До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 10 окт 2021 11:19

През 2018 година направих първото си кратко пътешествие из гръцката планина Пиндос. Там, край водопада Катарактис, случайно се запознах с гръцки моторист. В онзи момент Илияс пътуваше с майка си и брат си из планината и ми даде добри съвети за местността, но неизбежно се заприказвахме за далечни пътувания. Разказа ми, че предишната година е бил в Норвегия, спомена и за някои изненади и трудности по пътя. Забеляза, че го слушам с блеснали очи и добави: “Това бе за две седмици и половина, много стегнато каране. За да тръгнеш на такъв дълъг път, трябва първо да имаш рутина и да си правила вече кратки и среднодълги пътувания.” Тази мисъл се загнезди в мен. Малко ми трябваше! Къде-къде? На следващата година си организирах чудесно пътуване из Алпите! Беше невероятно и страшно ми хареса! След като го описах в пътепис, започнах да оглеждам картата на Норвегия, да търся описания, норвежки сайтове с информация за туристи и пътеписи. Исках да посетя и Санкт Петербург на отиване, като мина и през Балтийските страни и Финландия. Започнах да чертая и маршрут, да изчислявам дневни преходи... когато дойде март 2020 година и се затворихме по домовете заради новия коронавирус. Макар и с попарени надежди, не се отказвах - до края на юни следях каква е обстановката във всяка европейска страна, пропускат ли туристи и при какви условия… бе сложно - следях за десетина страни какви пътници допускат свободно, съответно какви ограничения търпят в съседните страни пристигащите от тях, както и от България. Направо си направих един документ с онлайн адресите с информация от всяка страна, които следях постоянно. Разписах си и 4-5 възможни маршрута, според обстановката - примерно дали ще съм с ферибот през Дания или от Германия, към Швеция, Норвегия или за връщането. В края на юни окончателно видях, че обстановката се променя твърде бързо и рискувам да остана изолирана някъде по пътя или просто да не ме пуснат в най-желаните страни. С въздишка оставих тези планове за бъдещето и се организирах за близка Румъния. Оказа се добър ход, понеже нямах грижи с границите, направих чудесно пътуване в любима страна. Междувременно точно около пътуването из Румъния в мен изкристализира решението да сменя мотора - моят Дюк 390 бе чудесен, но вече не отговаряше на нуждите ми за по-продължителни пътувания. Така през есента се сдобих с “новия” си мотор - станах втори собственик на чудесен Хонда NC750S от 2014 г., купен в България и каран… само градско в София! Този мотор просто не знаеше какво му предстои!
През 2021 реших, че вече реално мога да мисля за пътуването до Норвегия и да го осъществя. Някак ми се бяха струпали повече ангажименти в работата точно в началото на лятото, работех доста и не ми оставаше време за планиране. Единствено се ваксинирах (ако разчитах на тестове, щях да се бавя по някои граници, а можеше и да ме поставят под карантина в някакъв момент) и от начертаните маршрути от миналата година елиминирах някои.
Какво представляваше планираният маршрут? Реших да мина през Германия, като използвам предимно магистрали, по-най-преките пътища. Следва ферибот от Дания за Кристиансанд, Норвегия, набелязани забележителности в Норвегия и скоростно прибиране през Швеция (с транзит през Финландия). С други думи, акцент бяха места в Норвегия и по нещо попътно в Швеция… “Планирането” ми бе сведено до разпределянето на пътя към желаните места на преходи от по 7, максимум 8 часа по гугъл мапс (което е значително по-кратко от реалното време, но просто съм свикнала да го използвам като ориентир). Специфичното е, че част от забележителностите в Норвегия включват и повече или по-малко пешеходни преходи в планините, което също трябва да се предвиди като време и нощувки. И май-май не отделих повече време за маршрут. Защо ли? Защото само пътят от София до Кристиансанд, най-южната гранична точка на Норвегия през Дания, бе 2 500 км - това автоматично дава 5 000 км само отиване и връщане. Да, но страната е със специфична форма - тясна и много дълга, а аз смятах да лъкатуша из нея… Очертаваше се пътуване от 10 - 12 хиляди километра, което не знаех дали ще издържа чисто физически. Освен, че не си вярвах, още не познавах новия за мен мотор - как ще ми е като удобство (поне за надеждността нямах опасения, доказани и здрави машини са, мисля).
Другата част от подготовката бе тази на хондата. Нови гуми, масло и маслен филтър при Сево, пак той пое грижата за инсталирането и на ойлер и допълнителни фарове за мъгла, за мой късмет се сети да провери и въздушния филтър, който се оказа вече добре омаслен :) Златни ръце и златно сърце има Сево!
Моя вина си е, че не му казах накъде смятам да пътувам - вероятно щеше да се обърне внимание на още детайли, както и да ми даде добри съвети. Работата обаче е там, че със “стягането” на мотора приключихме десетина дена преди потеглянето ми и… аз до последно не вярвах, че ще мога наистина безпроблемно ей така да тръгна на такъв дълъг път! И нещо доста важно - снижихме мотора. При оригиналната височина достигах само с пръсти до земята и трябваше да съм перфектна при всяко спиране и маневра, за да не го изтърва. Аз обаче не съм :) Затова свалихме височината с около 3 см, за да мога да стъпвам спокойно поне с предната част на ходилото. Добро решение се оказа при северните бурни ветрове!
За багажа - още есента на 2020 г., когато купих хондата, дълго време обмислях възможните конфигурации за багаж на дълъг път. За модела има възможност и за странични куфари, и за топ каса, както и за привързване на чувал за задната седалка - може и всичко едновременно.. Дълго претеглях плюсовете и минусите - в крайна сметка реших да съм максимално олекотена, отказах се от странични куфари заради габаритите (щяха да ми пречат да се провирам между колите), както и от топ-каса заради досадното тракане и развалянето на аеродинамиката (понеже това е много бърз и скоростен мотор :D ) - всъщност понеже моделът е доста специфичен и си има вграден багажник на стандартното място на резервоара. Наричам местенцето “дамската ми чанта”, понеже побира всякакви важни неща и глупости… двадесет литра е и на практика там си държа вода, малка раничка с документи и най-необходимите дреболии. За пътуването добавих и масло за ойлера, резервен колан и ластици с куки за багажа, при нужда прибирах там и дъждобрана с втория чифт ръкавици (не знам как съм успявала да сместя всичко, наистина!). Два дена преди да потегля определих с кой чувал ще пътувам - избрах пак оранжевия Каппа, 40 литра - надежден и лесен за връзване и отвързване. Последното бе важно, понеже чувалът лежеше над задната седалка и за зареждане на бензин трябваше поне частично да го отвържа, претърколя и да повдигна седалката за достъп до горивото.
Денят на отпуската ми бързо приближаваше, а аз, залисана в работа и злободневни проблеми, никак не вярвах, че след броени дни ей така, наистина ще тръгна на път! Докато не дойде петък вечер, 9 юли! Имах да стягам багаж! Всъщност моят бе готов за един час, но повече време отделих за нещата на децата, които щяха в неделя да пътуват със съпруга ми при свекърите ми. "Пълна" психическа подготовка за дълъг и нелек на моменти път, а! Е, хайде да потеглям, пък после ще стане ясно (на живо и тук, в пътеписа), какво съм пропуснала!
Последна промяна от JuSK на 10 окт 2021 16:21, променено общо 3 пъти.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 10 окт 2021 11:36

