www.OFFROADSZ.COM

Привет!
Много се чудих дали да я стартирам тази тема. В един момент си казах по-добре да я има и да не се тормозя да мисля, кое е по-правилно - дали да я има или не.

Накртатко - в началото на 2016 ми хрумна да се пробвам да мина по маршрута на Димо Калайджиев, отпреди няколко години, през страните от Цнетрална Азия. Варианта да го направя с мотор винаги ме е привличал, но аз пътувам с жена ми и двама на тежко ендуро по тези пътища там... не мисля че бих могъл да се справя. Затова с Тойотата. Имаме седем седмици за да минем през Турция - Иран - Тюркменистан - Узбекистан - Таджикистан - Киргизстан - Казакхстан - Русия - Грузия - Турция и България. Замислили сме го да стартираме в средата на юни и да се върнем в края на юли. Акцента на пътуването е страните в Централна Азия или както аз им казвам - "Становете". Турция я прекосяваме максимално бързо, в Иран сме били, т.е. там също няма да отделяме време за моткане.

Все още не е ясно дали ще има пътуване, тъй като сме на фаза вадене на визи. От тази гледна точка това ми е най-сложното пътуване като организация, вадене на визи и логистика. Виза за българи трябва за всяка една дъжава по маршрута, с изключение на Турция и Грузия. Това оскъпява адски много пътуването и го прави много несигурно. Та, докато не видя всички визи в паспортите ни навреме, не мога да кажа, че трипа ще се случи.

Ще пътуваме само двамата с жена ми. От предишни години съм си направил изводите и на такъв дълъг маршрут би било тежко да делим пространството в купето на Тойотата с други хора. Предпочитаме да разчитаме за всичко сами на себе си и да знаем, че ако нещо се провали или прецака по една или друга причина, виновни ше сме си само ние. Така по-лесно се преглъща един евентуален неуспех, поне за мен. Много исках да сме 2 или 3 джипа, за да можем да си правим повече заигравки по пътя, а и да си помагаме взаимно. Прехода ще е дълъг, през по-голямата си част е по лоши асфалтови или черни пътища и би било добре да знаеш, че има на кой да разчиташ покрай теб. Не съм се надявал, че ще намеря лесно спътници. Проблемите са два - дълга отпуска и финанси. Първия по един или друг начин може да се преодолее по-лесно, докато втория... Та така - не успях да сформирам група и 99% ще сме сама кола.

По Тойотата не мисля да правя никакъв тунинг специално за това пътуване. Стремя се единствено да я поддържам в добра кондиция. За съжаление напоследък излизат доста неща накуп, които малко или много ми изцеждат финансовите сили. Но като съм се хванал на хорото, ще го играя... С две думи Тойотата е сток, освен смененото хидравлично окачване с конвенционално такова, което добавя и малко лифт.

Ще се радвам на всякакви коментари и съвети, защото при мащабите на едно такова пътуване мога много лесно да пропусна неща.

Поздрави!

P.S.: Ще се опитам в следващ пост да разкажа ситуацията с визите.

Желая от сърце да реализираш и тази и още много други обиколки, които едва ли ще успеем да осъществим. Ще ти стискаме палци и ще чакаме развитие, а ти много хубаво разказваш.

slavin написа:Желая от сърце да реализираш и тази и още много други обиколки, които едва ли ще успеем да осъществим. Ще ти стискаме палци и ще чакаме развитие, а ти много хубаво разказваш.

От сърце благодаря за милите думи! Факт е, че човек веднъж опитал вкуса на дългите пътувания, този вкус остава за цял живот... Като краста е!

Визите....

За Турция виза не се изисква за български граждани.

