я имаше навсякъде в региона поради голямата влажност на въздуха.

Изображение

Изображение

Посетихме и етнографския им музей, който беше направен под формата на селище и разказваше за историята, обичаите и начина на живот на тези хора в миналото.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Имаше посещения и на ученици/в центъра на кадъра е..."моля другарката"/

Изображение

Изображение

Беше готино, но аз нямах търпение за следващата и за мен основна и невероятна атракция.Най-голямата и най-красивата джамия в света - Шейх Зайед, или както я наричат още..."Бялата джамия"

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Тя има 82 кубета покрити с бял мрамор и 1000 колони украсени с полускъпоценни камъни.
Тук е и най-големия килим в света.Изработен е от 1200 ирански занаятчии и поради огромния си размер се е наложило да бъде доставян на части и след това да бъде ръчно присъединяван, за да се получи едно цяло.
Основната молитвена зала е огромна.Тя събира 7000 човека и там се намира най-големия полилей в света...Той е нещо уникално с размери височина 15м и диаметър 10м.
Двора на джамията е само някакви си...17 000кв/м. и е украсен с невероятен бял мрамор от Гърция, а цялата джмия е обградена от водни басейни с невероятна синя вода в която се отразява цялата постройка.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Влизането вътре става под наблюдението на много сериозна охрана/все едно си на митницата/ и спазването на стриктни изисквания.Жените задължително забулени и с дрехи покриващи китките и глезените им, а за мъжете задължително дълги панталони, като отгоре може и по къс ръкав.Всички задължително си събуват обувките и ги оставят на нарочно определени места и влизат боси!Снимането е разрешено, но...на мен на два пъти охраната ми иска фотоапарата и ме караха да трия снимки.Втория път пък беше, защото съпругата ми ме е снимала клекнал, а това не е позволено...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Като цяло охраната следи много стриктно за спазването на техните правила, обичаи и разбирания, макар и да не се натрапваше на нас туристите.
Архитектурата на този храм е нещо уникално. Не са жалени средства и дори разбрахме, че всъщност първоначалния бюджет определен за построяването и е надхвърлен и то с не малко от горе.И всичкото това с цел да се подчертае религиозната значимост на джамията.Вътре е облечена с италиански мрамор изрисуван с цветни мотиви, а по стените има златна стъкло-мозайка...Въобще като изпълнение е нещо уникално и наистина е най...в света...!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Владимирка...малко преди да я арестува охраната/забранено е стъпването в зоната на централния двор и е оградено дори/....

Изображение

...ама аз снимам и викам...

- Бягай бързо, охраната идва... :laie32:

Размина се с подвикване, ама ние се шмугнахме в тълпата и изчезнахме... :scared: :) :?

След обяд се разделихме на две...нашата групичка имахме посещение на невероятния Парк Ферари...

Изображение

Тук пък е и най-бързото влакче в света...Ускоряването му е нещо което трябва да преживеете.От 0 до 240км./ч. то ускорява за 4 секунди...Няма да ви казвам какво е усещането, а след като се изкачи по стръмното нагорнище и се спусне от горе надолу...имаш чувството, че падаш свободно...Следват последователно наклон на ляво под 45градуса и остър завой и веднага надясно отново под 45градуса...и то при скорост около 150-200км/ч.
Нещо уникално е...като слезнеш след 60секунди и наистина в първия момент ти треперят краката/това на по-коравите, на по-малко коравите...вървенето трудно им се отдава/
Три часа пробвахме повечето атракции/още едно влакче, ама след първото не беше толкова ефектно, 3Д разходка с Ферари из Италия и какво ли още не...Снимахме се покрай болидите от F1, както и с много други модели на Ферари.Разгледахме и магазина...Запомнящо се...друго не мога да кажа!!!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

след лудия купон в парк Ферари, на връщане автобуса спира да вземем и другата половина от групата, които предпочетоха посещение на Лувъра, а аз докато ги чакаме бягам до брега и се опитвам да си взема довиждане с нощен Абу Даби/снимките не са стока, защото са от GoPoro-то...просто друго нямах налично в мен/

Изображение

Изображение

Вечерта се събрахме на вечеря.Любимо място ни стана бюфета на палуба 9, като винаги си вземахме голяма маса с изглед към морето.Тук е мястото да спомена, че на кораба се събрахме една силна и невероятно готина групичка.Паснахме си, и бяхме неразделни...това някак не само допълни невероятните преживявания, но ги направи в пъти по-готини и емоционални.След всяко преживяно нещо си го говорехме и обсъждахме...както и какво ли още не...
Бяхме изморени, физически, но пък...емоционално напълно удовлетворени след всичко което ни се случи този ден!
А в каютата ни очакваше това...

