Дата и час: 23 Сеп 2019 06:44




 Страница 1 от 2 [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 20:23 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ПРОЛОГ

Човешкия живот е низ от планове, случки, мечти и...от обратната страна на медала, сиво и забързано ежедневие, проблеми, препятствия и какво ли още не...
Понякога обаче, когато човек мечтае за нещо много силно и това нещо изпълва сърцето и ума му...то се сбъдва!
Да сбъдва се на пук на всички пречки, безпаричие и лоши стечения на обстоятелствата.
И то не само, че се сбъдва, а нещата се случват главоломно и изненадващо, като дори и след всичко човек много често все още не може да осъзнае, че една мечта, се е...превърнала в история!
Така се случи и с нас...
Беше лятото на 2017 година.С мой приятел Митака от Габрово/познат в офроуд средите с ника си Вещер/, се виждаме няколко пъти и си хортуваме на по питие.
Той живее и работи на север в Скандинавия и...всъщност срещите ни са за краткото време през което той си е тук.
В хода на много бърборене в даден момент се откроява нещо за което мечтая и е свързано с далечния север.Това е пътуване до най-северната точка на континента - Норд Кап.
Естествено мечтата ми беше на първо място да успея въобще да отида някога до там и на второ...тайничко се надявах това пък да се случи с мотоциклета.
За съжаление това второто беше доста по-неизпълнимо от първото, най-вече поради ограниченото време през което можех да отсъствам от работа.
Норд Кап си е доста далечна дестинация.Отиване и връщане надминава 10 000км. и като се сложи и времето на спирания, разглеждания, снимки и всичко останало извън предвижването...си трябва много време!
Да се върна обаче на въпросния разговор в който някак сякаш за миг и...нещо от почти невъзможна наглед мечта, се оформи като един съвсем реализируем план.
Когато споменах за мечтата си и думите Норд Кап...Митко сякаш подскочи.Задълбахме в темата и... в един момент той ми каза...

- Слушай, и аз искам следващата година да отида с моята джипка до там.Сам съм и ще се радвам на готина компания....

След това ми отправи невероятна оферта за пътуването, а аз гледах като гръмнат... :o
Първо не ми беше изобщо удобно да приема/това въпреки невероятната ми мечта/ и второ въобще и не очаквах подобно нещо.
В подробности няма да навлизам, но...ако не беше това предложение, мечтата и до сега вероятно щеше да си е само една...мечта!
Мите, ще съм ти благодарен до края на живота си братле!!! Ти сбъдна една дълго блянувана мечта и това всъщност е...безценното в случая!!!
Така сякаш за секунди се оформи план за всичко.Нахвърляхме как ще стигнем до Скандинавия, как той ще ни посрещне и къде, как да придвижим багажа, който не беше никак малко и сметката хич и не се връзваше да го товарим на самолет.
Всичко някак стана направо възможно!
Прибрах се с приповдигнато настроение.Споделих с моята половинка за плановете, които обсъдихме за такова пътуване и тя веднага също наостри уши и твърдо каза, че искала и тя да идва с нас.
С това проблем нямаше разбира се и...започнахме да оформяме подробностите.
Сметнахме съвсем грубо бюджета и какво трябва да съберем като финансии, направихме списък с багажа, който трябва да носим и каквото нямаме да набавим и вперихме поглед в месец април през следващата година.
Тогава Митко щеше да си идва с джипа за Велик Ден, а ние трябваше да имаме готовност да му натоварим 80% от багажа и той да го откара на север!
Така неусетно мина Коледа и подкарахме 2018г.
Един ден през февруари Митко ми звъни и разбираме, че поради настъпили обстоятелства, които няма да коментирам тук, блянуваното пътешествие се налага да го отложим за идната година :o
Сякаш една почти реализирана мечта тръгваше да се сгромолясва някъде вътре в мен.Разбирах го прекрасно и знаех, че има пълните основания за всичко...
Така планираното ни пътуване за юли 2018г. отпадна.
Разбира се, не бяхме се отказали и започнахме да кроим планове за следващата 2019г. Всъщност те плановете си бяха съвсем същите, но просто се изтегляха една година напред.
Честно си признавам, че дори малко загубих надежда, защото от опит знам, че нещо тръгнеш ли да го разтегляш и отлагаш във времето и то обикновено пропада и не се случва.
Само, че...когато пък вярваш и носиш мечтите в сърцето си , явно вселената е благосклонна към теб...
Така един ден Митко звъни и ме уведомява, че септември ще е в БГ с джипа и ние трябва да имаме готовност с багажа...
Бях на седмото небе от щастие.Плана ни се изпълняваше и този път всички си казвахме, че...няма назад!
Деня дойде, багажа беше натоварен и съвсем скоро замина за Швеция.От тук нататък започна едно бавно и трудно броене на оставащите дни.
С Митко се чувахме редовно, крояхме планове за маршрута и за начина по който ще премине цялото пътуване и така докато...деня за нашия полет дойде...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 20:24 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ДЕН ПЪРВИ

И така, най-очаквания ден за нас от близо две години насам настъпи.Стягаме багажа и хайде на път.

Изображение

Изображение

Никога няма да забравя датата 06.06.2019г., когато подавайки бордните си карти на стюардесата се качихме на самолета за Стокхолм

Изображение

Изображение

Скоро самолета излетя и ние се насладихме на красотите, които ни предлагаше майката природа горе във въздуха...

Изображение

Изображение

...а повярвайте ми, те бяха невероятни!
Всичко и картините в небето сочеха, че...отиваме в далечния север...

Изображение

Така, докато след 3 часа и вече слизахме в Швеция.

Изображение

Честно да ви кажа, вървях към изхода на терминала и сякаш бях в някакъв сън.
Не можех да повярвам, че ей така сякаш на майтап сутринта си станах от леглото както обичайно, а сега само 7-8 часа по-късно бях на 3000 км. от дома и за нас започваше най-голямото приключение в живота ни!
Митко ни посрещна точно както беше по план.
И тук беше нещото/много хора след като се прибрахме ме питаха кое е било първото нещо, което ми е направило впечатление/ което ми направи не само първото голямо впечатление от онзи различен за нас свят, но и ми отвори кушия за добре дошъл...
Митко още на летището каза, че ни вземе по кафе , за да се освежим и драснаха с моята половинка за кафе...
Аз чинно си стоя на изхода на летището со все багаж и ги чакам.
След малко обаче те се връщат, а аз усещам как ми се разширяват зениците в недоумение...Митко ми подава кафето..., ама то е в половин-литрова стиропорена чаша и тя пълна до горе... :o :?

- Абе Мите...какво е това кафе бре

- Аааа...това е тукашното "Стор кафе" , голямо, защото малкото е на почти същата цена.

Тръгваме към паркинга, а аз носейки тази огромна чаша продължавах да се цъкля.Скоро стигаме джипката с която ни предстоеше да минем много хиляди километри, а моето посрещане в Скандинавия продължаваше с...кафето и кушията , която то ми отвори след като чашата взе, че протече...
Половин литър горещо кафе ми капеше и течеше между пръстите...Не знам дали това беше заради традицията да ни върви по вода, но...определено щеше да ни върви явно поне по кафе... :grin:

Изображение

Изображение

Товарим се на джипката/аз с течащото кафе в ръце... :D / и се отдалечаваме от летището на една отбивка предназначена за отдих.
Там вече каквото е останало от кафето го преливаме в метална чаша, почистваме стелката която плува в кафе, пререждаме багажа, и вече спокойно сядаме на масичката да обсъдим какви ще ги вършим от тук нататък...

Изображение
Ето това е машината с която щяхме да осъществим една огромна мечта.

Изображение

Пием кафето, хортуваме и...време е да дадем старт на голямото приключение.
Тръгваме, като маршрута ни води по източното крайбрежие на Швеция. Гледките следват една след друга...След час и нещо спираме за почивка.
Тук е мястото да спомена, че цяла Скандинавия е осеяна с отбивки за почивка и най-вече така наречените "паркинк с борче"...Това са обособени по-големи отбивки, на които има тоалетни, маси и на много места дори специални парко-места за кемпери и каравани.
Мислех да направя една отделна глава от този пътепис, в който да ви покажа тоалетните и на най-забравените от Бога места в Скандинавия.
Това, за да ги сравните с нашите на най-цивилизованите ни места и...сами да стигнете до заключението, че скандинавците само на тоалетни не можем да ги стигнем още поне 100 години, а камо ли за нещо друго!!!
В крайна сметка реших, да се въздържа, но все пак ще ви показвам въпросните тоалетни доста често...пък вие сами си преценявайте...
И така...първа спирка именно на такъв паркинг...

Изображение

Отдъхваме малко и газ на север.Минаваме през най-различни специфични за този северен край на света места.

Изображение

Изображение

След още час отново спирка, но този път тя е и с атракция.Спираме до красиво езеро в който се оглеждат последните слънчеви лъчи за деня.

Изображение

Вече е сумрак, но...на нас ни предстои именно да свикнем с това, че по-тъмно от това няма да стане.
Все още бяхме доста на юг, но в последствие когато преминахме полярния кръг...наистина ти трябва тъмна превръзка за очите, за да можеш да спиш и в 02.00ч. слънцето което изгрява да не ти блести!
Всичкото това разбира се ни предстоеше тепърва да разберем и усетим, а сега беше време да нахраним ...гъските!

Изображение

Имайте предвид, че гъските са си съвсем диви и дори с пронизително съскане се засилваха към нас, за да пазят малките си...

Изображение

Баварката кротко ни чакаше в сумрака и не след дълго отново ни возеше на север в загадъчността на този толкова различен свят.

Изображение

Времето напредна, но поради факта, че не се стъмваше и някак не отчитахме този момент.В един момент мина полунощ и...ние решихме, че трябва да търсим къде да спим.
Плана ни включваше и спане на палатки.Това по две причини.
Първо свободното къмпингуване в Скандинавия е разрешено, стига да си на не по-малко от 150м. от сграда и второ...цените там са доста солени, та където можеше мислехме да пропуснем платените нощувки.
В края на този ден...намерихме едно място, и разпънахме палатките.Естествено , налазиха ни и пълчищата комари, но бяхме подготвени с тяхно мазило и то за щастие се оказа много ефикасно.

Изображение

Беше голям майтап, когато се наложи с цел да не събудим отдавна спящите хора в кемперите до нас, да помпим/електрическата помпа вие като на умряло/ надуваемите дюшеци навътре в гората.Били сме доста интересна картинка, как изчезваме в гората и след това се появяваме с напомпени дюшеци... :o :grin:

Изображение

Така след много емоции от първия ни досег със севера, затворихме очи и...сякаш утрото дойде след секунди!
За статистиката...
Първи ден без да броя Ст. Загора-София и после полета до Швеция...От Стокхолм до Хюдиксвал където беше първата ни нощувка са 400км.

Изображение

Следва...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 20:28 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ДЕН ВТОРИ

Сутринта ставаме рано, някъде около 06.30ч., и първия сюрприз от Митко е, че...през ноща не сме догледали табелите, които някак хилейки ни се ни казват, че всъщност нямаме право да разпъваме палатки там къде бяхме.... :o
По най-бързия начин всичко беше опаковано обратно, натоварено и тръгнахме без да се помайваме.
Вероятно нямаше да има никакъв проблем, но това още от първия ден подсказа, че трябва да сме доста внимателни с табели и изисквания, защото хората там си имаха изграден определен ред и правила,
а ние като гости трябваше да си ги спазваме.Да не говорим за солените глоби...Обаче и без тях просто не е приятно да те гледат всички като някой нарушаващ правилата...
Така тръгваме отново на север.След 20-30 километра намираме поредния паркинг с борче и спираме , за да си приготвим закуска и да пием по кафе...
Естествено, мястото беше прекрасно и докато Митко и моята половинка вадеха продуктите за закуска, аз на бързо се разходих за няколко кадъра.

