Дата и час: 18 Авг 2018 01:39




 Страница 1 от 4 [ 47 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Есенна мото Анадола
Непрочетено мнениеПубликувано на: 14 Ное 2016 12:26 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 375
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
Привет!

Навъсеното, гадно и скучно време вече не само чука на вратата, ами направо влезе с гръм и трясък през нея. С него идва и времето на разказите за кой какво е преживял през годината, за кроене на нови планове и т.н. Много хора очакват тук, на това място, да се появят писания за едни други времена и места, където скиторих през 2016-а, но засега ще трябва да почакат още малко и да се задоволят с това, което ще им предложа в момента :D

След прибирането ми от Централна Азия, мотор ми се караше, все едно току що съм взел книжка. Кратките еднодневни преходи в България не можаха да начешат достатъчно крастата ми. Отделно ми се бяха стоварили на главата маса неща през последния месец и имах нужда от малко "прочистване". Идеята, както винаги, се зароди много спонтанно една сутрин вкъщи. Загнезди се в главата ми и отлежава там няколко дни, докато покълна достатъчно. Подклаждаше се и от перфектното време в цяла Турция за идната седмица. За какво иде реч? 5-6000км соло размотаване в Турция за 6-7 дена. Спане на палатка, с минимални средства, като 80% от бюджета ще покрие скъпото гориво в южната ни съседка. Трябваше добра къмпинг екипировка, тъй като щях да карам и спя на доста високи плата.
Първоначалната ми идея беше тази. Акцентите на това пътуване за мен, освен якото каране, бяха:
От Артвин исках да влезна в Грузия през Turkgozu и след това обратно в Турция през Sarpi. Грузия я слагах като още едно флагче в приключението ми, а и за да се възползвам от евтиното (в сравнение с Турция) гориво. Оттам щях да карам до Бг покрай Черно море.

Приключението си имаше и предистория, която сама по себе си беше друго приключение, но накратко:
На 02.11.2016, предвид хубавото време в София, бях тръгнал да се разходя в околностите - София - Самоков - Боровец - Костенец - Велинград - София. Всичко беше прекрасно, до момента навръщане, в който усетих че нямам зареждане на мотора. Това се случи в Костенец. Изгасих всички консумативи и си мислех, че ще успея да се прибера до София. Да, ама не - акумулатора сдаде багажа на Вакарел. Както и да е - последва помощ за прибиране по нощите, мотора при електричар. Естествено при него мотора си зарежда перфектно, никакви симптоми на по-ранните проблеми :) Всичко се прегледа и провери основно и сякаш нямаше повод за тревоги. Проблем номер 2 - аз отдавна карах с гуми за мъгла, моите си бяха изпяли песента. Не исках да купувам нови гуми, които да стоят цяла зима навън. Затова потърсих и намерих втора употреба гуми с доста останал живот на отлична цена (Блгодаря на когото трябва, той си знае!). Тръгването го бях насрочил за следобяда в събота (05.11.2016). Сутринта трябваше да взема мотора от електричаря, да отида да сменя гумите, да се прибера до вкъщи, да натоваря багажа и да тръгна. В цялото бързане, при отиването ми до гумаджия, не бях закрепил добре новите-стари гуми върху топ-касата, едната се изсипа на околовръстното на София. При падането си ми счупи задния мигач... Предходната вечер тръгвайки да инсталирам актуалната карта на Турция на Garmin Montana-та си, първо деинсталирах моята, преди да сваля новата. Отивам на сайта и се оказва, че сървър компилатора има проблеми и дава само "img" файловете, а не иснталатор за windows. Вкарах се в приключение за 3 часа, до 01:00 сутринта, докато оправя някак нещата и да имам навигация за Турция.
Бяха се насъбрали все знаци накуп, които крещяха "Накъде си тръгнал???". Да, но аз не обичам да се отказвам лесно от плановете си и вечерта в събота (05.11.2016) около 19:00 успях да изляза от вкъщи, натоварен с 3 куфара и чувал за мото екипировка, добре облечен предвид ниските температури.

P.S.: В последващия разказ, няма да има кой знае колко много текст, ще заложа на повече снимки...

Следва


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ден 1
Непрочетено мнениеПубликувано на: 15 Ное 2016 01:10 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 375
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
За остатъка от деня и начало на моя трип, трябваше просто да отмятам скучни километри по тъмната вечерна магистрала Тракия. Имах идея да мина границата с Турция. Оттам насетне каквото сабя покажеше - демек, колкото можех да издържа да карам, за да напредна максимално много по маршрута. По магистралата нямаше много коли и аз си поддържах скорост от 130-140км/ч. Принципно това ми е малко над скоростта, с която обикновено карам, но обстоятелствата го налагаха.

В последния момент преди да тръгна от вкъщи бях успял за кратко време да разуча един безплатен GPS тракер, който да замести липсата на SPOT и да даде поне малка идея какво се случва с мен на близки и познати. Това е страницата на приложението. Инсталира се като app на андроидско устройство и ползва неговия GPS приемник за да записва текущите координати. Ако в момента устройството има активна интернет връзка, качва данните в реално време на сървърите на услугата, които пък ги визуализират на уеб сайта. Ако в момента няма акивиран нет, данните се записват на устройството и при следваща интернет връзка се изпращат до сървърите. До 20000 точки услугата е безплатна, оттам нагоре се заплаща (има различни планове). Бях си сметнал, че ако записвам точка през 30 секунди, тези 20000 точки ще ми стигнат за целия трип. Съответно бях пуснал мобилния си нет и до границата тествах как се държи приложението. Учудващо, всичко работеше безупречно!

Не след дълго се прехвърлих на магистрала Марица. След още малко отбих в Харманли за първо зареждане. Очаквах по-висок разход от мотора предвид двата странични куфара и по-високата скорост, която поддържах. Останах обаче меко казано шокиран, като сметнах разход от 6.8 литра на 100км дотук. Това беше първия ми толкова висок разход с мотора. Както се казва целта оправдава средствата!

