Разходка

[lubashki777]

Ша мЪ извиняватИ ,ама това да минеш едни хиляди километри по асфалт хич не се връзва с моята представа за офроуд .

Естествено експедициите и те имат своя чар и ,ако имах възможност и аз бих се включил в такова приключение .

Много е просто .
Лека разходка ,в която могат за се включат и неподготвени джипки /зависи кой ще заяви желание / .Барбекю -задължително ,сплотява колектива .Имате нещо против виното ли ?
Заигравки .Който иска .По желание .Човек ,ако преценя добре възможностите си като шофьор и машина не се чупи толкова лесно .

Славине ,включвам се в предложената разходка ,макар че датата е доста далечна и отсега не знам дали ще съм свободен .

Е те нещата се преплитат...Офроуд и пътешествия.Да при тях има много асфалт/между другото за Индия и Непал май няма да е точно така де/ и вероятно офроуда според дестинацията е доста по-малко, но пък има и...впечатления, има какво да се види, човек може да се опита да надникне във фолклора и начина на живот на местните хора, да посети забележителности и да изпита страхотни емоции от това...Докато, при практикуване на офроуд както ти го разбираш Антон-ски, какво ще видиш...???
Обикновено неделните разходки се правят на къси разстояния и в група.Можеш да се осланяш на помощ и правиш всичко без онази тръпка която те гъделичка под лъжичката когато трябва да разчиташ само и единствено на себе си, и на подготовката на машината си.Това са принципно в повечето случаи разходките и...да има емоция...от примерно...дали ще минем през онова дере или пък...дали ще изкачим ей онзи скален праг.
За това и аз от много време практикувам експедиционен офроуд.Тоест повече офроуд, но с предвижване, бивакуване, препятствия свързани с достигането от точка А до точка Б...и в повечето случаи това сме два или най-много три джипа.Залога в доста от случаите не е малък, защото се отдалечаваме на много километри от дома си и разчитаме само и единствено на подготовка на машината, на нашите умения и преценка като водачи и...най-вече на силна психика.Много хора между другото не приемат експедиционния офроуд като нещо много екстремно и си мислят , че видиш ли на, като се натикат в някакви екстреми на 30км. от града и вече са супер хардаджии...и супер джипкаджии...
Е да ама не...Когато стигнеш в нищото и не можеш да мръднеш ни напред ни назад, навън вали примерно из ведро, стъмва се, а жена ти и децата ти са в натоварения джип и очакват да се справиш...изведнъж играта на офроуд/което за мен са в големия си процент неделните разходки/ загрубява.Тогава и залога е съвсем друг...
Минавали сме в много трудни условия по билото на Ст. Планина от х. Българка до морето, катерил съм се по билото на Беласица и то със спукан и течащ като лейка маркуч на съединителя/а там си е меко казано екстремно/, обикаляли сме Родопите по черно с десетки километри дневни преходи и дори сме правили на Марин радиатора в дън гори тилилейски, защото го отпори на един дълбок коловоз...И всичкото това дори не бих го дал за сравнение, колко хора ще имат куража да го направят сами и да разчитат само на себе си на стотици километри от дом, приятели и дори...често на много километри извън цивилизацията въобще и то без никаква помощ...
Само обаче бих попитал, колко от нас ще имат куража да тръгнат сам сами с един джип на 20 000+ километра из Памир, Алтай и прилежащите им каменисти и диви райони...Колко ще имат куража от..."големите офроудъри"...Там е само черно, но и диво и опасно...Там именно си проличава кой колко струва , а не по неделните разходки на 30-50км. от дома, където и с счупен джип ще се прибереш...Дори и моите 400+км. които имах до дома с течащ маркуч от югозападния ъгъл на БГ и почти без съединител направо са едно нищо...
Иво и Ани го направиха...сами...Ето това за мен е да си истински офроудър...Другото е залъгалка за малки дечица...Аз също съм от малките дечица обаче, защото си признавам...Нямам куража да го направя сам.Да бих тръгнал с още някой, колкото и да изглежда рисково, но не и сам...
Та...нещата стоят по малко по-друг начин...и се иска едно друго дупе...
А асфалтовите участъци при подобни експедиции от по повече от 20 000км. и то за няма и месец...аз не ги броя толкова, защото...те се компенсират с рисковите офроуд километри които минаваш...сам и без другар!!!
Поздрави!

