Дата и час: 18 Ное 2018 02:56




 Страница 1 от 1 [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Да откриеш Златния град...
Непрочетено мнениеПубликувано на: 02 Ное 2014 13:06 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Здравейте приятели. Днес реших да ви запозная с едно дълго отлагано от мен пътуване до дестинация, която ми е отколешна мечта, а именно пътуване до ...Златния град!
Сега вече усещам, как повечето от вас им заработва онова стаено приключенско чувство за предстояща експедиция някъде из джунглите на Амазония, където спотаен и обрасъл в лияни и почти превзет от джунглата очаква да бъде открит град пълен със злато и ценни находки, както и капаните поставени по пътя ...
И на мен ми се ще разбира се да направя нещо такова/ала Индиана Джоунс/ поне веднъж в живота си, но все пак не живеем във филм или в приказка, та ..."а дано, ама надали".
Все пак бързам да ви заинтригувам, защото пътешествието което си спретнахме преди известно време със семейството ми, беше един добър заместител на така блянуваното пътешествие на живота ми из териториите на Маите и Ацтеките. Добър заместител, защото чувството да откриеш един друг свят...дори няколко други свята е невероятно, дори и да не е в амазонската джунгла.
И така...след това кратко предисловие, да премина и към по-съществената част...
Наричан в древността последователно Беловидово, Дари-Даре, след това Даръ Дере, а от 1934г. и с днешното си име Златоград, от доста време той ме привлича с неустоимата си възрожденска архитектура, омайната си природа и запазената автентична родопска култура.
За първи път тази година със съпругата ми успяхме да съвместим отпуските си, и макар да беше вече октомври, веднага първата ни мисъл беше да отидем някъде заедно където не сме били до сега.Тъй като вече беше късно за морета и палатки в планината, някак първото ми предложение беше...
-Ами защо не посетим Златоград?
Толкова пъти съм искал да го направя, а все нещо е променяло маршрута ни и той е оставал като една мечтана дестинация за следващия път.
За моя голяма радост идеята ми беше приета благосклонно и...след кратка подготовка включваща и резервация в един хотел в Златоград , бяхме готови да се потопим в атмосферата на този малък по територия и население , но голям по дух и традиции град.
Дългоочаквания ден настъпи и ние се натоварихме на старото Рено на жена ми и потеглихме.
Ден 1-ви.
За пътуването обикновено не разказвам, тъй като то е банално и с нищо не запомнящо се, но сега пътувахме по места напълно непознати /особено след като подминахме Кърджали/ за мен.Дори си бях взел и Гармина, за да виждам откъде минавам и къде се намирам във всеки един момент.След Кърджали обаче...гадината ме отби надясно в посока Джебел и макар да ми направи впечатление, че чисто новия отиващ на юг път нещо липсва на моята карта на навигацията, послушно завих на дясно и...хайде по завоите на Родопа планина.В допълнение ще кажа, че не само ме извъртя да мина през Джебел, а по-нататък ме прекара през планината и малките махалички накацали тук там по баирчетата :shock:
Принципно обаче освен, че на малкия му ставаше постоянно лошо от завоите друг проблем нямахме, а гледките пък компенсираха всичко.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

След като покарахме по завоите на тясното и лъкатушещо балканско пътче, в крайна сметка слезнахме в ниското и скоро достигнахме нашата крайна цел, а именно Златоград и хотелчето с нашата резервация.

Изображение

Настанихме се, и тъй като панорамната обиколка беше удължила нашето пътуване с час и нещо, решихме да оставим разглеждането на града за целия утрешен ден, а сега да продължим с една интересна дестинация..."Белите камъни".
Поосвежаваме се в хотела, малко инфо от момчето на рецепцията и отново яхваме Реното.Преминаваме през целия град и гледайки какво ни очаква да разгледаме на следващия ден точим още повече лиги.
Посоката ни е с. Старцево, което отстои на 6-7км. от града.
Скоро достигаме и селото, подминаваме го и се отправяме към въпросната местност "Белите камъни".Мястото е доста магнетично и с уникална природа.В дълбока древност тук е било разположено римско селище, а през селото е минавал важен римски път.
Тук за първи път се сблъскахме с дилемата...да няма кого да попиташ, която както ще разберете по-късно се превърна в още по-голям проблем свързан с езиковата бариера в този пограничен район.
Та накратко...достигнахме табела, че това е местността и това е. Какво може да се види, къде...нищо конкректно.Успяхме да спрем един възрастен човек с Лада 1500S и да го попитаме за въпросните Бели камъни, но той на развален и трудно разбираем български ни обясни, че...ето това всичко което виждаме тук било "Белите камъни"...:roll:
Малко бях озадачен, но пък природата и есенните краски бяха невероятни и...ако не друго се насладихме на красотата която ни заобикаляше.