Бързо стигнах границата. И от българската и от турската страна минах за отрицателно време. Оттук започна неприятната част. Появи се мъгла - доста гъста и много влажна. Толкова влажна, че слюдата на мотора и визьора на каската ми се мокреха все едно вали дъжд. Предвид и че мотора ми е с висока туристическа слюда, която има и допълнителен wind deflector отгоре, карането стана мъчително при текущите условия. Аз на практика гледам през слюдата и wind deflector-а и когато те са мокри, а след път и мръсни и намушичени, следенето на пътя става много трудно. Още повече и на тъмно. Асфалта също беше мокър като от дъжд от неприятната мъгла. Започнах да се оглеждам за странични пътчета, където да отбия и да разпъна палатката. Направих една-две проби, но много бързо се отказах. След 100-200 метра пътчетата ставаха черни, кални пътища, а аз в това прекрасно време и натоварения мотор нямах никакво желание да карам по черно! Така продължавах напред с надежда да открия нещо подходящо. Времето отдавна беше минало 1:30, а аз бях стигнал Мраморно море. По това време бях много изтощен и изморен, предвид системното недоспиване през седмицата и бързата организация по заминаването, която трябваше да направя по-рано през деня. На 1-2 пъти почти усетих че ми се затварят очите и това много ме стресна. Подминах някое от мемориалните гробища в района и след още около 5-6 километра намерих моето спасително местенце, където да пренощувам. Това беше изоставена сергия, на която лятото продават плодове/зеленчуци. Сега беше извън сезонно време и тази сергия си стоеше празна. Имаше си дори навес отгоре. На две на три на светлината от челника поогледах района за някакви изненади, надух шалтето, разпънах чувала и дори не съм усетил как съм заспал. Часът беше около 3 сутринта.

за деня: 555км, изминати за 07:20:23

интерактивна карта на дневния километраж:


Следва


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ден 2
Непрочетено мнениеПубликувано на: 15 Ное 2016 02:23 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 375
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
Сутринта ме разбудиха минаващи коли и автобуси. Всичко наоколо беше много влажно. Мъглата продължаваше да я има, просто се беше разсеяла леко. Изобщо не ми се излизаше от топлия чувал. Бях спал срещу останки на някаква крепост.

ето къде и как бях прекарал нощта:
Изображение

въпросната крепост:
Изображение

Изображение

Изображение

Намирах се на 10-15км от ферибота за Чанаккале, така че бързо събрах багажа и си дигнах чукалата. След 15мин бях на пристанището. Билета за мен и мотора стуваше 10 лири. Полицаите на паркинга ми се зарадваха, оглеждаха Капонорда и кимаха одобрително, вдигайки палци. Ферибота дойде след 10-ина минути и заедно с още 3-4 коли се натоварихме. Когато взех фотоапарата си за снимка, целия обектив беше влажен и директно си го прибрах в куфара да си съхне :)

та 2-3 снимки от гсма:
Изображение

Изображение

това отсреща е Чанаккале, цялото пресичане на Дарданелите трае 10-15минутки:
Изображение

Вече бях в Азия. Хич и не се помотквах, спрях единствено за да махна един кат дрехи, че слънцето беше изпекло. Следваща спирка естествено беше първата бензиностанция Opet (пръв приятел на бюджетния турист) за сутрешния туалет. Вътре всичко е на много висока чистота. Тоалетните седалки са облечени с найлон, който с натискането на бутон се подменя. Има си течен сапун, хартия електроно подавана от машина... Отвън къкри чудния черен турски чай, който е безплатен. Въобще човек като мен няма какво повече да си пожелае :)

Днешния ден също беше в доста голямата си част отмятане на километри. Целта ми беше, ако мога да стигна лагуната Фетие. По пътя на няколко пъти спирах по бензиностанциите да диря нет, за да изпразвам тракера. Не, че препълва гсма, ами мисля за тия дето ме следят от България :)

Късния следобяд попаднах на много готин път между град със звучното име Yatagan и Marmaris. Невероятен планински път 15-20км с идеален асфалт и бързи, отворени завои. Имаше много мотористи, които си правеха отсечки - качваха се и се спускаха по някоко пъти.

Това е от района:
Изображение

Изображение

Изображение

и италианската манекенка курдисана за снимка по пътя:
Изображение

Последва още един час каране. Започнах адски стръмно спускане по път с много, но бързи серпентини. След поредното излизане от завой се откри ето това пред мен:

Изображение

Изображение

Лагуната Фетие в пълния си блясък. Таймингът ми беше страхотен и се оказах на перфектното място точно по залез слънце :) Естествено това се случи случайно.

След 5-6 завоя спрях за още една снимка:
Изображение

Скоро се стъмни. Покарах още час-два и в някакво малко градче/селце, на което дори не помня името спрях за да вечерям. Цял ден карах на четвърт тава баница от вкъщи и беше време да сложа нещо по-нормално в стомаха си. За мен в Турция готвят една от най-вкусната вегитарианска храна и в ресторантчето го ми го доказаха за пореден път. Последваха 10-15 минутки за разтъпкване на храната из градчето и отново на седлото. Подминах Анталия и след град Манавгат отбих по много мизерно и тясно пътче нагоре в гората за да търся къде да разпъвам катуна. След 5-6 километра си намерих една дърта маслина и под нея надух шалтето и отворих чувала. За палатката изобщо и не помислях предвид температурите...