Ден 1
10 юли, събота
София - Кечкемет, Унгария

https://goo.gl/maps/vJ2SujreVu1zLu6W8
693 км

За малко този ден да стане едновременно първи, последен и нулев ден от пътуването… Шегувам се, но отидох в гаража, за да взема мотора и да го натоваря край блока. Още в гаража пипнах навигацията и… странно, не можах да въведа координатите на хотела, в който щях да нощувам довечера. Опитах отново, с адрес - пак нищо. И странно, не ми позволяваше да избера дори и държавата. Нито друга?!?
Бавно ми изплува спомен от пролетта, че мъжът ми чоплеше нещо по навигацията ми и… да, тогава изтри всички карти, сега имах само тази на България! Е, събудих го, паркирах край блока и му връчих навигацията за карти. Не знам кой от двама ни бе по-виновен: той, че ми затри картите и не ми инсталира нови, или аз, че дори не ми хрумна да проверя тази важна част от екипировката преди пътуването. Във всеки случай преглътнах мърморенето му и помъкнах багажа, за да го товаря. Качих се горе - попита ме кои карти ще ми трябват. Е… Сърбия - не, нали ми е транзит, значи Унгария, Чехия (и Словакия пропуснах), Германия, Дания, Норвегия, Швеция и толкова - Финландия нали също ще ми е транзит за половин ден, евентуално Румъния, нея си я знам. И отидох да заредя бензин и да видя как ще откопчавам и закопчавам чувала, докато той вкарва картите. Макар и с леко закъснение и почти фал старт, пътуването все пак започваше!
За деня бях предвидила прекосяване на Сърбия и нощувка в унгарския град Кечкемет. Разкопките у нас преди Калотина са отвратителни, кални, неравни, недобре регулирани и обезопасени. Омазах си мотора успях да го поизмия чаааак на другия край на континента :)
Сърбия бе основно магистрали, записала съм си 980 динара (около 16 лв такси). Като цяло спокойно и приятно се придвижвах - единственото ми притеснение беше багажът, за пръв път пътувах с чувал на този мотора и ме гнетеше опассението, че може да се разхлаби и увисне настрана. За щастие всичко бе наред, намерих и начина за още по-стабилно връзване и после до края на пътуването не го мислех повече. В Унгария си купих и винетка: деветдневната за мотор струва 1 530 форинта (около 8,50 лв), месечната е 2 600 форинта (около 15 лв). Пътищата в Унгария ми направиха много добро впечатление - поддържани, хубав асфалт и маркировка, а някои кръгови са направени с повдигнати елементи, които отделят лентите и насочват движението в желаната посока (т.е. пречат да се кара направо през кръговото, а насочват колите към съответните коридори и изходи). Към 18:00 местно време вече бях разтоварила багажа и поех на разходка из центъра на Кечкемет.

Изображение

Макет на няколко централни сгради, с надписи и на Брайловата азбука:
Изображение

Изображение

Сградата на операта и театъра в Кечкемет, може би най-красивата театрална сграда в Унгария:
Изображение

Изображение

Изображение

Друга красива сграда, на учебно заведение:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Пеш стигнах до жп гарата, а после се върнах… по жълтите павета!
Изображение

Изображение

Само че тук не са историческа ценност като софийските :)
Последна промяна от JuSK на 10 окт 2021 16:28, променено общо 3 пъти.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 10 окт 2021 11:57

Ден 2
11 юли, неделя
Кечкемет - Будапеща - Страшков-Водоходи (Чехия)

https://goo.gl/maps/CQxPt953z5tgHZqs7
669 км

По навик се събудих по наше време - 6:10, тяхно 5:10.
Изображение

Виждате ли таблото за обяви долу вляво? Ето какъв тип плакати видях по тях предишната вечер:
Изображение

Да, унгарците твърдо бранят консервативното си виждане...
Макар и раничко за Унгария, бързах да потегля - днес бяха парламентарните избори и исках да ида в посолството ни в Будапеща, за да гласувам там. Освен това знаех, че ме чака дъжд, който щеше да се усилва и колкото по-рано мина през него, толкова повече в периферията щях да съм. Бях още в самото начало на пътуването - и твърдо бях зачеркнала влизането в големи градове, за да не се бавя в трафика. Гонех много далечна цел, по-близките страни щяха да останат за някой следващ път. Затова заобиколих Братислава и Прага, а в Будапеща влязох само, колкото да гласувам. Посолството ни е на китна и красива улица:
Изображение

Изображение

Гласувах бързо и поех напред. В неделя сутрин улиците бяха още тихи, празни и сънени. Прекосих Дунав по моста Елизабет… утринното слънце надничаше зад гърба ми и осветяваше хълма Гелерт вляво от мен… Карах прехласната, толкова красиво ми се стори, че си казах, че на връщане просто ТРЯБВА да мина през Будапеща и да я видя пак. Озъртах се и надясно и сякаш мярнах и сградата на Парламента… на мост обаче е забранено да спира :) Напред към Чехия, с транзит през Словакия! Както вече казах - магистрали и главни пътища. Дъжд и немски регистрации край мен (иначе Голямото преселение в посока Турция започна в последните почивни дни на юли), отвратително мръсни крайпътни тоалетни в отбивките:
Изображение

Изображение

Границите на Словакия с Унгария и с Чехия бяха изцяло отворени, не съм спирала на тях. Не липсваха задръствания, ремонти - обичайните летни преживявания. Поне дъждът не бе силен, пороят ме изчака да се добера до хотелчето на север от Прага.
Изображение

Един жълтеникав рогатко:
Изображение

Край хотела:
Изображение

Вечерята в хотела бе много вкусна:
Изображение

А сутринта по време на закуската бяха пуснали за музикален фон чешка хард рок група - за енергично начало на деня :)

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 10 окт 2021 14:54

Ден 3
12 юли, понеделник

Страшков-Водоходи (Чехия) - Фленсбург (Германия)
https://goo.gl/maps/zdABzxukixv8wWGf9
768 км

Поредният, но и последен ден по магистрали, на места с ремонти и ограничено движение. Най-бавно бе придвижването през Хамбург, където течаха ремонтни дейности и бяха осигурили по 2 ленти в посока - но толкова тесни и сгъстени, че и мотор не можеше да се промъква напред. Изобилстваха и камиони - голям транспортен център е. Мога и да добавя, че за разлика от предишните страни, където маските бяха само препоръчителни дори и на закрити обществени места, в Германия те бяха задължителни, при това с изискване да са медицински или със съответния филтър. Забранена бе консумацията на храни и напитки на закрити обществени места, а в тоалетните бяха оставени брошури на няколко езика за насърчаване на ваксинирането.
Изображение

Е, поне тоалетните им бяха чисти… може би защото бяха и платени!
Целта ми бе да достигна най-северната част на Германия или някъде в Южна Дания - искаше ми се да видя Кийл, Фленсбург, Любек, Одензе, някой от старите търговски центрове. В крайна сметка запазих стая в къща във Фленсбург, най-северният немски град. Там се намират Регистърът на МПС-та и водачи, както и “Verkehrssünderkartei” - Регистърът на нарушенията на ЗДвП :) В града има много красиви сгради от червени тухли, църкви и Военноморски музей.
Фленсбург много ми хареса, грабна ме още уличката на къщата, в която отседнах - чиста и безупречно подредена, спретнати сгради с поляни и алеи, всяка с място за паркиране отпред:

Изображение

На разходка из града:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Католическата църква “Св. Мария”:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Евангелското училище зад църквата:
Изображение

Изображение

Полицейското им управление:
Изображение

Заливът на Фленсбург:
Изображение

Изображение

Изображение

Кой гледа от ложите?
Изображение

И още из улиците, един странен тип караше колело и крещеше нещо:
Изображение

Изображение

Има подобни гребени за украса на каска :)
Изображение

Школа по балет в старинна сграда:
Изображение

Църквата “Св. Николай”:
Изображение

Изображение

Изображение

За вечеря си взех нещо от Лидл плюс традиционна новогерманска “турска пица”. На връщане минах по булеварда, по който влязох в града - на него се намират автокъщи на Форд, на Шкода и на БМВ и Мини:
Изображение

