Тази година по разбираеми причини успях да открия мото сезона адски късно - средата на август. За да оправдая разходите по гражданската отговорност, смяната на маслото и новия акумулатор на моторетката се стремях да карам при всеки удобрен случай. Миналата седмица Тони Конакчиев организира здраво каране, чийто маршрут ми хареса доста. Тогава не успях да се включа, но бях решил че този уикенд ще поправя грешката. Още повече, че като гледам прогнозата за времето, нищо чудно това да се окаже и закриването на сезона ми. Дано да не е така!
Плана горе-долу беше София - Пазарджик - Кричим - Доспат - Гоце Делчев - Попови Ливади - Кресненското дефиле - София. Имах идея една приятелка (JuSK) да ми прави компания, но тя отпадна в последния момент. И общо взето както в повечето случаи се получава си правим компания само двамата с моторетката. Не исках да тръгвам прекалено рано, защото времето е адски студено тези дни. Реално, след като се опаковах доволно със дебели дрехи, метнах за всеки случай и летните доспехи в куфара, 2 сандвича и портативния компресор, се измъкнах от вкъщи към 10:30 днес. Температурата беше 4 градуса. Реших, че няма да мъкна фотоапарата с мен и ако спирам за фото, ще снимам с телефона.
Въпреки ниските температури, не съм чувствал никакъв студ. Имах единствено притеснение към гумите ми - Metzeler Tourance на 24 000км, с които упорито искам да завърша сезона
Имат минимални остатъци от грайфер и не бях сигурен дали на студения асфалт ще държат добре. От предишното каране имах бензин за около 150км, така че директно се качих на магистрала Тракия. На отбивката за Костенец хванах стария път за Пловдив - магистралите са ми мега скучни. Рила отдясната ми страна показваше пресен бял снежец тук там по върховете. Това означаваше, че карането до яз. Белмекен, което съм обещал на JuSK, остава за догодина. Първото спиране беше на Лукоила на Пазарджик. Напълних догоре и вече бях готов да отбия вдясно през селата за Кричим. Още тук есенните цветове бяха много красиви и нямах търпение да се натикам в сърцето на Родопите. Бързо подминах Кричим и след 10-15 остри завоя и един тунел се паркирах на яз. Кричим.
и моторетката паркирана там...
Тук температурата се беше покачила драстично и термометъра показваше 19 градуса. Хвърлих един кат дрехи, смених зимното боне с лятно и продължих. Знаех, че не трябва много много да се помотквам със спирки, тъй като имах бая път, бях тръгнал късно, а и се стъмваше рано. Но времете беше прекрасно, гледките страхотни и нямаше как да подминавам без да спра.
аз. Въча
Радвах се като малко дете да бъда сред тази красота. И на моторетката си се радвах
Пътя беше стария напукан асфалт, но гуметките, колкото и дърти и вече почти на конци, държаха много добре и аз раздавах доволно газ и беснеех по завоите. Юле, това е за теб - аз слонче със хуботче нямам, но май не ми и трябва
След 10-15км стигнах отбивката за стената на Цанков Камък, а с това може би и най-голямата наслада и кеф за деня - чисто новия асфалт. Бързи, отворени завои с добра видимост, позволяващи да се кара на максимума. Там наистина се раздадох и си напълних душата. Бързо се озовах на разклона за Настан и оттам поех към Тешел.
малко преди самия разклон Тешел
Успях почти неусетно да подмина Борино и след още 2-3 серпентини пред мен се откри това - райски пейзажи:
Реших че на тази гледка ще изям единия сандвич.
Докато хапвах гледах как по серпентините под мен се качват 2 мотора. Бяха интересна комбинация - леко ендуро и голд уинг
Когато се изравника с мен, намалиха спряха и ме попитаха дали всичко е наред. След като кимнах с пълна уста, те се усмихнаха и продължиха. Респект - такова трябва да е отношението на моторист към моторист!Продължих по завоите, но и не се отказах да спирам от време навреме за по кадър. Даже ме беше много яд, че Никона не е с мен...
Подминах Доспат, без да се отбивам:
И започнах едно лудо спускане по завоите към Гоце Делчев. На чешма около разклона за с.Долен си напълних бутилката. Тук за пръв път през деня започнах да се чувствам несигурен с гумите си. Не зная дали беше от тях или асфалта прекалено излъскан, но на всеки 2-3 завоя усещах как задницата ми играе неконтролируемо. Колкото и да бяха хубави завоите, върнах драстично газта, за да предотвратя инциденти.
Гоцето ме посрещна с температури от 22 градуса! Не спрях въобще, а директно драснах нагоре по новия асфалт към Папаз Чаир (Попови Ливади). Тук отново задната ми гума започна да танцува и карах по-внимателно.
снимка на паметника на Гоце Делчев:
Caponord-a отдясно
Caponord-a отляво
обичам си го и си го снимам...
панорама на Южен Пирин
След 30-40мин успях да се спусна на главния път от/към Кулата и поех на север. В Сандански температурата вече беше 24 градуса, около 17:00 часа!
Реших да спра в Кресна за кратка почивка и да излапам втория сандвич.
Кончето на фона на Кресненските пясъчни пирамиди:
и същите пирамиди със Синанишкото било отзад:
Следваше адски натовареното Кресненско дефиле. След Благоевград не се качих на магистралата, а хванах стария път към Дупница. Там на Еко-то напълних отново резервоара догоре. Тъй като часа беше непреднал, а не ми се караше по тъмно, по магистралата за около час и малко си бях вкъщи.
Така прекарах днешния неделен ден. Един от последните, ако не и последния ден от мото сезона. Цялата обиколка ми се върза 565км.
ето данните:
трака:
височинния профил:
Поздрави,
Иво
!
Тези прекрасни родопски пътища ще имам да ги сънувам цяла зима. Такава невероятна красота! 
и вече не мъкна тежкия фотоапарат с мен, а се доверявам изцяло на нея и мисля не бъркам.