Иран - стандартна туристическа виза с продължителност до 3 месеца на цена от €50 или транзитна виза за €40. Ще се борим за транзитна виза. Иран имат посолство в София. Различното при Иранската виза е, че тя започва да тече от датата на издаването си, а не от конкретна дата в бъдещето. Това ни ограничава адски много, защото не можехме да подадем документи за нея, да кажем от февруари месец. Иранската виза трябва да е първата издадена виза, защото за следващата - Тюркменистанската (също транзитна) се изисква да имаш вече издадени визи за предходната и следващата държава по маршрута, т.е. Иранска и Узбекистанска. За издаване на визата се изисква плащане на сумата с банков превод по сметка на банката, 2 снимки, попълнена анкетна форма (има я в сайта на иранското външно министерство като pdf файл на английски) и CV. Времето за издаване е 10 дена. Стандартно за туристическа виза се изисква регистрация в хотел или валидни самолетни билети. При първата ни среща с консула обяснихме как стоят при нас нещата и отхвърлихме резервациите, а и имахме обещанието му, че ще ни издаде визата като експресна поръчка, на цената на стандартна (4-5 дена) Утре (04.04) ще сме в посолството и се надявам да успеем да подадем документите си.

Визите за следващите 4 държави по маршрута (Тюркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан) са "сложните". Сложни, защото нямат посолства в България, най-близките са във Виена или Анкара. Съответно за издаването им човек трябва да отдели около 2-3 седмици време във Виена. Всяка виза е със срок на издаване от около 2-4 дена до към седмица за нормална поръчка. Това отнема отпуска, която нямаме и средства за престоя във Виена. Втори вариант е да се плаща за експресни поръчки - цената е двойна навсякъде и да кажем, че с клизма човек може да се вмести в срок от една седмица за четирите. Това, обаче пак е една седмица време отпуска + сериозни финанси. Ние се спряхме на трети вариант. Ползваме услугите на австрийска фирма - https://www.visum4you.at/ Изпращаме си всички необходими документи + паспортите си и другарите австрийци ще ни движат целия процес на място във Виена (обикаляне по посолствата) вместо нас. Естествено всичко това е срещу не малка сума. Да кажем, че сумата оправдава парите, които ние бихме похарчили за да пътуваме до Виена и обратно, да прекараме там минимум една седмица и да платим горницата на експресните поръчки за визите.

Тюркменистан - може би най-сложната виза. За стандартната туристическа виза се изисква покана. Отделно се изисква да се представи конкретен маршрут, по който ще се движиш в Тюркменистан и трябва да го следваш стриктно. Другото изискване е за наемане на местен гид, който трябва да е през цялото време с теб, да казва къде ще се спира и почива, къде ще се спи и изобщо да съблюдава за "правилното поведение" на туриста по време на престоя в държавата. За тази работа на гида се плаща по $100-150 на ден!!! Това нещо ние не можем да си го позволим, а и не бих се чувствал комфортно по този начин. Затова ще кандидатстваме за транзитна виза. За нея не се иска покана, само конкретен маршрут с точните гранични пунктове, през които ще влезем и излезем от държавата, както и точните дати, на които това ще се случи! Още оттук, започва да ви става ясно какъв стриктен планинг трябва. Не само това - един евентуален проблем по пътя, който би ни забавил с ден-два, дори още преди да сме стигнали Тюркменистан, би означавал край на пътуването още в началото, защото изпускаме конкретната дата, на която трябва да влезем в държавата. Цената, която ще платим на австрийците за двете транзитни визи е €248. Максималния престой в държавата с транзитна виза е 5 дена, еднократна. Отделно на границата се плаща такса за влизане на превозно средство в размер на $50-250, предполагам това е компенсация на евтиното гориво, което ползват чужденците в държавата. На границата се плаща още $10 travel pass + $10 arrival pass на човек.

Узбекистан - виза + покана. За да кандидатстваш за туристическа виза е нужна покана от местна туристическа фирма, организация и т.н. За да се сдобием с въпросната покана се свързахме с известната агенция http://www.stantours.com/. Срещу сумата от €67/човек и две седмици вече имаме заверена в Узбекистанското външно минестерство официална покана от узбекска тур. фирма, с която австрийската фирма да може да кандидатства за виза. Ще кандидатстваме за 30 дневна виза. Австрийците ни поискаха €500 за двамата за да ни извадят покани + визи. Така, след като сме се сдобили с покани, ще има платим "само" €250 за двете визи. Стандартно визата струва €80/човек в посолството, т.е. братята австрийци си слагат горница около €90 за услугата.