Изображение

Градът ми хареса! Не успях да разгледам дори и половината от центъра, но ме плениха сградите от червени тухли!
Последна промяна от JuSK на 10 окт 2021 16:43, променено общо 1 път.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Ден 4 - Фленсбург, Германия - Гьотбеорг, Швеция

Непрочетено мнение от JuSK » 10 окт 2021 15:38

Ден 4
13 юли, вторник

Фленсбург, Германия - Гьотбеорг, Швеция
https://goo.gl/maps/YspcoKu3RFT5uggw6
635 км

По първоначален план днес трябваше да карам до най-северното датско пристанище (Hirtshals) и с ферибот да стигна Норвегия (Kristiansand). Да, но… предишната вечер видях, че билетите в удобните часове са разпродадени, а не ми се рискуваше да пробвам на място (и сега не знам дали щях да намеря билети, ако бях отишла направо на пристанището). И без това още в София баща ми ме бе питал дали ще мина по мостовете от Копенхаген за Малмьо. Този момент изплува в паметта ми и без да му мисля много-много, реших да мина по суша към Швеция и да нощувам в Гьотеборг.
Лошото е, че последните вечери си лягах късно, подведена от часовата разлика и от все по-светлите вечери. Оказа се, че ми се е натрупало недоспиване и го усетих по неприятен наачин - още в Дания предиобед се почувствах уморена и спрях за бензин и раздвижване.
Изображение

При зареждането обаче първо си защипах куката на багажа с капака на задната седалка (абсолютно нищо фатално, не вече ми мигаше червената лампичка, че нещо не е съвсем наред), а в следващия момент… затърсих документите и картите си и не ги намерих. Е, тук вече здраво се стреснах! Едновременно се притесних, че съм карала толкова уморена, както и за това, че не намирам нещо толкова важно, което просто няма как да съм изгубила (създавам си рутина за тези неща на път, а само преди минути бях платила на колонката с картата)! Търсих в джобовете си, по колонката за бензин, пак в себе си, под седалката… най-накрая ги открих из якето си, не бях уцелила джоба и бяха паднали в хастара (пак заради умората ми). Доста се обезпокоих, взех си кафе и се раздвижих край мотора. За късмет ме заприказва датчанин с детенцето си - разказа ми как преди имал Ямаха МТ07, но се попребил с нея и жена му му забранила да кара повече. Сега отиваше на интервю за работа в Копенхаген, а за в бъдеще смяташе да си купи пак мотор, може би крузър или чопър :)
Впрочем в Дания и Швеция като че ли преобладаваха разните крузъри, много рядко виждах пистови модели, а адвенчърите бяха само на чужденци, предимно германци. Разговорът малко или много ме разсъни и вече по-бодра поех нататък. Предстояха ми новите мостове, които свързваха по суша Копенхаген и Малмьо.
Трябва да отбележа, че за всеки от тях платих доста солена такса от по 245 датски крони (около 65 лв). И са много дълги и панорамни, приятно е да се мине по тях, отстрани в морето се виждат строени в редици ветрогенератори. За всяка посока на движение има по 2 ленти, а отстрани са и ж.п. релсите на влаковете. Смешното е, че 2 месеца, след като се върнах от пътуването, моя приятелка ме пита дали съм минала по моста и през тунела. “Тунел ли, какъв тунел? И тунел ли имаше, забравила съм?!” Ето за това инженерно постижение става дума, красотата на мостовете се вижда най-добре от въздуха:
Изображение
Снимката е от Уикипедия, аз нямам ни една! Първо съм минала през тунела и после помня само двата моста с изкуствения остров между тях :) Минах и паспортна проверка и към 17-18 вечерта бях в хотела.
Изображение

Изображение

В Гьотеборг местата за паркиране по улиците са силно ограничени, платената зона явно е много широка, освен това няма и облекчения за двуколесни - никъде не видях мотори, паркирани по тротоарите или просто на улиците, където е платено. Подпитах и на рецепцията в хотела, но девойчето ми потвърди, че мога да остана пред хотела за максимум половин час, след което трябва да преместя МПС-то. Предпочетох да доплатя за гараж, който се намираше на 300-400 метра от хотела по тази улица:
Изображение

Изображение

Направи ми впечатление, че по хотелите и заведенията работят много младежи, дали студенти или ученици, но явно използваха времето на лятната ваканция, за да си осигурят допълнителни доходи.
Време за вечерна разходка из града!
Изображение

Изображение

Крепостта Skansen Kronan (построена в края на XVII век):
Изображение

Изображение

Изображение

Стените ѝ са дебели 4-5 метра.
Изображение

Гледката от крепостта:
Изображение

Изображение

Градската библиотека:
Изображение

Близко училище:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Недалеч от хотела имаше италиански ресторант (поне така предполагам заради името) - явно много посещаван, понеже пред него се виеше опашка от хора, които чакаха за резервациите си. Не ми бе удобно да ги снимам, ето само 2 снимки от ресторанта:
Изображение

Изображение

Улично изкуство:
Изображение

Изображение

Изображение

Впрочем часът е 20:30:
Изображение

Изображение

Изображение

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Ден 5 - Гьотеборг, Швеция - Хеддал - Fyresdalvege, Norway

Непрочетено мнение от JuSK » 10 окт 2021 20:07

Ден 5
14 юли, сряда

Гьотеборг, Швеция - Хеддал - Fyresdalvege, Norway (Telemark Camping & Motel)
https://goo.gl/maps/ck5hfSRX21nFKwoRA
500 км

Близо до Гьотеборг се намира музеят на Волво и ми се искаше да го посетя. Проблемът бе, че отваря чак в десет сутринта и на практика посещението щеше да ми “изяде” половин ден. Със съжаление се отказах от него. За днес ми предстоеше най-после да вляза в Норвегия и да се доближа до Лизефиорд!
По обяд преминах границата с Норвегия - не беше транзитна, имаше опашки, проверяваха се абсолютно всички и искаха лични документи и сертификати за ваксинация или тестове. Само допреди месец Норвегия карантинираше абсолютно всички, влизащи в страната, в специални хотели (мисля, че цената им бе около 50 евро, което включва и храната; поема се от карантинирания).
Тази част на пътя бе от доста прави шосета с ограничения от 80 км/ч, както в Швеция, така и в Норвегия. Доста скучно начало, честно казано! При спирането на бензиностанция обаче забелязах един от големите камиони, каран от жена :)
Изображение

Заговори ме и един норвежец - той също бил моторист, само след седмица излизал в отпуска и щял да се отправи към Олесунд и Нордкап! Нямал вече търпение за отпуската :) Взаимно си пожелахме приятно прекарване и продължих на север. Доста неочаквано за мен имах неприятно изживяване - когато пресичах град Драммен. Движението в някаква отсечка се оказа доста натоварено, аз спокойно си карах с колите и даже не се пререждах, понеже минавах през кръстовища и ми трябваше време, за да следя навигацията. Встрани от мен някакъв нагляр с микробус реши, че не му се чака в опашката и ще се вреже някъде близо до кръстовището, като изблъска някое по-дребно МПС, примерно мен. Е, избеснях, освирках го, онзи се отказа да се бута при мен, но успя 2 коли по-назад. От боята беше, сега дали мигрант или друго малцинство… Не очаквах такива противни номерца и в Норвегия! Както и да е, други задръствания нямаше.
Крайпътна лайка:
Изображение

