Така се случиха нещата, че тази година по празниците се озовахме при наши приятели в Kırklareli (Лозенград). Отдавна си имах набелязана една точка в района, която много държах да посетя. Това е скалния манастир "Свети Никола" в Kıyıköy (Мидия). Строен е още по времето на Юстиниан и е страшно добре запазен.
Обядвахме в страхотно заведение над брега със зашеметяваща панорама:
Оттам по дивни горски пътчета, много тесни, но асфалтирани стигнахме до Igneada. Не сме спирали да снимаме никъде, защото бяхме назад с времето, но уверявам ви маршрута си заслужава всяка отделена минутка. Цялата гора беше обрасла в едни храсти, цъфтящи в лилаво (май рододендрон се казват). Мисля, че точно сега (април-май) ще са цъфнали и ще е неземна картинка (Любашки, идеален вариант за мото-трип
) в Турска Странджа.Това е маршрута: https://goo.gl/SKtXBH
Последния почивен ден, решихме да прекараме в Родопите. Исках да отида до мистичната махала Мумджидам и ако имаме късмет да се запознаем с Тунджер. В Асеновград купихме няколко пакета кафе, сладки и една бутилка шампанско. Бях чел, че Тунджер обичал шампанско и решихме да го изненадаме, ако го срещнем
Подминахме село Врата. След разклона за Белинташ, пътя за Три Могили започваше с чисто нов асфалт и си мислех, че е имало нов проект в района, но асфалта свърши след 200-300 метра и няколко завоя.
по пътя:
Подминахме разклона за Изворово и Бор.
Изворово:
и вече сме на края на пътя, село Три Могили:
Паркирахме колата, грабнахме раницата и тръгнахме по пътечката. Родопите са нещо невероятно и винаги ми е много приятно да се разхождам там. След не повече от 30 минутки ходене раят на махала Мумджидам се откри:
Още 15-ина минути и бяхме там.
Тунджер също се появи:
За който не знае, Тунджер е единствения обитател на това село/махала. Историята му е интересна. Бил е учител, работил е в Англия и Швейцария. Знае чужди езици. Върнал се е за да гледа болния си баща, който живееше в съседната махала на отсрещния хълм и неговите стада високо горе в планината. Страхотен домакин и събеседник.... Покани ни в къщата си, направи ни кафе, зарадва се на подаръците. Говорихме си за живота... Много откровен и приятен човек. Няколко часа отлетяха неусетно.
Това по-долу е неговият рай:
Няколко пъти ни покани да останем и да преспим, но нямаше как да приемем - на следващия ден бяхме на работа в София. На изпроводяк ни даде армаган - торбичка орехи. Разменихме телефоните си. Преди няколко дена писа sms. Обещахме му, че май месец ще се върнем и ще му занесем няколко книги на английски за да си упражнява езика и да не го забравя.
Трябваше да тръгваме. Разделихме с огромно нежелание...
След 30-40 минути разходка, заварихме колата както я бяхме оставили:
Прекарахме страхотни няколко почивни дни.
Поздрави!
..., свиркайте да идвам с вас 