Таджикистан - "лесна" виза без покана. Според сайта на посолството им във Виена струва €80/човек. Тук интересно е друго. Памир и интересните маршрути се намират в ГБАО (Горно Бадахшанска Автономна Област), автономна област в Южен Таджикистан, на границата с Афганистан. За да влезеш там, ти трябва разрешително, което се заплаща отделно от визата и струва €20/човек. На австрийците ще платим €290 за двамата, т.е. и тук горницата им е около €90. Ще кандидастваме за 45 дневна еднократна виза.

Киргизстан - "лесна" виза без покана. Държавата се стреми да се позиционира като туристически център в региона и издава максимално лесно визи. Според сайта на посолството им във Виена визата струва €70/човек за 30-дневна, еднократна виза. На австрийците ще платим €210 за двамата, тук горницата е по-малка.

Когато рових за горните 4 визи по сайтовете на посолствата ми направи впечатление, че визовия режим с повечето държави от Западна Европа е максимално улеснен. Някои от тях влизат дори без виза в някоит държавите, за други не се изискват покани и т.н. Докато България е в в дъното на всякакви такива списъци и с никакви улеснения откъм визи. Това го коментирам, защото досега съм се сблъсквал достатъчно много с български посолства и нашето външно министерство и смело мога да кажа, че нашата дипломация просто не работи. Нашите дипломати се борят за места в мисиите ни за да могат да си получават добрите заплати и да не вършат абсолютно никаква работа! Отплеснах се, но се ядосвам много!

Австрийците обещават, че ще свършат цялата работа с 4-те горни визи за 30-40 дена, т.е. ако ние до около 10 април получим Иранска виза и успеем да изпратим до към 15 Април паспортите си и документите на австрийците, би трябвало те до средата или най-късно до края на май да се справят с горните 4 визи. След това ще имаме около 15 дена да извадим Казакхстанската и Руската визи от София. На австрийците ще трябва да платим и €55 за DHL, с който да ни доставят паспортите до София.

Казакхстан - имат посолство в София. Цената е €40/човек за 30-дневна виза, не би трябвало да има проблеми.

Русия - също "проблемна" виза. Имат посолство и консулство в София. От миналата година имат и отделение на консулството си, което се занимава само с визите. За да получиш туристическа виза, отново трябва покана и/или резервации на хотели/самолетни билети. Струва 69лв. на човек. За формат на пътуването като нашия, разбирайте с кола, за да се сдобиеш с горните документи се ползват услугите на тур. фирма Аеротур в София, които оперират основно на руския пазар и схемата е отработена, но те товарят с едни пари за да ти изфабрикуват фалшиви самолетни билети. За Русия има още една опция, която аз мисля да се пробвам и да ползвам тази година. Това ще го реша в последня момент, като видя какво време все още имаме преди заминаването и естествено ако имаме всички останали визи. Става въпрос за транзитна виза. Тя е по-особена. Струва 69лв. и за нея не е необходима покана или някакви други документи. За нея се кандидатства с конкретен маршрут. Консулът изчислява колко дена да ти даде на базата на 500км дневен пробег по описания маршрут. Неудобствата са, че е с фиксиран маршрут, фиксирани входна и изходна точки от Русия и фиксирани дати. Т.е. доста е рестриктивна и крие рискове, но се спестяват едни пари за фалшиви покани/резервации.

Грузия - визи за български граждани не се изискват.

Както става ясно от горните редове, само визовия бюджет е огромна сума. И страхотна разправия и логистика. В началото бях проучвал цените според сайтовете на посолствата и форуми на пътували по тези държави. Имам уредени 7 седмици отпуска (половината неплатена) и не можех по никакъв начин да си позволя да вземам още за да си вея задника във Виена и да тичам от посолство на посолство за визи. Когато калкулирахме общата сума за визи с горницата за австрийската тур. фирма се получи страшна цифра само за перо визи и почти се бяхме отказали. Разума казваше да стопираме. От друга страна си давам сметка, че ако едни примерно 1000лв биха ме отказали да направя това пътуване, за което тази година имаме шанс, после цял живот ще ме е яд... Та така - за момента изтупваме всякакви джобчета и чувалчета за стотинки и ще се мъчим да осъществим пътуването. Дано всичко с визите мине по план, защото съм силно притеснен от времевите срокове и ако нещо по цялата верига се закучи, пропада всичко.

Поздрави!