за деня: 958км, изминати за 16:24:12

интерактивна карта на дневния километраж:


Следва


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Есенна мото Анадола
Непрочетено мнениеПубликувано на: 15 Ное 2016 08:05 
АДМИНИСТРАТОР
Аватар

Регистриран на: 04 Фев 2008 22:15
Мнения: 4315
Местоположение: Стара Загора
Име: Марин Стоянов
Skype: MARINHAKER
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota 3000td 1KZT
Красота! Ще ме карате с Любашки и аз да си купувам мотор ;)



_________________
ГОСПОД, СЪЗДАДЕ СВЕТА - "КОЛТ", ГО ПОДРЕДИ!
"В този мошенически и кървав век/ сред този народ от света и от Бога отлъчен/ ако срещнеш честен човек - убий го да не се мъчи!" - Стефан Цанев.
"Демокрацията и плурализмът дават на всички граждани правото да говорят каквото им падне и да оспорват всичко. Стига да не е мнението на някой дебел господин, излизащ от черен мерцедес, с черни очила и обграден от сонм от ангели с вратове като стволовете на шейсетгодишни букове в основата. Българите не обичат да противоречат на такива хора, по-скоро се съгласяват за всичко с тях." - Калин Терзийски
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ден 3
Непрочетено мнениеПубликувано на: 15 Ное 2016 10:05 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 375
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
Забравих да спомена, че предишната вечер с италианската мръсница празнувахме рожден ден. Стана на 80 000км. Да ми е жива и здрава и да ме води на още много интерсни места! А за италианките, мнението ми е, че макар и на възраст, като им погледнеш очите и нещо трепва. Та и с моята така :)

Изображение

Две серпентини над мен се намираше много бедно селце и местните ме събудиха още преди изгрев слънце. Не, че дойдоха да ми носят баничка с чай, а просто си изкарваха добитъка и всякакви други битови приготовления за новия ден. Въпреки, че бих поспал още, не съжалявам, защото станах свидетел на това:

Изображение

Изображение

а това е импровизираният ми бивак, моторът е 10-ина метра отгоре на пътя:

Изображение

Подредих багажа за нула време и отново подкарах. Минах през любимите Opet :) В района на Alanya всичко се беше превърнало в някакъв мащабен курортен мегаполис. Огромни хотели от двете страни на пътя. В момента, извън сезона обаче, всичко беше някак празно и пусто. Иначе, самото крайбрежие е много красиво. Тук таме някоя руска девушка на сутрешен джогинг радваше очите на самотния моторист :)

Някъде там в този район започна път-мечта за моториста. Къдрави завои, като отляво е планина, а отдясно ниско под мен Средиземно море. На всеки завой се откриваше прекрасна гледка.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

В началото спирах през 2-3 завоя за да се радвам на пейзажа и да снимам. Казах си, че така не може! Имах да покривам километри, а спирането губеше време. Въобще, да снимаш докато караш моторетка си е забава. Спираш, слизаш от мотора, сваляш ръкавици, сваляш каска, отваряш куфара, вадиш фотоапарата, снимка... След това всичко в обратна поредност, докато си отново по завоите...

Изображение

Изображение

Температурата беше започнала стремглаво да се покачва и достигна 28 градуса! Та, трябваше да спра и да разхвърлям и дрешки от мен. На същата спирка направих и следващата снимка. Това всичко са оранжерии за банани - уникална картинка отгоре.

Изображение

Веднага след тази картинка, слезнах на самия морски бряг. Беше станало къде обяд и влезнах в супер маркет за да хапна нещо.

Изображение

Изображение

Изображение

Искаше ми се да хвърля мото екипировката и да се цамбурна във морето. И бански си носих, но температурата на водата беше ниска.

Последната ми снимка за деня:

Изображение

Оттук насетне следваше само каране. Имах бегла уговорка да се видя с приятели в град Kayseri. Прецених обаче, че от една страна ще загубя прекалено много време, от друга те бяха с малко бебе и аз да им се стоваря некъпан от 3 дена... не е много приятно. Макар, че те са от моя сорт хора - планинари, моторджии... Както и да е - подминах град Mersin и поех към Kayseri. Пътя беше станал магистрала. И то много красива магистрала - пресичаше страхотна планина, наистина много красива. Бях там по залез слънце. Пътят ме качваше все по-високо и по-високо и температурата на въздуха беше паднала доволно. Спрях на един тир паркинг за да навлека почти всичко, което имах и да мога да поддържам по-висока скорост на магистралата. Иначе се мръзнеше... Успях да се спусна в град Kayseri, надморската там е около 1100 метра. Беше излезнал и вятър на всичкото отгоре и вече се беше стъмнило. Кофтито на този период от годината беше, че денят е много много къс. Слънцето залязваше в 16:30! А аз имах дневен километраж за покриване и не можех да си позволя да спра със залеза. Спирка за зареждане на бензиностанция и продължих.

Спирах начесто по бензиностанциите за да търся нет за GPS тракера, но не намирах. 60-70км след Kayseri попаднах на малка бензиностанция, която се стопанисваше от трима кюрди. Те ми дадоха нет :) Прибраха ме на топло при бумтящата с дърва печка, черпиха ме чай. Много ми се радваха. Искаха да си говорим, но езиковата бариера беше голяма. Звъннаха на техен роднина, който назнайваше английски, за да мога да си поговоря с него. Такива бяха хората в този регион :)

Продължих напред. Пътя катереше яко някакъв планиснки проход, надморската височина растеше. Температурите бяха 7-8 градуса и аз почвах да тинтирикам вече. След още един час излезнах на някакво плато 1300-1400м и там температурата продължаваше да пада. Слезе до 2 градуса! На всеки градус надолу свалях с по 10-15км скоростта, за да мога изобщо да продължа да карам. Иначе не се издържаше... И без това вече мръзнех зверски. Карах със скорост 40-60км/ч. Тировете ме изпреварваха. На всеки 30 минути спирах за сгряване и разтъпкване. Това беше най-отвратителното ми каране EVER!

Около 23:00 успях да се добера до град Kangal и в центъра да намеря хотел, макар и долнопробен. Цената беше 30 лири за стаята и въобще не съм се и двоумил. Един час гореща баня и по леглата!

