Дата и час: 16 Окт 2018 00:09

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




 Страница 1 от 1 [ 10 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 24 Окт 2015 15:08 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Здравейте приятели, в началото на месеца осъзнах насред цялата лудница на работното ми място, че всъщност...годината мина почти, а аз не съм си ползвал все още повече от половината си отпуска :o
И така, планирах една седмица в средата на октомври за почивка.Разбира се...винаги точно преди да излезеш в почивка ти се струпват всичките ядове на главата, както и те затрупва цялата възможна работа на света:|
И сега не беше много по-различно...Направо ми идваше на моменти да хвърля парапатките и да става каквото ще.
Така дойде и отпуската.Така ми беше писнало, толкова бях натоварен, че просто булждаех като някое зомби и се чудех какво да предприема.Трябваше да се махна...трябваше да отида някъде и да се опитам да се откъсна от цялата тази лудница.Минаваха ми какви ли не мисли за разни дестинации, но...в крайна сметка една единствена от тях озари лицето ми с усмивка и цялото ми вътрешно аз ликуваше...
Маршрутчето бързо се очерта.Борово-Кръстова гора-Караджов камък и...нататък инпровизация!
Тръгвам сам...искам да остана със себе си! Искам да не съобразявам с никой и с нищо! Искам да ме лъха кристалния въздух на Родопа планина и просто да релаксирам!
Все пак обаче си казвам...добре е да си имаш приятел до себе си, с който на място да изживеете красотата и релакса на природата.
Намирам такъв в лицето на моя приятел Борката/Мишеморков/.Той се съгласява и в понеделник на 19.10 палим Тераното и потегляме.
Есента тъкмо започва в планината.Явно тази година циганското лято си го има и още как...

Изображение

Радваме се на есенното слънце...всъщност всички му се радват ...и този приятел също.

Изображение

Виждал съм много слепоци, но все големи.Хората доста често ги бъркат със змии, но ето, че чак сега ми се отдаде възможност да видя един съвсем малък екземпляр.Като малки те си имат временни крачета, които явно в последствие закърняват и падат.Бях силно впечатлен...
След като пристигнахме в Борово и се настанихме, потеглихме и на разходката.Първа спирка Кръстова гора.Слънцето толкова силно започна да прежуря, че всъщност почти не ставаше за снимане.Все пак ще постна няколко кадъра извън стандартните за това уникално място.

Изображение

В гората вече имаше есенен килим, както и други красоти...

Изображение

От север заприижда гъста мъгла.Направо се виждаше как пълзи по склоновете на планината, прехвърляше върховете и скоро започна да се стели и над Кръстова гора.

Изображение

Много скоро слънцето започна пробивайки мъглата да ни изнася невероятно шоу.На фона на мястото на което се намирахме, това го почувствах като лъчи надежда провиращи се в сивото ни и трудно ежедневие.
Лъчи надежда, които успокояват и те карат да не си толкова черноглед...

Изображение

Стоях безмълвно доста време и релаксирах съзерцавайки надеждата, която струеше върху мен...

Изображение

Беше тихо,спокойно и всичко те караше да се отпуснеш и да избягаш от действителността.Просто попадаш в един друг свят...

Изображение

Багрите на есента също допринасяха за онази страхотна топлота и уют, която никой друг сезон не предлага според мен.

Изображение

Изображение

Слизаме към аязмото с гълъбчетата/така го знаят повечето хора/, наливаме си вода и пооставаме малко.

Изображение

Преди години при първото си посещение на Кръстова гора, имах странно преживяване.Тогава паркирахме горе на паркинга и се насочихме към това аязмо.Вървяхме по пътечката и всичко си беше готино и наред.Знаехме, че тук се намират и прословутите камъчета с кръст на тях и затова се оглеждахме за такива.В един момент достигнахме аязмото, пийнахме вода и си изплакнахме очите.
И в следващия момент...неистова болка прониза главата ми.Ей така...от нищото...изведнъж.Болка, която направо ми докарваше световъртеж.Наложи се да поседна, за да не падна на земята... :o
Нямах обяснение за внезапното главоболие.просто си казах, че то все в някакъв момент те заболява главата и сега се е паднало точно тук.
С доста усилия се надигнах и тръгнах към паркинга...Скоро достигнах до него и...о чудо... :o ...Главоболието внезапно изчезна :o
Вече не знаех какво да мисля.Едно беше сигурно, не беше ей така...просто поредното главоболие.Няма как да е...да дойде толкова внезапно и да отмине също така толкова внезапно.
Тогава за мен извода беше само един...вероятно съм доста грешен човек и по тази причина доближавайки се до това пълно с енергия място ми се случи това.Тогава дори бях сигурен, че ако отново тръгна в посока аязмото, отново ще се завърне главоболието.Така и не посмях да опитам... :(
Този път не ми се случи нещо такова.Всичко мина нормално, а в мен напира въпроса...Дали съм станал малко по-добър или пък Онзи от горе е вдигнал тотално ръце от мен...:roll:
Искрено се надявам да е първото, защото иначе става страшно... :(
След това продължихме разходката си към Караджов камък...
Следва...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 24 Окт 2015 15:17 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
И така потегляме в посока Караджов камък.Място също така изпълнено с много енергия и страхотна красота.Поемаме по черен път от самия манастир.Задавам уж на GPS- а дестинацията и той започва да ме води.До сега не съм посещавал това място и то, както и пътя до него ми бяха непознати.На всичкото отгоре и мъглата започна да ни обвива доста сериозно, скривайки дори и нарядко поставените табели на разклончетата.В един момент след стръмно изкачване с малко прибоксуване, навигацията ми посочва надясно, ама...освен , че достигаме до прекрасна поляна, за съжаление и пътя свършва до там... :o