Успех и от мен.Дано и тази мечта я превърнеш в история!
Ще следя темата с интерес...то друго не ми остава...
Поздрави!

lubashki777 написа:Успех и от мен.Дано и тази мечта я превърнеш в история!
Ще следя темата с интерес...то друго не ми остава...
Поздрави!

Благодарско, Любак! Дано наистина след няколко месеца да мога да сложа кръстче и на тази мечта.
Не съжалявай! Не знаеш живота каква изненада ще ти поднесе утре! И продължавай да мечтаеш, човек без мечти е нищо!

Аз карам нататък с ъпдейтите. Днес иранския консул ни прие (и нас и документите ни) и обеща в петък да имаме 10-дневна транзитна иранска виза. Дотук всичко върви по план

Относно навигацията и картите.
Отново мисля да заложа на изпитания вариант. За Турция и Русия ще ползвам iGО на андроидския ми телефон.
В Тойотата имам инсталирана (малко с краката е направен монтажа ) полска мултимедия GMS 6401 NEW EXCELLENCE.





Тя си има и навигация. Софтуеъра и картите, с които беше са на http://www.automapa.pl/pl/start/. Бих казал един от най-добрите софтуеъри, които съм ползвал. Имах карти с лиценз за цяла Европа и мога да кажа, че са отлични. Сега, след като изтече лиценза, всичко продължава да работи коректно, само не мога да обновявам картите. В сравнение с iGО, единствено визуализацията на последния е малко по-мазничка на андроида. ОС-а на мултимедията е WinCE. Това ми позволява да си кача каквато навигация пожелая за Windows. Не искам да имам 10 устройства с 10 различни софтуеъра. За да работиш добре с една навигация, трябва да и познаваш много добре менютата и възможностите и затова предпочитам да ползвам една или две навигации на всичките ми устройства. Затова преди няколко месеца й качих iGO. Тръгна без проблеми и сега и на телефона и в Тойотата имам еднакви сетове от карти и POI.

На Garmin Montana-та съм дръпнал и инсталирал карти за останалите държави от http://garmin.openstreetmap.nl/. По този начин съм покрил целия маршрут с карти.

Отделно, тъй като не обичам да разчитам само и единствено на някакви дивайси, си поръчах и хартиена карта на страните от Централна Азия от Amazon на цена от £8.99. Това беше картата с най-добър мащаб (1:1 500 000), която успях да намеря.

Успех и от мен! Дано да мине всичко по вода!

П.С.
Все пак си с правилната марка автомобил - (да подразня Любака)

marinhaker написа:...Все пак си с правилната марка автомобил - (да подразня Любака)

Ако трябва да съм абсолютно откровен, нямам усещането/увереността в автомобила, така както е било предни години с Нисана. При него просто врътвах ключа и тръгвах. Имах му пълно доверие и въпреки, че е мноого рядка машина, не ми пречеше да ходя по зачукани дестинации с него. Сега с Тойотата, въпреки славата й и това, че е доста популярен автомобил, я нямам тази увереност. Зная, че е доста корава кола, но след последните заигравки с тези катализатори и тоновете информация, с които се сдобих/прочетох, чувството ми за несигурност се поувеличи.
Има една приказка: "Щастлив е този, който не знае колко много не знае.", т.е. колкото по-малко съм знаел/разбирал от колата си, толкова по-уверен и щастлив съм бил. Всичко това не означава разбира се, че съм се предал или че ще се откажа!

В петък имаме обещанието, че ще получим паспортите си с Иранските визи вътре. Затова ние дотогава трябва да сме си направили домашното и да сме събрали и подготвили целия набор от документи за следващите четири "стана" по маршрута, за които ще вадим визи във Виена. За да си набавя изиксванията за всяка държава поотделно сме прекарали една камара време ровене по сайтове на съответните посолства и разговори по телефона. И тъй като държавите са малко екзотични, ще публикувам тук събраната информация. Дано да е полезна на бъдещи бг туристи, запътили се към Централна Азия.

