МОТО ВАКАНЦИЯ - 2020г.

[lubashki777]

ПРОЛОГ

"Животът е или дръзко пътешествие, или нищо"
Хенри Милър

Празненства, фойерверки наздравици, хора с приповдигнато настроение и разбира се пожелания за една по-добра нова година.Така както обикновено хората посрещнаха 2020г....
Да обаче, този път Бог, Природата или самите ние хората направихме годината истински ад!
Не бяха изминали и два месеца и в началото на март пламна пандемията от вируса Ковид 19.
Това наложи силни ограничения, извънредно положение, затваряне на работни места, пускане принудително в неплатени отпуски и...хората каквото си планираха и мечтаеха за новата 2020г. отиде рязко по дяволите!
Въпреки това, за онези, които по природа са непоправими мечтатели, дори и в тези времена на безпаричие и страх дори, продължаваха да мечтаят и да кроят планове...
Да...живота продължава и всеки трябваше да се научи да го живее според обстоятелствата.
Плана ни за годишната лятна отпуска, още от есента на 2019г. беше няколко приятелски семейства да яхнем мотоциклетите и да направим един мото тур в южна Гърция.
Имахме си и резервации, но...поради създалата се ситуация се наложи към края на месец май макар и с нежелание да ги откажем...
Дотук добре...ами сега
За наша радост всъщност ние сме от онази порода...непоправимите мечтатели и дори и сега не се отказахме.Веднага съвета се събра и решихме, че след като не можем да шаваме навън от страната, защо пък да не си направим 8-9 дена мото-обиколка в БГ.
Веднага се заехме с идеите и плановете и много скоро маршрута се зароди.Дърпаме към Плевен, от там към Русе, след това Силистра, Дуранкулак и надолу по морето правейки онова мечтано пътуване от най-северната точка на родината ни по море, до най-южната а именно Резово!
Окрилени от това, че всъщност имахме план Б...и то съвсем изпълним започнахме да оглеждаме и какво можем да видим интересно по пътя.
Времето до отпуската в края на юни сякаш обаче хич и не искаше да минава, а ние за сметка на това бяхме така наточени за пътешествието, че...и на момента някой да свирнеше да тръгваме и като нищо щяхме да го направим
Така постепенно и старта на приключението дойде, а лично аз знаех, че ще стане както е казано...

"Пътуването те оставя безмълвен, а след това те превръща в разказвач"
Ибн Батута

[lubashki777]

ДЕН ПЪРВИ

Колкото и да течеше бавно времето поради нетърпеливостта ни да тръгваме вече, все пак идва деня в който най-после ще се съберем и ще поемем по начертания план.
Уговаряме часа и мястото на срещата и на следната сутрин се събираме.



Пием по кафенце и даваме старта на пътешествието.Маршрута ни се вие през прохода Шипка, после Габрово, Севлиево и от нататък към Плевен, където щеше да е и първата ни спирка за разглеждане и нощувка.
Състава на групата на старта беше Стефко и Тонито/Априлия Капонорд 1000/, Ясен и Стойка/Хонда VTX 1300 - двамата са от Кърджали/ и моя милост и половинката ми Златка/Хонда Дювил - 650/.
В последствие на половината на пътуването към нас се присъедини и нашия приятел Тошко от Кърджали /БМВ GS650/, но на старта си бяхме само по-горе изброените три екипажа.
Първа спирка след Севлиево, където ни настига колега от мото групите във ФБ - Марин Велешки. Бяха се разбрали със Стефко да му види на живо Априлията.Те се разговориха и по едно време се оказа, че колегата всъщност...ми е приятел във ФБ, но на живо просто съдбата ни направи неочаквана среща Беше готин емоционален момент и за пореден път се потвърди максимата за това, колко е малък света.
Тук у мястото да спомена, че за разходите по пътуването не се притеснявахме, защото се оказа, че...Ясен си носи..."портОфейла"...Това беше оранжевото сакче на багажника му, което трябва да събира баш бая кинти...





Настроението беше страхотно.Все едно детската компания от махалата сме се събрали, да си направим пътешествие с колелетата...



Принципно, ей го дЕй Плевен, ама ние не бързахме за никъде/всъщност това си беше част от отпускането и релакса де...просто да не се пришпорваш както в ежедневието/.В крайна сметка достигаме и крайната си точка за деня.Намираме хотела, настаняване/избрахме си хотел близо до Кайлъка, за да е тихо и спокойно местенцето/, душ, преобличане с по-леки и цивилни летни дрехи и газ с моторите да се поразгледаме.
Първото нещо беше разбира се Панорамата.Всички сме ходили, но...някои от нас точно преди поне 20 години и затова решихме, че трябва да се види отново.









Вътре попаднахме на едно младо момче екскурзовод, което след задължителната беседа, го поразпитахме за някои детайли, а то се отпусна и ни разказа с подробности такива неща около обсадата на Плевен и интригите между руския император Александър II, Великият княз Николай Николаевич и някои негови генерали/най-вече ген. Скобелев/, че направо стояхме с ококорени очи...
Няма да навлизам в подробности, но ходите ли до Плевен, посетете Панорама-та и поискайте момчето да ви разкаже, честно...няма да ви се тръгва!









С нежелание тръгваме, за да можем да разгледаме и центъра на града с прочутите каскадни шадравани!
Разбира се...една последна обща снимка...



Скоро вече крачим по центъра.Плевен има голям , просторен и много красив център, а шадраваните макар и да не ги видяхме по тъмно когато светят с различни цветове, а дори и част от каскадата не работеше...бяха нещо много красиво от което трудно откъсваш очи!













Красотата и фината мъгла от микроскопични капчици носеща се във въздуха правеха изживяването уникално...











Направихме си уговорка с някои приятели да се видим по-късно...



Стефката, чак не може да повярва колко хубаво беше там...



...все пак, релакса си е релакс...