Изображение

Махаличката беше кацнала китно и невероятно добре подредена на отсрещния хълм.Все едно бяхме в някакъв парк...

Изображение

Изображение

Изображение

Красота, тишина, багри...това всичко води у мен само до една дума с която да го обобщя...рай...

Изображение


Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Откъдето и да погледнеш, под какъвто и ъгъл все едно виждаш страниците на някоя приказка...
Честно да ви кажа на моменти направо имах чувството, че ей сега през поляната ще измаршируват седемте джуджета с лопати и кирки на рамо, или пък ще видя някъде да минава Билбо Бегинс и това ще се окаже чудното и подредено Графство на Хобитите :shock:

Изображение

Не можех да се откъсна от това вълшебно местенце. Дори не можех да повярвам, че се намирам тук в България...
Последен кадър и тръгваме...

Изображение

Тръгваме, ама докъде...е как докъде...до цели 100м. по-надолу по пътя. Реното само спира, а аз сякаш не съм пускал фотоапарата докато съм кормувал.

Изображение

Изображение

Продължавам да се цъкля и от време на време да снимам. Невероятна девствена природа...малко посещаемост, което като се замисля май е и по-добре...:roll:
Чувството на съвършенството на създателя и майката природа не те напуска и за миг.Дори нещо повече...и сега след като са минали доста дни от тогава, емоцията при постването на всяка снимка ме кара дълго да я съзерцавам, преди да напиша следващия кратък ред...който пък е бледо описание на чувствата бушуващи у мен...
Сега изниква въпроса...с тия темпове колко време ще ми трябва да се концентрирам и да завърша темата...:roll:
Пътуването ни продължава...с цели още 100м. нататък...:shock:
Всичко се повтаря...Реното спира само, а фотоапарата ...

Изображение

Изображение

Дори не успявам да се намръщя, когато моя син ми подвиква да го снимам и аз леко облещен го намирам покатерен ето там...:shock:

Изображение


Изображение
Край...казвам си вече тръгваме на обратно, че слънцето почти докосва хоризонта. Очаква ни обаче и още една дестинация. Много държах да отидем и до р. Ерма.
След вълшебството на което станахме свидетели, никой нямаше нищо против.Така скоро попаднахме на още едно невероятно местенце, което гарнирано с последващия залез беше един невероятно красив завършек на този изпълнен с емоции ден за нас!

Изображение

Изображение

Беше величествено и красиво...

Изображение

Изображение

Постепенно слънцето се скри първо зад върховете на планината, а след това и зад хоризонта.

Изображение

След последните огнени краски, постояхме още малко, за да се опомним, защото повярвайте ми, толкова много красота, простор и багри трудно се изживяват за един ден...особено от хора като нас...свикнали на шумния мръсен и сив живот който ни заобикаля в бетоновите ни местообиталища в градовете. Стоейки там на брега на р. Ерма и опитвайки се да успокоя вълнението си от видяното и преживяното, изведнъж ми изплува в съзнанието един наскоро воден разговор с ...да я нарека по-меко префърцунена особа.Та тя с голяма гордост се фукаше наляво и надясно как живеела не само в центъра на града, ами дори в "идеален център"...
Боже Господи...в този момент прихнах от смях :shock:...Смях , който трудно овладях, за да не помислят близките ми, че нещо съм изперкал...
На вас не ви ли става смешно...:roll:
Следва продължение



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Да откриеш Златния град...
Непрочетено мнениеПубликувано на: 02 Ное 2014 13:08 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Ден 2-ри.
Ставаме рано, пием задължителното кафе и преглеждаме набързо какво що из интернета.Уж целия ден е пред нас , а нещо не ни свърта.В крайна сметка не издържаме и грабваме фотоапарати, чанти и потегляме на обиколка в града.
Златоград ...града на Делю Хйдутин, песента за който лети в космоса, града на първата църква в Родопите, града на първото килийно училище поставило началото на образователното дело в Родопите и още и още...
Града бих го разделил на ...два града.
Единия е съвременния Златоград с новите сгради, паркове магазини, а другия е възрожденския с невероятните си бели къщи,подредените си калдаръмени улички, старите занаятчийски работилнички и дюкянчета.Някак сякаш присъстваш на историята на града през вековете и до днешни дни.
Тръгваме на обиколка....
Първо минаваме покрай паметника на загиналите в борбата за свобода и независимост...


Изображение


Продължаваме, като минаваме по моста.Отново своеобразен паметник...


Изображение


Загледайте коритото на реката.Паметника...