[pegasoto]

Ша мЪ извиняватИ ,ама това да минеш едни хиляди километри по асфалт хич не се връзва с моята представа за офроуд .

Естествено експедициите и те имат своя чар и ,ако имах възможност и аз бих се включил в такова приключение .

Много е просто .
Лека разходка ,в която могат за се включат и неподготвени джипки /зависи кой ще заяви желание / .Барбекю -задължително ,сплотява колектива .Имате нещо против виното ли ?
Заигравки .Който иска .По желание .Човек ,ако преценя добре възможностите си като шофьор и машина не се чупи толкова лесно .

Славине ,включвам се в предложената разходка ,макар че датата е доста далечна и отсега не знам дали ще съм свободен .

Е те нещата се преплитат...Офроуд и пътешествия...

И да исках по-добре не можех да изразя собствените си мисли! Благодарско, братле!

Бях се зарекал да не публикувам пътепис за "становете", защото преживяванията си бяха много лични, но горното мнение ме провокира много сериозно. Абсолютно наясно съм, че колкото хора има, толкова различни мнения и интереси. Просто се замислих, че би било добре да покажа какво има зад онези "хиляди километри асфалт". И какво е усещането да си там самичко МПС. Не с цел позиране или изтъкване, а за да споделя опит, защото ми е коствало десетки дни зад компютъра само за да планирам и събера необходимата информация за да мога дори да си помисля да тръгна. С цел да провокирам повече хора да го правят, защото усещането е невероятно. И там е наистина красиво - за душата, за очите, за чувствата и...
Не съм съхласен с теб, Любо! Не сме направили нищо кой знае какво с жена ми! Нито сме първите, нито последните. Хората ходят там с мотори. Дори с велосипеди, сами! Ние си бяхме през цялото време на климатик и с хладилник в жегите!
А за Индия и оттатък... Повярвайте ми не е толкова скъпо, колкото изглежда! Грубите ми сметки показаха че, Любо, нвма да надхвърли много твоята арабска авантюра. А ще е за няколко месеца! Т.е. за мен са несъизмерими нещата! Ако има интерес, мога да пусна детайли за грубите ми финансови разчети!

Още веднъж, бладарско Любашки!

Поздрави,
Иво

[pegasoto]

...Да при тях има много асфалт/между другото за Индия и Непал май няма да е точно така де/ и вероятно офроуда според дестинацията е доста по-малко, но пък има и...впечатления, има какво да се види, човек може да се опита да надникне във фолклора и начина на живот на местните хора, да посети забележителности и да изпита страхотни емоции от това...

По повод нямането на "офроуд" в замисленото от мен приключение в Индия... Намерете си по торентите и си дръпнете филма Riding Solo to the Top of the World. Дърпал съм го преди доста години и ако не го откривате, кажете и ще го ъплоудна някъде. С малолитражна моторетка стотици километри по пусти черни пътища в Индия, из високите плата покрай границата с Китай и Тибет... Минаване на няколко от най-високите проходи в света... Да успееш да се замъкнеш на такова място със своята си кола/мотор - за мен това е едно от най-силните и емоционални преживявания. Зная, че съм доста по особен и малко хора ше ме разберат... За мен не е важна крайната цел сама по себе си, а как ще стигна до нея. Какъв път ще извървя и колко и какво ще ми коства това вървене. Най-лесно е да се хване самолета, букинг.ком и сме в Индия (щото нея обсъждаме сега). Болшинството хора това правят и се чувстват истински щастливи да го правят, точно по този начин. Да, но не и аз. Когато съм със самолет, аз се чувствам изсипан на мястото като един куфар. Някой друг се гижи за мен, друг ми казва кога, къде, как и какво да разглеждам. Не е за мен. За мен приключението започва още от това да успея да убедя жена ми да го направим. Защото едно такова много-хилядно пътуване е и адски изтощително, чисто физически. И вместо тя да получи своята ваканция за почивка и релаксация, тя след един, два или три месеца се връща смазана физически. Когато отминат обаче месец, два, три, преживяното е поотлежало и започнем да коментираме една или друга случка от пътуването, тогава виждам блясъка в очите ѝ. Тогава и си признава, че с комерсиална екскурзия, никога няма да преживее и 5% от това, което е видяла и усетила и че ѝ е харесало много...
Има една приказка, че който веднъж е "вкусил" от такива пътувания, остава болен за цял живот! При мен диагнозата май е страшна...