Дърпаме с моторите да видим и езерата в Скобелев-ия парк.Тук за малко да стане сакатлък...
Пътя се вие между дърветата, обаче да вземат да направят едни тесни и много високи гърбици...То хубаво, ама нито маркирани, нито се виждат , пък и ние караме в колона...
Така докато се усетя и връхлетях на първата с около 60км/ч. ...
В подобни екстремни условия, когато някакво подобно препятствие ме изненада съм си изградил рефлекс да се изправям прав на мотора/да ставам от седалката/.Така на машината и е по-леко да прелети или да понесе удара, аз си запазвам кръста и най-вече, така не губя управление и по-лесно вкарвам мотоциклета отново в пътя...е да, ама този път не бях сам, а с моята половинка зад мен.Представете си ако за мен ситуацията е изненада, за нея каква е...
Така в момента в който мотора удари гърбицата и подскочи във въздуха, аз по рефлекс станах прав, но...Златка загуби равновесие не очаквайки това което се случваше и буквално щеше да изхвърчи от мотора, което при тази скорост щеше да е със сериозни последствия...
В крайна сметка не знам как...овладях мотоциклета/Онзи от горе ми помогна сигурен съм, за което благодаря!/, моята половинка не успях да я изръся и всичко се размина със зверски удар по окачването на мотоциклета и с уплаха.
Малко скастрих моята спътничка, макар и да не бях прав, но...Поне бях категоричен, че ако ще и 10м. да прелетим, тя не трябва да се пуска от дръжките и трябва да остане спокойна на седалката все едно си правим нещо съвсем по реда...Тя няма опит и практика, но до края на пътешествието каквото и да се случеше беше повече от адекватна!
Езерата погледнати отгоре...



Разгледахме каквото можахме и вечерта се прибрахме в хотела.Среща в ресторанта и не само с участниците в пътешествието, а и с наши познати от Плевен - Надя и Павлин Начеви.
Направиха ни страхотен подарък - уникат с невероятна символика! Изработен лично от Надя, който ще си пазим и ще ни напомня за тази среща с тях!
Вечерта премина в хапване, пийване, разкази за разни моменти от пътувания и приключения и т.н.
Готина приятелска атмосфера с много добро настроение и смях.



Толкова...Плевен остави у нас едни страхотни спомени въпреки екстремните преживявания които се случиха на нашата двойка.



Следва...

[lubashki777]

ДЕН ВТОРИ

Сутринта се излюпваме рано.Пием бързо кафе и уточняваме плана за деня.Скоро товарим моторите, и потегляме в посока Русе.
Плана ни е да се отбием от главния път и да обиколим през Ивановските скални манастири, а след това и през Басарбовския скален манастир, и чак след това към Русе.
Всичко си вървеше по план, пътя нямаше с какво да ни изненада и с една спирка за закуска...скоро крачехме вече по пътеката към Ивановския скален манастир.

Манастирът е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монах Йоаким, който по-късно става български патриарх. Българските царе Йоан Асен ІІ (1218-1241г), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор са били сред дарителите на манастира, а до днес са запазени и техни ктиторски портрети.

Манастирът обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест от храмовете са запазени стенописи, които разкриват особеностите на българското църковно изкуство през ХІІІ-ХІVв. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІVв) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център. Надписи по стените на килиите дават информация за важни исторически събития.

Стенописите в църквата "Св. Богородица" са световноизвестни. Те са сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Изключителните им художествени качества са причината за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство.

Красотата на каньона беше уникална, а изживяването да погледнеш всичкото това от горе...неописуемо!













Надвисналите зъбери над главите ни не можеха да ни притеснят ни най-малко и настроението беше страхотно.







Скоро пътеката ни заведе до входа на скалната църква Св. Богородица ...



Влизаме и попадаме сякаш 1000 години назад в историята.Разказаха ни за църквата, за иконописите...Невероятно, който не е ходил там и пътува в посоката нека се отбие...няма да съжалява никак дори!















След посещение на подобно място, сякаш виждаш навсякъде съвършенството в творенията на Бог ...дори и на най-обикновените цветенца...





Обща снимка за спомен от посещението на това уникално място и....



...отлепяме към следващата дестинация - Басарбовския скален манастир!
Разстоянието е малко и съвсем скоро акустираме пред вратите на манастира.





Няколко думи от Уикипедия, за да не се впускам в многословни обяснения.

Манастирът води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 1431 г. Taм той е отбелязан като „Бесараба“- имот с 14 домакинства. Същевременно манастирът е отбелязан като „тимар на великия войвода“ – има се предвид Иванко Бесараб -тъст на цар Иван Александър. Според друго предание Басарбовският манастир е бил посветен на св. Теодор Тирон и св.Теодор Стратилат. Ктитор на манастира била царица Теодора Басараб – първа съпруга на цар Иван Александър и дъщеря на влашкия войвода Иванко Басараб. На името на войводата е кръстено и близкото село Басарабово.Най-известният обитател и вечен игумен е Свети Димитър Басарбовски, роден през 1685 г. и прекарал целия си живот в манастира. Още Паисий Хилендарски споменава тази света обител в своята „История славянобългарска“. По времето на Руско-турската война (1768 – 1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и поставени в митрополитската, а днес патриаршеска църква „Свети Свети Константин и Елена“ на 13 юли 1774 г., където те се намират и до днес. През 1937 г. в манастира се настанява монах Хрисант и започва да го обновява.

Мястото е уникално и също горещо го препоръчвам за тези, които не са го посещавали!





Стойка и Ясен попиват красотата, която се разкрива пред погледа от горе...







Почти цялата група горе...











След като разгледахме, потеглихме и към Русе.
За тези , които не знаят , аз съм родом от града и вечерта щяхме да се съберем в родната ми къща на гости на сестра ми.
Скоро пристигаме, и прибираме моторите дори в двора/имаше въпросителна дали ще се съберат, но...натикахме ги без проблем/.



Поемаме ми си за момент дъх, по един душ и хайде на разходка из града.Нищо, че съм родом от Русе, толкова рядко си ходя там, че и за мен винаги е интересно да поскитам из града.



Хотел Рига, една от емблематичните сгради за града още от комунистическо време...



Панорамата на крайдунавската алея...Русе е на плато и е по-високо от румънския бряг.Така се открива страхотна гледка към величествената река Дунав и румънския бряг!