Изображение

Времето бе чудесно, слънчево и топло (без да е горещо), по път ми бе да разгледам една от дървените църкви. В Норвегия има запазени 28 дървени църкви. Tази в Хеддал е построена в началото на 13 век и е най-голямата от тях.
Изображение

В непосредствена близост има удобен, широк паркинг, където спрях.
Изображение

Това не е паркингът, а гробището до църквата, разбира се!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Скоро след църквата пътят вече се виеше между езерца и хълмове! Бе много зелено и свежо. Неочаквано шосето ме изведе край голямо езеро и рязко изкачване с тесни обратни завои! Това, ако беше в Алпите, щеше да е някой много известен проход (Passo, Col, нещо с име), а тук бе… шосенце някакво :)
Изображение

Изображение

А забелязвате ли следите по асфалта? Масата норвежци карат здраво и дават цялата газ по тези завои! А на някои по-тихи пътища се случваше да видя “понички”, падат си явно и по дрифтенето. За къмпинга, където щях да нощувам, се отделих по малко тясно пътче, което обикаляше около езеро. Идилия… скоро пристигнах и в къмпинга. Посрещна ме усмихната норвежка, която чевръсто ме настани и обясни кое къде е.
- Тук е много топло, нормално ли е? - подозрително я попитах аз, като очаквах да ми обясни за глобалното затопляне и промяната в климата.
- О, да, съвсем нормална температура е. Тук си е топло, засмя се тя. - Всички очакват да е студено, но тук климатът е много приятен!
Изображение

Изображение

Пред къмпинга бяха спрели един Triumph Tiger 1 200 и Honda NC750X, бял като моя!
Изображение

Изображение

Оказаха се на семейство германци, жената караше хондата, по-късно наминах край бунгалото им до езерото.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Неочаквано за мен, този следобед се нагледах на планински езера!
Изображение

Изображение

Изображение

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Ден 6: Telemark Camping & Motel - Lysebotn - Preikestolen - Jorpeland

Непрочетено мнение от JuSK » 11 окт 2021 20:54

Ден 6
15 юли, четвъртък

Telemark Camping & Motel - Lysebotn - Preikestolen - Jorpeland, 203 км + ферибот
https://goo.gl/maps/L9Dsve1EPi9fS2GQ7
Изображение


Е, вече съм наистина в Норвегия! Дръпнах затъмнените завеси, закусих с овесени ядки и черен чай и заоглеждах маршрута за днес. Предстоеше ми да се изкача по високата част на планината, да карам по платото, после да отида до паркинга на Kjeragbolten и да извървя пътя до прочутия заклещен между скалите камък и обратно. Следва спускане до Лисеботен и да прекося с ферибот красивия Лизефиорд. Над него се извисява Preikestolen (“Амвона”, Pulpit rock), отвесна скала с невероятно гледка към фиорда, дотам също има преход в планината. Хм, твърде много неизвестни се натрупваха като време. Реших, че няма смисъл да резервирам нощувка от сутринта, нямах представа къде ще ида и докъде ще стигна. Засега напред към Лизеботен и щях да реша в движение!
Първата ми работа бе да заредя с бензин, понеже в близките 100-200 километра май нямаше да има, а вече бях близо до резервата. Минах по къдрави пътчета със завои, като мярнах само няколко ранобудни селски стопани и една катеричка :)
Изображение

Изображение

Заредена с гориво, поех към през планината. Пътят се виеше край езера, зелени иглолистни гори, тук-там малки къщички, някои със зелени покриви. Самото шосе бе сравнително тясно, макар и двулентово, с предупреждения за едър рогат добитък, който може да се разхожда по пътя.... Всъщност срещах само стада овце, някои черни, други бели, но не и крави :)
Изображение

Изображение

Така и не съм снимала отблизо (пропуск, но късно го осъзнах) - но долу вляво се вижда автобусна спирка с тревист покрив:
Изображение

Бе много свежо утро с безоблачно синьо небе и свеж ветрец. С изкачването по билото обаче ветрецът доста се усили и се превърна в силен вятър на откритите високи части. Честно казано, на места много се радвах,че моторът ми е с изключително нисък център на тежестта, друг мотор щеше да ми е трудно да крепя при спиране примерно. Гледката бе… едно безкрайно море от скали, зеленина, синьо небе… На доста места по завоите шосето ставаше и еднолентово, като периодично бяха предвидени уширения за разминаване на колите. Ето какво виждах:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

В един момент вятърът стана твърде силен, а насрещният трафик се усилваше - често се разминавах с кемпери и джипове, теглещи каравани, заради завоите късно се виждахме и бях под постоянно напрежение. Понякога трябваше и да се изчакваме (да, на някои участъци нямаше начин дори и мотор да се размине с кемпер!). Започнах да се чувствам вече уморена от постоянното вглеждане зад завоите и от борбата с поривистия вятър. За късмет спрях на някаква отбивка и ме застигнаха 4-5 автомобила. Без да му мисля, се лепнах зад последния и карах вече спокойно напред - те ми разчистваха пътя от насрещното движение. Остана ми само с вятъра да се боря - изморително, но поне го нямаше напрежението постоянно да внимавам за трафика!
Към 11-11:30 часа цялата процесия достигна паркинга на Кьерагболтен. Колите свиха наляво, а аз погледах, погледах колко са много и… продължих направо, към спускането за Лизеботен. В онзи момент определено нямах никакво желание да се бутам там, някак в повече ми дойде навалицата! Та директно пропуснах първата голяма забележителност, колкото и странно да звучи. Илюстративна снимка от Уикипедия:
Изображение

От мен няма!
Спускането към Лизеботен е изградено от много серпентини, които се вият по планинския скат. За съжаление не можах да ги снимам нито отгоре надолу, нито от подножието към върха - няма видимост. Най-добре се виждат с дрон, какъвто пък аз нямам. От този сайт черпих доста информация, има карта на планината и пътя:
https://www.visitnorway.com/places-to-g ... on/185661/

От моите снимки няма как да се добие представа за трасето, само това имам:
Изображение

Изображение

Мислех да мина още 1-2 пъти по фибите, но се оказа, че долу чака акостирал ферибот, който потегля след половин час. Направо се наредих за него! Казваше се Bolsoy, убедена съм, че името му идва от руското Большой. Пътуването до Форсанд трае 2 часа и струваше 600 норвежки крони, около 110-115 лв.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Този ни избяга, не успяхме да го настигнем:
Изображение

Но към края на пътуването капитанът сърдито изсвири на няколко каяка, които доста неразумно караха по пътя ни!
Потеглихме от пристана:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Скалите наоколо са почти отвесни и прорязани от безброй водопади:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

С напредването из фиорда скалите се снижаваха все повече и повече:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Използвах времето на ферибота, за да планирам остатъка от деня и да резервирам нощувка. Реших да се изкача на Preikestolen. Наближаваме го с кораба:
Изображение

Скалата в центъра, най-горе:
Изображение

Карта от стената на ферибота:
Изображение

Изображение

Изображение

Тези хора с каяците трябваше набързо да се изнесат от пътя ни:
Изображение

После си помахаме. Преминахме под този красив мост:
Изображение
Изображение

Съвсем скоро аз пък щях да мина по него с мотора :)
Последна промяна от JuSK на 13 окт 2021 19:20, променено общо 1 път.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 12 окт 2021 21:25

(Разреждам малко снимките, извинявам се!)
Последна промяна от JuSK на 13 окт 2021 19:22, променено общо 1 път.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 13 окт 2021 19:21