Изображение

...от нашата стюардка Мари...деня беше 14.02... ;)



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 04 Мар 2018 11:57 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7446
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така...последен ден...Дубай...
След Абу Даби, кораба отплава към Дубай.Някак усещането за нещо ...голямо за десерт не ме напускаше.
Отново сме на същия пристан от който започна нашето приключение.Слънцето ефектно прозира през утринната мъгла.

Изображение

Изображение

Тръгваме на обиколка из града символ на богатство, разкош и невероятни инженерни постижения.
Посещаваме първо музея...страхотно място., ...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Владимирка се опитва да си говори по телефона с...шейха... :D

Изображение

След това последва и пътуване с лодка към един от островите прилежащи към града.Лодката е тип дървена, като от филмите за войната във Виетнам.Изживяването е страхотно.Виждаш част от града от море...

Изображение

Изображение

Изображение

Следва посещение на пазара.Тук вече се подготвени и си купуваме най-различни неща на невероятно ниски цени...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Заговарям се с няколко местни човека от пазара.Първия ме пита от къде съм...Аз отговарям ами от България...
А той...направо ме накара да се изцъкля...

- Това някаква нова държава ли е?

- Ами не...отговорих объркан от неочаквания въпрос аз...
- Дори много стара...

Той ме изгледа невярващо и вдигна неуверено рамене съгласявайки се привидно с мен.
Направо ме утрепа...а те имат държава едва от 50-60 години...
На другия край на пазара ме заговори друг продавач.Предложи ми да си купя традиционно бедуинско було, но тъй като там не ми дадоха цената която исках аз вече го бях купил от другаде и му го казах това...Той спря да се напряга да правим търговия и се заговорихме...
Естествено попита от къде сме и аз отново...

-Ами от България...

Той обаче за разлика от предния арабин знаеше за България.
Обаче отговора отново ме накара да се изцъкля...

- Оооо...Италия, Мароко, България и Афганистан...мафия!!!

Изцъклих се...Ние си говорим ежедневно тук , че всичко ни е мафия, наши, ваши, далавери, кражби , интереси, корупция...а народа мизерства и се чуди как да оцелява...Обаче все съм си мислил/това откъм оптимистичната половинка у мен/, че мнението ни е малко пристрастно и вероятно погледнато отстрани е поне идея по-добре отколкото ни се струва на нас...Сега обаче чувайки такъв коментар от арабин на 5000км. от БГ...направо дъха ми секна...
Успях само да смотолевя...

- А тук как е...има ли мафия?

Сега беше ред на арабина да се изцъкли...

- А не...тук нямало такова нещо и всичко си било Ок...!!!

Честно да ви кажа...след всичко видяно и разказите на хората и екскурзоводите за този край на света, неговите традиции, порядки и закони...ами повярвах му!!!
В заключение смотолевих нещо за това, че всъщност мафията е по цял свят...и дори го управлява..., ама той дали беше на същото мнение, така и не разбрах, защото в този момент се наложи да тръгваме!

Изображение

Разходката ни из града продължи, минахме през пазара на златото, видяхме най-големия златен пръстен в света/63,85кг./ - Звездата на Таиб. Изработен от 58.7 кг. 21- каратово злато и украсен с 5.17кг. скъпоценни камъни и 615 кристала Сваровски и е с рекорд на Гинес и е признато от Световния златен съвет.Над него са се трудили 55 бижутери в продължение на 45 дни по 10 часа на ден.Когато е изработен през далечната 2000г. е струвал 547 000долара, но цената към момента е над 3 милиона долара!!!

Изображение

Изображение

След Златния пазар, с автобуса/шофЕрчето ни беше палестинец/...

Изображение

...развеселени от ревюто под надслов "Арабска принцеса"...

Изображение

...отидохме и до острова - Палма, както е известен, видяхме макар и в движение единствения хотел в света с 7 звезди...

