До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 110
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 17 окт 2021 18:02

Ден 21
30 юли, петък

Краков (Полша) - Будапеща (Унгария), 392 км
https://goo.gl/maps/aFSWQk53Vo1X2dwh6
Изображение
Хазяинът от Варшава ми бе писал, че близо до Краков се намира Wieliczka - погледнах на картата: голяма солна мина, съвсем попътно ми беше. За съжаление обаче разглеждането ѝ отнема половин ден, а исках да посетя Будапеща. Отброявах последните дни от пътуването си… Пропуснах я и надали ще я видя - ако някой обаче чете, може да си отбележи и да ѝ отдели време.
Та така - към Унгария и Будапеща!
Прекосих Словакия транзитно. Някои от пътищата бяха натоварени, с ремонти, но със сигурност ще запомня един отличен път през гора, мисля че е този през националния им парк “Ниски Татри.” Последните дни бе започнало да става доста горещо, температурите минаваха 30 градуса, а този парк бе прохладен, пътят се виеше в хиляди завои, асфалтът бе отличен и щеше да е страхотен за мотор… ако не беше тежкият трафик и в двете посоки :) По някое време карах в колона и се бях отнесла - внезапно всички засвяткаха със стопове и намалиха силно. Докато се усетя, вече спирах и аз… странно е как се автоматизират всички движения и действия! Причината се видя: тежкотоварен камион в насрещното движение бе спукал гума, която се е късала в продължение на километри и в крайна сметка остатъкът бе паднал, а някакъв лек автомобил се бе блъснал в нея… в продължение на 4-5 км нататък шосето бе обсипано с по-големи или по-малки парченца гума и телове, трябваше да се внимава.
Обядвах в крайпътно заведение - кнедли с пръжки. Е, най-хубавата сланинка, която съм яла, на ситни запържени кубчета, топеше се в устата! Пак бих поръчала, ако съм там, пък нека да е нездравословно!
Още една дребна случка: в един момент застигнах и изпреварих няколко камиона и коли между тях. Точно след последния камион се замислих, че погледнато отстрани, е изглеждало рисково, макар че всъщност имах достатъчно видимост, обороти и запас. И докато се чудех дали последният камион не ме “благославя,” внезапно установих, че тъкмо съм навлязла в някакво село с добре превишена скорост, а на всичко отгоре на стотина метра пред мен има спрели хора и коли на пътя. Веднага спирачки, намалих, като същевременно забелязах, че един от спрелите пешеходци се обръща към мен и вдига ръка… и е с униформа… и ми сочи да отбия… опа, май сгазих лука!
Нямаше какво да се прави, намалих и отбих вдясно от полицая, където чакаше друг служител на реда. Примирена и с наведена глава чаках на мотора “присъдата” си, докато се чудех дали е имало камери точно там, където изпреварвах и изобщо какво точно са видели и за какво ще ме наказват. Оказа се проверка за алкохол!!! Чух единият полицай да казва на другия, че съм жена, обясниха ми процедурата и че е акция срещу пияни шофьори. Безкрайно се зарадвах, макар че гледах да не се хилна като пълнолика месечина! После обаче се поядосах, че спират точно моторист в тази жега и пек, а междувременно всички камиони и коли, които бях изпреварила, минаха край нас и после пак трябваше да ги изпреварвам! Колко бързо се променя настроението на човек! ;)
В Будапеща си намерих хостела напълно безпроблемно! Там също паркирането е на зони, ограничено, но забелязах тук-таме мотори, паркирани върху тротоарите. Хич не му мислих много, намерих си местенце срещу хостела, на което нямаше да преча на пешеходците:
Изображение

Самото място на настаняване бе доста интересно, намираше се на първи жилищен етаж на старинна сграда с 5-6 метрови етажи и разположена точно до Халите. Джулиан, който ме посрещна, ми предложи да вкараме мотора във входа,
Изображение

но отказах, понеже после излизането щеше да ми е сложно. И стаята бе много интересна, високото помещение бе с направен полуетаж за спалнята:
Изображение

