Здравейте приятели,след като в началото на месеца,не успяхме поради ангажименти да съвместим едно дълго планувано пътуване до старата ни столица-Велико Търново,заедно с Марин,твърдо решихме,че за празника на града 22.03 ще сме там.Темата донякъде се дублира с неговата,но все пак аз искам да ви разкажа за това как почувствах досега с нашето славно минало и какви чувства бушуваха тези два дни в мен!
Многократно съм ходил до този красив град,който предлага с разчупената си подредба в архитектурно отношение едно невероятно изживяване,както за туриста,така и за хората обичащи фотографията,но този път обявеното по случай празника на града шоу "Звук и светлина" на Царевец,а и прочутото 3D шоу на паметника засилваха многократно подтика ни да отидем и да преживеем всичко там!
Пиша не случайно "да преживеем",защото се убедих,че никакви снимки и никакво видео не може да замени величието на спектакъла!
За съжаление на 22-ри бяхме на работа и така изгубвайки част от предварителното планирано удоволствие/3D шоуто беше обявено за петък 22-ри/,се примирихме,че за него ще имаме отново повод да се върнем там!
Сутринта на 23.03 се натоварихме в Нисаня и...гас към Търново.Пътя беше хубав и не беше натоварен,а самото пътуване ми достави истинско удоволствие,най-вече защото не бързах за никъде.
В един миг,многоетажния град изникна пред очите ни и...някак си джипа сам спря ,за да запечатаме момента...





Потеглихме с нетърпение да се гмурнем в красотата на болярския град!
Скоро пристигнахме и дори успяхме да се настаним по-рано от предвиденото в хотела.Това беше много добре,защото след това можехме без ангажименти да се разхождаме до вечерта.
Както казах....в Търново съм бил многократно.Града го познавам доста добре,но винаги отивайки там не мога да не възхитя на всичко ,което ме заобикаля.
На всичкото отгоре и в хотела ни зарадваха с новината,че 3d шоуто е отложено поради силен дъжд и ще се проведе същата вечер.Вече потривах доволно ръце,че сме си късметлии все пак и с съпругата ми се наговорихме да огледаме за подходящи места за снимане и гледане/е...сметките ни излезнаха криви разбира се де,ама важното е мерак да има /
И така...разходката ни започна...
Първа спирка от високо...Художествената галерия.



Точно там щеше да се проведе и въпросното 3d шоу,а обръщайки се леко наляво и не можах да подмина и следващата гледка...





Продължихме с разходката в посока Царевец....



Минахме умишлено по уличката на занаятите...



Естествено с моята щерка без фото сесия не можеше да мине просто така разходката/впрочем то фото сесиите за два дни излязоха доста на брой... /







Така или иначе скоро се добрахме до Царевец.Основната ни задача,беше да огледаме за подходящо място с изглед,за да се опитам да заснема шоуто вечерта.За целта избрахме панорамната площадка зад катедралния храм на града "Рождество на пресвета Богородица"....една внушителна църква,която за два дни присъстваше доста в кадрите ,които заснех.
Да се върнем обаче на изгледа към Царевец...
Направих няколко пробни снимки,за да видя доколко хващам в кадъра на моя обектив целия комплекс и т.н.



Приближих малко ,за да пробвам и не изглеждаше зле....





Сметнах,че мястото е добро и доволен понечих да прибера фотоапарата,но погледнах напред през р. Янтра и...накацалите къщички и сгради една над друга отново ме провокираха....
Това е Търново...





Преди малко говорих за катедралния храм на града.Ето го и него.





Продължихме надолу и скоро стигнахме пред самия комплекс Царевец.



От ляво се издигаше и Трапезица...



Решихме поради напредналото време,да оставим разходката из крепостта за следващия ден,и се насочихме към една друга атракция,която отвори врати преди няма и месец-Музея на восъчните фигури.
Да ви кажа честно,все съм гледал восъчни фигури и просто си мислех,че ще разгледаме без някакви съществени изненади,но в момента когато влязохме в музея...ченето ми увисна и остана така почти до края.
На следващите снимки,се опитах да покажа освен фигурите и детайлността на лицата им ,които според мен бяха дело на някой меко казано доста талантлив склуптор.
Задачата се оказа не съвсем лесна,защото таксата ,която ми взеха на входа,за да мога да снимам не позволяваше ползването на светкавица,и така въоръжен с новия Никон и...оскъдни знания се опитах да предам това което видях и почуствах при досега с восъчните фигури.
Изненадата дойде още от входа....