Нито се мъча да убеждавам някого, че това е правилният начин да се пътува. Нито, че това е най-доброто нещо, което прави човек щастлив. Хората са различни и всеки успява по различен начин да си достави наслада и удоволствие. Важното е вечер, когато се прибере вкъщи да е удовлетворен, усмихнат и щастлив, от това което е направил през деня или седмицата...

Поздрави,
Иво

[antiroad]

Извинявай колега ,ако съм те засегнал !
Трябва да знаеш ,че с удоволствие чета както твоите разкази ,така и тези на Любо .В никакъв случай не искам да омаловажавам предизвикателствата ,в които се впускате във вашите експедиции .Всеки предпочита различен тип офроуд и му се наслаждава по свой начин .

Имам "шосейна " джипка , с която съм се качвал и на "Орлово око " и на" Вълчи камък " ,имам и джип ,подготвен за състезания и много добре знам кой какво може .На мен пък ми харесва да си тунинговам джипа ,сменен му е мотора ,кутията ,раздатката ,мостовете и много други работи .Имай предвид ,че тези неща си ги правя аз ,с двете си ръце .
И няма как да не искам да го пробвам ,карам го и по състезания .Това ми харесва и ми доставя удоволствие .Само ,че ми липсва това ,че вече не се виждаме и събираме ,а си пишем само на клавиатурата.Дори и с теб не сме се виждали на живо .

[lubashki777]

Иво, за разчетите ти за Индия бих бил любопитен да ги видя, а за моето арабско приключение...Просто ми предложиха оферта на 50% надолу/т.е. на половин цена/.Така заради този подарък/защото то си беше подарък от скъп за мен човек/стана и реалност.В обратния случай...на нормалната цена нямаше да е факт това пътуване.Тоест за мен и бюджета ми и то при положение, че особено от сега нататък/тази година имам абитюрентка и след това дай Боже студентка, което си е страшен финансов ангажимент/в близките години нещата ще са още по-стегнати и трудни спестяването на суми от рода на 7-10 000лв. са нещо сложно и на практика невъзможно...
Както съм казвал обаче и то не веднъж...парите са голям проблем, но все пак с желание и ако трябва заробващи заеми с огромни лихви и връщане с години наред...биха се намерили.Неразрешимия проблем за мен е свободното време.Това няма как да се уреди...
Всички знаем психиката на работодателя...Ти си там на работа, за да може той да те изцежда и да си постоянно на линия.Тоест да разчита на теб като магаре постоянно и по много/за заплащането няма да говоря, че темата става дълга и отива в неправилната посока/.Затова и ако му заявиш, че тази година искаш да си направиш едно пътуване мечта...и то ще отнеме 3 месеца, през които по един или друг начин трябва да те няма на работа и фирмата да не разчита на теб и твоя труд...за работодателя това е равносилно да те освободи направо от работа.
Да не говорим, че тази година ще искаш 3 месеца, следващата 2 , след това вече дори и да е 1 месец и...какво ще е мнението на работодателя ти...Сигурен съм, че ще е нещо от сорта на "той тоя какво си мисли...ами то по половин година го няма, как да разчитам на него и кой ще върши неговата работа".Тоест психиката на работодателя поне у нас не е като примерно при японците...Тук никой не мисли примерно да те изпраща редовно на почивки за сметка на фирмата, защото ще знае, че ти ще се завърнеш доволен , отпочинал и ще работиш буквално на двойни обороти и ще си много по-ефективен/масово японците изпращат през уикендите служителите си на почивка за сметка на фирмата именно заради това/.
Напротив...тук дори и законната отпуска от мизерните 20 работни дни ако може да не я вземеш...ще е най-добре.да не говорим за 20 дена накуп...Това би било равнозначно все едно да поискаш да напуснеш...За съжаление такава е нашата реалност...
Та...в този аспект търся решение...вече с години...ама не го намирам...
Единствения вариант е човек да напусне работа и да се впусне в приключение.Е да, ама...ако си в някоя бяла държава и имаш добри приходи...можеш да спестиш повечко средства, да напуснеш/след като началниците не могат да уредят и не са съгласни да отсъстваш 3 месеца примерно/, да си направи пътешествието със спестените пари и...те дори да останат, а след като се завърнеш с остатъка да си обезпечен за няколко месеца поне, докато си намериш работа.
Само, че...тук това е неприложимо.Първо работа не се намира толкова лесно/говорим все пак не за каквато и да е работа за без пари/ и второ...възнаграждението което получаваме няма как да стигне , за да се спести такава огромна сума...
Та ситуацията е патова...Желание и мечти има, но сме роби..., и за съжаление няма как да ни се случат блянуваните неща...
Не и за хората, които ходят и работят за друг...
Та така...
Поздрави!