Изображение

Нощувка в един от 6-те апартамента започва от 1500 евро, а пейнтхаус апартамента/този на върха на сградата - нещо като президенски апартамент/, който е с площ 580 кв/м. и разполага с личен готвач и иконом, за нощувка е само 15 000 евро :?
Последва спирка на крайбрежието за снимки и почивка,...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

...а след това посещение на Мол Дубай.
За мен там единственото интересно беше аквариума, но...опашката беше безумно дълга, затова са отказахме да чакаме и излезнахме навън, за да видим от близо и най-високата сграда в света...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Въобще от устата на екскурзовода постоянно се чуваше...Това е най-високото в света, това е най-голямото в света, това е най-дългото в света, това е най...онова е най...най...най....най...
До побъркване...Тези хора са се заели след изчерпването на петролните си залежи/а това е много по-скоро от колкото си мислим ние/ изцяло да получават приходи от туризъм и атракции.
Затова и всичкото което творят им е най...в света...Не второ, а винаги най...
Проектирали са начин и правят изкуствени облаци, като дори в бюлетин оповестяват кога ще вали дъжд, пият океанска вода, но я...обесоляват, омекотяват и дори минерализират изкуствено в заводи...Пих такава вода 7 дни и трябва да ви кажа невероятна е на вкус, а проблем със стомаха не съм имал.
Просто думата е една...УНИКАЛНИ СА!!!
Един друг свят...свят от друго измерение...
И ако кажа, че ние сме на 300г. назад и...200 години настрани от тях...въобще няма да е преувеличено...!!!
След мола последва кратко прибиране и подготовка за Сафари в пустинята.Нещо много чакано лично от мен.
Идва момента и ние се качваме на джиповете.Шофьорите са ни араби със задължителната за тях униформа и замотана глава...
Джиповете са Тойота Ландкрузер бензинови шест цилиндрови 4500куб и с доста коне под капака...
От кораба до пустинята имаше 20 км. и минахме през цял Дубай...

Двореца на един от шейхове/арабина каза, ама аз като не запомних/...

Изображение
Излизаме от Дубай...

Изображение

Скоро стигнахме и мястото от което щяхме да навлезем в пустинята.Последва спиране, изпускане на гумите, които си бяха чисто асфалтови с никакъв елемент на офроуд гуми.

Изображение

По-късно си дадох сметка, че те трябва да са именно такива, за да не се окопава при буксуването на джипа по дюните...
Снимки с техния традиционен сокол използван и до ден днешен за лов, снимки с нашия водач и гас в пустинята.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
И потегляме...

Изображение

В началото нашия шофьор беше по-обран, но като видя, че се кефим и искаме повечко естрем...направо подлудя...
Все съм гледам как арабите карат джиповете си като луди в пустинята по дюните...ама сега направо го изживях на живо.
Тоя другар като раздаде една гас...Катереше дюните и понеже горе на върха им нямаше как в повечето случаи да се задържи при тази скорост...се свличаше странично по високите по над 10м. дюни и отново даваше всичката гас, като хвърляше пясък дори и на предния прозорец
Честно да ви кажа...карал съм доста километри у нас офроуд с джип, обаче това каране в нашите условия е невъзможно...Точно на първото плъзване странично и щеше да има каваци надолу и смачкани ламарини...Просто терена е друг и начина каране, както поведението на джипа няма нищо общо...
Накефихме се максимално...Няма такова шоу...Трябва да си вътре да го изживееш...Опитах се да го документирам на видео...Да вижда се горе-долу за какво става въпрос, но е много далеч от усещането на живо.../видео по-късно, че много има за обработка/
Последва спирка в пустинята за снимки,...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

...а след това и крайната ни спирка...бедуинския лагер в оазиса.
Имаше организирана вечеря, и страхотно шоу, но преди това се докоснахме и до още един символ на пустинята...Качихме се на камили за разходка, а допира с тия кораби на пустинята беше невероятен...Галех нашата по главата и и говорих...Беше кротко животно и приемаше ласките нормално...Невероятно...друга дума не намирам!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Накрая...всичко свърши...
Натовариха ни на джиповете и хайде към кораба.Дубай ни посрещна с невероятния си блясък на небостъргачите.Принципно пътя ни минаваше през покрайнините на града, но като видя, че проявяваме интерес...водача попита искаме ли да минем през града...Веднага отговорих утвърдително и той ни разходи...Беше все едно си в приказка...или по-скоро в някой от епизодите на Междузвездни войни с техните светове от бъдещето...Само, че тук ние не бяхме пред екрана, а изживявахме това реално...
Прибрахме се на кораба за последна нощувка...Беше някак кофти...Кога минаха тези 7 дни вълшебство не знам...Много емоции, снимки, смях и невероятни впечатления...
Успях да се снимам накрая и с нашата стюардка...Мари.