Следва центъра на града и уникалната архитектура на Театъра...





...както сградата на банка ДСК и ...



...библиотека Любен Каравелов!



Скоро стигаме и спираме за кратка почивка под сенките на дърветата в малкия парк заобиколен от значими сгради за историята на града - Библиотеката, Историческия музей, а склуптурите в шадравана са уникални и носят онова класическо чувство, което е в духа на този град като цяло!







Страхотно място за отдих.Пейки, сянка, а децата безгрижно играят...





Връщаме се обратно, защото е време за вечерния купон...
Разбира се на връщане не пропускаме шадравана на площада с фон зад него съдебната палата, както и облика на главната улица...





...и разбира се за финал и емблемата на града - Паметника на свободата!



Прибрахме и започна подготовка на купона.Ние със Стефан обаче се измъкнахме тайно и...като едни отявлени рокери, решихме да "покараме" мотора на Ясен...





След като покарахме...яростно... , вече седнахме и на трапезата.Тук направо ахнахме, защото на масата имаше приготвено различно дивечово месо, което не се случва човек да опита всеки ден.Благодарим на сестра ми и на Цецо за уникалната софра и страхотното посрещане!



Наздравиците валяха една след друга, както и раздумката...



И така, докато дойде момента за...изненадата, защото си имахме...рожденичка!
Честит Рожден Ден Стойче...Жива и здрави и все така усмихната!



Вечерта наистина беше прекрасна, с много положителна емоция и фън!
Разбира се...деня свърши, а ние на следващия ден трябваше да отпътуваме нататък по набелязания маршрут.
Затова хайде по леглата в очакване на утрото...
Следва...

[lubashki777]

ДЕН ТРЕТИ

И така...ден трети дойде.Рано ставане, пием по кафе, вземаме си довиждане с нашите домакини и яхваме машините.Пътят ни води на изток в посока Силистра.
Никога не съм бил в този край на БГ. Това е единствения ъгъл, на който не съм бил.На Резово съм ходил много пъти, на Беласица горе на билния път гранична полиция за малко не ни арестува с джиповете преди 6-7 години почти до вр. Тумба, а на следващата година ровихме отново с джиповете в пясъците на Дунав и река Тимок...оставаше само североизточния ъгъл на родината и беше вече време да стъпим и там!
Винаги съм имал представата, че североизтока е някакъв изоставен и тънещ в забрава ъгъл.Нещо подобно на северозапада, където това наистина е така, но...Бях супер приятно изненадан, ...от хубавите пътища, хубавите селца, засетите ниви и въобще цялата атмосфера.
Накефих се...честно!!!
С една спирка за хапване на крайпътно заведения и скоро се отбиваме от главния път, за да посетим едно уникално и може би единствено/поне в тези мащаби разбира се де /място - Блатото на Малък Преславец, или както го наричат всички...Блатото с лилите
Скоро стигаме и наистина е едно страхотно място, а гледката рядко виждана!









Групата...без фотографа де...



След като се наситихме/до колкото това е възможно /, на блатото с лилиите, мръднахме и 100м. да видим и...голямата вода...река Дунав.
Първо да проверим нивото...или както някога слушахме редовно по Националното Радио..." уравне рике Дунаи в сантиметрах/...



След това вече...погледа ти не стига да обхване и да види всичко...Велика река и велика гледка!



Както установихме от разговора с един от рибарите...много от тях си изкарват прехраната с улов и продажба на риба от голямата река.За съжаление, човека с когото говорехме се оплака, че ден след ден ставало все по трудно, нямало риба, налагало се да се ходи на много далеч, за да се върнеш все пак с някакъв улов и...Вероятно наистина е така.В лодката му имаше само два средно големи толстолоба...и нищо друго







Последна снимка и яхваме отново верните кончета.



Тук е мястото да спомена, че...след кратко съвещание на общия съвет, единодушно решихме, да разнообразим пътуването и...да минем в Румъния и да драснем до Костанца и дори още малко по-на север до техния курорт Мамая.
И така...скоро стигнахме и Силистра.Тук времето доста ни притисна и решихме да оставим да друг път разглеждането на града.Каквото видяхме в движение...това беше.
Скоро стигнахме и до ГКПП-то...



След кратко изчакване, митничарите ни върнаха документите и ни пожелаха добър път.И така...вече се носехме по пътищата на северната ни съседка.
В Румъния съм бил доста пъти.Въртял съм две години подред проходите по Карпатите, ходил съм отделно от това на екскурзия със семейството ми и колата, бил съм и на екскурзия с автобус и...още повече приятели, но...в този край на Румъния не съм стъпвал.
Пътят в началото ни водеше висока на р. Дунав от който се разкриваше страхотна панорама.В тази част реката всъщност не е основното корито, а ръкав, защото има няколко острова...





Само на 12-15 километра от границата и то на самия път от ляво се намира красивия манастир Дервент. Беше място на което предварително си бяхме набелязали да спрем и да го разгледаме.







Манастирът „Дервент” свидетелства за пребиваването на Свети Апостол Андрей Първозвани, който проповядвал и кръщавал местното население в този край на Малка Скития.

На изток от манастира се намира „Изворът на Свети Апостол Андрей с лековита вода”. На това място, също като Мойсей, Светецът забил тоягата си в земята и от там бликнал извора, който той използвал като кръщелен купел.

През годините се доказало, че водата от извора има лечебни свойства - лекува от психически и физически немощи хората и носи Божия благодат на всички, които я използват с вяра.









За съжаление, времето ни притиска...Разглеждаме и се налага да потегляме.Скоро се носим по пътя към Констанца.
Пътя постепенно се отдалечи от река Дунав и започна да лъкатуши със завои, спускания и изкачвания.Селцата следваха едно след друго и на поредното след доста километри каране спираме за по кафе.Всички сякаш в един глас казваме, че...направо заспиваме.
Жегата е сериозна, а ние пък сериозно облечени, но няма как...безопасността е на първо място.
Хапваме, пием по кафе, живваме малко и ...отново газ в посоката.
Не след дълго стигаме и Констанца. Винаги съм си мислел, че това е някакъв малък курортен град, а всъщност се оказа, че това е много голям град...поне с размерите на Русе или по-голям дори
Съответно ние се набихме точно в късния след обяд в най-големия трафик.За момент отбивам на сянка да се разберем какво правим точно и...единодушно решаваме да дърпаме направо към въпросния курорт Мамая.
Последва гмуркане в трафика, кръстовища, светофари, кръгови и накрая се измъкнахме. Мамая всъщност е много близо и скоро бяхме в курорта.
Честно казано...нямаше много за гледане.Хубав морски курорт...Все пак спряхме за почивка на заведение до плажа.