Тюркменистан:

• паспорт
  копие на паспорта
  3 снимки 35х45мм
  2 попълнени копия на "Искане за виза" (Visa Application Form)
  попълнен документ 701
  попълнен документ 801
  попълнен документ 101/201 в Word формат
  копие на документите на колата
  копие на Иранска и Узбекистанска виза (ако маршрута е Иран-Тюркменистан-Узбекистан и се кандидатства за транзитна виза)

Узбекистан

• паспорт
  копие на паспорта
  2 снимки 35х45мм
  покана (Letter of Invitation)

Поканата я извадихме с помощта на http://www.stantours.com/. Самата покана представлява документ от местна канеща туристическа фирма плюс попълнено копие на "Искане за виза", което е заверено във Узбекистанското външно министерство и е щамповано с баркод.

Таджикистан

• паспорт
  снимка 35х45мм
  попълнено копие на "Искане за виза" (Visa Application Form)
  резервация в хотел
  молба от кандидатстващия за виза
  копие на документите на колата

Киргизстан

• паспорт
  копие на паспорта
  снимка 35х45мм
  попълнено копие на "Искане за виза" (Visa Application Form)

За да изпратим целия този набор от документи до Виена трябва да ползваме услугите на куриерска фирма. Бях меко казано шокиран, когато започнах да проверявам цените на първите 5-6 куриерски фирми, излизащи в Гугъл. За пратка под 1кг от София до Виена ми искаха между 150 и 250лв за икономична тарифа. Вече обмислях как ще ходя с малката кола до Виена, за да си оставя документите, когато получих жокер от приятел. Не мисля, че ще е реклама ако напиша името на фирмата, защото цените са няколко пъти надолу. Фирма Арамекс ще ни достави документите до Виена за около 40лв!

1:0 за нас!

Сдобихме се с Ирански визи и днес изпратих 42 листа!!! документи към австийската фирма за да действат от наше име по въпроса със визите за Тюркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.
За да ги попълним всички тези документи, снощи трябваше да седна и да смятам вече по-конкретно дати, тъй като Тюркменистан е с фиксирани дати и точки за вход/изход. Та ще се опитам да опиша по-конкретно как плануваме да се случат нещата.
Стартовата дата засега е заложена за 10 юни. Тръгване вечерта след работа от София и спане в Стара Загора (няма да пропусна да заредя и двата резервоара догоре на онази бензиностанция на изхода към Нова Загора ). Много рано в събота сутрин (може би 2-3 часа) тръгване, с цел избягване на трафика около Истанбул. През Турция до границата с Иран (град Bazargan) имам около1900 км - https://goo.gl/jb2IpW



Плана ми е да ги взема за 2 дни, т.е. в неделя вечер (12 юни) да съм някъде около границата. Най вероятно ще влезем в Иран в понеделник (13 юни). Оттук според Иранските ни визи имаме максимум 10 дена за да стигнем до границата с Тюркменистан. Между Иран и Тюркменистан има 2 гранични пункта:



Аз избрах да ползвам втория (Serakhs, Iran - Serakhs, Turkmenistan). И маршрута ми в Иран ще е около 2000 км - https://goo.gl/bb3Qgx



В Иран сме били 2010-та и няма да се моткаме там. Тези 10 дена от Иранските визи не мисля да ги ползваме всичките. Тюркменистанската виза съм я заявил да е от 18 Юни. Сметката ми е за тези 2000км в Иран да имам 5 дена. Реално мога да ги взема за 2-3 дена, защото зная колко са добри Иранските пътища. Имам 4 причини да построя така плана:

• 1. Залагам много малка вероятност да имаме някакво забавяне в Източна Турция, заради кюрдския проблем или заради сирийски бежанци. Въпреки, че почти го изклювам като вероятност, все пак трябва да си вържа гащите.
  2. Трябва ми добър буфер от време, защото ако аз не успея да съм на уречения ден на Тюркменистанската граница, пътуването ми пропада още тук.
  3. При предишния ни престой в Иран не успяхме да се качим на север до Каспийско море и това би бил идеалния момент да си накиснем задниците няколко пъти там (макар и този на жена ми да не може да е по бански )
  4. При това дълго пътуване не искам още от началото да започна да натрупвам умора, т.е. ще го даваме по-лежерно с дневния километраж.

За да прекосим Тюркменистан ще имаме на разположение 5 дена - максимума на транзитната виза. Планувам някакъв подобен маршрут https://goo.gl/pdCWZV



Тъй като визата ни е транзитна и най-вероятно в самата виза ще е описан и маршрута, не зная доколко ще можем да мърдаме встрани от него. Между Тюркменистан и Узбекистан има 3 гранични пункта:



Мисля да ползваме Dashoguz, Turkmenistan - Shavat, Uzbekistan.