Изображение

Паркинга беше до две невероятни езера.
Тук е място да спомена, че всъщност поради спецификата на релефа, много сняг и дъждове в цяла Скандинавия има огромно количество езера, малки езерца,
торфени езерца и въобще...няма как да мръднеш от пътя и след 20-30 или 100м. да не нагазиш в някое такова езерце.
Цяла Скандинавия е на базалтова скала, пръстта отгоре където я има е макс 50см. и по тази причина водата в тези водоемчета първо няма къде да попие.
Второ поради сравнително ниските температури дори и в летния сезон/а той е само около 2 месеца/няма как да се изпари.
Някои езера са огромни и доста дълбоки, но много от тези в горите са плитки...Особено торфените езерца в горите и на полянките са уникално красиви и са специфични само за тези географски ширини.
В случая двете езера до мястото за закуска бяха от сравнително големите....

Изображение

Изображение

Като придобих някаква макар и бегла представа за почти пустеещите земи на север, съм твърдо убеден, че има такива закътани в горите отдалечени езера, на които сигурно и човешки крак не е спъвал.
Само си представих какъв рай за риболовците може да са те... ;)
Снимах каквото снимах, но беше време за хапване на бързо тъй като ни чакаше много път.

Изображение

Хапваме на бързо и потегляме...Следващата интерeсна точка от деня е минаването на мост вероятно по-голям от този над Босфора, който изникна пред нас след Mörtsal.
За нас си е нещо впечатляващо, макар и за мащабите на Швеция да не е въобще нещо особено.Моста минава над един залив, който се врязваше доста навътре в сушата...
Наистина беше впечатляващо!

Изображение

Изображение

Ето и поглед от другата страна, след като го преминахме.

Изображение

Изображение

Хайде и ние като японските туристи да се курдисаме на фона на тази гледка...Все пак трябва да се документира, че сме били там на място... :grin:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Насладихме се на гледката, на простора и свободата...Подишахме с пълни гърди и отново газ на север.
Тук е може би мястото да спомена,....установихме единодушно, че за обикаляне по Скандинавия най-удачно е това да се прави с кемпер.
За палатки особено на север е много неудобно дори и на моменти невъзможно/ще разкажа защо по-нататък/.
Та...кемпер, кемпер...ама като се показа вече и това пред нас...

Изображение

...аз се оцъклих :o и казах на съпругата ми...

- Ето това е моята мечта...Не стига, че кемпер, ами отзад и черешката на тортата...мотор!

Е, разбира се, това стига само до лиги и облизване, ама...това е.Мечтите са безплатни и никой не може да те спре да си ги имаш!!!
Нашия маршрут минаваше понякога и през населени места, които макар и малки горе на север все пак успяваха се с нещо да ни впечатлят.

Изображение

По пътя си срещнахме и дори се запознахме с доста мотористи. Повечето бяха чужденци и то май...всички тръгнали към Норд Кап, но си имаше доволно и местни, като девойката на следващата снимка.
Не знам защо, обаче ми заприлича и по мотор и по начин на каране на моята приятелка Юлето...
Юле, почти бях готов да се закълна, че ни следиш с КТМ-а... :hmm: :)

Изображение

И така, километрите си се въртяха, а ние зяпахме и очите ни не можеха да се наситят на далечния север.
Това дори все още не бяхме минали полярния кръг, където нещата придобиха съвсем друг характер...само където все още това не го знаехме!
Привечер достигаме околностите на Питео.Тук Митко ни е подготвил още една атракция...
Спираме на един невероятен къмпинг ....

Изображение

Изображение

...и хайде на риболова на сьомга :jchurrah:
Нахъсихме се първо при вида на готовата пушена сьомга, която продаваха на рецепцията и...

Изображение

Взехме си въдици и стръв под наем/това защото само и въдици остана да носим при всичкия багаж/, и се отправихме по мостчето към мястото от където щяхме да риболовстваме...

Изображение

Изображение

Двамата с Митко вперили поглед в плувките...Беше страхотно усещане.Там някъде в далечния север, пред нас невероятна картина, спокойствие и риболов....Баси беше точно като по филмите... :o

Изображение

Изображение

Митко се записа първи с една страхотна сьомга от около 3.5 кг., а десетина минути след него и моя милост с една малко под 3.0кг.

Изображение

Чувството при борбата с тази силна риба беше уникално.Моята дори макар и по-малка се оказа много буйна и скачаше по един метър над водата... :o

Изображение

След като си хванахме достатъчно/всъщност само по една де, защото те правеха около 6 кг./ и разбрахме защо ни казаха, че няма опция каквото хванем да не си го платим и вземем...
Сьомгата е толкова силна и борбена, че дори и на брега няма опция да извадиш куката от устата, без преди това да си я ударил с нещо по главата...
Само, че след удара, тя не става за нищо друго освен за филе...
Беше невероятен кеф и се радвам, че го преживях...наистина!
Времето ни напредна и ние уж щяхме по-рано да не е по нощите да си търсим място за спане, ама къде...???
Колкото се отива по-на север , толкова и оредяват т.нар. "паркинкг с борче".
Митко предлага да ни води нагоре в гората към едно възвишение, където има древно светилище подобно на нашия Белинташ.
Беше сравнително рано, пък и мислехме евентуално там да нощуваме на палатки, та...решено.
Скоро намираме мястото.На пръв поглед изглеждаше подходящо за целта, но като се позагледахме нямаше добри места за разпъване на палатки.
Все пак решаваме и тръгваме по каменистата пътека нагоре, за да посетим светилището.

Изображение

Изображение

Не е далеко и след 10-тина минути сме горе...От върха се открива невероятна гледка към морето и горите под нас.

Изображение

Изображение

Лъхаше на свобода, простор и ти се искаше да полетиш!

Изображение

Ето го и самото светилище....

Изображение

Изображение

Изображение

Ето и пример колко е дебела почвената покривка, и това не е само на такива стръмни места , а и в равнината е същото...

Изображение

Говорихме си с Митко, че много често му задават въпроса може ли да се практикува офроуд в Скандинавия и на него ме у било трудно да обясни защо не може...
Та не може, не защото е толкова забранено,а защото терена е много специфичен...
Още докато нагазиш в гората и...попадаш на ето такива камъни и то не единични е всичко е осеяно с тях...

Изображение

...а дори и по някакъв начин да успееш да минеш някакво разстояние между или върху камъните задължително ще последва блато, мочурище или дори голямо езеро...!!!
Та ето по тези причини основно няма как да се практикува офроуд...и да, имат някакви черни пътища, но те са валцовани и трамбовани така,
че и с ниска спортна кола можеш доволно да си караш там, та за един джип дори и стоков не е никакво предизвикателство.
Евентуално зимата...в дълбокия сняг..., обаче пак не става, защото той или е толкова дълбок, че няма смисъл и да се пробваш или пък е почистен до основи....Та това е положението!
Слизаме, а времето отново е напреднало.Колкото по на север отивахме, толкова започваше да няма нощ.Така наречените "бели нощи" са си нож с две остриета...особено за хора като нас, които не са свикнали с това явление.
И така предвид напредналия час, пък и пресните следи горе на върха в калта от вълци, та решихме да не оставаме там.Върнахме се обратно на асфалта и след 30-40 км. си намерихме прекрасен паркинг с...борче...
Разпънахме софрата и започнахме кулинарните шедьоври на тема печена сьомга на тиган върху подложка от лимони, билки и други щуротии...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Няма да ви казвам какъв аромат се носеше от тигана....Аз въпреки всичко се насилих и станах да запечатам един от много красив залез...
Залез , който като цяло при белите нощи почти липсва....

Изображение

Изображение

Изображение

Ето толкова ставаше тъмно...Просто слънцето се скриваше зад хоризонта и след 2 часа се показваше на около 90 градуса от залеза си и ни блестеше в 02.00ч. посред нощ в очите... :o :?

Изображение

Хапнахме прясна и уникално приготвена сьомга.Пийнахме си, наздравици, поприказвахме си вперили погледи на...север разбира се...Разпънахме палатките на поляната до паркинга и...хайде изпратихме и този ден.
Два дена, а ние преливахме от емоции и впечатления, а както Митко ни повтаряше..."Чакайте не сме видели още основното ".
Така отхвърлихме и ден втори.Вече бяхме доста на север в района на Питео. За деня бяхме отхвърлили около 560км., което направо не знам как стана, при положение, че спирахме толкова пъти... :hmm:
Ето и до къде стигнахме на картата, за да се ориентирате как се движим...

Изображение

Следва....



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 20:31 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ДЕН ТРЕТИ

Ето, че и ден трети дойде.Ставаме сутринта, бърза закуска, кафенце, запознаваме се с колега мотоциклетист от Испания и потегляме.

Изображение

Днес имахме основно две неща, които ни изпълваха умовете с очакване, освен разбира се невероятните гледки покрай , които постоянно минавахме.
Първото нещо беше, че...ще минем границата с Финландия и второто нещо беше една изненада, която с нетърпение очаквах да реализираме към моята съпруга, защото вече нямах никакво търпение да и видя изражението, но за сега...и за вас остава изненада.

Изображение

Скандинавия е както вече писах един много различен свят.Свят с различна култура, свят с различни порядки и традиции, свят който понякога дори те кара да изпадаш в недоумение защо пък това така са го решили да бъде, че и всички си го спазват...
Затова и...в част от моите снимки ще видите някои неща, които са ми направили впечатление...Ето и едно от тях...Вижте как си патрулира тяхна кола за противопожарна безопасност...

Изображение

За съжаление, поради ограниченото ни време и много хиляди километри, които трябваше да изминем, повечето ми снимки са правени в движение.Затова бъдете снизходителни относно качеството...просто нямаше друг начин!

Изображение

Малко преди границата с Финландия правим спирка за да си набавим продукти за вечеря.Намираме за целта един магазин от тяхна голяма хранителна верига и хлътваме в него.

Изображение

А малко по-късно минаваме и покрай някакъв опит за музей на...и аз не разбрах точно на какво, но имаше интересни фигури и ние се отбихме да ги видим.Пишеше уж, че е военен музей от американската история, ама като гледам наред с фигурите на индианци и кавалеристи си имаше и такива на местни тролчета...та... :hmm:

Изображение

Продължаваме да се движим на север и в един момент Митко ме изважда от унеса...

- Абе ти няма ли да снимаш, че минаваме във Финландия...?

Аз оцъклено гледам напред и виждам само прав път и нищо друго... :hmm:

- Каква Финландия бре...къде...?

Пък Митко ми се хили....

- Ами ете тука бре...онази табела на 100м.

Аз продължавам да се цъкля, защото очаквам поне някаква барака, бариера, ...абе нещо...да маркира границата, обаче ниц... :o

Та накратко границата между Швеция и Финландия беше ето това.

Изображение

И така...щрак на табелата и докато се опомним, вече бяхме във Финландия.Следващата дестинация беше Рованиеми.Там някъде също така трябваше да преминем полярния кръг, а и изненадата за моята половинка също беше там.
Гледките продължаваха да са еднакви с тези от Швеция.Неизменните поляни, езера и накацали червени къщички.

Изображение

Изображение

Така полека полека, стигаме и Рованиеми.И там...правим дългоочакваната изненада, която беше много трудно да се опази като тайна.В последния ден преди да тръгнем на пътешествието, Митко ми каза, че е решил да променим маршрута.Първоначално нямаше да се движим по тяхната магистрала Е4 по източното крайбрежие, а щяхме да цепим на север по Е45, който е малко по-див, доста по-красив и дори май малко по-кратък, но пък...нямаше да има изненада...А каква беше тя...?
Ами бяхме в Лапландия/това е тяхна доста голяма като площ област/ и...естествено, че трябваше да издирим и посетим къщата на Дядо Коледа.Да знам, че лятно време не е много в резон, но...за зимата нямахме опция.Това обаче моята съпруга не го знаеше като момент от пътуването и ние ревностно пазехме тайната.За нея това беше една отколешна мечта и се надявах да се накефи максимално...
Първите искри в очите и бяха още когато подминахме табелата на пътя...

Изображение

Поради незнание обаче спряхме на един доста отдалечен паркинг и се наложи да вървим 10-тина минути пеша.Брей...това жената не можем да я стигнем.Наистина, че беше в края на деня и имаше реална опасност да затворят под носа ни, но...не беше от това.Бързането беше заради онези искрички в очите, коти видях още на магистралата.
Ето...най-после стигаме, а жената е на седмото небе...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

То и сега през лятото беше готино, а си представям какво би било през зимата и особено по Коледа...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Видяхме къщата на Дядо Коледа, видяхме и самия него/е не се снимахме със стареца, че...35eur за снимка :o , идваше малко множко над бюджета/ и беше време да минем отвъд полярния кръг.
Знаехме, че е мястото е някъде тук в Рованиеми, но не предполагахме, че си има специално изградено такова точно в съседство с къщата на Дядо Коледа.Така, че...разходката в околността ни отведе именно там.