Изображение

Изображение

Беше филипинка и беше страшно интересна...Дори стана предмет на постоянни майтапи от страна на групичката ни за това какво и как ще правя с Мари-то...
На сутринта хапваме за последно на нашата си маса с изглед към морето, снимка с една друга готина филипинка от персонала на бюфета, след това...на автобуса и познатата процедура на летището!
Полета мина неусетно...

Изображение

Изображение

Разстоянието е все същото, но може би е усетих времето, защото мислено бях все още някъде там...в света от бъдещето...
Така минаха неусетно едни 7 дни от живота ми.Дни в които направих толкова много неща, които до сега за 45 години не съм правил...Първо летях за първи път със самолет, след това бях за първи път на голям лайнер и се размотвах из открито море, след това пък уникално преживяване из пустинята с джип и един мнооого различен офроуд от този с който съм свикнал и за капак...На кон все още не съм се качвал, но ...сега се качих за първи път на камила...
Всичко беше невероятно, всичко беше крайно емоционално, всичко приех без страх и притеснение/макар статистиката притеснително да показваше друго...кораб на Costa преди няколко години се разби и имаше жертви в Средиземно море, друг техен кораб също ...преди години мисля край Филипините, а миналата година пък се разби самолет на Флай Дубай и всички на борда измряха/, а най-ценното за мен беше запознанството с едни невероятни хора, с които станахме приятели, и споделихме красотата и емоцията от приключението.

Епилог

Ето ни вече на аерогара София.Посреща ни баджанака и ни откарва до автогарата.Пътувам из София, гледам новите и намазани стъклени сгради...както се афишира "новия облик на столицата", ама...след видяното там...в онзи свят, това тук ми изглежда като едно ...нищо...
Слизаме на автогарата и се отправяме към автобуса.Тук вече съм тотално съкрушен и започвам налудничаво да се оглеждам...къде точно съм попаднал.Госпожа стюардесата в автобуса, 30мин. не можа да ни каже аджаба ще можем ли да си купим билет от нея директно в автобуса/така ни казаха да попитаме от касата на фирмата превозвач/ или направо да търсим друг по-късен автобус...Веднага ми изскочи за сравнение кораба, който беше наш дом в продължение на седмица...Пасажерите му бяха 2500 човека и във всеки един момент се знаеше колко и...кои точно са на борда и кои не!!! Да не говорим за изхранването на толкова народ и то не с еднообразно, а с толкова разнородно меню, че за времето ми там аз не успях да опитам от всичко и още и още от към организационно отношение.
Когато пристигнахме ни взеха паспортите, защото в Оман се влиза с виза и трябваше да се издаде такава за всички пътуващи на кораба...След това паспортите ни бяха последователно къде ли не...и за седем дни у нас си бяха само ден или два...И това на всичките 2500 пътника...Без да има нито един загубен или липсващ паспорт...Как ви се струва...?
Насилих се да не мисля и да не забелязвам какво ме заобикаля, защото мисълта за онзи свят и...за този тук може да те побърка!
Единствената утеха беше, че за всичко закупено...не ми искаха евро... :)
Прибрахме се благополучно и у дома.Близките ни посрещнаха и това беше една голяма радост след завръщането ни.
На следващия ден...бях на работа...Там всички ме питаха как съм изкарал деня, дали съм вече проедолял вълнението и впечатенията си и дали влизам в нормалния си ритъм на ежедневния си живот...
Ами какво да ви кажа...Всеки път след пътуване няколко дни не знам на кой свят съм и не мога да превключа, но сега...тези няколко дни, май ще са седмици или може би и месеци, и е трудно да обясня защо...Който изживее тази...Арабска приказка, само той може да знае как се чувсвах аз и само той би ме разбрал!!!
Пожелавам на всички да имат шанса да изживеят подобна емоция, да видят този свят от бъдещето и най-вече да го направят в невероятна компания, както се случи при нас!
Поздрави на всички!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 04 Мар 2018 14:47 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 372
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
Любо, благодарско за готиния разказ! Два пъти го прочетох и се изкефих :)
Две неща ми направиха основно впечатление. В етнографския музей възстановките на битието на местното население отпреди години... За съжаление такива неща ще виждаме все по-често. Всичко това остава в историята и малко по малко изчезва и избледнява. На мен ми е много болно от този факт - трябва да ходим в богатите държави за да го видим. А все още има доста места по света, в които хората си живеят така. От векове... Това им е бит и ежедневие.
Другото е шамара, който получавам винаги, когато се върна в България от трип. Когато сме ежедневно в тази обстановка, малко се самозаблуждаваме, че България е нещо добро и се развиваме... Тъжната истина, е че както пишеш Любо, сме векове назад. Сравнението точно с държавите, откъдето се връщаш, е некоректно - те са много нагоре в класацията, но факта е, че с нормално развитите държави дори не можем изобщо да се сравняваме. Винаги се сещам за разспасаните шкембета на полузаспалите ни митничари, които ме посрещат при среднощните ми прибирания в Бг...
Да не се отплесвам черногледо! Много се радвам за теб, Любо че осъществи това пътуване - беше ти в главата много време! Радвам се и че го сподели с нас!