Изображение


...изобразява приливната вълна.Свързан е с голямото наводнение на Златоград през 1996г.
Ето и една снимка взета от интернет...само вижте същото това корито при придошла река как изглежда, а приливната вълна...не ми се мисли...


Изображение


Правим както се казва няколко крачки и сме на центъра.Хубав широк площад и...освен общината, паметника на символа на града Делю Хайдутин.


Изображение


Времето не беше идеално за снимки.Мрачно и навъсено, но...колкото толкова...
Центъра на града.


Изображение


Макар и на относително ниско като над морска височина, и тук есента беше в разгара си, радвайки окото и душата с оранжево-червените си краски.


Изображение


Още преди да стигнем стария град се удивих на нещо много старо и...работещо...Беше страхотно да се докоснеш до нещо такова


Изображение


Следващия кадър е специално за колегата verter.Когато я снимах точно за него и любовта му към есента и нейните багри ми изникна в съзнанието, та още от тогава ме у наречена за подарък.


Изображение


Вървим и се кефим.Градът и в съвременния си облик радва.Подредено и чисто.Не видяхме занемарен двор или градинка.Дори и панелните блокчета макар и доста старички, бяха санирани и боядисани в бяло.
Постепенно стигаме на прага на възрожденския Златоград.Почти на входа му е и предполагаемото лобно място на Делю Хайдутин, където има и паметна плоча.


Изображение


Непосредствено до него е и първата стара къща, която дори и занемарена и необитаема носи духа на отминалите времена.


Изображение


От тук нататък навлизаме и в първия частен Етнографски комплекс в България. Той е средище на най-старите традиции и бита на българския народ.Силно впечатление правят белите огради, широките дъбови врати и кръглите комини.Тук е мястото да спомена, че от това което ни разказаха за архитектурата, много често се срещат освен елементи характерни за архитектурата в пловдиския край по онова време, също така и такива от ксантийски стил от съседна Гърция.
Няма вход, няма билетчета и можеш до насита да се разхождаш и да обикаляш по калдаръмените улички.


Изображение


Всъщност малко ви лъжа...има символично билетче , за да посетите самия Етнографски музей, и то важи за разглеждане на всички работилнички и дюкянчета, но по стечение на обстоятелствата ние музея го посетихме последен, а преди това никой и за нищо не ни е търсил билетчета.
Почти на входа на комплекса влезнахме в двора на...т.нар. от златоградчани "нова" църква-Св. вкмч Георги Победоносец, която макар и построена през 1871г е втората и по-нова църква в града.
В двора на църквата е и първото килийно училище построено през далечната 1832г. и дало началото на просветно-образователното дело в Родопите.


Изображение


Ето ги и двете...в ляво църквата, а в дясно училището.


Изображение


Не знам защо, но от определено време насам силно ме привлича да снимам църкви.Дали е следствие на едно мое силно емоционално преживяване край потопената църква на яз. Жребчево не знам, но...може и от тогава да е...:roll:
Та и сега...като си огледах в последствие снимките, ами повечето са на църквата и почти нямам на самото училище.


Изображение


Изображение


Изображение


Мястото беше невероятно и затова решихме да обиколим комплекса, и след това да се върнем отново тук за повечко време.Така продължихме напред по калдаръмените улички и се потопихме във възрожденския Златоград.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Разхождах ме се и изцяло бяхме потопени в атмосферата на отдавна отминалите времена.Представях си как нашите пра-пра баби и дядовци са вървяли по същите тези тесни улички, как са се борили със трудностите на онзи живот и как са оцелявали в условията на робството, за да ни има нас днес...


Изображение


Изображение


Изображение


Постепенно разходката ни из този отдавна отминал свят ни отведе и до Етнографския музей.Влизаме в двора...


Изображение


...а след кратка беседа разглеждаме и самия музей.Дават свободно да се снима, като единствено е забранено ценните археологически находки от региона да се снимат с цел да се предпазят от кражба и т.н.


Тук ще се огранича само до няколко кадъра, защото е най-добре да се види всичко на живо.


Изображение


Изображение


Може би единствения запазен вертикален стан у нас...


Изображение


Ето и изглед към мегдана и Етнографския музей...


Изображение


Изображение


Този приятел с маркирано ухо, макар и да изглежда стряскащо огромен, всъщност е много дружелюбен.Та ако имате среща с него...не се плашете...:winks:


Изображение


Посетихме и някои занаятчийски работилнички.Видяхме как се правят цървулите и как се тъче и преде.Някъде обаче ударихме на камък/и то май по-интересните лично за мен/, като ножара и сарача...просто бяха отчайващо затворени.


Изображение


Така стигнахме и до къщата в която се приготвяше прословутото въртяно кафе на пясък.


