Дата и час: 22 Окт 2018 15:36

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




 Страница 1 от 1 [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: До яз. Душанци или как да отпиеш глътка от своята жива вода!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 10 Апр 2018 23:07 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Здравейте приятели, вчера след като се прибрах от Великден-ските празници и станалата традиция среща на цялата ни рода установих, че Иво който в съседна тема предложи мото-приключение е малко късничко да го догонвам/това с мотор 3 часа преднина си е направо непосилно да се догони който и да било/...
Обадих се на Марто от Н. Загора, но той пък на работа, след това и на Стефко, ама и той имаше ангажименти и...спрях с обаждането.Просто реших, че е време за първия ми самостоятелен мото-трип за годината.Нещо като беше време да остана...сам със себе си и мислите си!
И така...накъде...???
Нямах много време да мисля по въпроса и от набързо хвърления поглед по картата идея се очерта.Трябваше ми нещо неангажиращо много вниманието като трудност за каране на мотора и...решено...
Хващам пътя по под балканския към яз. Душанци.Миналата година ходихме с Белата и Коко с два мотора, но...тогава имаше доста силен вятър и мечтания кадър от огледална водна повърхност на язовира и заснежените върхове на Ст. планина отзад като фон така и не се сбъдна.Вятър нямаше никакъв и времето обещаваше да е страхотно и...реших да отида до там.
Всъщност...май по-скоро го зададох на GPS-а като крайна точка, за да има какво да ме ограничава, че...като се отнеса си карам и или ще стигна чак в София или...ще ми свърши бензина някъде... :D :D
И така много скоростно вече съм облечен, екипиран и мотора бръмчи пред гаража.Последен преглед на всичко, затягам каишката на каската, слагам ръкавиците, махвам за поздрав на един съсед, който ми прави знак за късмет и приятно изкарване, левия мигач и си бия шутовете.
Зареждам на изхода към Казанлък, там една опашка... :o ...чудо...Чаках 15 мин. да ми дойде реда...
Все пак вече съм с пълен до преливане резервоар и потеглям.Музиката свири в говорителчетата на хендсфрито в каската ми и това ми дава допълнително настроение за предстоящото пътуване.
Пътя беше перфектен, температурата уникална за каране на мотор/тоест нито топло нито студено/.Аз не бързах и бях сам...Тоест пълна свобода...
Не се насилвах да гоня и карах с равномерна скорост от около 110-120км. /ч....разбира се това извън населените места.Въртях си главата постоянно и се наслаждавах на красотите на пукващата пролет покрай които минавах.
Първа спирка след Казанлък...и имаше защо...
От ляво...

Изображение

...и от дясно...Простор, за който давам всичко, за да го видя и да го вдишам, а полъха на вятъра нежно да гали лицето ми.

Изображение

Чувството е, че искаш да полетиш и да се рееш във въздуха над всичкото това..
Налагам си да продължа, а вярната Хонда ме чака послушно...

Изображение

Продължавам без да бързам и дори вече знам къде ще е следващата ми спирка.Едно любимо за мен място.Място от където наред с простора се виждат и висините на Ст. Планина с вр. Ботев, а днес имах късмета за ясно време с перфектна видимост.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Продължавам, слушам си музика и съм сам с мислите си и пълния релакс. Неусетно стигам Карлово, но този път съм с нагласата, че пътя ми продължава още на запад и не се учудвам особено...Спирам за снимка на града и вр. Ботев, както и ...Райското пръскало под върха, което се виждаше много добре...

Изображение

Яхвам мотоциклета и продължавам.Посоката е все на запад...Постепенно се отдалечавах от дома все повече и повече.Отдалечавах се обаче и от сивото и натоварено ежедневие, от проблемите и от еднообразието. С две думи от всичко което бавно ме убива...Сякаш това си беше пътуване към живота и макар да беше само глътка от...живата вода, това беше много!
Няма да споменавам, че се разминах сигурно с над 100 колеги мотоциклетисти, а с една от групичките която трябва да наброяваше сигурно над 30 мотора...просто спрях да вдигам ръка за поздрав...Това защото всъщност вдигнах ръка и не я свалих сигурно почти километър, карайки само с една ръка на кормилото.Поздравите винаги са били страхотно нещо, но сега след зимата, когато всеки може би за първи път излиза с любимия мотоциклет и също пие като мен от...живата вода...емоцията е два по-голяма.
За мен върха беше когато/пуснете си ето това парче и продължете да четете- него слушах в този момент и то подсили емоцията.Мисля, че ще го съпреживеете много по-силно и си представете по-долу описаната сцена на забавен кадър...https://www.youtube.com/watch?v=dJ-QLl5qjLg.../ водач на 6-7 пистови мотора при разминаването ни се наклони ниско над земята и буквално след като и аз направих това протегнатите ни ръце за поздрав един към друг едва не се докоснаха...Беше един невъобразим миг, миг който изживях на забавен каданс, миг на нещо върховно, на нещо велико, но нещо...което ако не си мотоциклетист може би няма да можеш и да разбереш...не и в истинската му същност.
За мен обаче беше миг изпълнен с невероятно вълнение...Останалите мотори повториха този жест за поздрав по същия начин...Имах чувството, че искат да докоснат мотора ми, увиснали от седлата си почти до земята... :o
Така не знаейки на кой свят съм стигнах без разбера кога са минали километрите и до ...Антонския водопад.Имаше много вода и освен основния водопад който снимах отново, имаше и още изненада.