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 04 Мар 2018 17:15 
БAШ ОФРОУДЪР
Аватар

Регистриран на: 04 Фев 2008 23:22
Мнения: 4995
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Страхотен разказ и снимки! Браво Либе кафя се с теб!
п.п. баси и кича ... не е истина! Всички цветове на дъгата, че и още толкова с преливащи се нюанси!
Благодаря!
Поздрави.


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 04 Мар 2018 17:31 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7446
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Наистина беше запомнящо се и уникално.Радвам се, че ви е харесало и ви благодаря за вниманието!
П.П.Иво, няма как да не ми е в главата братле...това не се случва всеки ден!
Сравненинето с тези държави в които бяхме и БГ...наистина е малко некоректно, защото те са едни от най-богатите държави в света, но пък...падайки от още по-високо веднага ти дава още по-точна представа, как сме още в 18 век...
Поздрави!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Мар 2018 08:09 
Младши офроудър

Регистриран на: 19 Фев 2015 22:16
Мнения: 44
ПОЛ: МЪЖ
Любо, отново ти го казвам: - Сбъркал си си професията момче! Имаш невероятната способност да увличаш в разказите си, всеки докоснал се до тях.
Дай да те правим един пътуващ репортер, пък и ние покрай теб свят да видим. Невероятно преживяване сте имали. Завиждам...
И чакам обещаното видео, за утре сутрин с кафето.
А сега да изпия сегашното, че изстина, забравих за него след такъв разказ.
Благодаря!


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Мар 2018 11:17 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7446
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Цитат:
Любо, отново ти го казвам: - Сбъркал си си професията момче! Имаш невероятната способност да увличаш в разказите си, всеки докоснал се до тях.
Дай да те правим един пътуващ репортер, пък и ние покрай теб свят да видим. Невероятно преживяване сте имали. Завиждам...
И чакам обещаното видео, за утре сутрин с кафето.
А сега да изпия сегашното, че изстина, забравих за него след такъв разказ.
Благодаря!


Пламене, на драго сърце приятелю бих пътувал и бих разказвал с часове след това за местата и преживяванията си, бих ви пускал хиляди снимки и видео...За съжаление обаче, не виждам как ще си изкарвам хляба с това... :(
Принципно на много хора им харесва да четат, но ако трябва да си дадат парите за това...дори да говорим за някакви символични пари...Да останат най-много 10%...
А пък няма как някой да ми издава писанките,...при толкова безплатно инфо в нета...
Та да...би ми било страшно готино да пътувам и едновременно с това да си изкарвам с описанието на местата и приключенията си хляба...ако може да случи, ще е идеалния вариант...човек да работи това което го влече и му харесва...Ама не виждам как ще се реализира на практика това... :(
Поздрави!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Мар 2018 15:02 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 01 Апр 2009 21:26
Мнения: 1026
Местоположение: Тирол
Име: Виктор
Skype: viktor4o_13
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Тойота Ярис
Мерси за споделянето Любашки!