Изображение


Изображение


Жената и тя се опита да го върти...:winks:


Изображение


За съжаление уцелихме някаква обедна почивка.За нас свикналите на натоварено и напрегнато ежедневие, това изглеждаше доста несериозно, но...явно тук времето вървеше с други темпове и порядките бяха по-различни.Постояхме и почакахме, но...не ни огря.
Затова решихме да отидем да хапнем за обяд, а след това да се върнем за следобедно кааВе.
За целта се информирахме къде да отидем, за да хапнем най-вкусния качамак в града и след като бяхме подобаващо упътени потеглихме.


Изображение


По пътя също имаше какво да се види...


Изображение


По-нагоре ви казах накратко за поддържаните градини във всеки двор.Е...следващата беше уникална, защото цветята излизаха през оградата навън и бяха невероятни.


Изображение


Изображение


Минахме и покрай единствения музей на далекосъобщенията...или иначе казано на пощите.За наше съжаление служителката точно от този ден била в отпуска...:shock:...Как така нямаше кой да я замества, за мен беше доста непонятно, но както писах, тук нещата имат други разбирания и измерения...


Изображение


Изображение


Нещо като да идеш до Рим...и да не видиш папата...:sad:


Изображение


Последва обилен обяд, за успокоение и оправяне на настроението.Лично аз си поръчах смесен качамак с телешка кавърма/нормален съм ял на доста места и ми беше интересно този какъв ще е/...


Изображение


...та искам да ви го препоръчам горещо.Беше нещо наистина страхотно, като изключим, че имаше една лекичка мазнинка която избиваше от някой от продуктите по края на чинийката, но след като си я отсипах и отстраних...замалко да ми се схванат ушите от пукането...:mrgreen::very_drunk:


Последва по план и завръщане за следобедното кафе.За наша радост кафенето беше отворено и жената ни посрещна много радушно.Вътре беше декорирано с много интересни и готини нещица...


Изображение


Изображение


Направиха ни кафетата на пясък...


Изображение


...а след това и ни ги завъртяха и то без да капне и капчица :shock: Беше интересно и зрелищно...


Изображение


Както писах по-горе, плана ни беше да се върнем в края на разходката отново в църквата и килийното училище.Та след кааВето се отправихме натам.


Изображение


Есента освен по дърветата, беше и само в краката ни...


Изображение


Една от малкото снимки на самото училище, преди да се отплесна с...


Изображение


...невероятните цветя в двора.Бяха нацъфтели, сякаш не беше късна есен, а първа пролет...


Изображение


Въобще мястото е доста отпускащо.Всякакво безпокойство изведнъж изчезна.Просто си отдъхвах на воля, без притеснения за нищо.Някак останаха незнайно къде, всички дертове, кахъри, притеснения...просто изчезнаха и на тяхно място се появи спокойствие, хармония и страхотен релакс.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Незнайно как , ама се изниза сигурно близо час без да го усетя, а аз продължавах да си снимам и да се кефя...


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Все пак искам-не искам, дойде време и да потегляме, защото имаше още едно две неща, които трябваше да посетим през този ден.
Последен кадър...


Изображение


Продължихме да се прибираме към хотела, но минахме по друг път.Скоро стигнахме и до училището и до сградата до него, която ми направи впечатление още в самото начало на деня.


Изображение


Изображение


Изображение


Беше страхотно как си контрастираха двете сгради...За съжаление така и не разбрах каква е сградата с часовника/май откъслечно прочетох някъде из нета, че била читалище, но въобще не съм сигурен, че е така...:roll:/
Училището също ми направи невероятно впечатление.Страхотна съвременна и нова сграда, която освен, че в задния и корпус имаше физкултурен салон на 2 етажа с отделни игрища за баскетбол и волейбол на всеки етаж, имаше и ...


Изображение


...обособено игрище за хокей на трева на двора...:shock:
Оставяме училището с оцъклени погледи и само след 100-тина метра сме при последната дестинация за деня.Това е най-старата църква в Родопите - Успение Богородично, построена през 1834г. и то за невъзможен срок поставен от Султана тогава.


Изображение


Там на място ни разказаха, че тогава златоградчани приложили хитрина, за да спазят невъзможно краткия срок, като на подпори вдигнали и построили само покрива и тъй като по тогавашните закони щом постройката има завършен покрив, се признавала за построена.Така църквата била построена за този кратък срок.Разбира се, тя била довършвана много време след това до окончателния и вид.
Самата постройка е вкопана на около 1.5м. под земята и носи много история, като включително са видни и следите от башибозушките ятагани/когато башибозука бягал от настъпващата руска армия минавайки навсякъде по пътя си влизал по храмовете и посичал и унищожавал всичко/, които са видни по доста икони и орнаменти от църквата.
В църквата е забранено да се снима, затова и вътре нямам снимки.След интересната беседа там продължихме и минавайки през центъра, на моя син му се прииска да покара скейт борд на перфектната писта построена за феновете на този спорт до сами площада.Разбира се...скейта му беше измислен, но...за мен мен той все едно имаше дъска под краката си...:shock:


Изображение


Особено на следващия кадър...