Изображение

Ето го и него...Червените колони маркират границата на полярния кръг!

Изображение

Изображение

Изображение

Ей го на...Митко вече е оттатък полярния кръг... :)

Изображение

Пък моя милост...и от двете страни...кО шА кажете а... :lol:

Изображение

Пък тука...аз го минавам на север, а Митака вече се връща на юг... :D

Изображение

Накрая и...парадокса...уж минаваме полярния кръг, нагласата е да е поне малко от малко хладно пък то...Вижте термометъра... :o

Изображение

Последна снимка...

Изображение

Сверяваме и посоката...

Изображение

Изображение

...и отлепяме отново на север - северозапад.Посоката ни вече е границата на Финландия с Норвегия.

Изображение

Изображение

Митко през целия път ни разказваше за порядките и начина на живот тук в Скандинавия.Научихме много и дори бяхме шокирани от някои аспекти в техните закони, порядки и разбирания.
Нещо интересно,у което не знаех беше, защо почти всички техни къщи са еднакво боядисани в тъмно червено...Винаги съм си мислел, че това е свързано с тежката зима и многото сняг.За да се виждат или нещо такова.Обяснението обаче беше наистина много тривиално...Просто поради състава на скалата на която е цяла Скандинавия, най-лесния и съответно най-евтиния цвят за добиване е червената охра...Поради тази причина, че е най-евтината боя и...масово къщите са им боядисани с нея.Както каза Митко...загледай се в дъното на някое езеро и ще видиш същия кафяво-червеникав цвят там...И наистина и вие може да го видите на следващия кадър.

Изображение

А къщичките накацали сред гората до езерцата пък бяха направо невероятни.Караха ни да мечтаем какво ли би било ако си имаме някъде там една такава и живеем в нея...Вероятно особено на север живота ще е доста суров и нещата няма да са толкова романтични и розови...Сега обаче ние бяхме точно в така позиция...на мечтатели

Изображение

Изображение

Малко снимки и от другата страна на езерото...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Красота и свобода...Имаш чувството, че си на края на света/и то май не е съвсем лъжа де/.Тишина, спокойствие и пълен релакс.Цветовете са някак по-различни от тези на които сме свикнали.
Синьото уж синьо...обаче не е съвсем същото, зеленото уж и то...ама не съвсем...Вятъра леко гали кожата ти и игриво набраздява водната повърхност , а под нея...там кипи от живот/не е като в нашите водоеми обезрибено/.
В общи линии ти се иска да легнеш на някоя такава поляна и да не мръднеш от там никога...

Изображение

Изображение

Изображение

И тук докато си карахме получихме и една много дългоочаквана изненада.Това беше първата ни среща със северен елен.При това див мъжкар/уточнявам го защото има и доста такива, които са маркирани с боя и са питомни/
Срещата беше велика.Митко спря на пътя в разрез с всички правила и забрани/които спазвахме иначе съвсем стриктно де/, но...просто момента на първата среща беше невероятен.
Аз се изстрелях навън и се опитах да се доближа...Това стана до някъде, но не и в непосредствена близост колкото ми се искаше...Все пак първите ми кадри на див северен елен горе-долу се получиха :)

Изображение

Само няколко километра по-нататък имахме и втора среща, макар и от далеко...

Изображение

Деня отново клони към своя край.

Изображение

Бях споменал по-нагоре, че тук на север явлението наречено "бели нощи" ни изигра и то на няколко пъти лоша шега.Интересното е, че май и ние сме като папагалчетата .На тях като им метнеш нещо върху клетката и им направиш изкуствено затъмняваме заспиват.Това защото си мислят, че е станало нощ...На пръв поглед, човек би си казал...глупави пилета, обаче...
Установих и то от опит , че и с нас хората е така...Деня си върви, не стъмва и ...Ние си караме, гледаме , снимаме и...НЕ НИ се доспива :o
И не само това, ами...не си поглеждаме и часовниците.Сякаш не е 22.00ч. вечерта, а се чувстваш все едно си някъде следобяд...
Е да ама...хората живеещи тук явно си гледат часовниците и...когато ние се сетим в 22.30ч. примерно, да си търсим в пустошта на далечния север мотелче за спане...
Хората отдавна са си тръгнали, свършило им е работното време или дори са си легнали вече... :o
Пълна лудница.Точно това усетихме с пълна сила когато се сетихме да си търсим място за нощувка в района на Инари в северна Финландия...Навсякъде затворено, няма никой, абе с две думи...започна едно гледане на нета...едно скитане в търсене на подходящ паркинг за палатки...обаче, както писах далеч нагоре на север...паркингите са доста разредени и не са точно такива като тези на юг...Природата е доста сурова, терена също...Всъщност си в пустошта и...трябва да се оправяш както можеш, особено сред нощ.
Стана ясно,у че хотел или къща за гости по това време вече няма да намерим и остана варианта за спане на палатки.Е да...ама къде....Времето едно студено, мъгливо и беше валяло, а гарантирано щеше да вали и още ...
Започнахме оглед по отбивките...

Изображение

Ето още една от тоалетните...Тази пък направо беше в нищото на десетки километри от цивилизация...

Изображение

Това е снимано без светкавица някъде около 23.00ч. или дори и малко по-късно и то под дърветата...Реално на открито е още малко по-светло...

Изображение

Изображение

Беше много тайнствено и много красиво, но за съжаление пред дилемата, че не намирахме подходящо място за разпъване на палатките не можахме някак да се насладим на красотата, пък и време нямаше де...

Изображение

Изображение

Времето неумолимо напредваше и макар и светло часовниците вече показваха почти полунощ....В един момент вече нямаше накъде и просто на следващата отбивка се набихме в една тролска гора и това е...а гората наистина изглеждаше тролска.
Огромни камъни, туфи мъх от които сякаш всеки миг щяха да изскочат тролчетата...
Тук последва отново изпитание за нас.Някъде по-нагоре ви споменах, че палатките не са добър вариант за бивакуване особено във северна Скандинавия...Сега го усетихме на гърба си...
Дори след като намерихме що годе равни местенца в гората, установихме, че колчета на палатката няма как да се набият...
Имаше точно 4-5 см. някаква почва и започваваха камъни и скали от долу. Митковата палатка принципно може и без колчета, но нашата беше от тип, който за да стои въобще изправена палатката трябваше да са забити колчета и въженцата да я изпъват...
Не ме питайте как успях да задържа палатката в изправено положение.Връзвах за дървета наоколо/лошото е, че нямаше от всички страни това да се случи/, с разни приспособления се опитвах да пробия по-дълбоки дупки в камънака от долу...
В крайна сметка горе-долу успях и след 20-30мин. имахме вече и бивак...

Изображение

В това време Златка/моята половинка/, се трудеше над вечерята ни....И все пак си направихме софрата в тролската гора, разпънахме си палатките напук на природата и дори остана време за някой кадър....

Изображение

Поглед към тролската гора след полунощ...

Изображение

Хапнахме, пийнахме и хайде по палатките...Бях толкова изпълнен с емоции от видяното и преживяното,че си мислех , че няма да мога да заспя, но явно и умората, която не усещахме си я имаше, защото заспах почти веднага.
През нощта ни валя сериозен дъжд.Не знам защо, но не се притесних много.
Знаех, че така или иначе палатката е горе-долу добре укрепена, пък и ние тежим вътре, а относно това, че тя щеше да се намокри и сутринта ще трябва да я прибираме мокра просто нищо не можех да направя...
Така, че се унесох докато сякаш след минути не усетих, че утрото вече е дошло!
За статистиката през този ден изминахме 624км., а маршрута ни от старта до този момент изглеждаше ето така...

Изображение

Следва...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 20:47 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ДЕН ЧЕТВЪРТИ - КУЛМИНАЦИЯТА

Добро утро :) , ама дали е съвсем добро... :hmm:
Все още сме в тролската гора, часът е 06.30ч., времето е облачно и дъждовно.Поне не ми свети слънцето в очите, но пък...още докато се измъквам навън и...врата ми е пълен с вода от конденза и...мократа палатка :o
През нощта ни валя дъжд.Всичко беше подгизнало, а тепърва това...подгизналото трябваше да го съберем, сгънем и...приберем в джипа.
Поотръсквам водата от палатката, но нещо не ми се бърза да я сгъвам/сякаш ще изсъхне в следващите часове при тази влага/.Пием по кафе и вече няма на къде...
Сгъваме и прибираме мокрите палатки... :laie44:
Потегляме и настроението се повдига, защото...днес е деня в който трябва да достигнем Норд Кап - нашата крайна цел!
Определено съвсем се промени и релефа и растителността и пейзажите....

Изображение

Изображение

Това е за тренировка...ако случайно...срещнем... :D

Изображение

Тук специфичните торфени блата и езерца за тези географски широчини са много красиви.

Изображение

Нещо за нашите строители на пътища...Следващата снимка е от един второстепенен път на майна си райна горе на север в пустошта на 50 км. от границата с Норвегия.Коли минават по една на час...
Та господа...вижте и си сверете часовниците.Вижте какво правят и поддържат хората в пустошта си, и...вижте за сравнение нашите прехвалени магистрали и главни пътища...
Честно да ви кажа, аз ако съм...няма хич и да парадирам какви пътища и какви магистрали съм направил в БГ....Просто ще съм по-тих от водата...и по-нисък от тревата...

Изображение

Толкова е пустош...и толкова е безлюдно, че дори и дивите елени не само, че си се разхождат където си искат/и по асфалта дори/, но...нямат страх от хората и можеш да ги доближиш доста...
Сега като се замисля у мен напира един въпрос...Абе господа нашите елени какво им има, че и те не правят така?
Защо не ги виждаме ей така на асфалта и то по много...?
Уф пък и аз...Май правилния въпрос по-скоро трябваше да е...Ама ние елени имаме ли въобще...или...??? :hmm:

Изображение

Този елен е див и то възрастен мъжкар.Не се заблуждавайте по нашийника на врата му.Това е GPS устройство с което се следи неговото движение и миграцията...

Изображение

Ооо...и да не се объркате.На последната снимка се вижда телена ограда.И не...пак да не се объркате, не съм снимал въпросния елен в някой заграден двор...
Такива огради има навсякъде дори и по този второстепенен път в този пущинак, защото много елени, лосове и т.н. изкачат ненадейно на пътя и е много опасно за движещите се автомобили.
И да...дори и такива пътчета са заградени почти навсякъде с ограда като нашите магистрали именно поради тази причина, макар и както виждате явно животните намират начин пак да са на пътя!
Тези петдесетина километра бяха все едно пътуване в приказка.Девствена красота...това само мога да кажа!
След това стигнахме границата с Норвегия.Тук някак си се разбра, че има някаква граница, макар и просто да минахме покрай някакви си сгради и толкова...

Изображение

Появи се и първата табела за нашата кулминационна точка...

Изображение

И така...довиждане Финландия и...здравей Норвегия!

Изображение

Макар и горе на север климата и природата да са много сурови, честно да ви кажа постоянно завиждах на братята тръгнали като нас в същата посока на мотори!
Да...дъжда ги мокреше, вятъра ги брулеше, студа им изпробваше волята и психиката, а от стотиците и хилядите километри им се схващаха краката и задниците и въпреки това...завиждах им.
И когато видех някой от тях, винаги нещо трепваше вътре в мен!

Изображение

Норвегия беше различна от Швеция и Финландия.Тук имаше страхотни гледки от вертикално издигащи се планини с остри върхове, а в същото време долу се плискаха вълните на Баренцово море и фиордите прорязващи сушата.
Много от високите върхове, както ще видите бяха все още силно заснежени, а хилядите водопади, правеха спектакъла съвсем пълен.

Изображение

Изображение

Мда...това беше мечтаната земя на Тор и Один, земята на която винаги съм искал да стъпя.Сега бях тук...обаче сякаш не можех да повярвам , че това е истина.Гледах всичко сякаш на филм...
Гледах и попивах...докосвах земята, скалите и ледената вода във фиордите и сякаш част от силата на викингите и техните божества се вливаше във вените ми!
Не може да се опише...просто трябва да отидеш там да видиш...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

...и да си част от всичкото това...