Обърнете внимание на детайлността на лицата.На повечето има съвсем реално изглеждащи бръчки,вдлъбнатинки,изпъкнали вени и дори сивкавия цвят на избърсана гъста брада...



















Някои от фигурите създаваха усещането,че ако я бутнеш и...човека ще се обърне да ви пита какво искате от него

















Тоя "мен"...просто си върти грънците и не му пука.....,а дали е от восък или не....



До него пък се прави парата....Монетосекача също беше едно брилянтно изпълнение,поне според моите виждания и разбирания де...







Ето ги и строителите...







Държа да се извиня на тези ,които ще четат и разглеждат снимките ми,че някои кадри не са дотам с добро качество,но без светкавица макар и да не е голяма философия да се снима/макар и от ръка на моменти да си е екшън,за да не размажеш снимката/,голям проблем се оказаха различно насочените прожектори,които освен ,че осветяваха фигурите от всички страни,все се опитваха да надничат в обектива ми и да преекспонират снимките.
Следващата сцена със заловения и изправен пред цар Калоян - Балдуин,беше най-трудната ми в това отношение....



Сцената е велика,....,а гордостта ми като българин летеше във висините





Забележете ,как твореца е съумял не само да направи някакви лица от восък,а да придаде и устрема на погледа и напрежението/загледайте се как е представен Балдуин / и състоянието на фигурата в дадената ситуация....
Наистина невероятно справяне на твореца на фигурите....





Отсреща пък е коронацията....







И още, и още......









Прожекторите,които ми пречеха доста ,от друга страна пък осветявайки лицата създаваха доста сенки,а това даваше дълбочина на образа,което беше пък перфектно за снимките....Абе пълно щастие няма...то се знае...







Изведнъж улисан в гледане и снимане с увиснало чене се сблъсках с....изхода...
Не беше истина....върнах се отново назад и продължих отново и отново да оглеждам фигурите.Не ми се излизаше,а усещането е невероятно.За съжаление то обаче не може да се предаде със снимка...пък била и най-перфектната като качество!
В крайна сметка излязохме и тръгнахме в посока към хотела.Трябваше малко да починем,преди шоуто вечерта,а аз нямах търпение да разгледам на лаптопа какво съм сътворил с фотото.Това последното щеше да ми изиграе лоша шега в последствие,но...в този момент това все още не го знаех...
Връщайки се обратно/разбира се по маршрут различен от този на идване/,продължихме да се кефим на всичко заобикалящо ни,а и фотосесиите на тИИИйййнейджърката ми изобилстваха....

Пролетта идва...намерих и доказателство.











Смелчаците изстискват адреналина от себе си...Бяха доста далечко,но все пак се разбира какво става на моста







И така последва прибиране,почивка гарнирана с разглеждане на фотосите от деня на лаптопа.
Направихме и график с местата кой и къде ще стои по време на шоуто.Съпругата ми с децата щеше да е на площада пред входа на Царевец,а аз въоръжен със статива и фотото на панорамната площадка,за която стана въпрос в началото на темата.
Починахме и...когато времето наближи потеглихме.
Стигнах макар и около 20мин по-рано...всъщност доста късно.Панорамната площадка беше стълпотворение от хора.Няма да споменавам,че удобните места за разполагане на статив и необходимото място с необходимата видимост към крепостта бяха плътно заети ...
Ами сега... ...какво да правя????
Разходих се и на долната площадка,но там естествено единственото свободно място беше там, където нищо не се виждаше към крепостта.
Започна да ме обзема ужас....Има си хас, при целия мерак и подготовка да нямам възможност за поне една -две снимки/разбира се снимка без статив беше мисията невъзможна/.
Качих се отново горе и се заоглеждах за пролука между хората.Повъртях се около 7-8-мин. и започнах вече да се отчайвам наистина много,когато от едно горе-долу подходящо място се отделиха двама младежа и си тръгнаха.Това беше и моя шанс
Намърдах се в дупката отворила се след тръгването им и...започнах да си разпъвам статива.Последния явно щеше да е качен на половин-метровия каменен парапет,като разпъването му нацяло беше невъзможно,но все пак можех и да направя опит за снимка и то доста успешен.
Нагласих вече успокоен статива,монтирах и фотоапарата отгоре му.Бях почти готов за бой....Оставаше само да настроя фотоапарата и да го насоча към правилната посока.
Махнах предпазното капаче от обектива и включих апарата.Следващите няколко секунди ми качиха кръвта в главата и след това я смъкнаха до петите на няколко пъти,защото.....