Дотук са ми стриктните планове за маршрути. Следващите държави са с едномесечни визи. За Таджикистан е дори 45 дневна, така, че там лесно ще мога да импровизирам на място с маршрута.

Дано плановете ми да се окажат реалистични!

Тази година ще пътуваме само двамата с жена ми в колата. Т.е. ще имаме достатъчно багажно пространство само за нас. Ще прекосим няколко пустини и ще се движим бая време под над 40 градусови жеги. Поради горните причини и щото още нямаме деца, които да ни изпиват финансовите сили, решихме тази година да се поглезим с къмпингов хладилник. А най-вероятната причина е, че човек колкото остарява, толкова повече се разглезва.
Преди 2-3 седмици успях да спечеля на търг в Ebay един Waeco CF-50, барабар с оригинален изолационен кожух. Днес глезотията пристигна и съм изключително доволен. Собственика беше 70+ годишен пенсионер, който го продаваше, защото му идвал тежък да го качва и сваля в кемпера си. Ами големичък си е хладилника, 49 литра полезен обем, около 20 обемисти килограма. И мен ме озорва да го разнасям... За 5-те години експлоатация, дядото беше съумял да го запази в състояние, неразличимо от ново.

Ето го, с размери без кожуха 630х480х360мм:



Кожуха отвътре целия е с термо изолационно фолио а вътре с някаква вата.



Вижда се долу вдясно къде е компресора и как кожуха е предвиден с отвор на това място за да се охлажда добре. Самия компресор е Danfoss, доста безшумен.



Това е контролния панел. Показва текущата температура вътре. Може да се настройва да показва градусите в Целзий или Фаренхайт.



Ползва се или като фризер или като хладилник. Замразява до -18 или изстудява до +10 градуса. Според производителя консумацията на компресора на 12V е 7A, на 24V - 3A, a на 220V - 0.7А. При 25 градуса околна температура и зададена 5 градуса температура на хладилника, компресора ще работи през около 10% от времето. При 30 градуса околна температура - 15% от времето.
От двете страни има удобни масивни дръжки, които могат да се демонтират. Освен книжката с инструкции, дядото ми беше изпратил дори и шестограм , с който да завия болтовете на дръжките



Вътре има лампа:



Има едно голямо, основно отделение, в което се побират двулитрови бутилки и едно по-малко, предвидено за плодове и зеленчуци. Капака е предвиден да може да се обръща, т.е. да се отваря и от двете страни, според нуждите.



Хладилника работи на 12V, 24V и 220V. Дойде си с кабел за гнездо на 12V, и два кабела за 220V - английски и европейски стандарт.



Това всъщност е и единствената следа от употреба на хладилника, леко одраскване около гнездото, където влиза кабела на 12V. Хладилника е с доста "умна" елакртоника. Ако едновременно има захранване и на 12V и на 220V, той ще даде приоритет на 220V. Има вградена защита на акумулатора, от който е захранен. При достигане на минимален волтаж на акумулатора, автоматично гаси компресора и когато усети че волтажа се е повишил над зададена стойност (при зареждане) ще го стартира отново. Има 3 стойности на тази защита - Low, Medium, High, според вида на акумулатора, към който е закачен (стартерен, тягов...). На 12V компресора се гаси при стойности 10.1V, 11.4V, 11.8V съответно за Low, Medium, High. Самостартира се при стойности 11.1V, 12.2V, 12.6V съответно за Low, Medium, High. Препоръчва се при използване на стартерен акумулатор да се ползва High настройката.
При теста, който му спретнах днес от 19 градуса в отделението вътре, достигна до 5 градуса за 15 минути. След 40 минути беше на -7, след 65 минути на -12. Беше облечен с кожуха. Доволен съм!

Та така... Остава да оправя тоците в колата и да видя как ще аранжирам багажното.
Да си пожелая да съм поне толкова доволен от инвестицията си, колкото и от покривната палатка!