Изображение

Изображение

Естествено, че кадрите са далеч от някакво много добро качество, ама...то като отидеш на обяд все така става, защото светлинните условия стават ужасни.Все пак се разбира за какво става въпрос...

Изображение

Този път обаче поради многото вода паралелно имаше и страхотна водна каскада по другия ръкав на реката с множество малки, но много ефектни водопади.Малко не беше много удобно за снимане, но все пак...

Изображение

Последен кадър на моята вярна моторетка/нищо, че не е някакъв кой знае какъв специален мотор ;) /...

Изображение

...и си помислих да се връщам вече.
Да обаче...поглеждайки GPS-а и виждам, че всъщност до яз. Душанци остават някакви си 14 километра.Ооо...казвам си то не останало, хайде да отида до набелязаната дестинация все пак...
Поемам отново на запад и скоро отбивайки се през с. Антон и с. Душанци достигам и язовира.
Тук е мястото да спомена, че пътя навсякъде беше невероятно красив.Всичко беше цъфнало и все едно се носиш из парк...Бели, жълти и червени цветове...уникално...

Изображение

Изображение

Язовира ме посрещна с много красота, но и...лек ветрец, който въпреки всичко накъдряше водната шир.Ситуацията нямаше нищо общо с огледалната водна повърхност която търсех вече втора година, а на всичкото от горе и...планината отсреща почти нямаше останал сняг...Ще се идва пак явно...Догодина може да помисля да е през март, дано не е много студено!

Изображение

Изображение

Изображение

Помолих едни хора да ме снимат, и така и аз съм на поне един кадър.Благодаря им!

Изображение

Ето, че дойде момента да тръгна обратно към дома...Разбира се красотата по пътя ме караше да спирам постоянно.

Изображение

Изображение

Спрях на моста където скачат с бънджи...Дори запечатах една девойка, която безсилно висеше на другия край на въжето изтощена от емоцията и адреналина.Най-вероятно и тя като мен е отпила глътка от ...живата вода през този ден.Всеки намира в различно проявление своята жива вода.
Важен е крайния резултат...

Изображение

Гледката към скалите и рекичката която в див бяг се спускаше стремглаво надолу към равнината беше уникална...

Изображение

Постоях доста време там.Красотата беше невероятна и направо ме притегляше към нея като магнит...

Изображение

...а вярната спътница отново послушно ме чакаше и сякаш...мъничко поне допълваше красотата на картината и даваше един тънък емоционален завършек/последното е само за моторджиите... :p /
Последва и връщане към дома.Километрите не бяха малко, но така и не разбрах кога съм ги минал.Спрях за кафе, и се замислих, че...в този ден тези 300км. май ще ми дойдат малко и недостатъчно за това което имам да отърсвам от себе си натрупано през зимата.
Пътя си беше все така красив и релаксиращ...

Изображение

Прибрах се без инциденти.Изживях един невероятен ден.Ден в който се насладих на релакса, на красотата и на емоцията.Ден в който останах сам със себе си и се слях с всичко покрай което минах.Вярвате ли ми, че се завърнах друг човек?
Ако не ми вярвате...направете го и вие...Всеки по собствения си начин!
Отпийте глътка от своята жива вода и тогава вероятно ще разберете какво преживях аз през този ден!
П.П.Пускам линк към албумчето със снимките.Не са нещо кой знае какво, но...гледайте ги на цял екран и мисля няма да съжалявате!

https://www.flickr.com/photos/143986505@N06/albums/72157667658924238/with/39560922060/

Поздрави на всички!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: До яз. Душанци или как да отпиеш глътка от своята жива в
Непрочетено мнениеПубликувано на: 11 Апр 2018 21:12 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 389
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
Много готино, Любо! Разгледах снимките и днес си се прибрах към Сф по подбалканския. Ама като сравнявам, имам чувството, че тоя сняг в планината с часове се топи... Пак разминаване се получи между нас, айде дано следващия път уцелим в една посока :)

Благодарско за споделеното!


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: До яз. Душанци или как да отпиеш глътка от своята жива в
Непрочетено мнениеПубликувано на: 11 Апр 2018 23:01 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Да беше страхотно, а ти не се скатавай...Пусни някой кадър в друга тема :)



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: До яз. Душанци или как да отпиеш глътка от своята жива в
Непрочетено мнениеПубликувано на: 21 Апр 2018 16:00 
Аватар

Регистриран на: 18 Мар 2018 23:49
Мнения: 3
Местоположение: София
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Фронтера Б ДБ 3.2V6
Много хубаво пролетно настроение, Любашки, много добре ме зареждат снимките ти и разказа :)



_________________
Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!

ОФА КБ C20NE - Бивша.
ОФБ ДБ 3.2 V6 2002г.
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: До яз. Душанци или как да отпиеш глътка от своята жива в
Непрочетено мнениеПубликувано на: 23 Апр 2018 20:53 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Павел_Василев написа:
Много хубаво пролетно настроение, Любашки, много добре ме зареждат снимките ти и разказа :)

Благодаря Павка!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 1 [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  

cron