[STEF BMW]

Аз пък днес открих официално мото сезона на Бачковския манастир! Уморен съм, обаче както казва Иво ... съм усмихнат до ушите, едно от кефа и друго че намачках "Априлията"! Жената и тя щастлива! От Стара Загора тръгнахме 10 мотора и Кърджалийската група ни подкрепи на Поповица. Смях закачки, емоции и много пълни очи от колеги мотористи по пътя. Беше ненормално хубаво.
Поздрави.

[lubashki777]

Аз пък днес открих официално мото сезона на Бачковския манастир! Уморен съм, обаче както казва Иво ... съм усмихнат до ушите, едно от кефа и друго че намачках "Априлията"! Жената и тя щастлива! От Стара Загора тръгнахме 10 мотора и Кърджалийската група ни подкрепи на Поповица. Смях закачки, емоции и много пълни очи от колеги мотористи по пътя. Беше ненормално хубаво.
Поздрави.

Мда...пък аз бях за пореден път на работа и то без опция да се сменя с някого, а така ми се искаше да дойда с вас и да съм част от колоната...
Приключвах месеца, разправях се с клиенти, които се правят на луди и не идват да си плащат задълженията, бях заровен в бумащина, не можах да обядвам и да отида на тоалетна дори в рамките на работното време...
А също бях изпълнен с емоции...ама дали са били приятни а...
Поздрави!

[ВладиЧ]

Ако позволите и някои мои разсъждения по темата. Това което е замислил колегата с джипка да отиде в Индия и Непал е най-скъпият, и труден начина да се посетят, и видят Хималаите. Освен това подобно пътешествие е свързано с огромен разход на средства и на време. Подготовката за подобно пътешествие също ще е много дълга и тежка. Тука имам в предвид не само подготовката на МПС-то, но и цялата логистика, като точен план на пътуването, визи, карнет, приблизителен маршрут, дневни преходи и др. Разбира се при тези държави, които ще трябва да се прекосят и посетят всичко е много относително, и едва ли планът ще се изпълни така, както е планирано, и предвидено, а най-вероятно не. Това също трябва да се има в предвид в тази част на света. Ако се напъне човек, ако има достатъчно време, пари и здрави нерви, може да се изпълни едно такова пътуване, и то със сигурност ще бъде нещо незабравимо за цял живот.
Има, обаче и много по-лесни начини да се посетят най-високите проходи в Хималаите на Индия, и Непал. Може да се отлети до Делхи със самолет и от там да се наеме мотор, или джип, и да се направи такова пътуване без да се минава през Турция, Иран и Пакистан. Аз преди няколко години правих малко по-подробни сметки за подобно пътуване в Хималаите, но за мотоциклет. Изчислих, че ще ми трябва не повече от месец време и някъде към 2000$ всичко, като мотор може да се наеме в Делхи, но по-добре е да се наеме в Чандигар, или в Шимла, изобщо някъде в началото на Хималаите. При това положение няма да трябват карнет за МПС-то нито иранска и пакистанска виза, а само индийска, и се спестяват пари време, и опасен път. Аз прочувах за мотоциклети, а не за джипки, но предполагам, че няма да е проблем и много пари за индийско високопроходимо МПС.
Има и още по-лесен и удобен начин да се видят части от Хималаите, като се мине през най-високите проходи в света, и това е начинът да се ползва екскурзия, и туристическа агенция. Ето един пример. http://thousandvoyages.com/%D0%BF%D1%8A ... %BB%D0%B0/
Мисля, че това са основните варианти за подобно пътуване. Всеки може сам да реши, какво го устройва, и какви са въможностите му, за да види части от Хималаите, и да мине през най-високите проходи в света.