Някои от нас са...особено жадни...






Починахме си...по машините и директно към границата и Дуранкулаг, където имахме намерение да нощуваме.Плана ни беше да направим от най-северната точка на нашето черноморие до най-южната тигел с моторите!Замисъла беше готин...Хем си правим готин трип по цялата брегова ивица на родината, хем имаше какво да разгледаме, което не сме виждали /най-вече по северното ни Черноморие/, и хем...сме на морето
По едно време в румънско като се заредиха покрай пътя едни засукани каки...Брей... , понамалих аз като си казвам..."Ясен сега ще мигне да спираме и да черпи с кинти от портОфейла...Ама само получих сръчкване в ребрата от половинката си да карам и да не се разсейвам...
Разбрах аз, че тая няма да я бъде и газ...
Така навихме масурите и късно вечерта след като ни провериха на границата, премериха ни и температурите и подписахме декларации, акустирахме безаварийно в къмпинг Космос на Дуранкулаг.



Стаите не бяха лоши, цените бяха поносими...Не си мислете обаче, че като е на края на света и ще е евтино...Казах поносими...не евтини...



Верните кончета на коневръза...





Настанихме се и беж да видим морето, километричния плаж, а и да се насладим на уникалния залез, с който ни дари майката природа.







Време е за шоу...





Каталясали от умора и от емоции...Хапнахме на заведението на комплекса...



...и по леглата.
Бяхме решили да останем тук два дена, за да си починем и да дръпнем няколко тигела с моторите да разгледаме в околността.
Докато легнах и сякаш чух алармата за ставане...
Следва....

[lubashki777]

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Ето, че дойде и ден четвърти...Ама кой ден бяхме, каква дата, къде ми е телефона...Бяхме на етап, когато тези неща от сивото ежедневие започват да не те интересуват и се отдаваш изцяло на емоциите и приключението.
Хапваме, пием кафенце на брега на морето...Групата решава да отиде на плаж, а моя милост да се отцепи от колектива.Ще попитате , че защо...Ами причината е простичка.Къмпинга се намира в най-северния край на Дуранколажкото езеро, а за мен като фотограф беше изключително интересно и готино ако успеех да се приближа до някои от пернатите обитатели от които гъмжеше блатото и да ги снимам.Моята половинка изяви съпричастност с моята идея и...двама с мотора щяхме по един черен, но хубав път да се опитаме да стигнем до същинската част на езерото.
Да обаче...каквото намислела мишката...го разваляла котката.От два дена нещо имах проблем с акумулатора/явно си отиваше вече/ и тази сутрин...отказа изцяло...
Брей...ама викам паркинга е с леко надолнище и е доста голям, ще бутнем Хондата и все ще я запалим...
За съжаление съпругата ми нямаше как да седне, а аз да бутам, защото не кара мотор и...Тя отзад бута, а аз се опитвам и да бутам и да го запаля, че...като настана едно бутане, едно пъшкане...Три пъти го бутахме до изхода и три пъти го бутахме обратно, за да пробваме пак...
Накрая изтощени, покрити с прах и пот се ...отказахме... Ами сега...наполовина на пътуването и проблем...Обаче то проблемите са за това...да се решават и са част от препятствията които ни поднася всяко едно приключение.Вярвам, че аз и особено моята половинка никога...ама никога няма да забрави този момент.
И така...Първо спирам едни хора, които се оказаха от...Ст. Загора/май вече споменах за това, колко малък е света/ и ги моля ако имат кабели да ми подадат ток...Тук освен отзивчивостта им ми проработи и късмета, защото...имаха кабели/в повечето коли няма такива - факт/
Бръм...и мотоциклета запали...Благодарих им аз, викам Златка и продължаваме упорито да се опитваме въпреки всичко да си направим замисленото ходене до блатото.
Подкарвам мотоциклета, ама пътя уж изглеждаше добре, обаче като караш по него и вече не е съвсем така...Друсане, подхвърляне насам-натам, поднасяне...А мотора и тежък, че и с двама човека отгоре...Голямо треперене беше да не изтърся половинката нейде...
Да обаче в този ден, явно не ни беше писано да изпълним това си намерение.След около два километра пътя започна да става с преобладаваща настилка...пясък.Покарах аз още 200-300м., но да паднем във вече пясъчния път беше просто въпрос на време.Спирам и се чувствам сякаш съм стигнал до Рим, а не мога да видя папата...Мотора не смея да го гася, пък и там вече бяхме сам самички и помощ нямаше от никъде от къде да дойде...
Моята спътничка слиза, за да ми е по-леко , а аз се опитвам да обърна, за да се върнем обратно. Мда...то на теория много лесно, ама на практика...Пет маневри напред -назад, за да обърна мотора, ама...това назад как се бута в пясъка като и гуми и бутащи затъват ...
На третата маневра и...гумата заора в пясъка и мотора угасна... ...
Малей...викам си, сега се наиграхме...Все пак пробвам надявайки се, че акумулатора все пак се е възбудил малко и о чудо...мотора запали...от там вече никакви опити за маневри напред -назад....Газ с леко поднасяне на задницата, малко дрифт и...мотора застана обратно .Моята половинка се мята и...аре обратно...Загубена работа...бях доста разочарован, но...такъв ни бил късмета...
Същи ден след обяд се бяхме разбрали да мръднем на юг стигайки до Камен бряг и да разгледаме забележителностите.Хапваме на обяд, дремваме да мине жегата и привечер отлепяме.
Първо спирка фара на Шабла.Готино местенце.Знаех от приятели, че пазача на фара срещу дребна почерпка има шанс да ни разреши да влезем и да качим горе, но...колкото и да се оглеждах не видях никого.