За деня 946км, изминати за 16:14:54

интерактивна карта на дневния километраж:


Следва


Последна промяна pegasoto на 16 Ное 2016 00:06, променена общо 3 пъти

Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ден 4
Непрочетено мнениеПубликувано на: 15 Ное 2016 22:49 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 375
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
В 05:20 сутринта ме изненадоха трелите на мюезина от близката джамия. Не можах да заспя повече, колкото и да ми се искаше. Налегнаха ме едни мисли за преживяното предишната вечер. Докато бях в леглото, отворих картите на лаптопа и много бързо промених начертания план. Кападокия така или иначе вече я бях зачеркнал от списъка, поради липса на време. Сега ме глождеше снощният студ. Тъй като оттук насетне имах преход все на голяма надморска височина, за да избегна подобен студ и мръзнене, реших днес следобяд да си бия шута директно на север. Бях тръгнал на юруш на това пътуване и за доста неща не бях помислил изобщо! Сега се налагаше да прекроявам в движение!

Защо обаче казах "днес следобяд"? За текущия ден предстоеше, поне за мен "гвоздея на програмата" за трипа ми - каменния път Кемалие. Бгажът набързо по мотора и в 07:00 се изстрелях навън.

Температурата - сгряващите -2 градуса! Градският пейзаж на Kangal по това време:

Изображение

Изображение

и италианката паркирана пред хотела:

Изображение

Това зад мотора е магазин за месо. Докато се опаковах с бонето, каската и ръкавиците, спря камионче, зареждащо магазина. Насъбраха се пак всички около мен и мотора. Разпитваха, цъкаха с език... Въобще чудеха се какъв е този хахо с мотор тук :) Истината, всъщност е, че навсякъде много ми се радваха.

На входа на града, откъдето влезнах предишната вечер, имаше голяма статуя на овчарско куче, порода Кангал и някакъв надпис. Имах идея да се върна там да снимам, но предвид ниските температури, предпочетох да минимизирам всякакви излишни врътки и си бих набързо шута. Извън града температурата не беше по-различна и не можех да карам с нормална скорост. За щастие печеше слънце и усещането беше доста по-различно. Докато спра тук-там за някоя крайпътна снимка и градусите вече се бяха покачили на 7-8. Щастие!

Изображение

Изображение

Изображение

Ще отворя малка скоба за турските пътни настилки. По по-второстепенните пътища се случва "асфалтът" да е доволно гаден за моторене. На последната снимка се вижда как там, където движат автомобилните гуми е като катран/битум. Това нещо пързаля доста, дори на горещ асфалт и трябва много да се внимава. Друга особеност е път, който не е асфалтиран, а насипан и трамбован с чакъл и отгоре залят с малко смола/битум. Това нещо яде мото гумите за норматив. Но по-неприятното е, че не всички чакълчета са добре захванати от смолата и ефекта е все едно караш в просто насипан чакъл. Също много неприятно. Към банкета този ефект драстично се засилва.

Посоката ми беше град Divrigi, 30-ина километра след който беше моята отбивка. Пейзажът се смени. Въобще, беше си красиво, а вече и топло!

Изображение

При заминаването си бях пропуснал още една подробност, която случайно установих. Трябваше да сменя маслото на мотора. Тъй като този сезон бях карал сравнително малко, бях проспал факта, че малко малко, но 7500км се бяха извъртяли. В град Divrigi се опитах да намеря масло и майстор, но предварително беше ясно, че ще е кауза пердута.

Изображение

Закусих от пазара с малко плодове и бисквити. Отворих лаптопа за да сверя предварително начертания маршрут, дали съвпада с този от Гармина. Глождеше ме, че може софта да е решил да ме прекара по "нормалния" път и да увисна без Kemaliye TasYolu, без дори и да разбера.

Изображение


по пътя:
Изображение

Изображение


С тези пейзажи километрите се изнизаха неусетно и гордо паркирах мотора за снимка при отбивката:

Изображение

Изображение


В началото пътя е 15-20км от този гадния, насипан и насмолен чакъл, с няколко стръмни спускания и качвания. Гледките:

Изображение

Изображение


Показа се и река Ефрат:

Изображение

Още 2-3км и още по-гордо се паркирах там, закъдето бях тръгнал :)

Изображение

Настроението и духът яко набъбнаха...

Изображение

Този път е бил дялкан/дълбан на ръка от местните хора за повече от век, без да ползват услугите на архитект, с единствената цел да си скъсят в известна степен разстоянието до близките големи градове. Респект! Пътят се вие на 20-30 метра над река Ефрат, която тук тече в невероятен каньон.

В началото спирах след всяко завойче за снимки. Ентусиазмът ми беше голям!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Започнах да спичам доста. Пътят е много тесен, няма никакво обезопасяване откъм реката (течаща 20-30 метра отдолу), стана с малко по-едър чакъл. Аз съм абсолютен леймър в карането по черно и си представях как изпусна ли тежкото, натоварено прасе, и двамата сме в Ефрат! А реално пътят си беше като магистрала, за хората свикнали с такъв терен :) Постепенно пътят влезе изцяло в тунелите (може би 4-5км) и аз се фокусирах върху карането.

Изображение

Изображение

Скоро излязох от другата страна. Бях леко препотен, но безкрайно щастлив!

Изображение

моста на главния път от Kemaliye към Illic:
Изображение

табела с имената на всички загинали, докато е прокарван пътя:
Изображение

Докато правих заслужена почивка, отново смених плана. Предвид, че очевидно през деня температурите бяха съвсем нормални, реших да следвам първоначалния си план. Вечерите все щях да ги избутам някак си :) Следваща цел беше планината Немрут.

Язовир на река Ефрат от другата страна на град Kemaliye:
Изображение

Последва 3-4 часа каране по доста накъдрен релеф и път - както се казва рай за моториста. Особено отсечката Malatya - Pazarcik беше наистина перфектна, с минаването и на един проход.

Изображение

Малко след град Pazarcik навлезнах по тесния път към планината. Хубави, асфалтови серпентини и яко набиране на височина. Есента беше в разцвета си.