[pegasoto]

Извинявай колега ,ако съм те засегнал !

Не се притеснявай изобщо! Не мога да се засегна от такива неща Както писах и по-горе, съвсем в реда на нещата е колкото различни хора има, толкова да са и различните виждания и интереси. Още веднъж, няма за какво да се извиняваш

Ако позволите и някои мои разсъждения по темата. ...

Мн се радвам, че се включваш и тук ВладиЧ! Малцина имат твоя опит и винаги с интерес съм чел писанията ти. И съм сигурен, че има мнооого какво да научим от теб!
Абсолютно съм съгласен с всичко, което пишеш! Само, че има едно "но". По-горе се опитах да обясня, че за мен колкото важна е крайната цел на едно такова пътуване, още по-важен е и начина, по който ще го реализирам, т.е. как евентуално ще стигна до тази цел. Варианта екскурзия с туристическа агенция е напълно неприемлив за мен (извън разбиранията ми е). Да, със самолет и наем на мотор излиза доста бюджетно и приемливо. Аз също много искам да скитам по тези места с моторетка, но за момента пътувам с жена ми. А аз не се чуваствам сигурен да возя втори човек на мотор по черно. Т.е. този вариант за мен също отпада. Наема на 4х4... На теория е хубаво нещо. Проучвал съм. Само, че цените са убийствени. За мен. Ако леко ендуро може да се спазари за $50-70 на ден, за джип сложете Х3 или Х4. Отделно горивото. Хайде сега да умножим дори само по 30 дена... Би било прекрасно, но аз и жена ми си изкарваме с пот финансите и сме принудени да си правим сметката кое колко струва, за съжаление. Не можем да си го позволим

Карнета за мен не е проблем - струва 100-200лв. Да, предварително се оставя един "тлъст" депозит, но това е депозит и след като се прибереш си прибираш парите. Да, винаги има риск на някоя граница да не ти попълнят коректно карнета и след това лелките в СБА да се заядат и да откажат да ти върнат депозита. Но за мен риска е минимален и не си струва дори човек да се замисля над него. Още повече, че преди 2 години прекосихме сума граници в Централна Азия и нямаше никакви проблеми. Фактора време: след като съм си го помислил това пътуване, и още повече след като пиша публично за него, значи мисля, че мога да го реализирам. Три месеца е максимума, който можем да отделим, но мисля също, че е реализируем такъв план за 90 дена.

За мен при това пътуване рисковете са няколко:
1. Областта Балучистан в Иран. Това е югоизточната област в Иран, на границата с Пакистан. Теренът е полупостинен. Там е пътят на дрогата и има известни рискове. Обикновено се пътува с военен/полицейски ескорт. Всякакви официални източници препоръчват да се ибягва пътуване там. Доста хора са минали и мисля да се пробвам.
2. Пакистан! Най-големият риск.
2.1. Първо може изобщо да ни откажат да ни издадат визи. А те ще трябва да са и двукратни. Ако това се случи, означава, че пропада цялото пътуване още изначало! Т.е. това по възможност ще трябва да е първата виза, за която се кандидатсва.
2.2. Прекосяването на Пакистан. Няма какво да се лъжем. Риска от нападение/атентат/отвличане си е реален. През цялото време на територията на Пакистан пътуващите са ескортирани от военни, които се сменят през 50-60км. Скоростта на придвижване е ниска и пресичането на цялата територия, барабар с оформянето на всички нужни документи (не са никак малко), отнема 3-4 дена. Граничните пунктове са с работно време, мисля че дори през уикендите не работят. Заверката на документите в Кета също може да стане само в определени дни. Т.е. неизвестните са много и са потенциална спънка във всеки един момент. Спи се само в хотели, които ескорта посочи като "сигурни", и не можеш да излезеш на разходка. Отиваш да си напазаруваш храна, ескортитан с АК-47. По форумите има информация за доста успешно преминали оттам пътешественици със собствен транспорт. За момента нагласите са ми по възможност да се пробвам.
3. Преминава се през "горещи" райони на Земята. Обстановката се мени ежедневно. С това и рисковете. Т.е. ежедневно трябва да се следят форумите и да се обмисля всякаква нормативна или друга промяна.
4. Риска "авария" с МПС-то. Съвсем реален. Дори и с чисто нова, закупена от магазина, кола да се тръгне, винаги има риск нещо да даде фира и да трябва да се бориш на място с проблема. Понякога може и въобще да не можеш да се пребориш с проблема. Това също крие рискове - как ще напуснеш държавата, като си влезнал с МПС и то е отбелязано в паспорта ти или в държавната база данни.
5. Риска да си изпатиш от отвратителните шофьоти и рисковото им шофиране по тези места. Ами тук освен да си максимално концентриран, друго не ти остава, което да направиш. Да - може да претърпиш сериозен финансов удар от последвалият ремонт на автомобила.
6. Риска от болести. Ами реален си е! Информираш се предварително, поставяш си нужните ваксини... И пак никой не ти гарантира, че на място няма да те тръшне нещо неприятно.