Изображение


Беше много щастлив...както май и всички ние.


Изображение


След карането на скейт, се преместихме на отсрещната страна на реката и разгледахме новата градина, която беше изградена. Кефеше...както и всичко тук...


Изображение


Едно страхотно местенце за почивка и игра на децата.


Изображение


Изображение


Запознахме се и с този приятел...Отнякъде беше набарал едно...копито...:shock:, и го дъвчеше с голямо усърдие...:mrgreen:


Изображение


Още една есенна...много красиво...


Изображение


Последва прибиране в хотела.Бяхме утрепани физически от обикалянето цял ден, но пък вътрешно бяхме удовлетворени и заредени с много положителни емоции и впечатления!


Следва...



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Да откриеш Златния град...
Непрочетено мнениеПубликувано на: 02 Ное 2014 13:10 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Ден 3-ти
Не мога да разбера, защо сме устроени така.Защо илюзията която се създава в различните ни изживявания, я преценяваме по различен и най-вече неправилен начин според мен.
Иска ми се да бяхме устроени така, че...хубавите неща да НЕ ни се струва , че свършват за един миг, а лошите пък да не усещаме как отминават, а то е точно обратното...:frowns:
Така и дойде ден 3-ти.Толкова бързо, че чак не разбрахме кога пристигнахме, кога разгледахме и кога е дошло времето да потегляме обратно към дома :shock:
За този последен ден бяхме определили да разгледаме интересните и уникални скални образувания по пътя ни на връщане.Този край е изпъстрен навсякъде с невероятни скали и скални форми изваяни от майката природа в течение на хиляди години.
Станахме рано, отново познатата процедура в лоби бара на хотелчето. Пихме кафе, разцъкахме из нета и...ами какво и...Тази сутрин нещо не ни се тръгваше.Не бързахме и някак вяло все пак в един момент решихме, че е време.
Събираме багажа, издаваме стаята и си вземаме довиждане с нашите домакини.Потегляме и полека се настройваме, че всичко все още не е свършило, а предстои среща с още много красоти за деня.Първата ни дестинация е веднага след с. Добромирци.Там има местност до сами пътя осеяна с невероятни скали, като дори и има такива с форма на крокодил, гъба, динозавър и дори летящ космически кораб :shock:. За съжаление бяхме само чели в интернет и местата където трябваше да открием тези чудати произведения на природата бяха само с ориентировъчно местоположение.Това по-късно щеше да ни постави в доста интересна ситуация...
Вече се движим и предусещаме какво ни предстои с голяма степен подобрено настроение.Първа спирка...не...не е с. Добромирци, защото на един завой Реното отново само спря/за толкова години употреба на тази машинка, явно се е научила да спира сама където трябва :mrgreen:/.Повода беше невероятната есен и пейзажа , който се разкри пред нас.


Изображение


След кратката пауза продължаваме и скоро подминаваме с. Добромирци.Виждам в ляво доста скални образувания и докато се чудя къде точно да спра колата, пред нас изниква отбивка с чешма. Реното...само завива и не след дълго ние нарамили фотоапаратите вече се движим из скалите.
Есента отново обаче ни спретна изненада.Този път нещо, което аз лично не съм виждал до момента. Лято и есен ...на едно дърво...:shock:


Изображение


Не е илюзия с поставено под ъгъл задно дърво...съвсем истинско си е и то наполовина жълто и наполовина зелено...Просто шедьовър...


Изображение


На следващия кадър са се наредили последователно...Зимата-Лятото+Есента и накрая е самата Есен...чувството беше страхотно да гледаш това на живо.


Изображение
До тук добре, ама...къде е крокодила или пък гъбата...ние не знаем.Започва се едно питане...
- Ха...ето това май е крокодила...???
И ние всички бегом нататък да не ни избяга животинката...:mrgreen:
Малкия веднага се покатерва и "давай снимай ме..."


Изображение


Снимам аз, но нещо не е това крокодила който съм гледал на снимки в нета...:roll:
По-скоро в дясно от моя син като, че ли виждам образа на гъба...да не кажа че и на някакъв хищен динозавър от праисторическо време...
Правя снимка под друг ъгъл...