Изображение

(прозорецът гледа точно към Халите):
Изображение

А за да вляза в стаята си, минавах през една от баните!!!
Изображение

Т.е. можех да си заключа банята и да си я ползвам само аз, но същевременно, за да изляза, трябваше съответно пак да мина през банята, с риск да изненадам някой невинен съквартирант! Доста забавно!
Междувременно Джулиан ме предаде на помощника си, за да попълваме документи, понеже в хостела пристигнаха още гости. Помощникът му ме пита на какъв език предпочитам да говорим, руски или английски. Малко по-късно го попитах как се казва и загадката се избистри - младежът е от Киргизстан, студент в Будапеща и се казва Азамат. Беше доста висок (може би 1.90), с черна права коса, матова кожа и леко тесни очи - точно киргизстанец на вид. Бе много внимателен и учтив, показа ми подробно кое къде се намира, търпеливо ме изслушваше и отговаряше, по-различен бе в общуването. Искаше ми се да побъбря повече с него, но нямах търпение да видя хълмовете, които грееха пред мен преди двадесетина дена… Изхвърчах навън:
Изображение

Сградата, в която бе и хостелът (в центъра) и Халите (вдясно):
Изображение

Изображение

Изображение

Крадешком снимах местна двойка, която слезе от автобуса и закрачи пред мен:
Изображение

И поех към Моста на свободата и хълма Гелерт:
Изображение

Изображение
Изображение

Изображение

А виждате ли кораба?
Изображение

:)
Изображение

Хълмът отсреща:
Изображение

И хотел “Гелерт”:
Изображение

Изображение

А това забелязахте ли го?
Изображение

По-отблизо:
Изображение

В долната част на хълма имаше голяма детска площадка с разнообразни игри, пързалки, тунели и препятствия. Напомня ми на Пинбол с тези гърбици за отклоняване на падащи дечица:
Изображение

Горе течеше ремонт и бе оградено:
Изображение

Но имаше много площадки с панорама към Дунава и града:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

На тази снимка се виждат Халите, Мостът на свободата и българският кораб:
Изображение

А на тази - мостът Елизабет, по който минах на 11 юли, Виенското колело, най-вляво горе е и сградата на парламента:
Изображение

Изображение

Изображение

Паметникът на епископ Gerard (Гелерт) от Csanád
Изображение

Изображение

Изображение

Май са превишили максималния брой пътници:
Изображение

Мостът “Сечени”, погледнат отдолу:
Изображение

И един от плакатите, за които вече споменах:
Изображение

(в превод - Бесни ли сте на Брюксел?)
Край Дунава:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Шикозно заведение с жива музика:
Изображение

Аз си ги послушах отстрани, докато хапвах, каквото си бях купила от супермаркет. На една маса седеше нелепа “двойка” - мъж по дънки и небрежни дрехи, срещу него дама с тежък грим и рокля със силно разголени рамене и силиконови гърди… Нищо ново под синьото небе.
Изображение

Край този хотел (“Грешъм Палас”) попаднах на голямо събиране на хора. В първия момент реших, че са на митинг. Оказа се, че звезди от Формула 1 са отседнали там и хората чакат за автограф!
Изображение

Изображение

Изображение

Базиликата “Свети Стефан”:
Изображение

Изображение

Вече падаше здрач и трябваше да се връщам обратно към хостела. Не можах да видя сградата на парламента и паметника “Обувките край Дунава”.
На бегом към Виенското колело:
Изображение

Изображение

Край “Кемпински” пак чакаха някакви знаменитости, не се задълбочих какви точно:
Изображение

Изображение

Магазини за сувенири и играчки:
Изображение

Тези фигурки са колкото палец:
Изображение

Изображение

И стъклени топки в преливащи цветове:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

И се прибрах в хостела.
Оказа се, че някой се къпе в “моята” баня и трябваше търпеливо да го изчакам да излезе, за да си вляза в стаята!!! Много смешно ми стана :)

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 110
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 18 окт 2021 21:15

Ден 22
31 юли, събота

Будапеща (Унгария) - Видин
Маршрутът трябваше да е този:
https://goo.gl/maps/dizWCGsthqwX1gCNA
Изображение

Около 650 км, обаче се получи нещо такова:
https://goo.gl/maps/vnMmUZdQtTU76Lqj9
Изображение