Изображение

Изображение

В последното село лошото ми планиране показа отново рогцата си :) Оказа се, че последната бензиностанция е била в град Pazarcik, а аз бях преценил по-малко километри до върха и обратно, отколкото имаше реално. В селския хоремаг, обаче успях да спазаря 3 литра бензин (донесени в еднолитрови PVC бутилки) на 1.5 по-висока от нормалната цена. Подсигурих и връщането :)

Да, но отново с лошото планиране на пътуването, не бях подсигурил, че аз излизам от страната на Немрут, откъдето е черния път. От другата страна, където бях ходил 2008-а, си беша асфалт догоре. А стигнах до черния път и по залез.

Изображение

Прецених, че за днес ми стига токова черен път. Още повече, че този беше стръмен и слизането щеше да е по тъмно! Реших да си спестя това удоволствие!

Затова се върнах 1-2 километра назад и се отдадох на снимки на залеза. А той беше впечатляващ:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Така, че изобщо не съжалявах, че не успях да се кача до Немрут! Обратно до бензиностанцията Pazarcik. Там отново трябваше да консумирам гостоприемството на местните и да седна на чай с тях. Много често за да общуваме, те вадеха телефоните си и ползвахме google translate :)
Последваха още 2-3 часа каране по тъмно. Предвид, че бях в "размирните" кюрдски райони, не беше изненадващо, че няколко пъти бях спиран на пътя за проверка на документите от жандармерията.

Когато температурите отново паднаха и започнах да мръзна, бях до град с многозначителното име Karakocan. Леко двоумене от моя страна, какво бих преживял там през нощта и отбих да търся хотел. Попаднах на наистина добър такъв, където на всичкото отгоре и пазарлък направих - свалих цената от 80 на 50 лири, с включена закуска!

Заслужена баня и бегом по леглата!

за деня 698км, изминати за 14:35:49

интерактивна карта на дневния километраж:


Следва


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ден 5
Непрочетено мнениеПубликувано на: 16 Ное 2016 17:19 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 375
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
Ще вметна няколко думи за екипировката...
Това време на годината е неприятно от гледна точка на това, че сутрин и вечер е много студено, а през деня температурите стигаха до 27-28 градуса. Това изисква както топла/зимна, така и по-лека/лятна екипировка. През различните часове на деня и/или в зависимост от терена, облеклото трябваше и да се сменя. За моторджиите, които се оплакват от болки в задните части след много часове езда, ще кажа аз каква стратегия възприех тази година. Елиминирах изцяло стандартното бельо. Вместо него обличах термо бельо. То е без шевове на задника. Мото-панталона ми също няма шевове там и това ми позволяваше да съм на мотора по 15-16 часа на ден, без абсолютно никакъв дискомфорт. До миналата година след 7-8 часа път изтръпвах, трябваха почивки, изправяне в движение, наместване на седалката... Тази година с горната тактика всичко беше 6+. Т.е. правилната формула за мен е широка, удобна седалка, каквато моя мотор си има фабрично + абсолютно никакви шевове/ръбове на задника! Сутрин и вечер върху долнището на термо бельото обличах и един поларен клин, а нагоре един или два полара, в зависимост от температурата. Ползвах зимно и лятно боне, като в студените часове на врата задължително и дебел поларен бъф. И горнището и долнището на екипа бяха със зимните подплати, които един ден дори се наложи да сваля заради жегата. През студените часове ми мръзнеха основно ръцете и по-малко краката. На самото тяло си ми беше съвсем комфортно.

Karakocan. Сутрешен тоалет, преглед на маршрута за деня, обилна закуска на шведска маса и айде на седлото. Преди това снимка на центъра:

Изображение

Намирах се в провинция Bingol. В едноименния град напълних резервоара и завих на север. Малко след това:

Изображение

Оттук започна изкачване и слизане през няколко планински прохода, с много широки, хубави пътища, позволяващи висока скорост. Гледките бяха на ниво, появи се и сняг. Като цяло точно тези проходи ми бяха мъката - страхувах се от много ниски температури. Оказа се, че няма да имам проблем, градусите варираха между 10-14. Кеф!

Изображение

Изображение

Най-високата точка, до която достигнах:

Изображение

Спрях на красивото езеро Cat Baraji:

Изображение

Изображение

Започнах спускане към град Erzurum:

Изображение

панорамата стана брутална - планината Palandöken, със своя първенец 3271м:

Изображение

В град Erzurum обикалях напразно за да попадна на мото сервиз. През нощта явно беше валяло сняг и по улиците все още имаше неразтопен такъв. Успях да надуша авто квартала. Спрях при дилър на Кастрол, разговор през google translate, но половин час по-късно и десетина проведени телефонни разговора, разбрах че в целия град няма масло като за мен. Това не попречи да ме поканят на печени картофи във сервиза. Печени директно в жарта в печката на дърва. Така, с ръчички белиш и солиш с пръстчета от торбата със сол... Вкусотия, навяваща спомени от отминали времена от детството ми! Разделихме се като приятели и поех нататък, с надеждата на следващия ден в Trabzon все пак да успея да сменя чорбата на италианката.

Планинския пейзаж се смени с равнинен такъв, но надморската си остана все така висока:
Изображение

Малко по малко започнах да навлизам в каньона Tortum:
Изображение

Настилката беше от тази гадната, чакълестата. Бяха такива прекрасни отворени завои, че си позволих да подкарам по-стабилно. До момента, в който усетих задната гума да поема по своя траектория един два пъти. Това ме накара да върна газта.

Изображение

Изображение

Подминах едноименния град и зачаках с нетърпение езерото. След кратко, бях там. Паркирах моторетката...

Изображение

... и под мен се откри това:

Изображение

Изображение

поглед назад:
Изображение

още няколко километра напред и ахнах:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Беше неземна красота и спокойствие... Можех да откарам цели дни там, просто стоейки и съзерцавайки това безвремие. За съжаление го нямах това време. Продължих към следващата точка от чек-листа - едноименния водопад. Намира се в края на езерото, в посока Artvin, отбивка вдясно. Не слезнах по туристическата пътечка до самия водопад, а хванах едно странично пътче за да изпозвам залязващата слънчева светлина.

Изображение

Изображение

Есента беше украсила пейзажа със страхотни багри.