_________________
НЕ КАРАЙТЕ СЛЕД БЕЛАТА, ОТ ТАМ НЕ МОЖЕ ДА СЕ МИНЕ !!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Мар 2018 18:37 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7446
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
v69 написа:
Мерси за споделянето Любашки!

Моля ;)



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Мар 2018 21:34 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7446
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Ето и обещаното видео от сафарито в пустинята.Качеството не е върха, защото друсаше страшно много, пък и слънцето постоянно се блещеше в камерата.Ютуб също смачква малко и разваля качеството, обаче...горе-долу става ясно за какво иде реч...



Приятно гледане и...със звук задължително.По-ефектно е... ;)
Поздрави!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Мар 2018 22:41 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 372
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
Готино! Мога да си представя лицето ти разчекнато в усмивка през цялото време :)
Кажи повече за 200-тиците. Като ги гледам са си стокови? Конвенционалното окачване или хидравлично? Ръчка/автомат? Не се ли вреди да покараш? Навремето в Йорданската пустиня Вади Рум се примолих и арабелата ми даде да карам аз навръщане дъртия хай лукс :)


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 05 Мар 2018 22:58 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7446
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Пробвах се, ама абсурд...и дума не дадоха да става аз да карам...!
Честно казано нямаше как и кога да огледам по-подробно Тойотите.Голям стоков кораб с асфалтови гуми...Това ми е определението с две думи!
Да усмивката ми не слизаше от устата, а първото изкрещяно ЙЕС, което изкара акъла на шофьора му показа, че не трябва да ни спестява нищо и той го направи...Беше уникално!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 06 Мар 2018 07:16 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 01 Апр 2009 21:26
Мнения: 1026
Местоположение: Тирол
Име: Виктор
Skype: viktor4o_13
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Тойота Ярис
Цитат:
Та да...би ми било страшно готино да пътувам и едновременно с това да си изкарвам с описанието на местата и приключенията си хляба...ако може да случи, ще е идеалния вариант...

Преди месец и нещо попаднах в Ю-Туб на едно семейство руснаци- момче и момиче на около двадесет годишна възраст които работили такива неща, че им бил необходим само интернет за да си изкарват хляба. Те са от Ленинград и там им било скъпо та за това решили да се преместят да живеят в Тайланд. На първото място където се установили издържали само шест месеца и решили да се преместят в друг град. Там останали няколко седмици и решили да се преместят отново в друг град, после пак друг град, после пак и така докато не се получила една безкрайна екскурзия. Започнали да правят филмчета от по няколко минути в които да разказват какво интересно има наоколо и така лека полека станали видео блогъри. Бяха в Тайланд, Индонезия, Виетнам, Камбоджа, Шри Ланка, Индия, Сингапур и още много други държави, общо над 26. Сега са известни в Русия и имат няколко стотин хиляди последователи в Ю-Туб. Докарват си не много пари но за това пък достатъчно за да могат да продължават да живеят по този начин.
И да знаеш Любашки, че нито аз, нито някой друг от този форум ще ти се разсърдим ако пуснеш още снимки, така, без коментар или разказ, просто снимки от пътуването ви.


Поздрави!



_________________
НЕ КАРАЙТЕ СЛЕД БЕЛАТА, ОТ ТАМ НЕ МОЖЕ ДА СЕ МИНЕ !!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: АРАБСКА ПРИКАЗКА
Непрочетено мнениеПубликувано на: 06 Мар 2018 08:05 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7446
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
С най-голямо удоволствие бих пуснал още кадри, но принципно това са основните, които съм обработил, а те не са хич малко...В темата има мисля около 270 кадъра/средно по 10мин. обработка на кадър и смятай колко време ми е отишло пред компа/.
Тоест и да кача още нещичко, то ще е вариант на вече качена снимка и според мен няма да е толкова интересно.
по-скоро се насочвам към обработване на наличното видео.Имам над 100gb видео, част от което няма да влезе в употреба наистина, но една голяма част може да се компилира в нещо като сборно клипче.Та започвам да работя по-скоро в тази посока... ;)



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 2 [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  

cron