Изображение


Изображение


...красиво е, но...не е това което търсим
Продължаваме да се разхождаме из лунния пейзаж.Красотите са навсякъде...


Изображение


Обръщам се в обратна посока снимам цялото образувание...Казвам си, абе това ще да е, то на снимките в нета може и да не съм гледал добре.


Изображение


И така продължаваме да се разхождаме и съответно да си живеем в заблуда, докато голата истина не лъсна пред очите ни заобикаляйки следващото скално образувание...
Всъщност ето го и него...Крокодила , който съм виждал на много снимки .Стоеше си там на припек и ни очакваше.Особено отдалеч изглеждаше невероятно ...наистина крокодил...


Изображение


Главата, тялото и дори гребена на опашката му...всичко си беше на мястото.Уникално творение на природата :shock:
Малко по-отблизо илюзията не се разваля...


Изображение


Изображение


Отсрещната скала пък е невероятна площадка за наблюдение.Простор и красота навсякъде...


Изображение


Ето я и от страни, а това дърво...как си е поникнало на голата скала...красиво е!


Изображение


Поглед от скалата в друга посока.В далечината се виждат още невероятни скали и то прорязани с пещерни отвори.Моя син веднага поиска да сформираме експедиция с цел оглед какви са тия пещери и какво има в тях, но...проекта му не получи одобрението на властите, защото времето нямаше да ни стигне за всичко което искахме да видим в този ден.


Изображение


Доволни, че все пак открихме това, което някак задължително трябваше да видим от скалните образувания, продължихме да издирваме и някои от останалите.
Според мен следващото е това което се оприличава на някакъв космически летателен съд :roll:


Изображение


Поглед отстрани...


Изображение


Всъщност ето така може би най-прилича...


Изображение


Изображение


Както и да е...за мен само формите на скалните образувания бяха невероятни и дори без да виждам някаква фигура в тях.


Изображение


Изображение


Продължаваме нататък с колата в посока с. Бенковски.Там преди да се отделим от главния път и да поемем към границата с Гърция, трябваше да намерим скалното образувание "Лъвската глава". Табели няма, кого да попиташ също...Така и не го открихме, но съм сигурен, че след всичко видяно и преживяно съвсем скоро ще се върна отново там по тия земи.Има да се види вероятно още много.
Все пак една снимка от търсенето...