Изображение

Изображение

Толкова! Прекарах там половин час. Тази природа и цветове са в състояние да подобрят настроението и на най-злобния хейтър! Навлезнах в каньона Артвин.

Изображение

Точно някъде, около мястото, където направих горния кадър, се замислих какви места има на сравнително не много далечно разстояние от България. А не са толкова популярни...

Някой в един пътепис за Алпите беше казал навремето "Изгинааме по тез завои, бре!", аз бих перифразирал "Изгинааме из тез тунели, бре!". С това, мисля, може достатъчно красноречиво да се опише следващата отсечка до град Artvin. Братята турци са постигнали нещо феноменално там. Тунел, след тунел, след тунел... N на брой. Къси, дълги, прави, със завои, всякакви... И така не помня колко километри... Цялото това нещо в страхотно ждрело с язовир отстрани!

Беше на смрачаване и направих само един кадър:
Изображение

Упсях да акостирам в град Artvin и в кръчме на автогарата ми направиха най-вкусния сандвич от бъркани яйца и кашкавал на плоча! Изядох два! :) Разтъпках се 30-40мин и поех по нов планински път със завои, надолу към град Hopa.
Въпреки, че времето беше напреднало, не се бях отказал от идеята си да си доначеша крастата и да влезна в Грузия, за да напълня резервоар с по-евтино от турското гориво. Още от България идеята да влезна в Грузия през по-южното КПП и да излезна през северното отпадна, тъй като според google части от пътя не бяха асфалтирани. Нямах времето за такива заигравки... Hopa ме посрещна с температура 28 градуса в 19:30 вечерта! Моментално се насочих към КПП Sarpi. Излизането беше лесно. На взлизането в Грузия се заприказвахме с каката-митничарка. Израдва се, че лятото съм бил в Грузия и сега пак се връщам :) Оттам на първия Лукойл, резервоара догоре и аз щастлив, че съм икономисал десетина лева :) Кофти момент, че беше извън сезона и в маркета нямаха руски сладолед... Преживях го!
Обратно към Турция... Излизането от Грузия за минутки. От турска страна, обаче яка греда. Митничаря, оформящ паспорта, се случи някаква мека китка. Без аз да осъзнавам, меката китка ме пратила на рентген. Отивам си аз чинно на последната проверка за излизане и оттам ми обясняват някакси, че не съм си регистрирал мотора. Обратно при меката китка - онзи се пени, аз се пенявя още повече на български... Стана ясно каква е работата... Наредих се след тираджиите, минах рентгена. Тръгвам да излизам - пак греда! Последния поплювко имал проблем с компютъра и не му излизали резултатите от скенера. Е, сега си я представете цялата тази картинка как се случва - на 28 градуса жега, а аз съм със зимната екипировка, защото слизам от планината... И как се разхождам от гише на гише препотен, с каска на главата... За попържните, излизащи от устата ми няма да споменавам много. Мина цялата история някак си... Излезе ми съвсем евтино грузинския бензин!
Ттръгнах да карам с цел да отметна още някой километър за деня и да наближа град Trabzon. Знаех, че покрай пътя има беседки за пикник и ги търсех, с цел да нощувам на тях. На град Ризе вече съвсем се предадох физически, но точно там намерих и въпросните беседки. Дръпнах една грузинска биричка, на фона на плясъка на вълните и айде в чувала! Лека нощ!

Изображение

Изображение

за деня 632км, изминати за 14:32:55


интерактивна карта на дневния километраж:


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Есенна мото Анадола
Непрочетено мнениеПубликувано на: 17 Ное 2016 09:27 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7446
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Страхотно...Очаквам продължението с невероятен интерес!
П.П.През цялото време те следях на тракера.Ти не знаеш, ама ...не те изтървам от поглед... :grin:



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Есенна мото Анадола
Непрочетено мнениеПубликувано на: 17 Ное 2016 11:13 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 375
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
lubashki777 написа:
Страхотно...Очаквам продължението с невероятен интерес!
П.П.През цялото време те следях на тракера.Ти не знаеш, ама ...не те изтървам от поглед... :grin:
Ти не знаеш ама... аз всичко знаех :D


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ден 6
Непрочетено мнениеПубликувано на: 18 Ное 2016 00:43 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 375
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
При все, че бях абсолютно гроги от изтощение предишния ден, не можах да спя през нощта. Прекалено много тежкотоварен трафик, прекалено топъл чувал за жегите в град Ризе по това време на годината, прекалено лек сън от моя страна и резултата беше не повече от час-два сумарно сън. На всичкото отгоре и шалтето беше дало фира - издишаше...

Град Ризе в 06:30 сутринта, при температура на въздуха от 29 градуса!
Изображение

Приключението свърши! Оттук насетне оставаше дългия път наобратно... Но преди това имах да свърша важно нещо - в търбуха на италианската ми красавица се плацикаше чорба на 8600км, която спешно трябваше да се подмени! И това трябваше да се случи в град Trabzon, според желанието ми :) Дотам имах стотина километра, които не усетих. Ясно беше, че съм спрял преди това в бензиностанция Opet :) А току преди града минах през някакви зверско горещи въздушни течения, които покачиха температурата на 31 градуса! Яд ме е, че не спрях да симам термометъра на мотора...

В Trabzon последваха няколко безуспешни тегела по улиците, с цел намиране на авто/мото сервиз. В един момент в обратната на моята посока мярнах паркиранa Yamaha FJR1300. Моментално кръгом и се паркирах до него. Надникнах в гаража и отвътре се показа лилипут! Гледам мотора, гледам него и се опитвам да си представя как този човечец кара огромния турист :) Някак си стана ясно, че собственика ще дойде скоро. Последва пиене на чай, опит за помощ от човек, който метеше улицата... Собственика дойде, пак седнахме в кафе и пихме чай... А аз нервно потропвам с крак, защото ме чакат амнайси километри до България... А имам и уречено време, когато трябва да съм там! Както и да е, след 2 часа и ескорт с FJR-a, паркирах Caponord-а пред малък гараж, в покрайнините на Trabzon.