Изображение

Изображение

А когато това пък стане с верни приятели...какво повече?

Изображение

Изображение

Красотата е невероятна, но тя само допълва онова нещо...духа на Скандинавия, който усещаш с всичките си сетива и с всяка фибра на тялото си!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

В Норвегия пътя ни се движеше почти до край основно покрай фиордите, а самия Норд Кап е дори на остров, до който се стига по тунел под водата... :o
Не знам защо, но много готино впечатление ми направиха гледките на заливичветата при отлив.
Камъните се оголват и изглеждаше сякаш някой ги е редил умишлено там.Така, че те неизменно ще присъстват на доста снимки...

Изображение

Изображение

Посоката е вярна...

Изображение

А ето и кой ни приготвяше сандвичи в движение, за което сме много благодарни.

Изображение

Колкото повече се приближавахме към крайната си точка, толкова повече пейзажа и гледките ставаха типично скандинавски, и то северно-скандинавски и носеха онзи дух в себе си,
който съм усещал когато съм гледал снимки и филмчета от този край на света. Беше невероятно да ги видя на живо... :?

От къщичките накацали по брега...

Изображение

...през малките пристанчета за риболовните корабчета и скарите на които сушаха рибата...

Изображение

...и до планините извисяващи се почти вертикално над главите ни!

Изображение

Изображение

А когато това се гарнира и с притичващи стада северни елени...картината става пълна!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Тук е момента да спомена и още нещо, което ме впечатли...Релефа стана само планински, скали и море...Тоест няма мърдане освен да се дълбаят тунели...
Ами ние от 50 години все не можем едни 6 км. тунел да направим под Шипка, а хората имат десетки такива от по 3-4 и дори повече километра през които минахме.Това говорим за онази...най-северната част в пустошта....
Осветени, солидни, с маркировка...Не знам...без коментар според мен а?
Пейзажа стана много постен и суров, но някак поне за мен стана и по-красив и носещ онзи специфичен дух на мястото към което приближавахме.

Изображение

Започнахме и да се изкачваме. Норд Кап е високо над морето на едно плато вдаващо се на около 308м. навътре в Баренцово море и отстои на около 2000км. от северния полюс.Както вече писах намира се на високо плато над морето на остров Magerøya.
Пътя се виеше като змия между скалите и...съвсем в духа на далечния север терена беше осеян със сняг, който допринасяше за вътрешната ни нагласа, че отиваме на най-северната точка на континента!

Изображение

Изображение

Пет километра преди Норд Кап...Вятъра беше буреносен.Трудно се стоеше прав, а температурата макар и средата на юни показваше почти нула градуса.
Спираме, за да вперим за последен път взор към крайната точка от нашето пътува.Да той се намираше някъде там...съвсем наблизо.Имаш чувство, че е на една ръка разстояние...
Усещането , че ти предстои да направиш една своя велика мечта история е неописуемо.Сякаш щях да излитам в открития космос с космически кораб...така се чувствах!

Изображение

Изображение

Изображение

Норд Кап...идваме!

Изображение

Изображение

Последната табела и....

Изображение

...ето го и него - НОРД КАП!!!
Само като си помисля, че бяхме на 5000км. от дома...някъде там...най-на север.... :? :)

Изображение

Предверието...

Изображение

Изображение

Не мога, пък и няма да се опитвам да ви предам чувствата бушуващи в този момент в мен.Духаше невероятно силен вятър, студа беше смразяващ, но това нямаше никакво значение!
Бяхме вперили поглед към мястото към което пропътувахме хиляди километри.Място, което съм сънувал стотици пъти!Място което с някаква незнайно каква притегателна сила дърпа не само мен и нас към себе си...а хиляди хора!
И сега то беше само на няколко крачки от мен!Гледах как се приближава към мен с всяка следваща крачка и не вярвах, че съм тук на живо.За момент съвсем тайничко се ощипах няколко пъти, за да се събудя от поредния сън в който си мислех че съм....
Явно обаче този път...съня беше реален и...мечтата вече не беше мечта!!!
Затова хора...мечтайте, не спирайте и не се разколебавайте...Мечтите никой не може да ви ги отнеме, и когато те са истински и ги носите в сърцето си, те се сбъдват...Наистина!

Изображение

Изображение

Изображение

Влизаме в сградата, казваме здрасти на тролчетата и...почти побягваме към онова място...най-северното място...

Изображение

И ето ни и нас там, гордо развяващи националния флаг на нашата родина!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Реалната най-северна точка на континента не е там.Тя е на съседния нос на запад....

Изображение

...там обаче за съжаление е непроходимо по суша и за това монумента е изграден на това плато.
Това обаче не е толкова важно, защото всъщност по-важното е чувството , че си на най-северната точка.Чувството, което те изпълва, оставяте без дъх и остава в теб до края на живота ти!
НОРД КАП - не е толкова място, а е по-скоро чувство!

Изображение

Преди да тръгнем, отидохме и до още едно интересно място там горе на това плато....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Влизаме да се постоплим, разглеждаме магазина за сувенири и дори си купуваме...

Изображение

Изображение

Пием по кафе на панорамния бар с изглед към Баренцово море и монумента на Норд Кап....

Изображение

Ей хора...бяхме ето тук... :jchurrah: :jchurrah: :jchurrah:

Изображение

Не знам кога минаха часовете...Времето също започна да се влошава и ние май бяхме големи късметлии с ясното небе и пълната видимост.
Не исках, но..беше време за обратния път към дома...Тръгваме с нежелание, а аз се опитвам да запечатам последни щрихи от това място.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Преди да се отдалечим много от Норд Кап, беше време и за изпълнение на една от целите на Митко...
Това беше да си натопи задника в северно море... :o Навън духаше сериозен вятър, температура на въздуха близо до нулата, а на водата не знам...Обаче да е била най-много 3-4 градуса...
И той го направи... :o Евалла Мите...Респект!!!

Изображение

Изображение

Изображение

Сега като гледам снимките и ми става още по-студено...

Изображение

Изображение

Изображение

Започна да вали и времето явно се разваляше.Не искате да знаете какво е да се развали времето там...повярвайте!

Изображение

Намерихме си бунгало на 100-тина километра под Норд Кап и спахме тази вечер там!
Отворихме си и уискито, което пазехме за кулминацията...

Изображение

Ето ни...Малко намръзнали, малко мокри и много изморени, но със сигурност щастливи!

Изображение

Легнахме късно, но въпреки умората не можах да заспя.Въртях се доста време, а когато накрая заспах, до сутринта бях отново там...на скалата...на НОРД КАП!!!

За статистиката...Този ден изминахме 509км. и той завърши в Russenes /там където е маркера на картата/

Изображение

Следва....



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 20:58 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ДЕН ПЕТИ

Ставаме сутринта на петия ден.Навън вали, времето определено се развали и то сериозно.Определено бяхме благодарни на съдбата, че успяхме да достигнем Норд Кап точно преди да се влоши времето.
Разбира се, ние само си мислехме, че виждаме лошото време, защото не знаехме още какво ни предстои.
Стягаме багажа, взимаме си по кафе за из път и тръгваме.Предстои ни да минем през планините.И точно този факт не отчетохме...
Полека, полека навлязохме и закатерихме прохода...И също така полека...далечния север ни показа, че с този край на света и през лятото шега не бива.

Изображение

Изображение

Митко спомена, че някой му се чудил на акъла защо тръгва месец юни на такова дълго пътешествие със...зимните гуми.Ами честно казано, в този момент хич и не ми се видя неподходящ избор.
Удари ни сериозен студент фронт.Натрупа сняг доволно, дори подминахме един миниван , който явно беше подценил ситуацията и беше в едно дере на 10м. от пътя...
Иначе красотата беше невероятна...все едно сме дошли зимата в северна Норвегия.

Изображение

След първия проход нещата малко се подобриха.Снега почти изчезна и остана само вятъра и дъжда...

Изображение

Изображение

Снимането през стъклото на джипа с всичкия дъжд, който се изливаше отгоре ни, не беше много оферта, но пък...беше единствения вариант за някакви снимки въобще.Затова...каквото е станало, това е...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Гледката на комбинация от равнина с почти нулева надморска височина и издигащите се над нея в небесата планини, чиито върхове се губеха мистериозно в мъглите,
меко казано беше уникална и те караше да настръхваш!

Изображение

Спираме за кратка почивка.Мястото е малко посещавано и отдалечено от населено място.За сетен път се убедихме, в чистотата, поддръжката и явно...манталитета на хората в този край на света.
Защото, правила и закони, но...липсва ли манталитет/както е в повечето случаи у нас например/ все едно...нищо не става.

Изображение

Изображение

Изображение

Идвахме ето от тези планини...и отивахме обаче в същите такива, които се виждаха пред нас

Изображение

Изображение

А това e и ...тоалетната в...нищото...

Изображение

Изображение

Чистотата е на безкомпромисно ниво...Усещането е, сякаш току що са я почистили... :o

Изображение

Продължаваме пътя си напред и отново започваме да се изкачваме...

Изображение

Следващия проход ни посрещна също със зимна премяна и снеговалеж...Хората там казват, че в края на юни е последния сняг, а в края на август е първия... :o :?
Това е...който и колкото е откачил...това е...Освен, че края на август е първия сняг за новата година, само след месец и нещо особено на север ...спира да има ден :o
Да, точно така...до пролетта/образно казано около 5-6 месеца/е само нощ...след това идва и няколко месеца само ден/белите нощи на които бяхме свидетели/
Та от септември сняг...и само нощ....Как ви се струва??? Да не говорим за минусовите температури.... ;)

Изображение

Изображение

Миналата година през февруари се къпах в морето....е, беше на остров Сир Бани Яс в Персийския залив разбира се де, защо сега средата на юни да не покарам ски... :hmm: :?
Пълна лудница нали....Наистина подобни емоции са нещото, което ти остава завинаги там някъде вътре в теб и заради което си заслужава да не се отказваш от мечтите си!!!

Изображение

Започваме спускане към равнината.Гледките продължават да са уникални, както и аз продължавам да съм с увиснало чене. :o

Изображение

Изображение

Забележете растителността...Как дърветата стоят едни такива тънички, келяви, изкривени...Така е на тези географски широчини и на този климат...Това голямо и дебело дърво да видиш е почти невъзможно...

Изображение

Изображение

Изображение

Отново сме на морското равнище...

Изображение

Ето тук имам чувството, че мога да живея цял живот...Всичко е затихнало, цари невероятно спокойствие...Чуваш само вятъра как се движи около теб и определено можеш да останеш много сериозно сам със себе си!

Изображение

Изображение

Стигаме края на фиорда, а там ни очаква невероятно представление от множество уникални водопади, които сякаш се стичат от небето... :o

Изображение

Спираме на магазин, за да си попълним запасите от провизии и аз използвам да се поразходя наоколо с фотото в ръце.

Изображение

Изображение

Направих един заход и почти между храстите се измъкнах в близост до църква.Точно в този момент идваха хора на служба.Интересно обаче...никой не ме погледна със съмнение някакво/какъв ли пък е тоя /,
и почти всички ми кимнаха за добър ден докато аз снимах храма!

Изображение

Изображение

Връщам се при моите хора, и там се запознаваме с двама немци, които също като нас идват от Норд Кап, но бяха с мотори.
Заприказваме се за моторите и за пътя...Идва време да потегляме.Взимаме си довиждане с немците и тръгваме, но...по пътя навсякъде гледки и атракции и скоро спираме, ...няма как!

Изображение

Изображение

Изображение

Спирките следват една след друга, защото красотата е неописуема.Вече сме на друг ръкав на същия фиорд.Отново сме в края му, а там...без думи, просто гледайте...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На това място се видяхме отново с нашите познати германците с мотоциклетите.Бяха спрели да почиват на завет, защото вятъра беше много силен.
Казахме си отново по някоя приказка и повече не ги видяхме никъде.Искрено се надявам мото-пътешествието им да е минало безаварийно и да са се прибрали живи, здрави и заредени с много положителни емоции!
А ние...ами ние дърпаме отново на юг...до следващата спирка...