(Ден 6, продължение)
Пристигаме във Форсанд:
Изображение

Тук слязох и поех към паркинга за Прейкестолен. До скалата се стига за около 2 часа по пътека, която на места е много лека, а на други си има по-стръмно изкачване. Общо около 8 км в двете посоки; обуйте туристически обувки, носете си вода и си отделете около 4 часа за ходене и време за самото място, разбира се! Да добавя любопитен факт - за изграждането на част от пътя са наели шерпи от Непал. Не пишеше обаче дали шерпите са съветвали и помагали в планирането или са носили камъните и са ги полагали. Във всеки случай на стръмните места каменните пътеки и стълби бяха наистина отлично подредени, едновременно стабилни и удобни!
По пътя:
Изображение

Изображение

Изображение

Да, има и планински езерца, край които някои туристи си правеха плаж.
Изображение

Изображение

Вече наближавам:
Изображение

Изображение

Изображение

Лизефиорд:
Изображение

Амвона:
Изображение

Изображение

Така снимат от отвесните скали надолу:
Изображение

Ей този с шапката виждате ли го?
Изображение

Индиец, бе тук със семейството си. Снимаше цели клипчета, които озвучаваше с пискливи индийски песни, пуснати от телефона му и надути с максимална сила. На няколко пъти правеше такива записи и хората наоколо го гледаха с недоумение и едва прикрито възмущение. Много нелепо бе, да вдига такава шумотевица и да смущава всички край себе си. Жена му го снима в геройски пози, като през цялото време подскачаше тревожно и нареждаше да не се приближава твърде близо до ръба, да се пази и т.н. Манталитет…
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Ще прощавате за фризурата, но каска, вятър и нормална прическа са несъвместими неща за мен, особено на път :)
Изображение

Изображение

Изображение

Вечерта пристигнах в хотелчето в Йорпеланд, където запазих стая, докато пътувах с ферибота. Взех си храна от близкия магазин и излязох на разходка. Вечерите в Норвегия често ми бяха от магазинчета, там примерно консервите риба бяха евтини, по 2-3 лв, шоколадът бе на сходна цена, та правех невероятните комбинации от рибна консерва, банан и черен шоколад :) Е, поне не ги ядях съвсем наведнъж! Впрочем в Норвегия, Швеция и Финландия имат много десерти, бонбони и шоколади с лакрица, сладък корен (обикновено са черни на цвят), а аз много я обичам и често си взимах.
Снимки от градчето:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

А в хотела спря и един французин на около 50-55 години, който си бе отделил голяяяяма отпуска и имаше още цели 3 седмици, за да стигне до Нордкап, като обикаля и разглежда по пътя… дали не му позавидях!
Изображение

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 13 окт 2021 19:23

Искаше ми се да вметна малко информация за плащанията и картите.
В Норвегия бензиностанциите са начесто и почти няма опасност да останете без бензин. Само за планинските терени, националните паркове, по-отдалечените от цивилизацията места все пак си имайте едно наум и не потегляйте към тях с празен резервоар. Особеностите са по-скоро при заплащането: изцяло електронно, с банкови карти е. Преди да заредите бензин, трябва да регистрирате картата си в устройството, то проверява за наличност, блокира минимална сума и след това може да зареждате свободно. Минималната сума, която апаратът блокира, варира между 200 и 300 лева. Не зная защо, но на различните бензиностанции ми резервираха различни суми. Обикновено ден-два след зареждането бензиностанцията си изтегля сумата, за която сте заредили гориво и освобождава остатъка от блокираната сума. Имайте предвид и това, че обработката на трансакциите от събота и неделя се забавя - ако сте зареждали по-често, може да се окажете със солидна сума, блокирана от сметката. В един момент бях с блокирани 1 700 или 1 800 лв. Излишно е да казвам, че е добре да разполагате с втора пластика за същата сметка, както и с резервна сметка за теглене. Аз лично пътувах с 2 карти към дебитната си сметка, една кредитна карта и една карта на Револют. Отделно за всяка страна, през която ще мина, задължително си приготвям и валута в брой, за всяка валута в плик за писма с надписана сума и обменен курс, за да мога бързо и лесно да се ориентирам в местните цени.
Отплеснах се малко :) Но да кажа и за Финландия.
Във Финландия бензиностанциите също са на самообслужване, като в Лапландия са на по-големи разстояния, често се свеждат до самотна колонка край шосето или край някое невзрачно магазинче - ако човек не види предварително на навигацията си къде има колонка, може и да я подмине! :) В северните райони бензиностанциите, на които спирах, зареждаха за определена сума в евро (10, 20, 50 или повече евро), която се посочва предварително. С други думи, човек трябва да си знае разхода, колко може да налее в резервоара към настоящия момент, без да прелее (то с този скъп бензин може ли да не сметнем такъв разход :grin: ) и от кой вид гориво, както и горе-долу къде пак очаква да намери бензиностанция. Поне не блокират голяма сума от сметката! В южните райони зареждането беше без ограничение и без блокиране на пари по сметката.
Имах забавни моменти с по-стари колонки и автомати, при които въвеждах карта и ПИН на едно място, а после търчах на друго, за да заредя гориво! :) Но с питане се оправят нещата и в най-странната ситуация. На някои места и други хора се лутаха напред-назад и се питахме кое къде и как, а после си помагахме със съвети!
Освен това, за разлика от повечето страни, в Норвегия в бензиностанциите можеше да се влиза и излиза и от двете посоки на шосето, а вътре да се маневрира с МПС-то, докато се стигне желаната колонка от желаната страна. Във Финландия е като при нас - забранено е движението назад, има си вход и изход на станцията.
Последна промяна от JuSK на 13 окт 2021 22:55, променено общо 1 път.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 13 окт 2021 20:00

Ден 7
16 юли, петък

Jorpeland - Røldal - Vøringfossen, Ейдфиорд, 310 км
https://goo.gl/maps/zZcxLvHCfo8xhjNa7
Изображение

За излизането от Йорпеланд двете ми навигации (китайчето, което гледах и гласът на гугъл карти в джоба ми, който слушах през интеркома) влязоха в грозно противоречие помежду си, а аз с всяка една от тях поотделно. В крайна сметка изгубих сигурно половин час в мотаене напред-назад, докато намеря път, който да ми хареса, но в крайна сметка потна и изморена хванах красиво и панорамно крайбрежно шосе!
Това може би е езерото Тисдалсватнет:
Изображение

А може и нещо друго да е било, сега ми е малко трудно да се ориентирам :) Наоколо само зеленина и синева, накрая потъваш в някаква красова и се носиш напред и само гласът на навигацията може да те свърне и спре. Или неочаквано да стигнеш края на пътя:
Изображение

Мисля, че става дума за отсечката Hjelmeland - Nesvik. Там не бяха построили мост, само един ферибот сновеше напред-назад и превозваше МПС-тата! Наредих се на опашката след този норвежец:
Изображение

И хайде на борда:
Изображение

Изображение

Между другото, спрях точно зад мотора на норвежеца и той за всеки случай два пъти ме пита добре ли съм паркирала и дали моторът ми е на скорост... :) Нещо май не вярва на жени на мотор! :)
Изображение

На качване никой не мина за билети, нито видях будка, където да се продават. По време на краткото плаване (петнадесетина минути може би) мина жена със светлоотразителна жилетка от екипажа и видях, че записа регистрациите на всички МПС-та. На отсрещния бряг пак нямаше бариера, нито будка, а и всички потеглиха в момента, в който акостирахме. Не се чесах дълго по каската, потеглих и аз - реших, че или удържат парите от някакви данъци, или просто са решили фериботът да поеме (временно или постоянно) функциите на мост. Странна работа.
Още по-странно ми се стори пътчето, по което поех след ферибота - тесничко, еднолентово, лъкатушеше край някакви скали и гора. Понеже имах бензин за около 100 км, спирах на няколко пъти, за да проверя дали не бъркам посоката. Притеснявах се пътят да не премине в някой черен сипей, от който да се чудя как да изляза. Но сякаш това беше и продължавах :) След 30-40 км пътят се разшири и оживи.
Изображение