Следва продължение...

И така....стоях оцъклен и невярващ,че това се случва на мен.Казвах си "не може да е истина " и не исках да повярвам,ама си беше факт....Става въпрос за надписа смеещ ми се от дисплея на фотоапарата....No memory card....
Веднага отцепих,че след гледането и свалянето на снимките на лаптопа просто забравих да я извадя от него и да я върна във фотоапарата
Разбрах на гърба си ,защо приятели занимаващи се с фотография ме съветваха винаги да имам втора/макар и малка/ спасителна карта в чантата на фотото.Имах идея да си закупя,но...ситуацията ме изпревари.
Ами сега.... ...погледнах часовника и видях,че след около 10-на мин. шоуто започва.Пътя до хотела с бърз ход беше толкова и още един път на връщане...ами прецених ,че имам някакъв шанс.
Сгънах статива,прибрах фотото и...беж по баира нагоре към хотела.
Е да ама ...как се бяга срещу баира,а да не говорим и за тълпата,която пък прииждаше надолу за шоуто.Голямо бягане падна/е не през цялото време разбира се де,щото щях да пукна някъде по пътя /.Пътьом ми дойде спасителната идея да спра някъде и да си закупя една макар и малка карта и така да спестя време,но...по това време нищо подходящо като магазин в Търново не работеше.Както и да е...стигнах до хотела и взех картата,а бягането на обратно ми беше като на сън...
И така...все пак поради голямата си настойчивост и сила на духа се добрах до представлението ,което вече беше някъде по-средата си.Естествено,че място нямаше никакво и...за да не ми остане само бягането успях зад тълпата на едно сравнително празно място да разпъна статива на макс и да се опитам да снимам над главите на хората.Всичко това ставаше в тъмното,но в крайна сметка успях да направя няколко кадъра преди да свърши представлението.
Хубави-лоши...при това бягане направи ми се струват перфектни...









Не си ги представях нещата така,ама...имало да става.
След края на шоуто всичкото народ се втурна към художествената галерия/по-скоро към околните панорамни площадки и височини/,за да гледа 3D шоуто.Самото шоу е нещо наистина уникално,но...за съжаление,аз колкото и да бързах ,на предварително набелязаното място имаше поне 150 човека...
В крайна сметка успях да направя 1-2 снимки,които не стават ....







След което на една паркирана бяла Ладичка подпрях статива на задния и багажник и пробвах да направя видео....поне горе-долу половината от него го бива и не съжалявам особено ,че избрах този вариант,защото по-добре някакво видео от съвсем нищо
Видеото ще го пусна в последствие ,че не съм го обработил,а е готино,защото Търновци направиха в заключение страхотна заря...направо невероятна..
И така всичко шоу за вечерта свърши.Аз бях малко изнервен,от перипетиите и невъзможността да направя хубави снимки и...забрах семейството и хайде на моста до паметника и Художествената галерия/същия от който скачаха с бънджи/,за да направя на светещото в нощта Търново някоя и друга снимка без да ме бутат и без да се налага да се чудя къде да си разпъна статива....







След това се опитах на централната улица да снимам червено-белите ленти от фаровете на движещите се автомобили и за пръв път при нощно заснимане ми се струваше прекалено светло от уличното осветление...



Няколко опита и...горе-долу задоволителен резултат..