Изображение

Деня полека, полека взе да си отива отново.Бяхме свидетели на уникален залез...

Изображение

Изображение

Изображение

Последна спирка за деня за почивка...Условията на паркинга в планината няма да ги коментирам...Всеки сам да си прецени, а аз само ще наблегна, че тук тоалетните имаха дори и...видео наблюдение... :o

Изображение

За сензорното пускане на водата, за сензорното пускане на сапуна и т.н. няма да говоря... :?
И дори никой не ти иска пари за да ползваш всичкото това... :hmm: :o

Изображение

Изображение

Тук на този паркинг имахме и една много интересна среща.Среща с най-древните представители на Скандинавия - народа Саами
Казват, че ако си посетил северните части на Скандинавия това ти остава завинаги в сърцето, а успееш ли пък да се докоснеш до древния народ Саами, до тяхната култура и бит, до тях самите като хора...
Това вече те оставя без дъх!!!
Саами са народ с хилядолетна история и традиции.Те са първите обитатели на Скандинавия далеч преди да се появят викингите и фините...
Живеели са в границите на днешна Финландия, северна Швеция, Норвегия и дори Русия/Колския полуостров/.
Постепенно те са изтикани на север отвъд полярния кръг където живеят и досега.
Занимават се основно с отглеждане на елени, лов, риболов, дървопреработка и...минно дело дори.В днешно време вече са се интегрирали и усвоили и много други съвременни професии.
Някога са живеели в кожени палатки/вигвам/ и са водели основно номадски начин на живот.Били са основно свързани с елените, и са пътували според сезона и пасищата на елените с цялото си семейство!“
Днес само бащата продължава до води подобен начин на живот, а майката и децата си живеят в постоянно и модерно жилище!
За съжаление, поради спецификата на нашето пътуване, нямаше как да намерим представител на народа Саами, и да слеем с тяхната култура и история.
Все пак съдбата беше благосклонна и ни даде малък жокер за утеха.На паркинга на който бяхме спрели, имаше изграден техен вигвам, превърнат в магазин.
Та все пак успяхме да се докоснем до много от тяхната история и само това усещане беше уникално...
Отвън вигвама/палатката/ не изглеждаше голяма, но...това беше много лъжливо чувство.

Изображение

Когато обаче влезеш вътре и разбираш истинския размер и мащаб и изведнъж възприятията ти се променят!

Изображение

Изображение

Изображение

Разбира се, в магазина имаше и много съвременни дрънкулки за продаване, но наред с тях имаше и съвсем техни си традиционни неща.
Като започнем от еленските кожи и рога, минем през всичко изработено от кожа/шапки, палта, ръкавици и т.н./ и стигнем до техните традиционни ножове с уникалните кожени кании!
Всичкото това правеше атмосферата много истинска и аз лично съм много благодарен на съдбата, че постави този вигвам на пътя ни!!!

Време беше да потърсим къде ще спим тази нощ.След всичкия сняг и дъжд, не беше оферта да се напъваме за палатки, та решихме да е нещо под покрив...
Да обаче се оказа нещо не много лека задача.Подминахме едно градче, но там в единствения хотел ни казаха, че нямали в момента никакви свободни стаи.
Иначе, от градчето се разкриваше уникална гледка!

Изображение

Продължихме още на юг...Питахме на още няколко места, но отново дръвце...Брей, май щем не щем , пак ще е в някаква тролска гора... :hmm:
Всъщност не...късмета ни се отвори след още 30 км. каране.Отбиваме от пътя и влизаме в един къмпинг.На рецепцията ни посреща една китайка/абе дали беше китайка не знам, но беше с дръпнати очи и ние си я нарекохме китайка и това е.../
Оказа се, че има бунгало свободно, но без санитарен възел и баня в него...Пред дилемата обаче да спим в гората при троловете и то на подгизналата от дъждовете почва, направо не се замислихме.
Всъщност къмпинга не беше хич лош...

Изображение

Нашето бунгало...

Изображение

...а в това голямото жълтаво бяха баните и тоалетните.

Изображение

Имахме страхотен изглед към планината, а вътре бунгалото беше много топло и уютно.Какво повече да иска пътешественика...

Изображение

Изображение

Именно в това бунгало опитахме и първия местен деликатес, който бяхме купили за целта...Кървав салам, голям деликатес за местните.
Направихме видео/постнато за сега във ФБ, но ще се постарая да го има и тук/, как опитваме от въпросния кървав салам.

https://www.youtube.com/watch?v=xd_8ZZJoCxE&feature=youtu.be&fbclid=IwAR0_0JmsE25hPiyyIxOgebE-SPaiP26ijzTFk0DwAIkbsp1b2KgFkbZ3n_U

Този деликатес се приготвя от съсирена кръв.Все си мислех, че ще е нещо подобно на нашата кървавица, но не....
Имаше сладникав вкус на кръв и беше стричав...Абе точно съсирена кръв изсушена и сложена в опаковка на салам....
Всъщност от нас тримата аз бях най-корав, защото след първото парченце...опитах и второ...Останалите със сгърчени физиономии просто едновременно казаха...

- В коша....

Така си отидоха 10 евро в коша... :o , добре поне, че не се наложи някой от нас да го изнасят на носилка... :ambulance:
Това го правихме ето на тази маса...

Изображение

След това си хапнахме нормална/поне за нас де/ храна и...хайде по леглата.Емоциите от всичката красота видяна и преживяна ни беше изцедила тотално.
Не помня кога легнах, кога заспах и...кога съмна и трябваше да ставаме... :hmm:

За статистиката, този ден изминахме 517км., а ето така изглеждаше до този момент маршрута ни.

Изображение

Следва...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 21:13 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ДЕН ШЕСТИ

Сутринта ставаме рано, пием по кафе, товарим багажа и тръгваме.
Сякаш не можем да търпим, без да виждаме нови и нови красоти.Наистина ...вече пътешествието ни беше на връщане към дома, но...знаейки, че ни предстоят хиляди километри красота и неизвестност, сякаш не бяхме толкова унили.

Изображение

Много от върховете на планините в Норвегия бяха с причудливо странна форма...Точно все едно си в някаква приказка .Колкото и да ги гледах , всеки път изскочеше ли връх със странна форма ме караше да се оцъклям.
Сякаш някой скулптор ги беше изваял на ръка...

Изображение

Изображение

Снимките на това място бяха от една отбивка на която имаше два кемпера, които бяха нощували тук...Хората си бяха извадили масичките и посрещаха утрото с чаши кафе в ръка пред тази невероятна и необозрима красота.
Гледайки всичкото това в краката си, сякаш някаква чиста космическа енергия се влива в теб... :?

Изображение

Изображение

Потегляме трудно с нежелание и скоро сме долу при същия този фиорд от горните снимки.Сега гледната точка на тази красота се промени и...отново беше уникално!

Изображение

Изображение

Изображение

Основната граница между Швеция и Норвегия /говоря най-вече за северната част/е планината Телемарк.Тя е висока и доста непристъпна.
Издига се като вертикална преграда и...страшно много влияе на климата поради задържане на въздушните течения и на двете държави.
Също така...Норвегия, която е дълга вероятно около 2500км. от край до край/по права линия говорим иначе е повече/,...в северната си част/особено след Тролвик/ е широка едва 50-тина километра и това долу на юг чак до Трондхайм, което на практика е около 50% от въпросните 2500км.
Затова и единствения им основен път се движи най-вече виейки се по брега на фиордите и често пъти дори пресичайки ги.На места включително и по нашия маршрут имаше място, на което пътя свършваше и се минава само с ферибот.

Изображение

Изображение

Изображение

Като си говорихме за отлива и...стърчащите камъни по дъното... :)

Изображение

И за онези сякаш изваяни форми на много от върховете...

Изображение

Изображение

Скоро минаваме през едно невероятно място/поредното де/, и точно тук осъзнаваме, че...имаме много погрешно виждане за това кой е гъзар...НаШте гъзари си мислят, че са такива, защото са си купили една скъпа кола, овесили два ланеца, отворили стъклото и ...гледат лошо... :lol: :lol: :lol:
Всъщност според нас в този момент, да си гъзар е да имаш къща ето на такъв полуостров в някой такъв невероятно красив фиорд в Норвегия...
На практика, за да имаш там къща...би трябвало и целия полуостров да е твой :o

Изображение

Изображение

А...вие как мислите... :hmm: :)

Изображение

Още не бяхме се отърсили от гледката и...вече попаднахме на друго вълшебно място.Наистина бяхме в някаква приказка!Все едно Алиса в страната на чудесата... :o
Попаднахме в приказка и...си направихме най-приказната закуска, която ще запомня до края на живота си!!!

Изображение

Сякаш някой беше минал и беше изваял всичкото това...Чак изглеждаше направо нереално.... :o :?

Изображение

На такова място не енергия...а сякаш цялата вселена минава през теб и нито времето, нито пространството поставят граници....

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Имаше изградена кръгла дървена маса с места за сядане.Точно там...на скалата до огнището...
Тъй като магията не ни позволяваше да тръгнем просто така, решихме, извадихме всичко от обоза и...си направихме най-невероятната и запомняща се закуска!
След това вече нямаше как...оставаха само някакви си няколко хиляди километра до дома и...трябваше да тръгваме.
Дълго време докато се отдалечавахме, гледах в огледалото назад към това място...
Следваща ни спирка е мястото за което вече стана въпрос...Пътя свършва на фиорда и се продължава с ферибот.

Изображение

Ето го и него..., а на нас ни предстои да правим морско пътешествие до отсрещния бряг.Имайте предвид, че не е съвсем близко...с ферито се пътува около 30 мин.
И така, вече сме натоварени, ние сме на горната палуба, а гледките са уникални.Сега виждахме всичко покрай което сме минали, но от обратна гледна точка...


Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

След половин час сме отново на сушата и маршрута ни продължава да се вие сред планини и фиорди.

Изображение

Изображение

Изображение

Норвегия особено в северната си част е уникална..., не дори си е направо уникална приказка.Всичкото това обаче...през лятото!Зимата този уникален рай се превръща в един малък ад...
Температури от -30 и по-ниски, силни ветрове от морето/тук Швеция е по-добре, защото планините спират ветровете/, сняг понякога и над 2 метра и...шест месеца нощ :o
Как ви се струва... :hmm: :? :? :?

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Водопадите им подхранвани от топящите се снегове, цяло лято стичат буйно водите си навсякъде.Красиво е и зрелищно !

Изображение

Планът ни за жалост малко се промени.Поради обективни причини се наложи да изоставим първоначалната си идея да минем цяла Норвегия.Това означаваше и да се простим със забележителностите в южната и част, но...
Изведнъж времето ни накъся.На всичкото отгоре, пътя по който се движехме въртеше по фиордите с много завои и...постоянни ограничения на скоростта от 60км/ч. и камери, които следяха за това, а повярвайте ми...не искате да ви глобяват там!
Това правеше предвижването ни доста бавно, и по тази причина променихме плана към връщане в Швеция и там по Е45 , който пък си беше доста див и също щеше да ни предложи много красота, да дърпаме към южна Швеция.
Бяхме планирали да се отбием на изток към границата при Mo i Rana, но в един момент съзряхме отбивка през планината, за която не знаехме още при Narvik
Решаваме и отбиваме по нея.Не е масовия път към Швеция, но не сбъркахме...Уникален път, почти без трафик, уникални гледки и страхотно настроение.

Изображение

Изображение

Изображение

Водопадите за които ви разказвах...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Докато се насладим на красотите и се заизкачвахме отново в планината, пейзажа стана по-постен и...стигнахме Швеция.
Ето това бележи границата...

Изображение

В планината беше все още почти зима...Езерото беше замръзнало, а на места дебелите преспи сняг все още си стояха.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Започнахме спускане към равнините на Швеция и съвсем по реда си в тези забутани места се появиха и елените...
Срещата с тях е хем опасна, защото можеш да налетиш на някой в движение и да стане голяма беля, но в същото време е и доста емоционална.
Спираш близо до тях, те не се плашат много...гледаш ги, снимаш ги...Абе не, че не бягах и не се крих като командос, за да снимам някои от тях, но...като цяло са достъпни!
Има два вида...поне толкова видяхме ние.Едните са почти чисто бели.Породата им не знам томчно каква е, но като цяло те се отглеждат от местните, както ние си гледаме телета...