Изображение

Изображение

В крайна сметка към 14h пристигнах в Рьолдал, спрях на бензиностанцията там и настроението ми рязко се подобри! :) Силно приповдигащо ми действа да спра да се взирам в изминатото разстояние, резервата бензин и навигацията и да смятам “ама наистина ли ще ми стигне бензинът.” На бензиностанцията имаше някаква бележка на колонката и понеже не бях сигурна какво обяснява, се озърнах за помощ. Наблизо видях двама пътни работници с каски и светлоотразително облекло, на около 60-65 години и ги попитах за надписа. Всичко бе наред, можех да си заредя, а те междувременно полюбопитстваха откъде съм, как е в България, кога съм тръгнала на път. След като заредих, единият (който поназнайваше повече английски), се приближи отново и ме попита:
- Сигурно и в България е хубаво?
- Дааа, много е красиво!
- Но тук все пак е по-красиво, нали?!
- Ааааа, да ги нямаме такива, не се хващам на уловки! :D
Пожелахме си хубав ден и се насочих към дървената църква на Рьолдал.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Построена е през периода 1 200 - 1 250 година, последната меса е отслужена там през средата на XIX век, сега е музей.
Наблизо има и къмпинг за каравани и палатки, с малка вила с пораснала на покрива ѝ ела:
Изображение

Бях паркирала в двора на магазин за хранителни стоки, върнах се там и напазарувах. Удобното е, че имат кътче за отдих за посетителите, където похапнах и пих кафе, вързах си и телефона към безжичния им нет. Драснах на колежките си по скайп и те ентусиазирано ми пратиха гиф, в който мадама в кожи слиза от мотор, сваля каската си и разпилява разкошни коси. Щракнах си селфи - изморена, нахилена, с едновременно рошава и сплескана коса. Открийте приликите, ако изобщо има такива! Подсказка - глупостите от нета нямат нищо общо с реалността.
Бях много близо до Tyssedal, откъдето се тръгва за друга невероятна забележителност: Тролтунга, Езика на трола. Да, но има минимум 20 км преход в планината… нямаше как да успея за днес да го извървя, а после (или преди това) да се настанявам в хотел. Бе и петък, очаквах и наплив от туристи. Тролтунга очевидно оставаше за утре, трябваше да си намеря хотел в околността. Най-евтините в Тиседал започваха от 150 евро за нощувка… Добре, да видим: пътят ми минаваше край един от ръкавите на фиорда Хардангер - в далечния му край можех да намеря хотел, в който нощувката бе 100 евро на вечер с включена закуска. По-поносимо като цена. Намира се на около 80 км от Тиседал, гугъл мапс изчисляваше пътя за час и половина. Сякаш бива… щях да мина веднъж по това шосе днес, а после и утре 2 пъти - резервирам!
Потеглих към Тиседал и фиорда, край мен се движеха доста кемпери. На едно място усетих водни пръски на визьора си. Намери се кой да си мие предното стъкло и да ме пръска! Ха! Това било водопад! Даже не един, а два! Låtefossen, прочетох по-късно. Съзрях някаква претъпкана отбивка на пътя и спрях там. Една кола точно паркираше, спрях зад нея (с разрешение на шофьора, разбира се) и скокнах да снимам водопадите-близнаци.
Изображение

Изображение

Изображение

https://kirchev.com/jk/202107_Scandinav ... 614235.mp4

Пътят край Хардангер бе панорамен и истински красив! Карах и вляво от мен се стелеха водите на фиорда, зад тях се синееха скали, окъпани в дантелите на безброй водопади, а вдясно от мен се мяркаха селца, планински скатове и надписи: “Ски-лифт - 0,5 км”. Някак не съм свикнала всичко да е на едно място! Но е китно, подредено, семпло… Сега съжалявам, че почти не спрях за снимки - тогава си мислех, че следващия ден, така и така ще мина два пъти оттам, ще спра. Само това имам:
Изображение

Изображение

Изображение

Пътят бе доста интересен, имаше и тунели, в един от тях кръгово движение, като едната посока отвеждаше трафика към моста Хардангер. Част от шосето бе еднолентово и движението бе леко затруднено, на едно място имаше и подвижен светофар за регулиране на движението. А мога да покажа на снимка и още един тунел… в който шосето само се виеше в безкраен завой и изписваше примка! Потърсете Storegjeltunnelen!
https://goo.gl/maps/q13UVpsvd66DBpWj9

Към 17h пристигнах в хотела. Оказа се старинен, построен още през 1820 година, оттогава е и разширяван, и реновиран.
Изображение

И на всичко отгоре е издигнат точно над прекрасен водопад, Vøringfossen! Пред хотела има панорамна площадка, от която човек може да се любува на гледката.
Изглед от стаята, в която ме настаниха първоначално:
Изображение

Впоследствие се оказа, че там нямам нет и помолих да ми я сменят. Хотелът бе претъпкан и ми намериха само едно древно стайче, което ми се стори много симпатично:
Изображение

Изображение

Изображение

Тези ключове за осветлението помните ли ги? :)
Изображение

Вечерта излязох на разходка пред хотела и всъщност едва тогава забелязах и водопада!
Изображение

Изображение

Изображение

Видео от водопада (не успях да го подкарам с html-маркерите за видео, затова давам директен линк):
https://kirchev.com/jk/202107_Scandinav ... 752842.mp4

Изображение

Изображение

Заговорих се с рецепциониста. Оказа се поляк - запален планинар, който преди петнадесетина години дошъл в Норвегия, влюбил се в планините и фиордите и решил да си намери работа в страната, за да може да остане. Така и се получило! Разказа ми доста интересни неща за хотела и спомена, че именно в тази част на Норвегия Амундсен е тренирал, за да се подготви за експедицията си до Южния полюс.
Снимки от антиките в хотела - тази е на едната рецепция:
Изображение

Точно до старинния касов апарат седеше полякът и работеше на лаптопа си. ;)
Изображение

Изображение
Изображение

Изображение

Вечерта се захванах да огледам прехода, който ме чакаше утре и се хванах за главата - следобеда щеше да започне да вали и впоследствие дъждът само щеше да се усилва. Какви планини и Тролски езици?!? И по-рано да тръгна, все имам 2 часа, докато стигна дотам, а после здраво ходене от 20 километра, в началото със сериозна денивелация… Общо взето - отказах се… можех да се разходя и край хотела, там също имаше интересни маршрути. Доста обезкуражаващо! :(
Последна промяна от JuSK на 13 окт 2021 23:30, променено общо 6 пъти.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 13 окт 2021 20:07

С леко закъснение да направя уговорка: постарах се този пътепис да е информативен и полезен, но все пак ми е и личен спомен и на места изпадам в много подробности. Моля просто да прескачате досадните части :)

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 13 окт 2021 22:16

Ден 8
17 юли, събота

Vøringfossen, Ейдфиорд - Trolltunga - Vøringfossen, Ейдфиорд; 181 км на мотора, 20 км преход до Тролтунга и назад до Mågelitopp
Изображение