Пътя ни продължава все на юг...Решаваме да се спуснем до Яйлата и от там да разглеждаме обратно на север...Скоро стигаме и Яйлата...Това си е нещо като музей, с паркинг и вход.Принципно обаче, ако отидете след 17.30ч. няма кой да ви таксува, защото касата затваря в 17.30ч. Това ние не го знаехме, пък и нямахме време за щуротии...Платихме си входа и тръгнахме на разходка.Мястото е известно с възстановката на крепост /на мен тя не ми хареса...сякаш някакъв бетон насред резервата .Супер не се вписва и не е направена добре/и най-вече с пещерните жилища, както и с красотата от гледките...











Групата...



Моята половинка и аз решихме да поразширим разходката,у докато другите не изчакаха на сянка.Тук Златка гледа доста притеснено, защото всъщност е на скала, която е издадена в бездната и чувството беше, че...всеки момент ще се откъсне и ще полетиш с нея надолу към вълните и скалите...



А долу беше уникално красиво, но и...доста страшно и високо...



Подводните камъни обрасли с водорасли, така уникално отразяваха слънчевите лъчи, че все едно под водата имаше съкровище...Невероятна красота и уникална емоция!



На фона на цялата красота на резервата и гледките и чувството на откриватели допълваше страхотната картинка на нашето изживяване...





Тук са живеели хора...







Разходката ни продължи, а гледките не преставаха да ни примамват да вървим напред и да не мислим за връщане...



Все пак...останалите ни чакаха и си наложихме да се връщаме.На обратно погледите ни отново не се откъсваха от красотите към морето и...бяхме изненадани от ето този красавец...



Буквално още крачка и го настъпвах... Видях го в последния момент, но Златка не...Изкрещях и "СТОЙ", тя обаче вместо да закове/то май повечето хора така са устроени/, продължи още крачка оглеждайки се за какво я предупреждавам...Да...спря...ама вече успоредно на животинката и само моя крясък, който накара обаче влечугото да спре моментално и да погледне към мен предотврати Златка да го настъпи...Моята половинка направо си изкара акъла/даже май повече от моя вик, отколкото от нещото в краката и/.Все пак съумя да продължи напред и да се отдалечи.Аз реших да изчакам животинката да си тръгне и когато това се случи...се сетих, че фотото ми е в ръцете...
Тогава вече страх не страх аз го погнах....



В последствие когато се прибрахме се зарових в нета да проверя с кого имахме среща.На пръв поглед почти еднометрова змия, но...дори и в стреса си някак бях убеден, че е нещо като Слепок, тоест не е змия, а само изглежда така...Разбира се, аз Слепок съм виждал многократно и това не беше такова...
Оказах се прав...Оказа се Змиегущер, който дори се среща само на някои места и като цяло не е много разпространен.Напълно безобиден, като изключим, че може да ти изкара акъла.Достига до 1.5метра...нашия беше по-малък.Абе...и това ще го помним дълго време, ама нали сме тръгнали да събираме емоции и спомени...

Още няколко кадъра от красотата на Яйлата и като цяло северното ни Черноморие.







Диво, трудно достъпно, малко посещавано...Тук е рай за животинките!







Много още може да се разглежда в района.Доколкото разбрахме пешеходната пътека е около 4км....Ние нямахме разбира се това време, но определено си заслужава да се отиде специално и да се види всичко.
Мятаме се на верните машини и обръщаме на север...Следваща спирка "Огънчето" на Камен бряг. До там асфалт няма и се налага последните 200м. да се кара по черен път.Има и камъни и ако правите това с мотори като нас трябва доста да внимавате
Скоро бяхме на това емблематично място...Мястото където на първи юли стотици посрещат July Morning

„Огънчето“ е притегателното място на скалите край Камен Бряг. То гори вече десетки години като негов източник в метална тръба с газ, който поради малкия си дебит е оставен свододно да изтича. Огънчето гори постоянно и може да угасне само страшно силни дъждове и ветрове, но винаги се намира някой ентусиаст да го запали отново. Край него е оградено с камъни като огнище или древно светилище. През лятото всяка вечер край Огънчето звънят китари и се събират големи компании. През деня пък винаги има някой, който се сеща да сложи една ламарина и да пече миди на него. Всяка година на 1 юли точно край Огънчето се събират хиляди хора от цялата страна, за да посрещнат първия юлски изгрев (July Morning).

За съжаление много са нещастните случаи, които стават край Огънчето. Мястото е осеяно с надгробните плочи на загинали младежи. В тъмните нощи лесно можеш да объркаш посоката и да паднеш от стръмните скали. Макар и на един участък пред Огънчето вече да е обезопасено с метална ограда мястото остава опасно за подпийналите и неопитните туристи.

Малко фото сесии. Първо на италианката на Стефко....Оказа се май, че това и беше последното приключение заедно със Стефката, защото броени дни след като се завърнахме се изпълни една негова отколешна мечта и той я замени с BMW 1200GS Adventure, но съм сигурен, че италианката винаги ще има място в сърцето му!



Последва сесия и на..."Дебелата Берта", както Ясен наричаше VTX-а...





Ясен, Стойка и...Дебелата Берта...





И моята кипра, която в последствие придоби прякора..."Адвенчърчето", нали беше най-малкия мотор в групата...За това обаче по-нататък в разказа.



Последен кадър от това култово място.



Тръгваме и...почти веднага отново спирка.Тюленово с уникалния си скален мост.Това не мога да го изтърва.За съжаление, колкото и да се опитвахме да го оставим за последно и да е по залез...не се получи.Бяхме там около 18.30ч. и слънцето беше все още много високо.За сметка на това и...никакво вълнение, абе...с две думи пак ще ходя, но все пак...





Уникално място...Въобще северното ни Черноморие е нещо невероятно.Има толкова красота...толкова история, а в същото време като цяло е спокойно, по-малко посещаемо и е един страхотен начин за релакс и почивка!







Беше вече време и да се връщаме, защото деня клонеше към своя край.Тръгвам трудно и без желание.Чувствам се все едно тъкмо съм захапал вкусната и сочна ябълка и някой ми я е дръпнал от ръцете...
Не знам колко пъти се зарекох, че ще дойда отново на това или онова място и ще имам всичкото време на света, не за да видя..., а за да се слея и преживея всичкото това!
В края на деня се наложи да спра да заредя и групата продължи към къмпинга без нас.Зареждам и тъкмо потеглям...природата отново ми направи подарък, който сякаш ми го поднесе като компенсация, за това което не успяхме да видим и да изживеем...
Уникалния залез...направо избухна пред очите ми, а аз едвам успях да спра без да паднем...



Прибрахме се, а там...в къмпинга...Параклиса също стоеше и немееше пред гледката която ни подари Създателя!



Следва...

[lubashki777]

ДЕН ПЕТИ И ДЕН ШЕСТИ

Вече сме ден пети...Всъщност сега осмислям, че тогава въобще не знаехме кой ден подред сме вече на път.Това е истинската почивка.Забравяш колко е часа, къде ти е телефона, кой ден сме, колко дена вече си на път...И това защото си изцяло погълнат от емоцията!
Днес е деня в който тръгваме на юг...Следваща нощувка ще е на Шкорпиловци...бунгала Русалка.Препоръчаха ни ги като много добро място с мнооого прилични цени и наистина се оказа така!
Обаче да караме подред...
Рано сутринта след кафетата товарим, този път Стефко и Ясен ме бутат и при тази жива сила мотора се предаде и запали от първото бутане...Както споменах по-горе, предния ден акумулатора ме изостави.След екшъните се наложи да задействам организация и в наш магазин от веригата в която работя във Варна да ми доставят акумулатор какъвто трябва и аз да мина да си го взема от там попътно.Това добре, но...сутринта все пак трябваше пак да се бута за съжаление.
Както и да е...Моторите вече натоварени, взема ме си довиждане с нашите домакини на къмпинг Космос и отлепяме на юг.Целта ни за деня беше посещение на Болата и на нос Калиакра.
Преди това бегъл поглед на Дуранкулашкото езеро. За съжаление няма директен достъп до самото езеро.Трябваше да загася мотора и да отида едни стотина метра пеш, но...после дали щеше да запали... Отказах се, правя снимка от далеко и газ обратно!Така или иначе ще се ходи в онзи край на родината пак, защото има много и какво да се види, та оставям го за следващия път!



Пътя е хубав и километрите се нижат неусетно.Скоро отбиваме от главния път и забиваме по малките асфалтирани пътчета водещи към морето.
Асфалтирани ли казах... Мда...наистина са асфалтирани, но понякога точно преди крайната дестинация и...се появява изненада.Този път така се получи и с нашата група точно на 200м. от Болата.Изведнъж асфалта свърши и трябваше да се мине през три огромни локви, първите две от които много издълбани, широки колкото пътя и...не знайно колко дълбоки и какво им е дъното...
Бях първи и не знам защо нагласата ми беше, че нищо не може да ме спре, макар и с туристическия мотоциклет.Може би приключенското у мен гореше със страшна сила, а това бяха все места на които до момента не бях стъпвал.Да обаче останалите два мотора от групата явно мислеха по-трезво и се отказаха да продължат...Аз накарах Златка да слезе и уж само да пробвам, но...в кръвта ми нали кипи бензин и емоция...Та газ през доста дълбоките локви, понамокрих се малко, но успешно преминах.Наистина бяха много дълбоки и с камъни по дъното, които малко караха на моменти мотоциклета да поднася насам-натам, но...не беше нещо с което да не можем да се справим.Разбира се...оцапването с кал и мръсотия нямаше как да се избегне, но на мен за това не ми пукаше!



Видяхме Болата, но от ниската точка до морето.Даже не извадих фотоапарата, защото нямаше смисъл. Тонито и Златка ме последваха пеша, но не знам дали бяха впечатлени от видяното.Този залив трябва да се види отгоре...тук долу нищо не се виждаше и се губеше онази негова красота и обаятелност видима от висока гледна точка.
Хайде газ обратно през локвите и опит да минем отгоре по скалите, за мечтаната гледка.Уви отново безуспешно...Стигнахме заграждение и портал с надписа "Военна зона" и...хайде обратно.Толкова с Болата и изгледа от горе. Може би има някъде начин да се излезе заобикаляйки военната зона и да се види, но ние нямахме време за това.
Следваща точка от деня нос Калиакра!
Бил съм тук многократно, но всеки следващ път пак и пак ми е било страшно хубаво!







Гледките както винаги си бяха внушителни, а изумрудения цвят на водата винаги ме е изумявал на това място.Като се замисля...май другаде по нашето Черноморие такъв цвят на водата не съм виждал...











Минаваме през заведението, което както винаги предлага страхотна романтична обстановка...



Влизаме в музея...като "едно семейство" /всичките 6 маймуни/и...минаваме метър да не слагаме задължителните маски.
Няма да забравя как касиерката се изблещи когато някакви други туристи се опитаха да влязат без маски...

- Къде са ви маските?
- Ами нямаме...отговориха туристите
- Като нямате бързо навън!
- Ама...те и тези хора вътре нямат маски...контрираха туристите визирайки нас.
- Те са от едно семейство...Вие от това семейство ли сте? - попита разпоредителката...
- Ами не ...измънкаха хорицата
- Бързо навън...и слагайте маските...
И хорицата с ококорени очи излезнаха...
Беше хем комична , хем трагична ситуацията...



Продължаваме към носа...





И ето го него...Нос Калиакра!





Време беше да се връщаме назад.Скоро стигаме паркинга и...Хондата при вида в който я заварих - окаляна, омазана и предвид откъде газих само преди час и...веднага беше кръстена Адвенчър-чето...
Всъщност умалителната форма е не за друго, а просто защото беше най-малкия мотор в групата



Така последното нещо за разглеждане по пътя към Шкорпиловци го отметнахме от списъка.Натискаме на юг и скоро стигаме Варна.Тук се разделяме...Групата продължава без да се набива в града и щеше да ни чака някъде на юг от Аспаруховия мост, а аз по някакви бегли обяснения и задал на GPS-а като точка към която да ме води някакво...Топливо... , потъвам в трафика.Ей...минах цялата Варна в най-големия трафик, но намерих безпогрешно мястото на нашия магазин.
Паркирам пред магазина, влизам вътре и се поздравяваме с колегите.Веднага ми подават новия акумулатор, а аз се запрятам да го сменя.В това време черни буреносни облаци надвиснаха над главите ни.Стана задушно и закапаха огромни капки дъжд.Обърнах се нагоре и си помислих..."не можа ли да изчакаш още 10-15 мин. ???"...
На бързо си взех довиждане с колегите, мятаме със Златка дъждобраните и тъкмо тръгнах по улицата надолу, когато ни връхлетя бурята...Все ме е валял дъжд, ама такова чудо скоро не помня да се е изливало отгоре ми.Пелената от дъжд беше толкова силна, че направо правеше завеса и видимостта беше направо критична.Всичко беше във вода - визьори, GPS-а, предното стъкло на мотоциклета/слюдата/...В последния момент осъзнах, че карайки по главния булевард подминавам отбивката по която трябваше да се кача на Аспаруховия мост, ама...как се спира в трафика и как се сече в този порой пътя на колите в лентата до теб...Направо не знам как не ме отнесе някой, но спирачки, ляв мигач и с леки приплъзвания на задницата успявам да хвана отбивката...
Докато се зарадвам, че рисковата маневра беше успешна и...попаднах сякаш в ада.Улицата нагоре беше доста стръмна и надолу по нея се стичаха реки от вода.Тъкмо навивах масура, за да ускоря след завоя и да включа на втора и осъзнах какво ще се случи...Движение, и то бавно на колите, много стръмно изкачване и...реки дълбоки по 15-20см. стичаща се надолу вода...Ако загубя мощност от прекалено ниска скорост трябваше да спра. Спрях ли обаче...най-вероятно ако не паднеше мотора, най-малкото тръгването ми във тази вода щеше да е супер рисково в този трафик...
В последната секунда някак по интуиция не превключих на втора, а върнах газта и запъплих бавно , но най-мощната си предавка нагоре.По едно време скоростта на придвижване стана критично бавна.Така и с двама човека много трудно се пази с мотора равновесие.Помня , че пуснах и двата крака долу близо до асфалта и не виждах нищо от глезена си надолу от прииждащата вода...
Честно ...припотих се няколко пъти, и какво огромно облекчение беше, когато в един миг видях, че стигаме горе, нямаше за момент коли и дори без да намалявам се включих в движението по моста.В бързината бях метнал само горнището на дъждобрана, но си казах, че многократно съм карал в силен дъжд само по горнище и панталона ми издържа...Да ама този път всичко беше подгизнало...
Движението по Аспаруховия мост беше доста по-добре от въпросното изкачване и ми даде глътка въздух , но...Забелязах, че той също беше доста наводнен от пороя и...когато вземех да ускорявам по-рязко, задницата тръгваше настрани.Така се ограничих да ускоря до някаква приемлива скорост и то доста плавно, кротнах мотоциклета на 70-80км/ч. и карах така...Колите ме изпреварваха и ме обливаха съответно с вода, но нямаше как...Първата и най-важна цел беше да се измъкнем от града и трафика без да паднем и да стане някой сакатлък.
Дъжда постепенно намаля, в това време се чух с групата по телефона в движение/те ме набраха естествено де, а аз говорих чрез автоматичната връзка на телефона ми с хендсфрито в каската/.Разбрахме се къде ни чакат и скоро слънцето изпече, а ние отново се събрахме...
И тях ги беше валял дъжд, но явно облака е бил над нас...
Скоро продължаваме и не след дълго вече разтоварваме багажите в къмпинг Русалка на Шкорпиловци - едно готино местенце с добри цени и страшно отзивчиви стопани.Препоръчвам го с две ръце!



След настаняването правим и разходчица до плажа...





Плажа е километричен и почти пуст.Създаваше се илюзия, че все едно сме ВИП и цялата пясъчна ивица е само наша...Спокойствие, прохлада, красота и релакс!



Дори...папараците изловиха...главния папарак...



Два дена плаж, лежане, салатки, ракийки...
Ооо....и още един член на групата се присъедини към нас - Тошко от Кърджали/BMW GS 650/.
Голям майтап беше как го упътвахме по телефона, за да ни намери...На ляво...на дясно...Не твоето дясно ами моето...
В крайна сметка важното беше, че още първата вечер си пиехме питиетата заедно
След втората нощувка процедурата беше ясна...Товарим верните машини и отново на юг.Спирка в Несебър за по кафе с изглед към морето...



Групата базирана горе на вишката...



Несебър - Стария град.













Групата вече заедно с Тошко...Готови да поемем отново на юг.



И така с кратка забежка до Созопол за хапване ...



...много скоро стигнахме и Царево!
Тук на къмпинг Арапя имахме уговорени каравани и бунгало за последните две нощувки.
Намерихме хората, настаниха ни и след изморителния ден, хапнахме и хайде по леглата.

Следва...

[lubashki777]

ДЕН СЕДМИ И ДЕН ОСМИ

Ето, че онова кофти чувство и свиване под лъжичката някак започна да се усеща, защото края на приключението наближаваше.Оставаше само да завършим плана си и да стигнем до Резово, но то беше само на една крачка от нас.
Сутринта ставам, а всичко останало все още спи...Използвам момента, за да снимам обстановката, както и...кончетата на коневръзите...







С моята половинка си вземаме кафе и тръгваме да се насладим на гледката към залива високо горе от скалите.





Облаците хвърлят сенки над залива и гледката е уникална и драматична...





Скоро стигаме и...гърдите...пардон, скалите... , на които си бяхме набелязали да седнем да си изпием сутрешното кафе...





Когато си ваканция е най-добре...



Стоях там на скалите, пиех кафе със затворени очи...Опитвах се да запомня шума на морето, крясъците на чайките и гларусите, миризмата на миди и водорасли, а лекия дневен бриз галеше кожата ми...
Осъзнах, че именно така можеш да изпаднеш в Нирвана и да се слееш с вселената...



Най-трудното е обаче...да успееш да се откъснеш от всичкото това...Обаче се налагаше.
Връщаме се и намираме групата в нашето любимо кафене...Сядаме при тях да уточним плана за деня.



А плана беше простичък.Просто натискаме машините и достигаме финала на експедиция 2020г. - Резово.
И така...докато запалим моторите и вече стояхме там на края на родината...





В този ъгъл на БГ съм идвал много пъти, но както и на нос Калиакра...колкото и пъти да отида намирам все по нещо, което да ме впечатли отново и отново...























Това беше края на приключението.Оставаше ни само да се приберем по обратния път домовете си.
Всъщност не беше съвсем така, но в този момент ние все още не го знаехме.
Тръгваме обратно, но морето сякаш, за да ни изпрати ни накара още веднъж да спрем и да му помахаме за довиждане...





На връщане минаваме и покрай...призрачния град.Повярвайте ми когато го видях и първата ми асоциация беше Саргасово море и гробището на корабите...





Хапване, плаж,...



...майтапи, почти продадохме мотора на Ясен ...





Завъртяха се и клиенти, ама нашия карти не приемал, а само в кеш...



Вечерта като за последно се събираме на кръчма...



И деня отмина.Лягаме с нежелание, защото сме наясно, че утрешния ден ще ни накара да се разделим с всичко което видяхме и преживяхме през тези дни.
За съжаление в живота е така...Хубавите работи са дълго чакани и накрая много бързо отминават, но...горе главата, ще има и други приключения.
Яхваме моторите по обратния път.Аз и Стефко с нашите половинки се отбиваме в Приморско, за да се видим с друг наш общ приятел моторист - Николай и неговата половинка Данчето.
Намира ме се, и тъкмо пиехме по кафе набързичко и телефона на Стефко звъни...
Какво се оказва...Другите два мотора минали след нашата раздяла едва 10-15км. и Тошко скъсал верига на BMW-то. Ясен довтаса след 20-тина минути, каквото можахме избихме с един чук и подръчни материали и решаваме да отидем на място да видим как ще борим проблема.
Вземаме си довиждане с Николай и Данчето, мятаме се по моторите и газ...Скоро бяхме на място и започнахме да се мъчим да отстраним проблема.



Проблема не беше сериозен, но просто в момента липсваше точното звено с което да занитим веригата.
Голям бой беше с този чук, но накрая със задружни усилия веригата беше на мястото си и групата от Кърджали се прибра вечерта без аварии по пътя.
Десерта на приключението не беше от най-добрите, но си влизаше явно в програмата, защото именно в такива моменти връзката между приятелите става желязна и разбираш от първо лице поговорката "Задружна дружина планина повдига"!!!



Така завърши едно приключение.Приключение, което за своите 1600км. ни даде много красота, простор, релакс, но и изненади с които трябваше задружно да се справим!
Така едни момченца и момиченца от квартала яхнаха своите колелета и тръгнаха просто да пътуват, с нагласата за романтика и приключение.Ами...получи им се и онзи ...момчешкия дух остана до края!
А от това...по-ценно няма!





Следва...

[lubashki777]

ЕПИЛОГ

Вече са минали няколко дни от като се прибрахме от мото-приключението ни за това лято.Работата ни е подкарала, други колеги, които им е реда са вече в отпуска и натоварването направо те смазва.
Работя обаче доста механично, защо ли...??? Защото все още пътувам.Все още вятъра гали кожата ми, чувам прибоя, крясъка на чайките и мириса на миди и водорасли...
Това няма как да изчезне, защото е някъде дълбоко вътре в мен.Няма как да изчезне и онова приятно чувство, че си споделил едно невероятно приключение с приятелите си!
А това май е най-ценното...!!!
И знаете ли...не се натъжавам, че всичко е свършило, защото всъщност не е...Просто предстои следващото приключение и след него следващото и по следващото и така...до края на света!
Такива сме си ние...и това най-много кефи!

"В тайнствения механизъм на пътешествията има нещо, което ни кара да се движим, никога да не спираме"
Бил Брайсън

Край

[slavin]

Благодаря Любо за споделеното преживяване. Докато не изчетох и разгледах всичко, не мога да почна работа, а е понеделник...

[lubashki777]

Благодаря Любо за споделеното преживяване. Докато не изчетох и разгледах всичко, не мога да почна работа, а е понеделник...

Радвам се , че ти е харесало!
За мен след като го препрочетох и...изживях още веднъж всеки един момент, седмицата ще започне трудно...
Поздзрави!

[niggaz_nature]

Супер сте прекарали . Работа винаги има ти мисли за следващата почивка къде ще е

[lubashki777]

Супер сте прекарали . Работа винаги има ти мисли за следващата почивка къде ще е

Благодаря и да...не спирам да мисля, а гугъл мапс стои перманентно отворен в браузъра...
Най-лошото е, че сега с тия ограничения заради грипа е много трудно да се планира каквото и да било.Ние дори до последно не бяхме сигурни в това приключение, дали ще имаме опцията да минем в Румъния и дали на връщане няма да ни запрат в карантина нещо...
За това го и решихме според обстоятелствата буквално часове преди да минем ГКПП-то, но примерно по-дълго пътуване извън пределите на БГ в момента е...доста трудно да се планира, защото ситуацията постоянно се мени.
Иначе идеи и то съвсем реално изпълними бол...
Поздрави!

[Marin Stoyanov]

Чудесен пътепис! Ако всичко е нормално при мен, скоро и аз ще се включа-(само, че пешеходен )!
П.С.
Клипчетата съм ги оправил, мисля, че са само два?

[lubashki777]

Чудесен пътепис! Ако всичко е нормално при мен, скоро и аз ще се включа-(само, че пешеходен )!
П.С.
Клипчетата съм ги оправил, мисля, че са само два?

Благодаря Маринка!
П.П.Да само два са...

[ВладиЧ]

Еееех Любо. Rазкошен пътепис и разбира се снимките, снимките... Кога ли ще напиша нещо отново и аз.