Изображение

Изображение

Другите са си познатите ни кафяво-бели елени.Те са като цяло повечето диви и за мен много по-красиви/особено мъжките с огромните си рога/.

Изображение

Разстоянията тук са толкова големи, че GPS-а ни даде...225км. до следващата отбивка по маршрута ни.... :o Рядко може да се види подобно показание.

Изображение

Изображение

Деня отново превали.С времето и хилядите километри пробег се научихме, че трябва по-навреме да търсим място за нощувка, а не да се полъгваме по това, че е светло и накрая в полунощ да се чудим какво да правим.
Така още към 19.00ч. се заоглеждахме за място за нощувка и не след дълго в района на Jäkkvik, намерихме чуден къмпинг.Беше затворено, но...открихме собственика.
Разговорихме се и той ни обясни, че в момента ние сме единствените гости, защото в тези отдалечени райони туристи идват основно през зимата заради ските.
Настанихме се на добра цена и супер удобства.
Изображение

Изображение

А гледката отзад към езерото беше невероятна...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Извън стаята, имахме на разположение огромна кухня и столова.Всички удобства...

Изображение

Хапваме, вземаме си по един душ и хайде по леглата.

За статистиката...През този ден изминахме 487км., а маршрута ни до момента изглеждаше така...

Изображение

Следва...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 21:19 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ДЕН СЕДМИ

Добро утро на седмия ден от нашето пътуване.Събуждам се рано/то това си ми е по презумпция/, но нещо не ми се става.Замислям се защо така...какво не е наред и сякаш...отговора идва с трясък в съзнанието ми...
Ами да...как да ми се става...Нали с всяко следващо ставане, се приближаваше с адска скорост края на нашето пътешествие... :(
Не ми се иска...ама няма начин.Товарим се и потегляме нататък.Невероятни перести облаци допълват красотата по пътя ни...

Изображение

Влизаме в градчето Jäkkvik и спираме на бензиностанцията за кафе.Тук реших, че най-после е време да снимам две интересни неща, които ми бяха направили впечатление.
Първото е...ремъркетата на местните.Принципно са си ремъкета , като ремъркета, но...абсолютно всички бяха покрити със стъклопластови покриви отгоре.
Това е най-вече заради суровия климат и беше единствената опция да се запази какъвто и да е товар при транспорта.
Дори като се разговорихме се оказа, че въпросните покриви се изработват и се продават по размери...

Изображение

И второто нещо беше...С какви огромни халогени окичват колите си на север... :o

Изображение

Имайте предвид, че тези , които снимах са малко по-малки от повечето които видях и са само три...Обикновено са малко по-големи и са четири!
Дори разбрах, че още като си купят чисто нови колите от магазина и...първата им работа е да боднат такива халогени.
Беше ми странно, докато не се замислих, за...дългата зима, през която де факто е само нощ...И не само, а множеството диви животни/елени, лосове и т.н./,.които ненадейно изскачат на пътя.
Тогава сякаш...изведнъж започнах да разбирам защо е тази...необходимост!
Продължаваме, като държим леко югоизточна посока.Днес трябва да стъпим на Е45 и да обърнем посоката на юг.Като цяло района е много слабо населен, отдалечен е от големи градове и е доста диво.
Надявахме се най-после да видим освен елени и...лосове.Срещата с тях на пътя е доста опасна.Те са два пъти по-големи от елените и...могат да са доста агресивни.
Въпреки това, копнеехме да видим поне един лос.То беше голямо кьорене, голямо гледане и...нищо до момента.
Дори минахме през територии, за които статистиката твърди, че населението им е около 300 000, а лосовете били 330 000бр. :o , но ние не видяхме нито един!
Поне езерцата бяха невероятно красиви...

Изображение

Изображение

Изображение

Въобще природата на Скандинавия е страшно красива.Накъдето и да погледнеш...дори и към елементарна горичка с някое езерце и оставаш очарован.

Изображение

Макар и за момента да не видяхме никъде лосове, отново имахме невероятна среща със северни елени...

Изображение

Изображение

Изображение

На следващата снимка, също съзирам истински гъзари...Ако се вгледате между клоните на дърветата, ще видите къщичката на острова...
Тук вече не е полуостров, а си трябва направо лодка за да го достигнете.

Изображение

Ще прощавате за лирическото отклонение...Връщаме се на срещата ни с елените.Толкова са готини, че направо да му се доиска на човек да ги нагушка...
Е, те не мислят съвсем така по въпроса и макар и да те допускат доста близо до себе си/това и дивите елени/, все пак след определена дистанция бягат!

Изображение

Изображение

Изображение

Цяла Скандинавия се ръководи от един единствен лозунг и той е..."No Strеss"...ама всички, и елените дори!
Вървят си по асфалта, зад него ти ще го блъснеш, а той дори не си прави труда да те погледне... :o :o

Изображение

Красиви животни...

Изображение

Срещата ни с елените отмина и...ние отново се носехме по пътя.

Изображение

Изображение

Изображение

Подминаваме малко селце и спираме до хранителен магазин, който е извън него.Митко и Златка хлътват да пазаруват, а аз използвам намалението и дръпвам настрани с фотоапарат в ръце.
Първото нещо, което снимам е...автобусна спирка в пущинака...

Изображение

...а след това и основното средство за придвижване през зимните месеци на север.

Изображение

Дори има пътен знак, с нарисуван снегомобил, който предупреждава, че е възможно такъв да пресече пътя...
Малко по-нататък попадаме на участък от пътя в ремонт.Като го гледах...едно няма нищо, но...не можахме да продължим, докато не дойде специална патрулираща кола да ни преведе... :o

Изображение

Докато се опомним и...беше време да спрем някъде за обяд.Правим го на една готина отбивка с дървени масички и пейки.Тук видях още една моя проекто-мечта...

Изображение

А след като хапнахме, няколко километра по-нататък пък спряхме, за да се порадваме на един невероятен къмпинг с условия за риболов...

Изображение

Изображение

Кемпера на едни хора от Швейцария направо беше като тия от филмчетата...
Гледах го от всякъде, радвах у се, но и осъзнах, че трябва да си доста заможен, за да поддържаш този камион и то само за няколко ходенета през годината на почивка.

Изображение

Изображение

Изображение

Хайде на риболова...Страшно готина реклама и при това се виждаше от километри...

Изображение

Замислихме се дали да не останем за същата нощ в този къмпинг, но...предвид, че беше все още ранния следобед се отказахме.
Тръгваме отново...Още преди часове сме достигнали Е45 и вече се движим на юг по него.
Последва много интересен участък...Ама асфалта им беше червен бре... :o

Изображение

Беше страшно различно от това с което сме свикнали...
Стигаме и следващото малко градче.Малко според нашите разбирания, но...за далечния север си беше направо град...

Изображение

Изображение

Отминаваме и...разбираме, че всъщност трябва да търсим място за нощувка.Беше около 19.00ч. и ние бяхме спокойни.
Е да...ама не...спирахме на няколко места и къмпингите не работеха.След това намерихме работещ, но пък собственика дори малко троснато ни обяви, че плащането е само "Only Cash"... :o
Абе цяла Скандинавия работи само и основно с карти, тук ние една стая не можем да си наемем, тъй като като едни туристи вписващи се в пейзажа...имахме пари само в картите... :o :? :?
За това за урок...Винаги, ама винаги имайте местна валута в брой.По-късно ние още веднъж щяхме да усетим и то много сериозно този проблем, но...
За сега единствения ни проблем, беше да намерим къде ще спим през нощта.На всичкото отгоре започна и да ръми дъжд и за палатки не беше съвсем ок...
След последния ни опит довел до провал, вече бяхме позагубили вяра, че ще намерим нещо.
Движим се по пътя...часа е вече почти 22.00ч. Стигаме табела с инфо за поредния къмпинг на 5 километра в страни от пътя...
Отбиваме, но...спираме да помислим.От една страна може и да си е шанс..., но може и да се наложи да бием 5+5 километра и отново да сме на старта.
Също така...пътя до въпросния къмпинг беше черен.Да наистина пътя беше равен, направо валцуван и можеше да се кара дори и с ниска лека кола, но въпреки всичко не беше асфалтов.
Там където сме спрели, Митко дори предлага да нощуваме под един навес направен за риболовците на близкия водоем...

Изображение

Изображение

Обаче нещо идеята не ни се вижда много добра.На всичкото отгоре времето застудя и задуха вятър...Представям си ако бяхме останали да спим там... :hmm: :o
Решаваме все пак да видим въпросния къмпинг, пък ако се наложи винаги можем да се върнем на това място....
Продължаваме още няколко километра и стигаме малко селище...По табелките се ориентираме и ...попадаме в най-невероятното място.
Хората бяха превърнали няколко сгради/дори май нашата е била селскостопанска преди това/ в уникално местенце за селски туризъм.
Рецепцията работеше дори в 22.00ч. когато стигнахме там...и не само това, ами....
Първо да...имаха пост терминал/то всички имаха де, ама повечето ни смотаха, че не им работел/ и не беше проблем да платим с карти и второ...
Цената от 55евро за апартамент за тримата с всички удобства беше без аналог.Цяла Скандинавия обиколихме и такава цена нямаше....

Изображение

Нашата къщичка...

Изображение

А когато влязохме в апартамента, останахме като изцъклени...Апартамента беше от две помещения плюс баня с тоалетна.
Беше толкова хубав, уютен и така декориран, че имахме чувството, че тези хора ни поканиха в собствения си дом, а не в апартамент отдаващ се под наем... :o :o

Изображение

За сравнение, две нощи по-назад в Норвегия, когато спахме при китайката...цената беше 60 евро, но в една малка стаичка и без баня и тоалетна!
Тук просто бяхме като оцъклени и направо не можехме да повярваме, че се забихме някъде там в гората и открихме това невероятно място!

Изображение

Хвърлихме на грил-тигана едни огромни бифтеци, направихме салатката и седнахме.Все едно си бяхме у дома..., а не на някакви няколко хиляди километра в горите на Швеция.

Изображение

Изображение

Изображение

Хапнахме, пийнахме, полафихме си...Направо не ни се лягаше.Всичко около нас беше толкова готино и уютно, че не искахме престоя ни там да свършва.
Все пак наложи се да лягаме, защото на следващия ден дългия път към дома продължаваше, а и вероятно ни очакваха още готини емоции по път, та трябваше да сме в кондиция!

За статистиката през този ден отхвърлихме 590км., а маршрута ни до момента изглеждаше така...

Изображение

Следва...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 21:22 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ДЕН ОСМИ

На сутринта се измъкнах много бързо от леглото.Причината беше, че исках да направя малко снимки, а и имах нужда още и още да попия от това невероятно място.
Къмпинга/ако може въобще да се нарече къмпинг/, беше разположен на склон от който се виждаше цялата долина пред нас.

Изображение

Изображение

На никой май не му се тръгва от това място... :hmm:

Изображение

Макар и едва 07.30ч. правим опит и все пак успяваме да се видим преди да тръгнем със собствениците на това място.
Изказахме възхищението си от това което са направили и от това което предлагат.Бяха възрастни хора и мъжа чак се зачуди от това колко много сме впечатлени.
А когато пък му казахме, че макар и нашия дом да е на хиляди километри, на всички ще разказваме и ще препоръчваме завъртят ли се в този край на света,
в никакъв случай да не пропускат да останат поне една нощ в това невероятно място.Никога няма да забравя усмивката му, леко наклонената му от учудване глава и
последното нещо което чух тръгвайки зад гърба си , от устата на учудения старец.

- Хехехе....

Беше възклицание от учудване и в същото време от задоволство, че сме оценили всичко, което бяха сътворили на това място!
Беше неочаквано, беше изненадващо, беше готино и ще запомним тази нощувка и това място завинаги...сигурен съм!
Пътят ни продължава на юг.Целта за деня ни е околностите на град Векшьо.Там щяхме да останем един-два дни на гости на познато семейство на Митко.Както се казва да поемем малко въздух, преди да преминем през цяла Европа, за да се приберем.
За сега обаче...все още се движехме сред горите на Швеция.Заваля ни отново дъжд и снимките станаха отново невъзможни.Все пак...за обща представа...