Събудих се в 6:10. Защо толкова рано, нали щях първо да закуся в хотела, а после да се разхождам по платото? Погледнах пак прогнозата за времето, после маршрута за Тролтунга. Е, добре, до мен е мястото, преходът в планината го дават 8-12 часа… следобеда чак ще завали… Какво пък толкова, няма ли да го мина за 8 часа!!! Нататък е ясно - облякох се набързо, хапнах, каквото имах, взех си бадеми за там, дъждобраните в жабката на хондата и напред към Тиседал! Паркирах на горния паркинг (има такса, не съм си записала каква е), оттам взех маршрутка до най-горния паркинг, Mågelitopp. Шофьорът знаеше пътя и със затворени очи и караше буса (4Х4) стабилно по фибите. Определено нямаше да успея да държа такова темпо с мотора, много газ даваше! Билетът за маршрутката струва 130 крони в посока, 200 отиване и връщане (около 38 лв). Разписанието:
Изображение

Снимка от прозореца на бусчето:
Изображение

В маршрутката пътуваше група младежи, които си говореха на руски, както и две украинки, както разбрах по-късно. Първият половин километър от прехода бе доста равен и повървях с украинките. Последва обаче стръмно изкачване, на което се откъснах напред, задминах и голямата група младежи. Малко пот, но държах темпо и не след дълго се изкачих на първото плато. Не знам дали и тук като за Прaйкестолен бяха наели шерпи, но също имаше и добре изградени каменни стъпала.
Поглед от първите каменни стъпала към равната част в началото на пътя:
Изображение

Нататък се редуваха равни части и много леки изкачвания и спускания, доста разнообразно и приятно. Целият път е 10 км в посока, като трудни са първите 2-3 км, не повече, нататък е лесно. Поставени са жалони, пътеката се вижда лесно, поне през лятото. Пътеката лъкатуши край много езерца:
Изображение

Изображение

Много симпатични цветенца, казвали се “пушица”:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Езерото Рингедалсватнет:
Изображение

Изображение

И по-отблизо... Прекрасно е, плени ме с цветовете си!
Изображение

Като цяло не харесвам подобни каменни пирамидки, но тази бе наистина красива и хармонична:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Срещнах и двама ентусиасти с велосипеди:
Изображение

Изображение

Езерцето близо до Езика на трола:
Изображение

Изображение

И… Тролтунга!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

За три часа бях горе, постоях около половин-един час, за да се полюбувам на гледката и да хапна бадеми и шоколад за обяд. Стоеше ми се още дълго, но знаех, че се задава дъжд и нямах време за губене. Бегом назад!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Слязох почти тичешком, за 2,5 часа. На последните километри със стръмното спускане започна да ръми и полека-лека се усилваше. Край мотора се преоблякох и опаковах с дъждобрана и поех по обратния път. Валеше, а на мен ми бе топло и приятно, вече не бързах и си пеех в каската! :) Край моста Хардангер:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Все така покрай фиорда:
Изображение

По пътя стигнах до мястото, което сутринта, както и предишния ден, бе регулирано с подвижен светофар. Сега направо бяха пуснали микробус-водач (Ledebus), който да превежда колоните. Зачаках и към мен се приближи кой мислите? Един от работниците, които срещнах на бензиностанцията край Рьолдал предишния ден. И той ме позна, зарадва ми се и се заприказвахме, после ме изпрати в началото на колоната, пред колите. Минах тържествено с ескорт, какво друго да кажа!
Поглед от огромния прозорец във фоайето на хотела:
Изображение

Накратко - бях истински щастлива, че не се отказах и видях Тролтунга!
Последна промяна от JuSK на 14 окт 2021 20:47, променено общо 1 път.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 14 окт 2021 12:23

Ден 9
18 юли, неделя

Vøringfossen, Ейдфиорд - Dombås, 454 км
https://goo.gl/maps/yEAg6fVHwBtXGKaC9
Изображение

Сутринта обещаваше да е дъждовна. Закуска в хотела, товарене на багажа и напред в посока Тролстиген (щеше да остане за следващия ден, а днес нощувката щеше да е в хостел в Dombås. Звучи смешно за англоговорещите, да)! По пътя исках да видя още една дървена църква, тази в Боргунд. Щях да прекося Хардангерфиорд по моста Хардангер и от другата страна да мина през още едно кръгово движение в тунел.
Иска ми се да спомена още нещо. За да се стигне до Тролстиген, може да се мине и по друг, много красив маршрут - край Согнефьорд. Донякъде съжалявам, че не съм минала оттам, със сигурност също заслужава да се види!
Последна снимка на околностите на тунела с безкрайния завой:

Изображение

Ръменето се усилваше, затова край фиорда спрях и облякох дъждобрана, после гетите, накрая и гумени ръкавици над кожените. Вече добре защитена, поех към моста над Хардангер. И какво да направя - във втория тунел с кръговото движение взех грешния изход! За щастие, с мотор човек доста по-лесно може да се обърне в някоя отбивка извън тунела и да се върне обратно, за да поеме във вярната посока. След около час се измъкнах от дъжда и можех да се радвам на гледките край себе си:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Преминавах край много скални исполини, от които се сипеха водите на безчет водопади. Мярнах кафява табела за още една църквичка, тази в Ундредал и спонтанно реших да намина да я видя, бе наблизо. Е, нищо особено на външен вид, а и бе заключена. Край селцето обаче бе красиво:
Изображение

Изображение

Изображение

Самата църква изглежда доста по-съвременна от всички дървени църкви, които видях - не ме грабна, честно казано, но точно край нея за кратко грейна слънчице и я окъпа с лъчите си:
Изображение

Изображение

A след това… минах през Lærdalstunnelen, дълъг цели 24,5 км. Е, тук ако бях объркала пътя, щеше да падне едно дълго връщане… А това бил най-дългият сухоземен тунел, част от пътя, който свързва Осло с Берген. Пресича планина; в началото имаше 2 стъпаловидни спускания, следвани от прави участъци, а в края - аналогични изкачвания на стъпала. Минава под планината и е снабден с мощна вентилационна система. На всеки 6 километра има уширения, които са осветени в синя светлина - дискотеката е, за да се разсеят шофьорите. Към средата на тунела наистина усетих, че потъвам в някакво еднообразие и ми се доспива, затова броях километрите до края (по-скоро следях табелите вътре). Сега, докато пиша пътеписа, се зачетох - в този тунел има и пречиствателна станция за въздуха, а освен това използват фотоинспекция, за да броят и следят влизащите и излизащите коли. Излишно е да казвам, че са поставени много телефони за спешни обаждания, а макар че по-горе се пошегувах, че объркаш ли посоката, те чакат 50 км път и почти един час отгоре - всъщност има къде да се обърне при нужда, най-малкото на ”сините” уширения на всеки 6 км.
За спомен си направих снимка след тунела, показвам с пръсти “2”, понеже ми е трудно с телефон в ръка да покажа 24: :)
Изображение

След няма и половин час бях при църквата в Боргунд. За нея обаче имаше вход (100 крони, около 20 лв), дори и за разглеждане отвън. Отделно записваха имена и телефон за връзка на всички посетители заради вируса - ако се окаже, че има болен, да могат да се свържат с контактните. Задължително било... Иначе църквата е красива, няма спор.
Изображение