и 747 км. Ще разкажа защо и как…

На първо място сериозно се изкушавах дали да не се отклоня към Трансалпина в Румъния за малко прохлада - прогнозите за деня по пътя ми бяха за максимални температури от 38-39 градуса… Но имам баба и леля в едно видинско село, предпочетох все пак тях да навестя. Та сутринта се изнизах от Будапеща и хванах магистралата на югоизток. Тъкмо се зарадвах, че е празна и спокойна и ще пътувам бързо, когато в магистралата се вля трафикът от Виена. Стана тя, каквато стана: две плътни колони, в дясната камиони, в лявата само коли, основно с немски регистрации, бързащи към Турция… Карането е познато - когато решат, тези от дясната лента се престрояват и тези от съседната лента им отварят място, както могат. Мигачите са пожелателни и като че ли по-скоро се използват за предимство. Водят се по други правила на движение хората - в такава ситуация човек трябва да се адаптира и да внимава повече. От време на време цялата колона рязко биехме спирачки и намалявахме от 120 на 20 км/ч, но за щастие катастрофи не видях. За границата не ми се говори - уж гледах да мина през по-ненатоварената към Румъния… в крайна сметка се вредих в колоната, като минах от насрещното през някаква пешеходна пътека (не ми се обяснява повече, но беше вече над 30 градуса), изнизах се край опашката и чак на 30 метра от гранична полиция от приличие се движих с колоната. Разбира се, снимки нямам. Дано и не получа по пощата, че ще са от скъпите.
Из Румъния “немският” трафик бе много по-слаб, но за сметка на това наглите изпълнения зачестиха. Горещината бе съсипваща, усещането ми бе, че краката са ми пъхнати във фурна, така печеше от асфалта…
Минах през Домоглед, покарах по панорамния път край Дунава… все красиви места. Все още не ми е ясно как се получи (може би защото нямах карти на Румъния в навигацията?!?), но се отклоних по някакви селски пътчета. Понеже бях до Сърбия, ми хрумна да не минавам през Дунав мост, а през Железни врата и транзитно през Сърбия да си ида на село през граничния пункт на Брегово. Сръбският полицай обаче доста ме стресна, след като ме разпита накъде съм.
- Не можеш да минеш през пункта на Брегово.
- Как така?!? Трябва да е отворен.
- Отворен е, но няма да те пуснат, някакви там ваши си наредби. Ще трябва да обикаляш през Връшка чука.
- Но селото ми е на 10 км от границата, има пункт, защо да не ме пуснат?!?
- Е, не ви знам, казали са ми да предавам, че не пускат. Ако искаш, пробвай, на теб може и да ти разрешат, но сигурно ще трябва да обиколиш през Зайчар и Връшка чука.
Хм… преди Сърбия си бях свалила офлайн карти на гугъл. Да се върна през Видин и да мина през Връшка чука, бе горе-долу едно и също като време, но на моста щеше да има и опашка от коли. Я да пробвам все пак Брегово, откъде накъде няма да ме пускат, а ако не стане - ще обикалям.
Припомних си набързо разбития път до границата. Забележително е как всяка година става само все по-зле, никой не си мръдва пръста за поддръжка. Бе толкова тихо и пусто, че насред шосето току преди границата подскочи тлъст кафяв заек и се метна в шубраците! На границата коли нямаше - румънският полицай веднага ми обработи документите. Усмихната пристигнах и на нашата и ме поляха със студен душ.
- Не мога да Ви пусна. Нямаме пункт за здравен контрол, а аз нямам право да Ви проверя сертификата за PCR тест/ваксина. През този пункт пропускаме само транзитно преминаващи, основно камиони.
Ревеше ми се, наистина. Бях на осем (8!!!) км от село, скапана от 38-градусовата жега в 7 вечерта. Исках да измина само ей това разстояние:
Изображение