Изображение

Имахме отново среща с елените.Тези бяха от онези...дивите...Големи мъжки с изправени гордо глави и рога...
Красива и емоционална среща!

Изображение

Населените места, започнаха да стават по чести, по което разбирахме, че навлизаме все повече в южните земи на Швеция.

Изображение

Така, докато стигнахме гр. Мора.

Изображение

Това си е вече голям град, а ние тръпнехме от очакване, защото...
В гр. Мора има завод в който се произвеждат световно известните ножове Mora Kniv...У нас тези ножове също са доста разпространени и се продават по магазините.
Обаче някак в пространството тегне мнението, че остриетата се произвеждат някъде в Бг и т.н., та бяхме решили...
Ще се спира в Мора/и без това ни е по път/ и ще си купим ножове директно от там.Шведска стомана, директно от производителя...
От това по-голяма гаранция за качество и оригиналност...здраве му кажи.
Оказа се обаче, че в самия завод нямат магазин за продажби на дребно, но пък за сметка на това, на центъра на града, имаха дистрибутор!
Оставяме колата на паркинг и тръгваме пеш...Центъра е близо и е много красив.

Изображение

Изображение

Ето ни вече в магазина.Той е магазин за всякаква outdoor екипировка и за нас, които си падаме по тези неща, освен ножовете той представляваше много голям интерес.

Изображение

Изображение

Купихме си новия модел за 2019г., както и по няколко ножа за подаръци и поръчки от приятели.Взехме и един сгъваем инкрустиран колекционерски нож на нашия син.
Той много си пада по такива неща и още тогава си представях радостта в очите му.
Моя милост с новата придобивка на входа на магазина...Беше много емоционален момент наистина!

Изображение

Последва бърза разходка по центъра, защото трябваше да тръгваме.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Идва време и да потегляме.Града ни изпраща с една красива постройка...

Изображение

Отново поемаме по Е45 през горите...

Народа изморен...Даде ми наставления да снимам едни интересни цветя покрай пътя и отнесе плувката...

Изображение

Да ама навън мрачно, ръми и ние се движим...Станаха едни замазантий...думи нямам...
Добре, че Митко беше милостив, та в разрез с правилата и нашия стремеж да ги спазваме, спря насред пътя, за да направя два кадъра като хората... :o

Изображение

Сега и "жената доволен и всички доволен".... :? :) :D

В следващия град спираме да хапнем.Митко ни води в един от техните ресторанти, който работи на принцип непознат за нас.
Плащаме по 10 евро на човек и можем да ядем колкото искаме...Ако щем и по пет пъти можем да си пълним чиниите, само трябва всичко да си изяждаме!

Изображение

Хапваме много добре и продължаваме по пътя си.
Маршрута ни води през Йонгшопинг към крайната цел за деня Векшьо.
А сега...следват две интересни снимки...Интересни особено за поколението, което израстна с книгата "Емил от Льонеберя"
Та...ето тук е сниман филма по едноименния роман...
Изведнъж като разбрахме, че минаваме от там и ни връхлетяха спомени за разни смешни случки от книгата...Беше много готин момент!

Изображение

Изображение

Вечерта пристигнахме без проблеми в познатите на Митко.Запознахме се...
Тереза и Любо бяха много готини хора.
Така отмина и този ден.Сега ни предстояха два дни отдих и разглеждане на околността.
Хапваме, много раздумка, за това откъде сме минали, какво сме видели, какво ни е направило впечатление.
Тук е мястото да спомена, че Тереза по месинджър пропътува с нас почти цялото пътешествие.Беше постоянно на линия и с каквото можеше ни помагаше.
Няма да забравя, когато в северна Финландия замръкнахме в онзи безлюден район, как тя на компа на 2000+ километра ни търсеше в околността хотели...
Даже когато по-дълго време през деня не се чувахме, започваше да ни липсва.Абе направо си беше четвърти член на екипажа!
А тази вечер посрещането беше...все едно бях на гости при родителите си!Такъв прием не бяхме и сънували, че може да ни устроят!!!
Направо бяхме ошашкани...Благодаря и на двамата за невероятния прием и за отделеното време да ни разходят из околностите и да ни разкажат още за Швеция и порядките там!
Страхотни сте хора!
Накрая към полунощ се изтъркалваме по леглата.Да, легнахме късно, но пък на следващия ден никой не ни караше да ставаме рано.

За статистиката, този ден изминахме...майко мила...772км. :o , а маршрута ни от старта до момента изглеждаше така....

Изображение

Следва...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 21:22 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ДЕН ДЕВЕТИ

Сутринта на деветия ни ден от както стъпихме в Скандинавия, той беше различен.За първи път, не бързахме, и нямаше нужда да ставаме рано.Излежаваме се, а "обедното слънце" още към 08.00ч. вече прежуряше сериозно.
И да..."обедното слънце", защото когато изгрее още в 04.00ч./вече сме на юг иначе горе на север това ставаше още към 02.00ч./, до 09.00ч. вече то е високо в небето както при нас към обяд... :? ;)
Най-накрая ставаме, но бавно и лежерно.Както казват навсякъде тук..."No sterss".
Нашите домакини са ни приготвили кафе и чудна закуска.Хапваме и се отправяме на обиколка из близкия град Векшьо.
Навсякъде в Швеция езерата са където и да обърнеш поглед.Тук на юг не правеше изключение.

Изображение

Изображение

Градът не е някой огромен, но си е много голям.Направихме страхотна разходка първо из хипермаркети за туристически, а и не само неща/точно работа за мен - много трудно ме издърпаха накрая от последния магазин/ и молове.
Разглеждане, разглеждане, но все пак аз си тръгнах победоносно с комплект подгрев за дръжките на мотоциклета, както и кит за помпене на гуми с патрончета въглероден двуокис... :grin: :jchurrah: :yahoo:
След шопинг терапията, вече се разходихме и из центъра на града.Имаше много красиви сгради, църкви и дори замък...По-добре обаче направо да видим снимките...

Изображение

Изображение

Хванахме момента в който завършваха техните абитуриенти.Не се сдържах и цъкнах кадър, два...

Изображение

Децата там не бяха като нашите абитуриенти.Просто трябвало да са еднакви и...за целта всички завършващи през тази година, бяха с моряшки шапки.По това веднага се разбираше кой е от завършващите и кой не...
Иначе бяха със съвсем обикновени и не фрапантни дрехи.Нашата грандоманщтина в тази посока там я няма!

Изображение

Продължаваме разходката из града...

Изображение

В Швеция стандарта е много висок, но да знаете, че почти във всяко семейство в гаража стои до чисто новия автомобил и по един стар.Да...купуват си чисто нови коли, но не се разделят със старите.
На север дори ми разказаха, че зимно време карали старите, а лятно време новите.На юг как е не знам... :hmm:
Другото което е...тук попаднах в света на Волво...То си е тяхна марка, видях на няколко пъти различни заводи на Волво и...много автомобили по пътищата.
При нас Волво-то е символ на добър автомобил, но със скъпо обслужване и липса на доста части.Там не е така и хората си ги карат, както румънците Дачия.

Изображение

Иначе, скандинавците са си съвсем нормални хора, както навсякъде по света, въпреки, че имат някои доста смущаващи правила, които са установени.
Тук закона защитава и то изцяло и без да се съобразява с нищо друго децата.В много случаи дори още от първи или втори клас, социалните служби посещават училищата, и говорят с всяко едно от децата за обстановката в къщи.
Как се държат родителите с него, карат ли му се, бият ли го, пият ли алкохол...Дори нещо повече, раздават им евтини GSM-ми със запаметен номер на бързо набиране, за да могат ако ги тормозят веднага да се обадят.
Стигне ли се до там и...направо могат да ти вземат детето.Сега не знам колко е истина, но дочух, че много деца спекулират с това... :hmm:
След децата закона защитава жените.Тук мъжа е неравноправен.Нещо като матриархат...Жената има всички права, а мъжа е само нещо като...касичка.
В зависимост от това на каква булка ще попаднеш и...може да ти се разкаже играта за цял живот.
И не само това...Държавата е стигнала до там, че все пак, за да има и мъжа някаква правна защита срещу злонамерени жени, е измислила т.нар. декларация...
Това е документ с който жената писмено и официално потвърждава, че са заедно с този мъж/говорим дори и да имат брак/ и тя е съгласна той да спи с нея и т.н.
Това се е наложило, защото когато двама души се скарат има много случаи жената да подава сигнал, че мъжа е искал примерно да я изнасили или нещо подобно и...край...
Човека и хал хабер да няма, прангите...в затвора...съдилища и върви доказвай, че нямаш сестра.
Те там дори си имат и шеговит лаф по въпроса.Жените често пъти бъзикат мъжете ..."ще ти скъсам декларацийката".... :o :D

И до сега се питам...Ето този младеж от следващите снимки, дали има декларацийка или разчита на чувства... :hmm:

Изображение

Изображение

Иначе майките много се грижат за децата си...

Изображение

Разходката ни продължава покрай голямо езеро, до което е и града.

Изображение

На връщане, след като абитуриентите вече ги нямаше, реших да влезна в централната църква и да направя няколко кадъра.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

След църквата ни водят и до замъка.Страшно красив средновековен замък - Телебори.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

След посещението на замъка ни водят по традиция и на...пасти.

Изображение

В края на деня...изпратихме слънцето на езерото, а то ни предостави красив залез!

Изображение

Изображение

Изображение

Цялата банда с изключение на моя милост, който е зад обектива... :)

Изображение

Беше красиво, но и малко тъжно... :(
Тъжно защото това беше последния ни залез в Швеция и в Скандинавия въобще.На следващия ден ни очакваше да преминем на континента и прибирането през континентална Европа.

Изображение

Прибрахме се и...ни оставаше още нещо, което трябваше да направим.Това беше следващия деликатес на скандинавците - Surströmming
Какво представлява стрьомминга.Грубо казано това е консерва с херинга...
Мда...на пръв поглед ще кажете какво толкова, но почакайте да ви обясня още малко.
Стрьомминг е консервирана полу-ферментирала херинга, която е полята с морска вода за осоляване/в Скандинавия солта е скъпа и я няма - само внос/
Миризмата на стрьомминга е нещо средно между...труп, ферментирала развалена риба и развалени яйца... :) :o
Това нещо, когато го отвориш изпуска въздух все едно е газирана напитка и това е от газовете от ферментацията.Миризмата е убийствена.
Ако направиш грешката да я отвориш вътре в жилището си...после се налага поне две седмици да не се живее вътре и да се проветрява постоянно... :? :D
И това нещо...щяхме да го ядем... :o





Принципно скандинавците отварят тази консерва в тенджера пълна с вода потапяйки я изцяло, а след това се консумира по определен начин.
Нещо като на препечена филийка, с варен картоф, лук и още неща...Явно обичат го стрьомминга, но и те си имат начин да го консумират, че не е лесно...
Седнахме в градината на нашите домакини, отворихме консервата и ни се зави свят от миризмата...
След това се престрашихме да я опитаме.Има видео, което ще покаже по-нагледно, защото аз едва ли ще обясня добре.
За протокола, ние за теста я пробвахме директно от консервата... :o
Митко си взе първи и докато го сдъвче хукна да го плюе...жената почти не посмя да го опита...Моя милост пак най-коравия...
Беше гадно, слузесто с ужасна воня и...горчиво все едно ядеш рибата с непочистени черва... :o , пък аз дори отново си взех и втори път....
Трудно се преглъща и е ужасно повярвайте ми.
Не правете това в къщи... :nono: ...никога!
След като стрьомминга беше опитан, нашия домакин го поднесе към котките.Две котки веднага се затичаха към консервата, но...
В момента в който усетиха вонята и двете едновременно скочиха по един метър вертикално и със съскане изчезнаха в различни посоки... :o
Умряхме да се хилим... :lol: :lol: :lol:

Тази нощ не можах да заспя.Въртях се не знам колко време.Минаваха ми картини от цялото ни пътуване.Не исках да свършва цялата северна приказка, не исках...
Сякаш ей сега слязохме от самолета и всичко рязко свърши....
На всичкото от горе...така и не видяхме лос... :hmm: Направо обявихме, че в Скандинавия лосове явно няма... :D
Така завърши и този ден.