Изображение

Отблизо:
Изображение

Изображение

Отвътре годините са оставили своя отпечатък, рисунките са доста излинели:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Последва чудесен път, свеж и зелен, с планински изкачвания, който да ме преведе в националния им парк Jotunheimen. В последното селище преди парка открих бензиностанция и с облекчение заредих на нея - бях на 327 км, а имаше табела с предупреждения, че следващото място с гориво е след 80-90 км. Бензиностанцията се оказа с по-особен принцип, може би бе по-стара - спираш пред колонката, за да заредиш, трябва първо да платиш (дотук ясно). Да, но четецът за банкови карти се оказа 2 метра по-напред - отиваш там, въвеждаш картата, разрешава ти да заредиш и си прибираш картата. Връщаш се при мотора и… бензин не тече. Защо ли? Извиках на помощ човек от заведението зад бензиностанцията, колата край мен също се суетеше и не успяваше да зареди. Оказа се, че след картата на предната колонка трябва да укажа и на колонката, от която ще зареждам, какъв тип гориво ще наливам (нищо, че пистолетите си бяха отделни). Сложна работа, свързана с много търчане напред-назад :)
Вече спокойна за бензина продължих нагоре, като се разминавах с кемпери и каравани. Скоро шосето ме изкачи във високата част на парка и прекосих платото. Снимки обаче нямам - духаше доста и не ми се спираше и разопаковаше много-много. Пътят бе двулентов и за мое учудване сравнително натоварен, имаше много кемпери, коли, дори и камиони. Камионите често ме изкарваха от равновесие - първо спираха страничния вятър, докато се разминавахме, а после стихията ме блъсваше пак с пълна силна. Очертано и със жалони (вероятно вятърът, който през лятото бе силен, зимата се превръщаше във виелица и бързо трупаше преспи), пътят пресичаше парка и от него се виждаше някакъв безкрай от ниска растителност, безброй зеленикави и сини езера сред разпръснати камъни. В тази “Земя на великаните” човек може да прекара и седмица в обикаляне, катерене и всякакво изследване… стига да не минава като мен без спиране.
https://www.visitjotunheimen.com/about/ ... ional-park
https://www.visitnorway.com/places-to-g ... mountains/
Вече в ниското, близо до Vågåmo:
Изображение

Изображение

Изображение

Към 6 вечерта стигнах Dombås, който се оказа градче с много натоварен главен път. Имаше възлово кръстовище с кръгово движение и дълги опашки от коли и кемпери от всички посоки. Промъкнах се с мотора и стигнах до хостела (а може би беше някакво общежитие?). Доста спартанско, но имаше всичко необходимо. Когато се опитах да включа радиатора (студеничко си беше, а и щях да суша дрехи пред него), падна бушонът на стаята. Наложи се да търся помощта на хазяина (таблото бе в някакво служебно помещение), който първо реши, че ми трябва разклонител! :) Сред задължителните думи и фрази на английски на пътника трябва да се включат:
контакт - socket
щепсел - plug
разклонител - power strip
бушон - fuse
В идеалния случай и отсрещната страна ще знае думите… Иначе ще се обяснявате с жестове, пак става! ;)
Последна промяна от JuSK на 15 окт 2021 14:33, променено общо 1 път.

JuSK
БAШ ОФРОУДЪР
Мнения: 109
Регистриран: 16 юни 2016 16:40
ПОЛ: ЖЕНА

Re: До Норвегия и Финландия и назад - 2021 г.

Непрочетено мнение от JuSK » 14 окт 2021 21:42

Ден 10
19 юли, понеделник

Dombås - Trollstigen - Dombås - Verdal, 526 км
https://goo.gl/maps/7LtgmFCkBUccE36b9
Изображение


За днес бях предвидила Стълбата на трола! За целта трябваше да тръгна на изток, да се изкача по серпентините, после да се върна през Dombås и да поема на север към Трондхайм. Сутринта бе доста мразовита (около 2 градуса), с екипировката ми бе добре, но ръцете ми мръзнеха и на 20-30 минути спирах, за да ги сгрея и раздвижа. А бях в ниското! Поне гледката ме сгряваше отвътре!
Изображение

Изображение

Край Тролстиген най-сетне видях повечко мотори на едно място, досега навсякъде преобладаваха кемперите и всякакви форми на каравани и ремаркета, влачени от коли и джипове. Мога да вметна, че в Норвегия масово се караха електрически коли, особено Тесла, както и хибриди.
В подножието на Стълбата на трола:
Изображение

Изображение

И тук има изобилие от водопади:
Изображение

Изображение

На паркинга на Trollstigen:
Изображение

Изображение

Изображение

Един добре натоварен NC750X:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изградили са панорамни площадки, от които долината и завоите се виждат като на длан!
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Тръгнах обратно, като спирах за снимки:
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Сутрин трудно се снима самата стена, слънцето грее право в очите. Ако искате хубави снимки, трябва да сте долу вечерно време или поне през късния следобед.
Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Докато гледах и снимах, стана обяд. Обратно към Домбос, където ме чакаше претъпканото кръгово. С доста нахалство изпреварих колите, влязох в него… и по невнимание взех грешния изход. Хитрата сврака с двата крака! Намерих си отбивка за някакво училище, в която обърнах и пак се наредих. Този път уцелих! Последваха много приятни километри пак през планината, в свежо и слънчево време! По някое време застигнах опашка от спрели автомобили - напред имаше ремонт. Наредих се след тези три мотора - младежи, поели на свое си приключение:
Изображение

Интересното е, че чакаха в опашката, не се бяха наредили отпред. Изчаках и аз. Най-младият от нетърпение постоянно подскачаше по мотора си и край него :) Тъкмо го бе купил, чисто нов KTM Duke 390 - Adventure (като стандартния КТМ, с малко по-голям ход на окачването и гуми, подходящи и за лек офроуд). Ентусиаст, много му се радваше!
На една от почивките за зареждане наблизо спря група от трима по-възрастни норвежци. Единият ме заразпитва откъде съм, от колко време пътувам, къде отивам. Като чу за Лофотенските острови, възкликна, че там били най-скъпите нощувки (то сякаш край Толтунга бяха без пари… всъщност на островите спах в училищно общежитие на съвсем прилична цена, а бе много чистичко и спретнато). Те самите идвали днес от Му и Рана и цял ден студували в дъжда. Следях внимателно прогнозата и знаех, че това ме чака - около Трондхайм щеше да започне да вали. Човекът ме предупреди да внимавам и за лосове и елени, често излизали на пътя. Лосовете обикновено стояли като побити и не се помествали. Всъщност вече нямах търпение да ги срещна! :)
Пожелахме си лек път и помахах на тръгване. Посоката, която държах, бе първо Трондхайм, където застудя и започна да вали, а после се появиха табелите за Нарвик след 850 км…
Към 8 вечерта, след 2 часа каране в студ и ту по-силен, ту по-слаб дъжд, пристигнах във Вердал. Рецепционистката бе страшно мила, съчувствено ме попита много ли съм се намръзнала и ме упъти към бара на ресторанта, където можеше да си сипя безплатно чай и кафе.
- Винаги ли е толкова студено тук?, попитах я аз.
- О, не, изобщо! По това време тук е 25-30 градуса! И на нас ни е студено!, увери ме тя.
Извади вестник, провери прогнозата за времето и ме увери, че след 3-4 дена дъждовете ще спрат. :)
В стаята ми бяха забравили прозореца отворен… такъв студ бе, че веднага го затворих и потърсих радиатора, за да го включа. Нова изненада, ще ми трябва някакъв разклонител!
Изображение

На рецепцията бе друга служителка, младо момиче. Първо ми донесе сешоар (сега, като се замисля, имала съм нужда)! :) После направо ѝ показах снимката и ми намери и разклонител.
‘Разклонител’ е ‘power strip’, ‘сешоар’ е ‘hair dryer’, да напомня! :D
За следващия ден планирах да достигна Будьо, откъдето да взема ферибот към Лофотенските острови. Резервирах си място за 7:00 на 21 юли, струваше 412 крони (близо 80 лв). Щеше да вали, а за островите се очертаваха бурни ветрове. Ще видим...
Последна промяна от JuSK на 15 окт 2021 14:50, променено общо 1 път.

Отговори

Върни се в “EКСПЕДИЦИИ В ЧУЖБИНА”