Изображение

Оказа, се че собственика преди няколко години е карал Caponord и бързо се разбрахме. Както и очаквах, маслен филтър не можа да се намери в Trabzon. Но по-важното беше, че маслото ще е ново.

Италианката на операционната (някак си преживях какво надничаше от постера отзад):
Изображение

След час всичко беше готово и майтора излезе в града да тества моторетката ми. Върна се ухилен и ми пожела лек път към България.

Останалата част на деня беше скучно отмятане на километри до град Sinop, където имах план да нощувам. Още по обяд спрях да изхвърля зимните подплати от мото-екипа ми, защото предвид летните температури, бях на път да открия формулата на нов аромат-афродизиак :grin: Системното ми недоспиване си казваше тежката дума и около 15:00 изгълтах литър кола с шоколад.

Изображение

По тъмно на няколко пъти времето се опита да ме уплаши с дъжд, но възможностите му стигнаха колкото да припръска малко и да поразлигави леко асфалта. В 20:30 направих почетна обиколка с мотора из центъра на Sinop, за да си харесам хотел. На първото място не можах да се справя с пазарлъка и подминах. Във втория хотел работата стана и за 60 лири имах стая със закуска на крайбрежната улица. Кратка обиколка по кея, за да разтъпча краците, баняне и айде в чашафите!

за деня 595км, изминати за 13:42:34, от които 3-4 часа престой в Trabzon

интерактивна карта на дневния километраж:


Следва


Последна промяна pegasoto на 18 Ное 2016 01:21, променена общо 1 път

Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Есенна мото Анадола
Непрочетено мнениеПубликувано на: 18 Ное 2016 01:03 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7446
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
pegasoto написа:
lubashki777 написа:
Страхотно...Очаквам продължението с невероятен интерес!
П.П.През цялото време те следях на тракера.Ти не знаеш, ама ...не те изтървам от поглед... :grin:
Ти не знаеш ама... аз всичко знаех :D

Ти не знам какво знаеш, че си знаел...ама при всички случаи аз може да съм знаел неща, които ти не си знаел , че съм научил... :grin:
Страхотно пътешествие...Отново и отново ...благородна завист разяжда душата ми... :oops:
Радвам се, че те познавам братле!!!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Есенна мото Анадола
Непрочетено мнениеПубликувано на: 18 Ное 2016 01:20 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 375
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
lubashki777 написа:
Радвам се, че те познавам братле!!!

Много силни думи! Благодарско!


Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ден 7
Непрочетено мнениеПубликувано на: 19 Ное 2016 22:23 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 375
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
Всяка вечер, когато си лягах в хотел, си казвах "Тази вечер ще се наспя много добре и утре сутрин няма да бързам да ставам!". И нито веднъж това не се случи! Защо? Заради онези чудни трели, за които писах няколко поста по-назад... Ето какво записах в 05:20 в леглото:
http://files.offroadsz.com/pegasoto/20161105%20-%20Moto%20Anadola/Voice.m4a

Както и да е! Ясно беше, че няма да се спи повече...
На това пътуване си носих Kindle-а (от първите модели), към който имах безплатен интернет 50 или 100МБ месечно в цял свят :) Благодарение на него, докато пътувах можех да проверявам и да отговарям на мейлите си. Получавах също прогнозите за времето за предстоящите километри от един ятак и малко или много можех да водя някаква кореспонденция, която разсейваше самотата по време на трипа. Благодарско!

Идеята ми беше от Sinop да карам по южните брегове на Черно море до България. Бях обаче получил мейл, че ятакът (JuSK) ще ме посрещне с оранжевия малчо на следващия ден, някъде след границата и ще се приберем заедно към София. Бързо прекроих маршрута и се насочих към главните пътища, тъй като разстоянието до България не беше малко. Щях да нощувам или някъде преди границата или веднага след нея. Но за второто не таях големи надежди.

Преди това задължителната снимка на мястото на нощувка - това е задният двор на хотела. А това точно зад прозорците - шведската маса в столовата, т.е. осигурил съм красив фон за закусващите :D
Изображение

Няколко думи за Любо :) През цялото време карах с като твоите тапи за уши. Много са добри, лесно се слагат и много добе филтрират шума, съответно карането е комфортно. НО, има едно голямо НО... Моята каска е тясна и въпреки, че е подготвена за разговорен кит, успява брутално да притиска дръжчиците на въпросните тапи към хрущяла на ушната ми мида. След втория-третия ден, положението стана толкова лошо, че ми се бяха образували ранички и всяко слагане и сваляне на тапите беше свързано със силна болка. Болка, болка, но предвид flip-up каската ми (доста по-шумни са), без тапи не мога да карам. Явно е въпрос на ушна анатомия и всичко е индивидуално - аз ще трябва да търся други модели, или да се върна към еднократните.

Предишния ден ми се беше извадил ципът на единия ботуш и разчитах само на велкрото му за затваряне. А прогнозите за деня бяха за облачност и краткотрайни валежи за Izmit и Istanbul, та се надявах ако има нещо да е слабо, за да не подгизвам накрая :)

Щях да излезна на главен път при град Tosya. Дотам маршрута беше много приятен планински, със стръмни изкачвания и спускания, и пресичаше няколко била, някои от тях чрез тунели. След едно такова спускане, цивилна кола с камера мисля, че ме "щракна", тъй като бях с 20-30км над разрешената. Та, очаквах следващите 2-3км патрулка да ме спре и глоби, но ми се размина - патрулка не видях :) Иначе, като цяло по време на трипа поддържах скорост от 100-110км/ч. За мотори разрешената, мисля е 80км/ч (не съм 100% сигурен).