Изображение


Изображение


Продължаваме и отбиваме в дясно , като целта ни е с. Каялоба и феномена-скалното образувание "Слона".
Пътя е нов, черен и мазен асфалт.Освен осовата линия е маркиран по цялата си дължина и по двата банкета.Усещането е, че си някъде из белите държави, а не че се движиш към някакви забутани селца на границата ни с Гърция.
И тук инфото ни беше от нета.Да не говорим, че имаше и карта дадена с точното описание къде се намира това което търсихме.Само, че...като отидеш там и нещата не изглеждат като от монитора. Отбих се на едно от възможните места, но за съжаление въпреки невъзможното което направих след 200-300м. пътя стана толкова изкопан, че освен опирането на Реното по коловозите рискувах направо да заседна някъде и да се чудя как да преустроя дена от такъв за разходка в спасителна акция :mrgreen:.Както казах на жената...
-Тряя да си купим джип...:mrgreen::mrgreen::mrgreen:
Върнах се обратно на асфалта.Спряхме и се огледахме да попитаме някой да ни упъти.Да, ама...никой не се мяркаше.Пълно мъртвило.Гледам в дясно от пътя нещо като цехче за алунивиева дограма и там един младеж се върти около една кола.Това ще е нашето спасение се зарадвах и с жената решихме да отидем да поразпитаме.
Това добре, но...отивайки набързо ни се сви ентусиазма.Човека държеше една стопена до неузнаваемост крушка Н4 в ръцете си и явно се чудеше защо не свети пущината :shock::mrgreen::mrgreen::mrgreen:.
Попитахме го за скалното образувание "Слона", ама той явно нещо трудно ни разбираше.Говореше някакъв пограничен диалект-смесица от български, не дотам български и турски думи.
Стана ми странно...как така не знае.То цяла България го знае сигурно, а той живее тук на място и не знае...:roll::shock:
Не знаел за никакъв "Слон" и ни обясни в кое село се намираме :shock::mrgreen:
Да не говорим, че освен, че е природна забележителност, за местните хора било и място със силно енергийно поле и според легендите церяло безплодие/дано да не бъркам :roll:/ и дори там при посещенията си има традиция да завързват кърпички по дърветата около скалата.
Ами сега...докато се чудим виждаме един възрастен дядо да се движи по главния път.Гас с колата, настигаме го и изскачам да го попитам.Казвам си...възрастен човек роден и израснал по тези места , няма как да не знае.Тук вече езиковата бариера се оказа тотална пречка.Човека ни поздрави, подаде ми ръка и ме здрависа, изслуша ме внимателно/дали ме разбра не знам :roll:...по-вероятно не/ и ми отговори.
Да..отговори ми, само, че на турски и то без нито дума на български :shock: Отново се опитах да му обясня какво точно търсим, но той ми ръкомахаше с бастунчето в посоката от която бяхме дошли и ми обясняваше на турски ...
В крайна сметка аз се отказах.Кимнах му, че съм го разбрал, защото той пък се притесни, дали ми е обяснил правилно :mrgreen:, върнах се в колата и докато обръщах казах на жена ми, която все още гледаше слисано и се чудеше да се смее ли или да плаче..
- Жена...тряя да се учат чужди езици
Всичко това хубаво, ама ние отново бяхме до никъде.Карах бавно по обратния път и се ядосвах, че май много пъти вече се събира да отидем до Рим и да не видим папата за тези 3 дни, когато забелязахме в двора на една къща да се появява мъж с метла.Този път Реното не можа да реагира преди мен.Спирачка, задна , ляв мига и след секунди бяхме пред къщата на човека.
Слизам и се моля...аз като не знам чужди езици , поне този човек да знае...:shock:
След поздрав, задавам вече познатия ми до болка въпрос.Тук обаче нещата се случват.Макар и с доста диалект и акцент, човека ни обяснява къде да търсим тази скала.Направи ми впечатление, че местните не го наричат "Слона" макар, че той за мен е наистина една от най-добрите имитации на това животно изваяно от майката природа.Наричат го просто..."Скалата"...
Тръгваме отново за поредния опит, но този път обнадеждени, че имаме някакво по-достоверно инфо.Казвам го така, защото, човека макар и местен...някак притеснено ни обясни, че и той досега не е ходил там, ама знаел къде се намира :shock:.За мен лично, това е доста шокиращо, ама...може би тук разбиранията са други или знам ли...:roll:
Продължаваме, излизаме от селото и не след дълго подминаваме голяма джамия.Тук е мястото да спомена, че с. Каялоба има долна и горна част, като от едната до другата се стига по главния път.Разстоянието е няколко километра.Понеже явно няма много население, местните хора са взели интересно решение.Построили са джамията в нищото по средата между двете махали.Целта на хората да им е еднакво близко, когато ходят на молитва.
Подминаваме джамията и виждаме отново възрастен мъж, добре облечен /тъмно син костюм, риза/ и с броеница в ръка да върви в посока джамията.Спираме да го попитаме, като си мислим дали въобще има някакъв смисъл.Е...смисъл имаше.Човека ни поздрави и след нашите въпроси ни упъти на почти добър български.Разбира се от време на време проронваше словосъчетания от типа на "Вай Аллах", както и още няколко, но нали не знам чужди езици та не ги помня.Дори каза...
-Аз ще се върна да ви го покажа.На 100м. е ...спираш на пътя и малко нагоре ще го видите.
Аз му благодарих и му казах, че няма нужда да се разкарва да ни показва, но той държеше на своето.Спрях колата на указаното място и веднага щом погледнах в посоката където трябваше да търсим "Слона" го съзрях...
През това време човека се върна.Показа ни това, което вече и сами бяхме видели.Поговорих ме си малко с него.
То ни попита...
-Откъде сте бре чоджум?
-Ами от Стара Загора, отговарям аз
-Вай вай...ами какво правите чак тук?
-Разбрахме, че имате много красоти тук и решихме да дойдем и да разгледаме
-Да...хубаво е тук, ама ей на...моя син отиде в Германията и не иска да се връща тук. Аз пък бях 7 год. в Турция, ама се върнах...мразя я таз Турция.
Аз се оцъклих на последното :shock:
Естествено веднага изтървах въпроса...
- Мразиш ли я, че защо?
- Не е хубаво там...
- Добре де...продължавах да упорствам аз, какво не ти харесва там.Хората искат натам да бягат, а ти обратно?
-Не...там не е хубаво...
Не продължих да упорствам с въпросите.Благодарих му и му казах, че нямаше нужда да се връща, той ми възрази...
-Ааа...не може.На пътника трябва да се помага и на гостенина да се отдава почит.Какво толкова, че съм се върнал малко...да няма да ми се повредят краката
-Е не, отговарям аз, ама...да не те бавим нещо, гледам май на служба си тръгнал...
- Каква служба, неразбиращо ме гледа той...тръгнал съм на молитва към джамията, ама тя е чак от 13.30ч. и има бол време
Разбирам, че явно нашата дума "служба" при мюсюлманите е "молитва".Кимвам му, че съм го разбрал и след ръкостискане, той се обърна и прехвърляйки топчетата на броеницата си тръгна по пътя.
Време беше и за нас да се изкачим до този скален феномен, който макар и да се намира на лесно място, докато го намерим се припотих от лингвистични затруднения
Потегляме и още от долу гледката е страхотна.