Изображение

Сещам се, че може и да не съм задал съвсем точно върху точката, а в планината понякога за едно непроходимо дере разлика и GPS-а те кара другаде.Този път уголемявам доста картата и маркирам съвсем точно Караджов камък.
Машинката веднага измрънква и ме прерутира по друг път.Връщаме се до следващия разклон и отново гас нагоре.Навлизаме дълбоко в гората и пейзажа става невероятно красив и ...тайнствен.

Изображение

Имаш натрапчивото чувство, че всеки момент ще изскочи някое приказно същество ... :hmm:

Изображение

Изображение

В един момент достигаме до...дървари.Те съответно са запречили пътя по който се движим с трактор и вадят с едно специално съоръжение трупи от дълбокото дере.
Слизаме и се информираме за нашата дестинация.Получаваме инфо, че ..."ей го на на 10мин. пеш е камъка...ама максимум 10мин.", а също така и , че..."оо...нагоре не е за ходене с джипа, ако знаете какви драки са...ще се наложи после пребоядисване"...
Брей казвам си аз...ами то май мачетето ще трябва да вземам с мене и да си проправяме път ... :hmm:
В крайна сметка, нарамваме багажа/моя повечко, че нося цяла раница с фототехника и не ми се оставяше в джипа насред гората/ и поемаме нагоре.Разбира се, че...10-те минути бяха повечко и то при доста стегнат ход, а също така и...пътя не само, че нямаше никакви драки, а беше направо магистрала според мен.Абе...по стара и доказана традиция, не вярвайте много на местните...вероятно не го правят нарочно, а просто техните виждания са други... :hmm:
Походихме пеша, ама пък беше и красиво...

Изображение

Изображение

И така по пътеката стигнахме и до Караджов камък.Излизайки в края на пътя от гората, той изведнъж грандиозно се появи пред нас.На снимки изглежда нещо внушително, но на живо е още по...
Стояхме и съзерцавахме от далеко...толкова беше красиво...

Изображение

Доближих се, мислейки, че отблизо няма да е толкова грандиозна гледката, но отново се лъжех...

Изображение

Бях чел, че с поставените там дървени стълби трябва да се внимава и изкачването не е толкова лесно.Тогава си казвах...е какво толкова, нали има стълби все пак.Сега обаче на живо нещата изглеждаха точно като по описанията.Беше стръмно, но най-големия проблем се намираше между двете стълби.Там има издатина/ръб/ и като цяло преминаването става със стъпване в едни малки вдлъбнатинки в самата скала и...висене на мускули на металния парапет.
Основната трудност обаче беше в това, че принципно обувките ни бяха мокри и се пързаляха по гладката скала, а въпросния парапет се клатеше, като просто е въпрос на време кога ще се извади и някой ще полети надолу... :o
Който ходи го съветвам да се държи само и единствено за набитите вертикални подпори на парапета.При издърпване над ръба, хоризонталното желязо просто тръгна към мен изваждайки се от захватите си и...за малко... :o
Един път премине ли се ръба, после става лесно...

Изображение

Всъщност проблема е на слизане, а не на изкачване.Не ме питайте как слязох от там с раницата на гърба + още две по-малки чантички на кръста и пързалящи се обувки.
Последователността е такава...
1. Няколко молитви
2. Припомняне на някои аспекти от филма "Катерача"
3. Игнориране на страха от високото
4. Внимателно преминаване на ръба, като това става основно посредством висене на парапета на мускули, а краката само се подпират по скалата и не се разчита на тях.
След като се докопате до най-горното стъпало на долната стълба...нещата са лесни, като отново се иска доза внимание, да не се хлъзнете.
Така...след като ви обясних процедурата по качване и слизане, да ви разходя и горе по самия Караджов камък.
Гледките макар и обгърнати с мъгла, бяха невероятни, а мястото наистина е магнетично...