Някъде по пътя:

Изображение

Изображение

След Tosya, до град Izmit нищо интересно. Дори напротив - адската скука по правите пътища. И това при положение, че карах по дублажа на магистралата... Малко след Izmit спрях да донапълня резервоара, така че да изкарам до границата. Мъничко закъснях за залеза над Мраморно море. Все пак от мост над пътя, направих една снимка:

Изображение

На бензиностанцията ме заговори тираджия. Оказа се грузинец и се разбъбрихме на руски за Грузия, къде скиторих лятото и т.н. На изпроводяк, дори ми държеше мото-якето като на мацка и след това ми намести балаклавата отзад на врата :D Планът ми беше да хвана дублажа на магистралата през Silivri, Corlu... Поне за мен магистралата след Istanbul е супер скука...

Оттук започнаха кошмарите ми. Около град Gebze заваля, не силно. Още малко след това - зверско задръстване. В последствие се оказа катастрофа. Асфалтът хлъзгав и мокър, плътни една до друга колони коли, Капонорда със странични куфари и натоварен, аз навлечен с дрехи, тъй като не беше топло... В цялата тази картинка, аз на първа и полусъединител, трябваше да се вра пъплейки между колоните коли, тирове, автобуси... И то да се вра докато вали, визьора на каската ми, wind-deflektor-a и слюдата мръсни и мокри, тъмно, плюс насрещни фарове от коли... За около 30 минути преживях истински кошмар, в който се бях препотил няколко пъти и от който се измъкнах истински накефен!

Да, но кефът ми не трая дълго... Спомнете си колко пъти сте чели за кошмарното пресичане на Istanbul! Сега го съчетайте с факта петък вечер между 17:30 и 20:30! Даааа - хората се прибират от работа или са тръгнали за нанякъде за уикенда. И за капак отново заваля. Същият кошмар като от по-горе, но неколкократно по-дълъг като време за излизане от него! И с тази разлика, че около Gebze бяха само 2 платна в посока, докато тук 3-4! Най-трудно беше, когато трябваше да се провра между кола и автобус/тир или два тира/автобуса. В крайна сметка всичко свърши и съм адски горд със себе си, че нито веднъж не закачих страничните си куфари някъде :)

Времето беше брутално напреднало, температурата паднала. Аз още в Istanbul бях прекроил за пореден път плана и се бях качил на магистралата. За магистралните такси в Турция. От въпросния ми приятел, с който не се видях в Kayseri, знаех че тъй като съм с чужда регистрация, няма абсолютно никакъв проблем да си минавам през тол-будките без да плащам. Иначе системата им работи по следния начин. Минаваш с ниска скорост през бариерата (ограничението е 30км/ч) и камерите снимат и разпознават номера на колата и изписват каква е дължимата сума. При следващо минаване през тол-будка се изписва натрупаната до момента сума за плащане. Има два варианта за плащане: 1. Предварително имате закупен стикер със заредена сума вътре, от която тол-будката си дърпа горната сума автоматично, без да спирате. 2. Минавате без да имате стикер или достатъчна сума. Това, което дължите ви се начислява в "досието" на регистрационния номер и имате 7 дневен срок за да закупите стикер или заплатите дължимата сума. От 8-мия ден започват да се начисляват и лихви/глоби. За мен като чужденец, сумите си се трупат, но няма как да ми бъдат изискани/взети. Както се казва - чийт на системата :)

50-60км след Istanbul спрях на park alani, за да вечерям. Това беше същия park alani, в който на връщане от Централна Азия, видях паркирани няколко тежки/туристиески ендура и след 2 месеца в джипа, нещо подскочи в мен и много, ама наистина много, ми се прикара мотор! Беше приятно усещане да бъда на същото място с личната моторетка, три месеца след това :) Оттук последва гадната скука, гарнирана със студено време и падаща мъгла (за щастие не много влажна). Вече знаех, че ще влезна в България много, много късно вечерта и оставаше само да избутам някак си оставащите километри.

Малко след 00:00 минах бързо и безпроблемно и двете граници, като старателно заобиколих рова за дезинфекция от българска страна :D Бързо стигнах и Свиленград, където с малко помощ от пътни полицаи намерих стая под наем. Нямах никаква сила, за баня дори останала, и директно с термо-бельото в леглото!

за деня 961км, изминати за 16:19:11

интерактивна карта на дневния километраж:


Следва


Последна промяна pegasoto на 20 Ное 2016 10:42, променена общо 1 път

Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Есенна мото Анадола
Непрочетено мнениеПубликувано на: 20 Ное 2016 10:00 
Младши офроудър

Регистриран на: 16 Юни 2016 16:40
Мнения: 30
ПОЛ: ЖЕНА
Иво, толкова увлекателно разказваш, че няколко пъти препрочитам и... вече ми е мъчно, че се "връщаш" и приключението е в края си! Колкото и време да иска подготвянето на снимките, писането, редакцията - всичко си е заслужавало! Снимките са вълшебни - всяка място е със своя красота, а само за седмица си се докоснал до толкова различни "светове" и усещания! И миризми :mrgreen: Ще се повторя, казвала съм ти го на живо - пишеш много стегнато, точно, умееш да дадеш много детайли - и като директна информация, и за тези, които искат да четат "между редовете." Срам ме е, но не мисля, че бих се справила по-добре, а съм филолог по образование :oops:
Благодаря за споделеното!

PS
Цитат:
А това точно зад прозорците - шведската маса в столовата, т.е. осигурил съм красив фон за закусващите :D
- Но и те бяло, зелено и червено са ти постлали, много церемониална закуска е била :)


Последна промяна JuSK на 20 Ное 2016 11:22, променена общо 1 път

Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Есенна мото Анадола
Непрочетено мнениеПубликувано на: 20 Ное 2016 10:29 
БAШ ОФРОУДЪР

Регистриран на: 23 Юли 2010 15:16
Мнения: 375
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Toyota LC UZJ100
Юле, благодарско за милите думи, но не ме карай да се червя тук, моля!


JuSK написа:
И миризми :mrgreen:
За тях мога и роман да напиша, а ти да допълваш като пряк свидетел :lol:


JuSK написа:
Но и те бяло, зелено и червено са ти постлали, много церемониална закуска е била :)
Не го бях забелязал :) Мерси!


Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 4 [ 47 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  

cron