Изображение


Много скоро бяхме и горе.Близката среща със "Слона" беше силно впечатляваща.Тази скала...наистина прилича на слон ...


Изображение


Изображение


Особено гледано от тази страна...


Изображение


Малкия беше силно ентусиазиран и накефен.Снимаше много и беше видимо щастлив.


Изображение


Ето и моя милост до уникалното образувание, с любезното съдействие на моя син :congratulatory:


Изображение


Беше красиво, вълнуващо и завладяващо.Не ни се тръгваше, но имахме доста път , а и още някакви идейки ни се прокрадваха в главите, та...с мъка се откъснахме от това място...


Изображение


...и след последни снимки от съседната огромна скала...


Изображение


Изображение


Изображение


...потеглихме. Скоро стигнахме и гр. Кърджали, където супер се накефих, че успяхме да се видим/въпреки работния ден и следобедния час/ с наши добри приятели и да пием по кафенце.
И така...остана пътя до дома само , че...имаше още време и на нас май не ни се прибираше много много...
Та импулсивно дадох предложение.
- Абе...знам, че сме ходили преди няколко години, но...има доста нови неща и разкрития.Дали да не минем през Перперикон?
Предложението се прие и гас към импровизираната дестинация.Скоро стигнахме и започнахме да се катерим нагоре към руините.
Есента отново ни омагьоса с багрите си...беше супер зареждащо!


Изображение


Стълбите на входа на крепостта...


Изображение


Вече горе.Вярвам повечето от вас са ходили или поне прочели за какво иде реч, та няма да разказвам за крепостта и т.н.
Ще ви оставя само да видите това, което видяхме ние.Беше красиво и най-важното...наистина се беше променило.Разкопките продължават и разкритията също.Това радва, защото там е нашата история с която можем само да се гордеем!


Изображение


Изображение


Хванахме залеза, като това доста помогна за някои кадри, но и затрудни заснемането на други...


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изглед отгоре.


Изображение


Част от новостите, които не съм виждал.В ляво се вижда и панорамната площадка изградена за туристите.


Изображение


Изображение


Като споменах панорамната площадка...Това което нещо и мен и съпругата ми ни направя лошо впечатление бяха именно изкуствените пътеки тип мостчета из целия комплекс, които бяха изградени с цел да се обозначи някакъв пешеходен маршрут.Да знам, че е по-практично и вероятно по-удобно за туристите/като знаят откъде да минат и няма нужда да се катерят по камънаците/, но за нас лично се изгуби усещането за девствеността на мястото.Някак първия път го усещахме като нещо много древно и някак по-истинско, а сега ...доста по-изкуствено.Не знам...трудно да го обясня, но надявам се да сте разбрали какво искам да кажа...
Както казах, истински ме радва, че там продължава да се работи и да се разкриват нови и нови части от комплекса.


Изображение


И така...време е наистина да потеглим към дома.Слънцето започна да залязва, а нас ни чакаха доста километри път.
Слизайки от върха към паркинга щракнах последна есенна снимка и с това приключихме тези 3 дни на невероятни емоции.


Изображение


С това приключи нашето откриване на...Златния град.Между впрочем знаете ли защо Златоград се нарича така?
През 1934г. се е провело повсеместно преименуване на много селища в България.Тогава писателя Антон Страшимиров е лобирал да бъде именно това името на града, като се е обосновал с производството на "златния тютюн" /сорт тютюн произвеждан и изнасян по онова време в много страни/с който е известен региона, както и с богатите/или още наричани "златни"/ залежи на оловно-цинкова руда добивани в региона от незапомнени времена. И така...от тогава е и последното има на града с който е известен и днес.
За тези три дни, изживяхме нещо невероятно. Наистина не открихме "Златен град" в амазонската джунгла, но открихме много история, традиции, много българщина и много и невероятна природа.
С всичкото това можем само да се гордеем.
Та стига сте чели моите писания тук, а планирайте и реализирайте една екскурзия до ..."Златния град". Мисля, че няма да съжалявате и след това ще сте мъничко по-горди , че сте българи!
Поздрави на всички!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Да откриеш Златния град...
Непрочетено мнениеПубликувано на: 10 Май 2015 16:21 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7468
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Цялата тема...http://offroadsz.com/forum/viewtopic.php?f=5&t=3200



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 1 [ 4 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  

cron