Иво, за разчетите ти за Индия бих бил любопитен да ги видя...

Айде сега малко по финансовата част... Всичко е много предварително и все още не съм задълбавал изобщо. Целта ми беше изобщо да видя що-годе какви биха били ориентировъчно парите и дали бихме могли да си го позволим.

Визите:
1. Турция - няма
2. Иран - транзитна виза €40
3. Пакистан - туристическа, 170лв за многократно влизане (от сайта на пакистанското посолство в България)
4. Индия - туристическа, 190лв + 5лв обработка на документи (от сайта на индийското посолство в България)
5. Непал - за момента, предлагам да не я закачаме тази държава, ако стане - стане, но нещата се усложняват доста и откъм визи и откъм планиране.
Т.е. сумарно за визи имаме 1050лв за двама човека.

За ваксини казвам честно, че нямам никаква представа, кое и как. Поради простата причина, че досега не ми се е налагало да се сблъсквам с такъв проблем. Но да кажем, че едни 400лв би трябвало да стигнат за двама човека.

Горивото... Това ще е на базата на средния разход на моята кола при такива пътувания: 21 литра газ на 100км, 17литра бензин на 100км. За всеки това ще е индивидуално. Ползвам ето този сайт за цени на горива. Ще ползвам днешни цени.
Ето какво дава Гугъл от България до Индия - 6100км в посока. Да го разбием по държави:
1. България 600км, в двете посоки - 115лв
2. Турция 3600км в двете посоки, има газ навсякъде - 1000лв
3. Иран 5000км в двете посоки, няма газ - 480лв
4. Пакистан 3300 в двете посоки, няма газ - 680лв
5. Индия. Не съм правил никакъв маршрут. Залагам 5000км обиколка в Индия, има газ - 1100лв.
Какво излезе? Сумарно за гориво, по днешни цени 3375лв. Винаги си слагам едни 10-20% застраховка, поради грешни сметки, изменение в цените или просто грешни данни, които съм ползвал. Т.е. за гориво ще са ми необходими едни 3500 - 4000лв.

Т.е. дотук задължителните неща (гориво, визи, ваксини) грубо ще са около 5000-5500лв. За три месеца, на двама човека. Всеки гледа през своята камбанария, това е отясно, по-ясно. Но за мен това са съвсем приемливи цифри. Мисля, че е дори доста по-рентабилно от това, което ВладиЧ даде като цифра по-горе. Все пак тук сме двама човека. В такъв бюджет никога не мога да се вместя, ако наемам джип. Прои това, моята тойота е една от най-лакомите джипки! Да не се залъгваме - това далеч не е крайната сума. Трябва да се добави храна, спане и туристически атракции. Храната в тези региони е не по-скъпа отколкото в България, отделно с жена ми си готвим при всеки удобен случай, за да минимизираме разходите. Спането, също ще е основно в покривната палатка. Но, така като ги гледам нещата, вероятно ще успеем да се вместим в бюджет 7-7.5К лв.

...Просто ми предложиха оферта на 50% надолу/т.е. на половин цена/.Така заради този подарък/защото то си беше подарък от скъп за мен човек/стана и реалност.

Както, някъде по-нагоре коментирахме, въпрос на приоритети... Аз зная, че по-горната сума ще ни е много сложно да я съберем и отделим с жена ми. Но ако решим твърдо, че ще се опитаме да го направим това пътуване, зная че ще си свием задниците стабилно. Ще отказваме всякакви странични пътувания, дори и на 50%. Няма да отидем на море. Ако се наложи, няма да си карам мотора това лято. Т.е. основният ни приоритет ще е това пътуване и за да се случи то, ще трябва да жертваме много други неща...