Накрая завърших нощните снимки с кадър на Факултета за изобразителни изкуства.



С това вечерта приключи.
Следва продължение....

Ден втори,стартира със закуска и обмисляне на плана за деня.Основната ни цел беше посещението на Царевец.Бил съм там много пъти,но всеки следващ път вълнението ми не е отслабвало.Децата ,които също са го посещавали/макар и малкия да беше много малък/, и те се вълнуваха от досега ни с този символ на България!
И така...нарамих фотоапарата,взех и статива и потеглихме.Разбира се отиването и връщането до крепостта беше свързано с много положителни емоции от разглеждането на града.



И ето ни пред нея.Крепостта Царевец....издигаща се и днес гордо и могъщо пред очите ни.Тя е символ на гордия български род,който не само, че е съумял да изгради една Велика България и дори да получава данък от императора на Византия,а и в трудните години на византийско и турско робство е успял да се запази,да запази българщината си,писмеността си и да извоюва свободата си на невероятно висока цена....за да има днес България!
Пиша всичкото това,за да се опитам да предам чувството което ме завладява винаги когато съм тук.Чувство на българин с гордо вдигната глава,горд от делата на прадедите му,а не съжаляващ,че се е родил именно в България и огрухан от немотията човечец!
Добре ,че са подобни моменти в живота ни,защото този досег мен лично ме зарежда с невероятна енергия и ме кара напук на всичко, гордо да се изправя и да заявя на целия свят,че аз съм българин!!!
Разходката започна и ще оставя кадрите да говорят за величието на това което видяхме.













































След като се разходихме в източния край на крепостта, се насочихме и към югозападния край и намиращата се там известна на всички Балдуинова кула.



Поглед към входа на крепостта.



Ето така е изглеждала крепостта в ония времена.







Поглед от най-югозападния край на крепостта,което е Балдуиновата кула към входа.Гледката е респектираща!











И така с това нашето пътуване в крепостта приключи.



Чувството обаче остава и макар,че никакви снимки или пък видео не може да ви донесе това преживяване,все пак аз се надявам ,че с разказа си поне малко съм ви накарал да се почувствате по-горди ,че сте българи!
Поздрави на всички!

Малко извън темата,но ще постна тук в отделен пост е няколко проби на заснимане с ефекти.Не твърдя,че са нещо особено,но...беше готино да погледна това което ме заобикаля през различен поглед.















Ето и една комбинация от 3 снимки направени в т. нар. фотографски клин и насложени една върху друга.
Целта беше хем тъмната долна част на кадъра да е видима,а не почти черна и в същото време небето горе да не е пък изцяло бяло...За условията на осветеност/не бяха от най-добрите/,горе-долу се получи.



Ами това е от мен за сега приятели.Ще обработя и видеоклипчето и ще го постна,защото е интересно.
От разходката ни до Велико Търново вече 3-ден имам мускулна треска на краката ,но пък и смятам,че си заслужаваше!
Поздрави на всички!

Ако мога да си позволя един съвет... Когато снимаш хора гледай да не ги режеш през става - китка, коляно, кръст, пък камо ли глезен. Чисто визуално това дразни погледа. Ако така е излязла снимката - по-добре после кропни малко. Въобще - наблегни повече на композицията.
За втората карта - и ти като мен си научил урока по трудния начин.

Благодаря за съвета.Наистина не съм се замислял над въпроса с отрязването на хората при заснимане.Ще го имам предвид
За картата...аз съм си решил,но очаквам заплата и тогава..просто ситуацията ме изпревари и ми показа че лафа"абе баш на мен ли ще ми се случи"...не е актуален ,защото да...баш на мене се случва и дори не ми се вярваше,че ми се случва,ама...обичката си виси вече на ушОто ми....
Поздрави!

lubashki777, много хубави снимки, с какво си ги правил?

Благодаря!
Тогава прохождах във фотографията и...снимах с първия си DSLR Nikon D5100.
Сега като си гледам кадрите...ужасни са.. , но пък ми напомниха за едни отминали...по-хубави времена!
Благодаря, че ме върна назад във времето...беше готино!
Поздрави!