Следва...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 21:23 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ДЕН ДЕСЕТИ

За съжаление, последния ни ден в Скандинавия дойде.Сутринта отново не ми се ставаше, но не защото исках да спя, а защото...не исках да си тръгвам... :(
Пием кафето, закуска и...товарим багажа.

Изображение

И така, вземаме си довиждане с нашите домакини, обещаваме, че ще отидем пак на гости и тръгваме.
Имаме едни 235км. до Телеборг, където ще се качим на ферибот до Германия.

Изображение

Сякаш...много бързо минаха тия километри и вече бяхме на входа на пристанището...

Изображение

Изображение

Изображение

Вече сме на борда...

Изображение

Бързам да се кача горе на палубата, за да запечатам последни кадри от Скандинавия.

Изображение

Изображение

Ферибота бавно се отделя от пристана и сякаш...част от мен се къса...Едната се отправя по море към континента, а другата остава в Скандинавия...завинаги!

Изображение

Изображение

И тя...Скандинавия ни подари още един невероятен залез...Това извън уговорката както се казва.Беше невероятно.
Там горе на палубата където вятъра галеше кожата на лицето ми , а очите се взираха до болка към това, което оставаше зад нас

Изображение

Изображение

След четири часа по вълните, които не бяха съвсем малки се появиха и светлините на пристанището в Германия.

Изображение

Край...окончателно сме вече на континента.

Изображение

Решаваме да караме и да се опитаме това да става на смени, за да отхвърлим километри в Германия и Полша.

Изображение

Пътя е магистрала и няма нищо интересно.Просто километри, които трябва да се минат.
След Полша спираме в Словакия да хапнем.Тук малко лоша работа...всичко затворено в неделя.
Намираме все пак малък хранителен магазин и си пазаруваме, а в близката бензиностанция сядаме и на пицария.Дали защото бяхме гладни или...не знам, но поръчахме си големи пици, а те дойдоха огромни... :o

Изображение

Над 40см. диаметър...нямаха изяждане, въпреки, че бяха уникално вкусни :o

Изображение

Пътя ни води през Татрите и...тук майката природа ни постави на изпитание.Удари ни проливен дъжд, буреносен вятър и...град на убиване...

Изображение

Наложи се да търсим къде да се скрием с джипа.Отбихме се от пътя и се навряхме по едни борчета.
Те малко рехави, но все пак спираха или поне намаляваха инерцията на парчетата лед засипващи ни от небето.

Изображение

Беше страшна буря, и когато намаля и спря поне градушката ние се опитахме да се измъкнем от нейната прегръдка.

Изображение

Все пак ни валя доста време дъжд...
Втора безсънна нощ май нямаше да издържим, а и при тия метеорологични условия беше по-добре да спрем и да спим някъде.

Изображение

Изображение

Спирахме на няколко места по пътя, но или хотелите не работеха или нямаше места.

Изображение

Изображение

Така и не намерихме къде да спим в Словакия.Ето ни вече на границата с Унгария...
Тук първо ни цакнаха с курса на еврото, защото вземали само тяхна валута, а трябваше да се купи задължително винетка, но поне ни упътиха към хотел на добра цена след 20-25км.

Изображение

Лошото време продължаваше да ни съпътства.

Изображение

В крайна сметка стигаме следващото градче и още в началото му откриваме хотела за който ни казаха на границата.И да...имаше свободни стаи и да...цената беше съвсем по нашия джоб.

Изображение

Стаята пък беше направо шикозна...

Изображение

Така завърши и този ден...за нас.Бяхме каталясали тотално.Хапване, хайде по бира на бързо и отнасяме плувката.

Следва...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 21:25 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ И ДВАНАДЕСЕТИ

Сутринта ставаме сравнително рано, пием по кафе и тръгваме.Минаваме Унгария бързо и влизаме в Румъния.
Тук лобирам, че така и така ще цепим през половин Румъния, защо да не минем през красивия проход Трансалпина...ей така, да има още нещо красиво и готино преди да се приберем.
Митко се съгласява и газ...

Изображение

Изображение

Изображение

За съжаление почти веднага след като влизаме в Румъния попадаме на път в ремонт.Стана много тегаво...
Дрънчи този джип по неравностите, кара се бавно и беше много изнервящо.Добре , че все пак продължи само 15-тина километра, което не беше хич малко де.

Изображение

Изображение

Накрая житкаме вече по новия път и наближаваме Себеш, откъде ще се отбием към прохода Трансалпина.

Изображение

Ето и вече на път за прохода.Пътя е красив, върти покрай реката.

Изображение

Уверих Митко, че асфалта е хубав и красотите са огромни.Ами...от две години не съм минавал там и...едни 10-12 километра пътя не беше хич хубав.Бяха се отворили едни дупки, които преди нямаше...
Тук също природата ни постави на изпитание.Заваля отново порой с много градушка.Беше толкова силно, че едвам успяхме да видим една отбивка и просто да отбием и да спрем.
На пътя нищо не се виждаше...просто не можеше да се кара! За разлика от Татрите, тук в Карпатите стихията премина по-бързо и успяхме да продължим.
Отмина лошия участък от пътя, бурята ни удари и тя си отиде и...остана да се насладим на красотата...

Изображение

Изображение

Започваме да катерим стръмната част на прохода и гледките стават невероятни.

Изображение

Изображение

А пътя сякаш ни водеше към небесата... :?

Изображение

Изображение

Ето ни вече горе...Спираме за снимки, за кафе и тоалетна.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Кафенето...Беше уютно и готино... :) :yes:

Изображение

Изображение

За съжаление, на хубавите места сме все...когато времето е напреднало.Така беше и сега.Няма как...трябваше да вървим.

Изображение

Изображение

Започваме спускане от южна страна.Там прохода е по-къс и скоро сме в равнината.Залеза и тук ни се усмихва, но и ни напомня, че тук не е Скандинавия и се мръква :idea:

Изображение

Замръкваме естествено.За съжаление, тази част на Румъния не е много туристическа дестинация и...хотел и къщи за гости почти няма.
Спираме да питаме и ни упътват. Намираме хотела.Малък евтин и непретенциозен.Хапваме, душ и по леглата...
Ставаме сутринта и в очите ни се чете тихия ужас от осъзнатата истина, че днес ни е последния ден на път и всичко приключва.Като си представя мислено...какъв път извървяхме...
Тръгваме...

Изображение

Скоро стигаме и Бекет.Планът ни беше ферибота Бекет-Оряхово.Там кафенце с приятели на Митко и газ към южна България.
Стигаме входа към пристанището и...бариера.Хайде такса за влизане на територията на пристанището.Плащаме с карта, както вече става в повечето от цивилизования свят.Издават ни документ и ни пускат...
Минаваме 200м. и ново гише...Този път за да си купим вече билети за ферибота.Там обаче...една госпожа ни информира, че с карта не можело, защото не и работело устройството.
Плащане само в брой и то само в леи... :o
По-нагоре ви писах за наличната местна валута.Принципно ние минахме през 8-9 държави и ако трябваше да мъкнем местна валута за навсякъде, си беше сложна работа.
Обаче...ето тук работата се запъна.Дет се вика на една ръка разстояние от родината и...не можем да продължим.
Госпожата се запъна...брей...останахме си тук да векуваме... :o В един момент, кандиса на евро и някакви дори 2 български лева, за да изравним сметката...Пълна лудница, но получихме така блянуваните билети. :? :?
И така...изчакахме да се появи ферибота, натоварихме се и заплавахме през Дунава.

Изображение

Изображение

Ето го и българския бряг.

Изображение

Вече на родна земя...

Изображение

Поглед от Оряхово към реката и Румъния.

Изображение

Седнахме на едно готино заведенийце на по кафе с приятелите на Митко.Милена и Борислав.Страхотни хора!

Изображение

Тук установих, че всъщност не е трябвало да се плаша от комарите в Скандинавия...Нашите и през деня бяха многократно повече... :o

Направихме и малка разходка из Оряхово...Милена се хвърли в ролята на екскурзовод и се справи блестящо!
Разведе ни навсякъде, обясни ни кое какво и от кога е...Въобще супер!
Хапваме в една кръчма за обяд, сладка раздумка и се насочваме към колите.За съжаление...отново е време...
Снимките са без коментар.Нека всеки сам за себе си...

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Най-накрая тръгваме вече и окончателно към родните места.Докато Митко купува винетка за джипа...аз използвам намалението и щипвам един красив приятел...

Изображение

За пътуването в БГ нямам какво да разкажа.Някой кадър и...

Изображение

...вече сме в Габрово.

Изображение

Митко е от Габрово.Спираме до тях и разтоварваме една част от багажа, а след това ни е обещал и ни води на шкембе три в едно.
То комбинирано с една ледена бира е нещо невероятно...

Изображение

От там минаваме Ст. Планина, изпращаме залеза...

Изображение

Изображение

...и финишираме пътешествието от където тръгнахме ние!Стара Загора, сякаш я оставихме вчера и...днес отново сме тук.
Митко спира пред нас, вадим картата все още не вярващи, че всичко свърши.Златка показва къде сме сега...а Митко къде бяхме...

Изображение

През това време аз пък...за статистиката, заснемам показанията на GPS-а на джипа...

Изображение

Мда...изцъклям се аз... :o Близо 7500км. с джипа и не броя останалите с ферибота и тези със самолета на отиване...Общо километрите за нас с моята половинка бяха над 10 000км. :?
Сериозна работа... :hmm:

Ето, че идва и момента на раздялата...Събираме се за довиждане, а нашия син, който ни посрещна ни прави и последна снимка...

Изображение

Така приключи нашата експедиция до най-северната точка на континента Норд Кап!
Една голяма мечта е вече история...Баси още не мога да повярвам, че е истина... :hmm: :? ...

Следва...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 25 Авг 2019 21:31 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
ЕПИЛОГ

Минали са няколко дни от като се върнахме от пътешествието ни до далечния север.Мислех си, че ритъма на ежедневието ще накара спомена за емоцията и преживяното да избледнее.
Да...ама не...Точно обратното.Бях разсеян, въобще сякаш не бях на себе си.Знам, че винаги няколко дни след като се върнеш от отпуска и си трябва адаптация.
Сега обаче беше нещо съвсем друго...
Много приятели и познати ме разпитваха за пътуването, за това какво сме видели, как е там и какво ли още не...
Седях една вечер и си мислех...Днес ме бяха попитали, къде от трите скандинавски държави е най-красиво....
На момента не можах да отговоря адекватно и се замислих защо...
В един момент прозрението ме обзе, не...направо ме връхлетя...
Ами много е просто...красотата на Швеция е в блатата, торфените езерца,елените... Тази на Финландия е в преходната картина на далечния север, с оскъдната растителност, дивото...
И накрая красотата на Норвегия беше в скалите, фиордите, планините с извисяващите се снежни върхове...
Нямаше по-красива...всички те взаимно се допълваха и просто образуваха една приказка наречена Скандинавия!
Приказка, която веднъж като прочетеш...там на място и част от теб задължително остава там.Приказка от която след това не можеш да се отървеш до края на живота си!
Специални благодарности на Митко, защото без него...това приключения нямаше да се състои и...тази мечта все още щеше да си е ...само една мечта!
Мите, благодаря ти!Ти си знаеш защо!!!
Така затварям последната страница на цялото приключение!
За съжаление снимковия и видео материала са в убийствено големи размери.
Искрено се надявам да съм подбрал най-добрите снимки с които да акцентирам на моментите от пътуването.Вероятно пропускам много, но...останалите участници могат съвсем спокойно да ме допълнят!
Даже ще е супер интересно, защото така ще се види и техния поглед и тяхната емоция от това велико пътешествие!
Пожелавам на всички много сбъднати мечти и много прочетени приказки!
Поздрави - LUBASHKI777



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 26 Авг 2019 08:45 
БAШ ОФРОУДЪР
Аватар

Регистриран на: 04 Фев 2008 23:22
Мнения: 5041
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Добре е когато мечтите се сбъдват!


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: СКАНДИНАВИЯ - ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ДАЛЕЧНИЯ СЕВЕР
Непрочетено мнениеПубликувано на: 26 Авг 2019 20:29 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7503
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
STEF BMW написа:
Добре е когато мечтите се сбъдват!

Да така е...Просто човек не трябва да спира да мечтае!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 2 [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  

cron