Изображение

Поглед в посока Кръстова гора.Представете си, при ясно време какви гледки ще се разкрият...

Изображение

Изображение

Изображение

Въобще цели район е много енергиен.Не случайно в близост са Белинташ и Кръстова гора.Принципно, цялата Родопа планина е много енергийно място и това са го разбрали още нашите прадеди траките/и до днес са останали много кромлекси, светилища и т.н./, а в последстиве и християните.

Изображение

Изображение

Изображение

Верния ми спътник Борката...някъде там долу, между изваяните форми на скалите...

Изображение

Камъка под който минават стълбите, но гледан отгоре...

Изображение

И накрая моя милост ...просто нямаше как да не присъствам поне на един кадър от тази невероятна и омагьосваща красота.

Изображение


Слизаме/както вече ви описах спазвайки всички точки от процедурата/ и след още 15-сет минутна разходка в гората стигаме Тераното.То стои самотно и ни чака...яхваме го и обратно към Кръстова гора.
Минавайки през манастира, не се стърпявам и пробвам срещу слънцето още един кадър...

Изображение

Не е това което ми се искаше, но все пак...
Започваме спускане по завоите, и за момент ни изкушава ето този черен път...

Изображение

...обаче размисляме и бързаме да хванем залеза над Борово, където ни очаква и десерта за деня...
Това разбира се е прословутия и станал вече емблема за това селище параклис!

Изображение

Докато стигнем доста притъмня, но все пак хванахме последните лъчи за деня бавно изгасващи в гъстата мъгла изпълнила долината.

Изображение

Изображение

Изображение

Влизаме вътре/не е заключено/.Има свещи и листчета с ценичките им.Има и кутия за дарения.Вземаме си по една свещ и пускаме левчета в кутията...Не...не ме разбирайте погрешно, свещичките са стотинки, но каузата е голяма!
Най-интересното е, че хората в планината са други хора...То като се замислиш и света е друг тука.Чудят ни се на акъла, защо си заключваме постоянно колите или пък защо ни е страх да си оставим някъде багажа макар и за минутка без надзор, хазайката ни пита защо след като сме си оставели багажа е нужно да заключваме стаята, след като нямам как да изчезне нещо... :hmm:
Питат ни защо така..., а ние отговаряме...

-Просто идваме от друг свят.Свят в който пошлостта, лицемерието, кражбите и престъпленията са нещо ежедневно и ако не правим всичкото това, там не можем да оцелеем.

А хората от планината клатят невярващо глави и ми се струва, че не ни хващат много вяра...
Най-накрая изпълнения ден с емоции е към своя край.Поръчваме си за хапване нещо по родопски и сядаме на масата.Запознаваме се с едни чудесни млади хора от Варна, и вечерта преминава в много приятни приказки и страхотна атмосфера.
Лягаме си чак в полунощ, но...чистия въздух ни кара перфектно отпочинали още в ранни зори да сме на крака.
Все още не сме решили днес откъде ще се прибираме към Ст. Загора.На въпроса на Борката, просто махвам с ръка да оставим обсъждането за сутрешното кафе и изхвърчавам в посока на...параклиса.
Вечерта за малко изтървахме залеза, но сега утрото и изгрева ме подканяха да се възползвам.
Няма да споменавам, че повече зяпах в захлас и малко снимах, но...имаше защо...
Просто гледайте и си го представете 100 пъти по-красиво на живо!

Изображение

Раждащия се ден...

Изображение

Светлина в ...мрака...

Изображение

Изображение

Изображение

Трудно...ама ако знаете колко трудно се откъсвам от тази магия и се връщам в хотела.Сядаме на по кафе и започваме да мислим варианти.В крайна сметка решаваме да се приберем през Ардино- Кърджали, защото Борката не беше ходил на Дяволския мост и аз му обещах, че сега е момента.
Допиваме кафето, товарим багажа вземаме си довиждане с хазайката и потегляме...
По пътя спираме за по кадър тук там.

Изображение

Маршрута ни води през Лъки към Баните и Ардино.
Скоро стигаме най-високото село на балканите Манастир, подминаваме го, но...не можем да подминем това което намерихме изкачвайки се на върха над него.

Изображение

Кръста е издигнат в споменание на прадедите ни избягали от останалото им на турска територия село Давидково, минали през планината и основали въпросното село Манастир на българска територия.През 1890г. те идвайки и заселвайки се тук, започнали да изграждат селото близо до останките на стар и съборен манастир.От там е и името на селото.
Малко по-навътре в гората пък имаше обособена невероятна поляна с параклис, маси и пейки за курбани и празненства.

Изображение

Красота имаше дори и в най-отровните гъби...червената мухоморка...