Перфектна придобивка
Ползвам подобен /доста по-старо поколение де/ хладилник от 5-6 години и без него на пътуване с къмпингуване за повече от два дни не тръгвам.Единственото, което на мен лично не ми харесва е липсата на възможност да работи и на газ.С една малка бутилка пропан/бутан ставаш автономен за повече от седмица...
Разбира се...това е добър вариант когато къмпингуваш и няма как да ти стои цяла седмица хладилника включен в акумулатора.При вашия случай обаче...тъй като ще пътувате всеки ден и то по доста километри ще ви върши прекрасна работа
П.П.Даде ми интересна идея и мАтриал за размисъл.Ще трябва да намеря подходящите материали и да направя макар и частично подобен калъф и на моя хладилник.Проблема е при мен е, че всъщност моя за разлика от твоя е амонячен и де-факто принципа на работата му е на нагряването.Затова и докато при теб имаш едно малко прозорче където ти е компресора, при мен цялата задна страница плюс 6-7см от горна страна зад капака е с решетки за охлаждане.Това обаче не означава, че не мога да измисля подобен калъф само за останалите три страни и капака отгоре.Принципно особено когато си стациониран някъде и хладилника е навън колкото и да го пазиш от слънцето то все в един момент се извърта така, че го напича.Тогава му пада естествено и КПД-то.С подобен калъф обаче мисля, че нещата доста ще се подобрят...
Поздрави!

lubashki777 написа:Единственото, което на мен лично не ми харесва е липсата на възможност да работи и на газ.С една малка бутилка пропан/бутан ставаш автономен за повече от седмица...

Любашки, аз тепърва прохождам в материята и нямам опит с такива хладилници. Това, което четох обаче, когато избирах моя, е че електрическите са с много по-високо КПД спрямо газовите. Първо, че консумацията на ток е няколко пъти по-ниска при електрическия и второ разликата в бързината на охлаждане е също голяма. В моята Тойота хидравличното окачване е махнато и там където стои казанчето за течността му (доста голямо) в двигателния отсек, ми се отваря място тъкмо като за втори акумулатор. Мисля да сложа един тягов 100Аh Banner Energy Bull. Теглото на този акумулатор е 24кг. Казанчето и помпата на хидравликата, които свалих са 4-5 килограма празни, и още толкова течност. Т.е. махнал съм 9-10кг и реално добавям около 15кг в повече. Надявам се да не окажат огромно влияние върху окачването (дизеловите стотици са щатно с два акумулатора). При параметрите на моя хладилник ще имам автономия от около 48 часа само от тяговия акумулатор (до разреждането му до около 50%), без да пипам стартерния. Сметката ми е 1А * 24ч * 2 = 48Ah. Това е без други включени консуматори към втория акумулатор. Естествено това са сметките само на теория, на практика ще мога да споделя след 2-3 месеца какво се получава. По тази схема мисля хладилника да го оставя включен в багажника през цялото време на пътуването. Не мисля, че някъде ще се застоим повече от 2 дена на едно място.

lubashki777 написа:Разбира се...това е добър вариант когато къмпингуваш и няма как да ти стои цяла седмица хладилника включен в акумулатора.

Има, има как! Естествено срещу едни добри пари. Купува се един слъчнев панел, барабар с контролер и при добре сметната система и хубаво време, може да се откара бая време. Напиши в гугле "foldable solar panel" и ги разгледай. Тези сгъваемите са с малко по-ниско КПД, но пък са перфектни за джип, защото лесно се прибират, не заемат място и не ги мислиш дали няма да ги натиснеш и пукнеш някъде в багажа. Та, ще видим дали тази година ще ни хареса с хладилник и догодина, ако можем да си го позволим, евентуално бих надградил и с такъв солар.

lubashki777 написа:П.П.Даде ми интересна идея и мАтриал за размисъл.Ще трябва да намеря подходящите материали и да направя макар и частично подобен калъф и на моя хладилник.

Да, според мен тези калъфи подобряват КПД-то на хладилника. Не случайно австралийците, при които почти във всеки втори джип има един или два Engеl-a в багажника, ги ползват доста. При следващото ми идване към Стара Загора, мога да го донеса да го разгледаш.
А иначе американците и австралийците са грандомани. Те си купуват един голям хладилник (> 50 литра) за охлаждане и един по-малък (< 30 литра), който ползват за фризер

Поздрави!