Това е от мен.
Поздрави,
Иво

[ВладиЧ]

За мотор наема на ден е 17-20$, а ако се вземе за 20 дни може да се спазари и за 14$ на ден. Но това е за Роял Енфилд. За джипки не знам.
Най-евтиният вариант, който един мой приятел парапланерист и моторджия направи е. Отиде в Непал. Там си купи един мотор Роял Енфилд Булет 350 от един баск, но регистриран с индийски номера. Купи го за 800 $. За 300 $ му направи основен ремонт. Обиколи най-напред Хималаите в Непал с тоя мотор, до като е чакал да му излезе визата за Индия в Катманду, а после влезе с тоя мотор в Индия и два месеца обикаля из цяла Индия с този мотор, и с жена си. Тази разходка из Индия му е струвала всичко 2000 $ общо с жена му. После е продал мотора пак за 800 $ в Индия и готово. Или три месеца из Непал и Индия с мотор и с жена му за някъде 2500 $. Такава му е била сметката. Разбира се никакви палатки не е носил там. Навсякъде са спали на хотели, хостели и гесхауси, а храна, както и където се случи.
Сега за визите. В Непал 30 дневна виза струва 30$. За 90 дневна се плаща 100$. Дава се на граничният пункт. За МПС се заплаща също по 1$ на ден за престоя в Непал. За Индия не знам. Но за Индия може и да ти откажат виза. Трябва да знаеш, какво да кажеш. На Любо Африката, когато искаше да направи същият маршрут през Турция, Иран, Пакистан и Индия с мотора си му отказаха индийска виза, когато разбраха, че ще ходи там с мотор и ще си носи палатка. Смисълът на отказът е, че ние си имаме достатъчно просяци, за да идват още в Индия с палатки?!?! Може да ти откажат индийска виза и за това, че минаваш през Пакистан, както и да ти откажат пакистанска виза за това, че ще ходиш в Индия. За индийска виза в София искат вход, изход и самолетни билети. За Непал няма проблеми с визите. Всичко е регламентирано и свързано с пари, но не кой знае, колко много. Това се сещам за сега.

[lubashki777]

Иво...ама то 3 месеца са си всъщност...90 дена бре...Нещо не вдянах написаното...

[pegasoto]

Иво...ама то 3 месеца са си всъщност...90 дена бре...Нещо не вдянах написаното...

Ааа, съвсем нормално да не съм си изразил мисълта добре някъде... Но, Любо... от твоя коментар и аз не разбирам кое точно не си разбрал, за да го дообясня

[lubashki777]

Иво...ама то 3 месеца са си всъщност...90 дена бре...Нещо не вдянах написаното...

Ааа, съвсем нормално да не съм си изразил мисълта добре някъде... Но, Любо... от твоя коментар и аз не разбирам кое точно не си разбрал, за да го дообясня

Ами написал си, че максимума за Индия ще ти е заложен 3 месеца, обаче смяташ че реално може би ще отнеме около...90 дни...
Въпроса е, че това реално си е все едно и също време...та затова и писах...

[Marin Stoyanov]

Мнението ми напълно се препокрива с това написано от Любака!
Доста ситуации сме изпитали по време на пътешествията ни в БГ. А да знаете, колко ми липсват....................

[pegasoto]

Иво...ама то 3 месеца са си всъщност...90 дена бре...Нещо не вдянах написаното...

Ааа, съвсем нормално да не съм си изразил мисълта добре някъде... Но, Любо... от твоя коментар и аз не разбирам кое точно не си разбрал, за да го дообясня

Ами написал си, че максимума за Индия ще ти е заложен 3 месеца, обаче смяташ че реално може би ще отнеме около...90 дни...
Въпроса е, че това реално си е все едно и също време...та затова и писах...

Явно не сме се разбрали добре. Имам не повече от 3 месеца за целия трип. Един месец сумарно отделям за път до Индия и обратно. Другите два са обикаляне из държавата и евентуално влизане в Непал.
Естествено за момента всичко е в сферата на мечтите. Ако успея да го реализирам този план, ще съм адски щастлив. Но неизвестните са доста. Първо с визите, както ВладиЧ спомена, после по маршрута...