Изображение

Изображение

Тръгваме си от този рай, ама не ни се тръгва...

Изображение

...нищо казвам си, има още много път и още много гледки...
И те не закъсняват.

Изображение

Изображение

Пътят ни се изкачва на високото, където не устоявам и правя панорамка на целия свят който е в краката ни.

Изображение

Скоро достигаме и Ардино и след кратка почивка за хапване, се отправяме и към Дяволския мост.
Някой ми говореше наскоро, че уж били асфалтирали пътя чак до него, ама ядец.Наистина пътя е прекрасно ремонтиран и асфалтиран, ама точно до подхода за спускане към самия мост.Последните няколко километра/отне ми 10-12мин. с джипа, като не съм карал съвсем бавно/, са си все същия камънак.Така, че...който ходи да има предвид.Иначе долу има изградени хубави беседки и има къде да отдъхне човек и в хубаво и в лошо време.
Да отбележа дестинацията с няколко кадъра...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Тук малко се заиграх с тази интересна гледна точка за снимане, ама...понеже беше и последната дестинация от двудневното ни бягство в рая...не се стърпях и си поиграх малко повечко...

Изображение

С това кратката ни екскурзия завърши.Прибрахме се по тъмно и доста изморени.За сметка на това пък бяхме изпълнени с нови сили от всичко видяно и преживяно.
Именно затова и гарантирам, че рецептата е вярна и...

Като ми писне от всичко ...отивам в Родопите

Повярвайте ми...действа :good:

Поздрави на всички!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 24 Окт 2015 18:51 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 10 Яну 2012 21:44
Мнения: 292
ПОЛ: мъж
Уникални кадри! Ставаш все по-добър ! Като четох...все едно бях там ,баси


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 24 Окт 2015 19:31 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
djipa написа:
Уникални кадри! Ставаш все по-добър ! Като четох...все едно бях там ,баси

Мише, радвам се, че съм ти въздействал с разказа си така.На живо си беше направо уникално изживяване.Трябва да се прави по-често...страшно много зарежда!
Поздрави!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 26 Окт 2015 02:07 
БAШ ОФРОУДЪР
Аватар

Регистриран на: 03 Фев 2012 16:01
Мнения: 1189
Местоположение: Стара Загора
Име: Борис
Skype: bpetrov67
ПОЛ: МЪЖ
МПС: опел фронтера б
Ехееее , Любаче , то по-хубаво от колкото на живо!!!!!!!!!!!!! Беше си супер подарък за мен тази екскурзия , благодаря ти !!!!!!!! Ще се реванширам !!!!!!!!


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 26 Окт 2015 08:18 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Какво му трябва на човека за отмора и релакс...Пътуване, красиви гледки, хармония, тишина и много положителни емоции, които да изживее в приятна компания!
Борка, радвам се, че бяхме заедно!
Поздрави!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 26 Окт 2015 08:57 
АДМИНИСТРАТОР
Аватар

Регистриран на: 04 Фев 2008 22:15
Мнения: 4324
Местоположение: Стара Загора
Име: Марин Стоянов
Skype: MARINHAKER
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota 3000td 1KZT
Браво Либе, благородно ти завиждам!



_________________
ГОСПОД, СЪЗДАДЕ СВЕТА - "КОЛТ", ГО ПОДРЕДИ!
"В този мошенически и кървав век/ сред този народ от света и от Бога отлъчен/ ако срещнеш честен човек - убий го да не се мъчи!" - Стефан Цанев.
"Демокрацията и плурализмът дават на всички граждани правото да говорят каквото им падне и да оспорват всичко. Стига да не е мнението на някой дебел господин, излизащ от черен мерцедес, с черни очила и обграден от сонм от ангели с вратове като стволовете на шейсетгодишни букове в основата. Българите не обичат да противоречат на такива хора, по-скоро се съгласяват за всичко с тях." - Калин Терзийски
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 26 Окт 2015 20:39 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
marinhaker написа:
Браво Либе, благородно ти завиждам!

Нали знаеш Маринка...в Родопите ни е хвърлен пъпа на нас май...Въртя сучя...и все погледа ми е натам... :oops:
Готино беше, макар и за кратко :yes:
Поздрави!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Дек 2015 22:16 

Регистриран на: 25 Дек 2015 22:07
Мнения: 7
ПОЛ: МЪЖ
Много е красиво и действа успокояващо.



_________________
Успехът е много лош учител. Той съблазнява много умни хора да мислят, че не могат да загубят. https://autopro.bg/
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!
Непрочетено мнениеПубликувано на: 28 Дек 2015 08:38 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Радвам се, че ви е харесало.На живо беше много по-красиво и вълнуващо... :yes:
Поздрави и...добре дошъл във форума от мен!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 1 [ 10 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: