Този път няма да разказвам за експедиции с Тойотата или много километри с моторетката...
Преди точно една година получихме покана с жена ми да гостуваме на наш приятел в Ирландия. Той работеше в ИТ-то на Амазон от няколко години и живееше в апартамент в Дъблин. Предложението му беше да отидем за няколко седмици на гости. Първо 5-6 дена да направим някоя обиколка в държавата заедно. След това той си идваше за лятната ваканция в България и предлагаше да ни остави да се разполагаме в апартамента му. Звучеше прекрасно, но аз се дърпах доста преди да се навия окончателно. Свикнал съм да пътувам със собствените си МПС-та, защото стигането до крайната дестинация с личното превозно средство си е приключение само по себе си. Години наред си го напасвал и тунинговал по своите предпочитания и стил и винаги има един вътрешен гъдел дали машината ще се справи, къде и какво си пропуснал и т.н. В този ред на мисли правих предварителни разчети колко реално би ни струвало да стигнем до Ирландия с Тойотата. Реалностите обаче бяха, че не можехме да отделим нито съответния финансов бюджет, нито времевия такъв за подобно начинание. Ваканцията ни беше запланувана за три седмици през втората половина на юли и първата на август. Затова месец-два предварително букнахме самолетните билите с Ryanair, резервирахме кола под наем онлайн и си направих допълнителна застраховка като шофьор, така че при евентуален пътен инцидент да не ми се налага да плащам каквото и да било. Качих карти на OSM в гармина и реално бяхме готови за старт. Имаше малката подробност, че 1-2 месеца преди пътуването бях изтървал фотоапарата си, тялото беше оцеляло, но обектива ми беше останал без автофокус (ръчния също работеше на магия) и не знаех дали изобщо ще мога да снимам...
Денят дойде и рано сутринта ситуацията на Терминал 2 на летище София беше такава:
Изненадата не беше приятна, но нямахме какво да направим. Върнахме се обратно в града за да прекараме времето по нормален начин и за да не гладуваме на летището. Междувременно чакайки, аз се разрових в нета за да видя какви реално са правата ни за обезщетение при такива ситуации. Консултирах се и с адвокатска кантора, занимаваща се с такива случаи и бях подготвен какво трябва да направя за да получим тлъсто обезщетение. В случая, два-три месеца след като се прибрахме, а междувременно бяхме разменели десетки мейли и обаждания с кол-центровете на Ryanair, получих банков превод от тях на стойност 800+ евра (сума, която покри самолетните билети в двете посоки и още не малка част от целия бюджет). Реално полетът се забави с още 2 часа... Най-накрая кацнахме в Дъблин благополучно. От терминала бусче на рент-а-кар фирмата ни извози безплатно до техния офис (в района на летището) и получихме едно чисто ново Рено Клио с пробег от едва 4000км. Въпросното рено за мен имаше само три плюса - разход на гориво между 4 и 5 литра безин, това че беше с вградена навигация, базирана на iGO и че беше най-евтиния вариант за рент-а-кар. До последния ден не можах да разбера реално с какъв двигател беше това животно, нямаше стрелка за температурата на двигателя, а само две лампи - синя и студена! За градска кола става, но не ми достави никакво удоволствие от шофирането.
Чухме се нашия домакин, похвалихме се че най-накрая сме в Дъблин и дори имаме вече кола, уговорихме се да минем да го вземем от офиса и се сблъскахме с ирландкста действителност. А тя направо ме зашлеви яко! За пръв път карах в ляво ориентирано движение. Пътищата в Ирландия са доволно тесни, а в Дъблин пътната маркировка и знаци са толкова претрупани, до степен да объркват! Реално за чужденец, който тепърва се сблъсква с тази обстановка е доста шокиращо. За човек, свикнал да кара в България, където лентова пътна маркировка изцяло липсва или едва се забелязва по асфалта, тази реалност по пътната мрежа в Ирландия ти се струва като сложни чертежи, които трябва да разчиташ за част от секундата, за да направиш правилната маневра. Предсатвете си нормално градско кръстовище, в което започват едни жълти пунктири, указващи докъде можеш да навлезеш в кръстовището, за да може ако те хване червено, да не блокираш насрещния трафик, който тръгва при тяхното зелено! И всеки спазва стриктно абсолютно всичко, самите кръстовища не са блокирани, градския транспорт успява да се движи и цялото нещо работи! Естествено първите няколко десетки километра до офиса на Амазон бяха един най-кошмарните за мен (човек, който изобщо не се притеснява да шофира при арабелите в Близкия Изток)! Но пък шофьорите са толкова толерантни и спокойни, и приемат всяка твоя грешка и неувереност с усмивка и търпение, че това определено предразполага за бързата адаптация. Това пък си има и минуси за нас дивите балканци и в един момент към края на пътуването ми беше абсолютно скучнно да шофирам в Ирландия
Събрахме се с нашия приятел и под зоркия му и критичен поглед и вещите напътствия, относно местните особености на шофиране, стигнахме в апартамента. Междувременно бяхме минали да напзаруваме пици за вечеря. Голяма семейна пица беше на цена от около 20 евра и това ме накара да се ококоря. Но както си бяхме коментирали с жена ми доста пъти, когато съм в Западна Европа трябва да спра да конвертирам цените на храната в левове, за да мога да преглъщам нормално и да се радвам на ваканцията
На по кенче Гинес се наприказвахме добре (не се бяхме виждали отдавна) и направихме груб план за следващите дни. Казахме си "лека нощ" и всеки по леглата.следва