И не можеше… Трябваше да обикалям 150 км за 2,5 часа:
Изображение

Граничният полицай наистина нямаше какво да направи - заповед, камери, абсурд е да ме пусне да мина. Аз пък не зная селските черни пътища, а и вероятно не мога да мина с мотора през тях. ;) Отделно ме записваха (още на влизане в Сърбия) и после щяха да проверят кога и къде съм излязла - българският граничар ме описа, че съм била на Бреговския пункт и ме е върнал. На връщане през сръбската страна на пункта чак сръбският полицай ме съжали и ми донесе студена вода, да пийна (сериозно, бях си изпила моята и го питах дали мога да си налея в тяхната тоалетна - не била добра, той ми донесе ледена). Пожела ми пак да намина да се видим, а аз почти се обринах от това любезно пожелание! :) Обикалянето през Връшка чука бе особено "романтично" по залез през много ремонти с чакане по временните светофари. :) Впрочем сърбите на обширни участъци правят основен ремонт и след някоя и друга година пътят там ще е невероятен, с много плавни завои и слабо движение.
В крайна сметка от Връшка чука - Кула към Видин се прибрах на фарове, не исках по тъмно да влизам в село (нашата къща е накрая и до нея се стига по черни пътища), нощувах в града.
Последна промяна от JuSK на 18 окт 2021 21:47, променено общо 1 път.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 110
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 18 окт 2021 21:18

Ден 23 и последен
1 август, неделя

Видин - село - София, 335 км
https://goo.gl/maps/mGiCWskxdJCMyk6L9


Сутринта избръмчах към село, видяхме се с близките. Когато температурата подмина 30 градуса, потеглих към София. По пътя умишлено правих много спирания за течности. Излишно е да кажа, че не ми се бързаше...

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 110
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 18 окт 2021 21:36

В заключение

Потеглих на 34 331 км:
Изображение

Върнах се на 45 109 км:
Изображение

Изминах 10 778 км с мотора плюс около 300 с фериботи, общо около 11 000 км.
Среден разход на гориво: 3,25 литра на сто километра пробег и средно 10 лева на 100 км (дала съм 1 054 лв за бензин).
Бе зашеметяващо пътуване! Радвам се, че мина безпроблемно, единствените ми грижи по пътя (и то само за кратко) бяха ойлерът и десният кол, който протече, но всичко се оправи, благодарение на подкрепата и дистанционната помощ от Сево. :) Други грижи по машината не съм имала - след пътуването просто сменихме масло и филтър на двигателя (смяната им е на 12 000 км, точно ми пасна), както и семеринги и масло на предницата. Чудесен мотор, който точно ми пасна на нуждите. Върнах се свежа и в състояние да продължа още да пътувам, което много ме радва.
Щастлива съм, че видях толкова много, макар че не случих време на Лофотенските острови. Норвегия бе много по-пленителна и внушителна от това, което бях виждала на снимки! Финландия бе една невероятно приятна изненада за мен! Останах запленена от Талин, Варшава, Краков и Будапеща, които не бях предвидила първоначално. Дълбоко ме впечатли посещението в Аушвиц, оттогава ровя темата, изчетох и изгледах различни материали. Имаше какво да видя и науча от това пътуване!

Потребителски аватар
slavin
Модератор
Мнения: 3510
Регистриран: 18 ное 2008 00:06
ime: Славин
ПОЛ: МЪЖ
Местоположение: Стара Загора

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от slavin » 25 окт 2021 12:46

Благодаря за пътеписа! Истински се наслаждавам все едно съм бил там. И да съм по-честен, дори нямаше да видя толкова неща, колкото описвате и показвате с Любо. Аз също доста взех да пътувам, но все не остава време, а и настроение за пътепис. Пък и няма да съм толкова интересен. Аз се наслаждавам на самия път, на кухнята, на комуникацията, на храната и гледам да разгледам някой по-технически музей. Миналата седмица например бях в музея на Алфа Ромео, но най ми стана интересно като видях снимките с феновете на Формула1 пред хотелите. Веднага се потърсих сред тълпата, но не се намерих там, защото чакахме в събота сутрин, а ти си била там в петък. Все пак ми стана много мило, че сме били там по едно и също време, въпреки че дори и да се бяхме видели сигурно нямаше да се разпознаем. Май сме се виждали само по снимки от форума.
Още веднъж искам да благодаря за споделеното пътуване, защото ми дава възможност и аз да го преживея. Не като да съм бил там и да изпитам същите емоции, но мога да пътувам по трасето, когато имам време и да се пренасям напред, назад по трака, където си поискам.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 110
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 25 окт 2021 21:55

Виж ти, на косъм сме се разминали! :) Но да, нямаше да се познаем, то и кой ли би очаквал подобни срещи! Писането наистина отнема много време, (на Любо добави и за обработката на снимките!) и може би става почти колкото самото пътуване. Обаче искрено се радвам, че мога да го споделя - веднъж и аз го преживявам отново, второ, че намирам и съмишленици, които да погледнат на нещата и евентуално да коментират от своя гледна точка. Трябва да се споделят пътешествията, даваме си взаимно идеи.
Впрочем има мнооого моменти, в които не съм снимала - или просто съм се наслаждавала на пътуване/гледка/преживяване, или просто не е имало възможност. Колко мостове има, от които много обичам да надничам - но е забранено да се спира по тях с МПС... Остава си един хубав спомен, който от време на време да стопли човек! Не е никак малко!

Потребителски аватар
v69
Модератор
Мнения: 1045
Регистриран: 01 апр 2009 21:26
ime: Виктор
ПОЛ: МЪЖ
МПС: Тойота Ярис
Местоположение: Тирол

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от v69 » 26 ное 2021 23:11

Ако в този форум имах възможност да натисна само иконка с вдигнат палец бих го направил (като в ю-туба например) и по този начин бих спестил "замърсяването" на прекрасната тема в опит да кажа нещо умно. Два пъти я прочетох и преразглеждах и сърце не ми дава оставя темата без да съм благодарил на Юлето за положения труд. Който не е писал подобни теми не знае колко труд и време и колко изтощително е докато се появи само един пост, а камо ли цяла такава тема описваща триседмична обиколка с мотор. Благодаря ти Юлето и за труда и за това, че ни направи съпричастни на това ти пътуване! Едва ли ще те изненадам ако ти кажа, че ми е интересно да споделиш какво плануваш за следващата година. Гледам, че предимно сама пътуваш, защо така? Миналата есен така се получи, че за първи път аз сам тръгнах на традиционното ежегодно пътешествие с колела по европата и само след няколко дни самота (четири или пет не помня) прекратих и се прибрах обратно защото не издържах на това да няма с кого две думи да обелиш. Някъде в планините под Мюнхен докато си почивах на една пейка до мен седна един пенсионер баварец и на непонятен за мен баварско-тиролски-немски започна да ми говори нещо. В крайна сметка намерихме общ език и за около пет минути научих десетина нови вица. Такива срещи, както и такива със себеподобни въртипедалковци са ми много интересни и ги има с лопата да ги ринеш, но се оказа, че по никакъв начин те не заменят постоянното присъствие на човек с когото ти е приятно да си и с когото сте тръгнали да покорявате общи цели. Аз не съм по моторите и няма как да се включа, но с Любашки и жена му ми се струва, че можете да си прекарате чудесно. Иво напоследък май предпочита такива дълги тракове с Тойотата да ги прави, ама по принцип предполагам, че и той не би отказал да се включи с мотор при един взаимно обмислен преход. За тази есен (2021) с жена ми бяхме планирали подобна обиколка по Норвегия но с бус превърнат за случая в кемпер. За съжаления един вирус промени изцяло ситуацията и така си останахме само с плановете. Още веднъж РЕСПЕКТ за положеният труд и то не само за този пътепис, а и за другите ти които също така съм препрочитал по няколко пъти.

ПП Единият от вицовете на бавареца го помня още. Едно младо улично куче казва на друго улично което има по дълъг житейски стаж, че иска в следващият си живот да се прероди в хомо сапиенс но задължително мъж. По старото попитало, а дали иска и да се жени когато се прероди на което младока отговорил положително. "Е тогава и в следващият ти живот отново ще си бъдеш "арме хунд"" казало старото. "Арме хунд" буквално преведено означава "бедно куче", но в разговорната реч хората го използват когато искат да кажат, че някой е за съжаление, потискан, човек в безизходица притиснат от обстоятелствата.

Поздрави!
НЕ КАРАЙТЕ СЛЕД БЕЛАТА, ОТ ТАМ НЕ МОЖЕ ДА СЕ МИНЕ !!!

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 110
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 01 дек 2021 22:49

v69, благодаря за включването и за отзива! Толкова по-хубави са форумите от фейсбук - там плесне човек снимки, събере 20 "харесвания" и после всичко заминава безследно. Та радвам се, че тук няма бутон за мързелив "лайк"! :mrgreen:
Не знам, явно си е до характер и настройка. Аз съм повече интровертен човек, преживявам всичко вътре в себе си. Съвсем откровено казано, за тези 3 седмици нито за миг не се почувствах самотна! Даже бях толкова погълната от пътя, гледките и усещанията, че дори и не съм търсила умишлено контакт с хората наоколо, водена от нужда от общуване. Разбира се, питала съм разни неща, заприказвала съм се, но е било все от любопитство, а не от скука или самота. Впрочем вечерите правех равносметка за изминалия ден и планирах следващия ден като преход, време (климатични условия), интересни неща, които искам да видя... гледах и да пратя съобщение на близките си, че съм се настанила в мястото за нощувка и примерно излизам на разходка или ще лягам да спя. От време на време пусках снимки и във Фейсбук, но установих, че гълтат страшно много време и го намалих... Че то такова дълго пътуване си е направо казармена дисциплина със ставане, закуска и потегляне по часовник!
За компанията - последните години пътувам основно самостоятелно и си свикнах така. Може и от годините да е, :vian45: да съм станала по-саможива. Освен това на такива дълги пътувания с повече хора организацията започва да страда, отношенията се обтягат... Сложно ми идва толкова съобразяване и напрежение! :grin:
Ще отворя малка скоба - миналата година пътувах за седмица из Румъния и тогава и Иво (pegasoto) дойде с мен за половината време. С него обаче и друг път сме пътували и си знаем навиците и разписанието, не е проблем (още повече, че той каза, че идва наготово, няма никакви претенции за маршрут, иска само ненатоварваща разходка и изобщо всичко беше така, както аз си зная!). Иво също много искаше да дойде на север, предлагаше дори и с кола да идем, но се разминавахме с времето. Той си има работни ангажименти, аз също уговарям едновременно отпуска от работата и от семейството, накрая само за 1-2 седмици, но не се напаснахме във времето.
Догодина... нямам идея. С този вирус вместо да се оправят нещата, с времето се затяга всичко все повече. Със сигурност няма да имам голяма отпуска за пътуване (за тази година си бях скътала 10 дена от 2020, а сега почти всичко занулявам). Бих искала из Балканите, може и из Гърция, с удоволствие пак бих обикаляла из Румъния, там се чувствам като у дома. И в Турция също ми се ходи, при нужда ще чета пътеписи, Любашки щедро е оставил тук, а и други приятели пътуват там, някои всяка година. Мене иначе и към Испания и Португалия ми се ходи, но за там се иска по-дълга отпуска, разбира се. И в Алпите пак бих отишла... Абе, пътува ми се, хора!!! Много обичам да пътувам с мотора!
v69 написа:
26 ное 2021 23:11
За тази есен (2021) с жена ми бяхме планирали подобна обиколка по Норвегия но с бус превърнат за случая в кемпер.
Мога само да ви пожелая от сърце да го осъществите! С кемпер дори и много лошо време няма да е такъв проблем, отделно ще намалите много сериозно разходите за нощувка и храна... Норвегия ми се стори много повече дестинация за кемпери, отколкото за мотори. :) Дори и по пътищата кемперите и караваните бяха в пъти повече от моторите. Стига отпуската да не ви е проблем, заминавайте, докато все още може! Далеч не на всяка граница искаха тестове/ваксини, лятото спадат вълните и се разхлабват изискванията. На мен юли месец зелен сертификат ми искаха точно 3 пъти: На влизане в Норвегия от Швеция, на границата на Финландия от Швеция и на влизане обратно в България, като това може и да се спести, ако нямате сертификат, с 10 дена карантина. Повечето страни бяха отворили границите към съседите си.
Аз следях информацията ето тук: https://www.schengenvisainfo.com/news/covid-19/
Отделно и разните страници на министерствата на съответните страни, но горният линк доста обобщава информацията от почти цяла Европа. Надявам се да успеете да осъществите пътуването си!

Отговори

Върни се в “EКСПЕДИЦИИ В ЧУЖБИНА”