Дата и час: 22 Окт 2018 15:57




 Страница 1 от 1 [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Няколко часа магия на яз. Жребчево
Непрочетено мнениеПубликувано на: 24 Яну 2014 16:37 
Модератор
Аватар

Регистриран на: 06 Фев 2008 13:29
Мнения: 7462
Местоположение: Стара Загора
ПОЛ: МЪЖ
Здравейте,вчера пътувайки по работа ,която имаше да върши жена ми в района на гр. Николаево, аз предвидливо си взех фотоапарата и тайно се надявах да остане време да отскочим до яз. Жребчево за някоя снимка,пък и ...просто ей така да се насладим макар и за кратко на необятната шир и да поемем дълбоко въздух от простора в който винаги съм намирал много релакс и успокоение!
Тръгнахме,но...аз бях доста разочарован,защото точно този ден се стелеше хубава гъста декемврийска мъгла.Питах се...ами то ние и да отидем до язовира,какво ще снимам в тази мъгла...и дори какво ще видим?
От опит знам,че има ли мъгла,то тя около водоемите е още по-гъста и непрогледна :(
Както и да е...тръгнахме.По-пътя трябваше да спрем и в няколко села/Зимница,Ветрен и т.н./ и в едно от тях намерих нещо интересно ,което реших да запечатам на снимка.
Това е една ...зелева плантация.Разбира се беше обрана,но от това ,което беше останало от нея си личи как тя се е ширила до където ти поглед стигне :o

Изображение

Изображение

Продължихме,а аз тайно се надявах мъглата поне около и след обяд да се вдигне.Работата на жената беше свършена доста преди планираното като време,а аз имах идея на язовира да сме около залеза,за да направя и някоя снимка.При мъглата обаче,която продължаваше да се стели и сякаш ми се подиграваше на мерака да изпробвам новата Сигма,това снимки на залез нямаше начин да се реализират.Така и така обаче бяхме в района,та...дадох предложение на жената да отидем до потопената църква Св. Иван Рилски в североизточния край на язовира/до този момент аз макар и доста да съм посещавал този водоем,не съм ходил да я видя/,и като няма добри условия за снимки да не чакаме залеза,а да си отиваме по-навреме.
Знаех точно къде се намира и по кой път трябва да стигна до мястото,затова и съвсем скоро Реното/тръгнахме с него,защото никъде по маршрута не се очакваше проблем с проходимостта/,топуртеше вече по камъните на брега на язовира.Мъгла имаше,но за моя радост беше доста по-малко от очакваното и скоро църквата изплува пред очите ни !

Изображение

Изображение

Съпругата ми имаше работа да си описва там нещо и остана в колата,а аз с невероятен трепет се доближих до църквата,която както виждате в този момент не беше залята от водите на язовира.
Усещането беше невероятно.Сякаш се докоснах до нещо Велико и Свещено...сякаш се докоснах до...Бог!!!
Чувствата ми бяха едновременно и радостни от досега с нещо непреходно и същевременно тъжни от разрухата и забвението :(
Стоях,гледах и подвластен на това ,което бушуваше в мен направо забравих да снимам.Приближих се до самата сграда,на нея ясно си личеше до къде е била заливана от водите на язовира.Стана ми странно как вече близо 50г. тя не се е разрушила и все още устоява на природата.Казах си...ами май има кой да бди на тази църква...
Направих още няколко крачки и влезнах през източния вход.Изведнъж порутените останки се замъглиха и пред погледа ми изплуваха различни гледки.
Гледки на кръщенета,гледки на погребения,гледки на сватби,гледки на...един отминал живот.Сякаш сградата ми говореше,а аз освен да стоя безмълвен и да слушам друго не можех да направя.
С доста усилия се откъснах от унеса.Погледнах часовника и не можех да повярвам,че е минал над половин час,без да щракна и един път с фотоапарата :o
Това беше магия...беше нещо извън нашите материални представи за живота и начина ни на мислене и възприемане.Това не беше просто потопената църква,това беше нещо Велико ...и Неземно...място където човек се чувства толкова малък и нищожен,че чак тръпки те побиват.
Насилих се да направя няколко снимки там вътре...където е кипял живот и хората са дохождали в дома на своя Отец,за да се помолят за здраве и берекет,за да се изповядат и да поискат прошка и ...да търсят успокоение от пошлостите на съвременния свят!

Изображение

Това май е по-добре да го видите така...

Изображение

...а това...

Изображение

...по този начин...

Изображение

Бавно и с нежелание излязох отвън.Църквата сияеше от пробилото сякаш точно заради нея мъглата слънце

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Заобиколих и...останах безмълвен от гледката която се разкри пред мен.Никой...ама никой не може да ме убеди,че това е съвпадение/държа да спомена с големи букви-НЯМА НИКАКЪВ ФОТОШОП-всичко си е както го видях с очите си!!!/
Поисках да снимам църквата от ниска гледна точка и...вижте какво има в небето :o

Изображение

След последното видяно,което секунди след снимката се скри,сякаш никога не е било там,повече нямах сили да стоя близо до това място.С треперещи ръце от вълнение и...може би страхопочитание, бавно се отдалечих с идеята да си тръгваме.
Качих се в колата,обърнах и отново топур-топур по камъните се отдалечих от това невероятно място.Вече почти излизайки на пътя поглеждайки в ляво натиснах рязко спирачката и твърдо заявих,че трябва да слезна за няколко кадъра.Не знам какво толкова ме привлече,но сякаш...някаква непреодолима сила направо ме тласна да спра и да слезна за снимки,като ми нашепваше в ухото..."чакай , не бързай толкова да си тръгнеш..."
Трепереното в краката ми сякаш вече го нямаше и аз се отдадох на опити да поснимам около язовира.

Изображение

Слънцето проби мъглата и светлината му започна да струи над водната шир.
Днешния ден все виждах разни неща... :o
А вие виждате ли нещо интересно на следващия кадър...?

Изображение

...ще ви помогна малко.Вижте жълтото оцветяване в небето и отражението...особено частта му към сушата в дясно на кадъра.
Хайде и още една помощ...малко по-наситен същия кадър,за да се открои формата за която говоря :)

Изображение

Продължих с моите занимания...

Изображение

Изображение

...докато с ужас разбрах,че всъщност залеза за който бях дошъл изведнъж напук на цялата мъгла все пак го имаше, а аз го пропилявах.
Такова бягане към колата не съм правил от доста време.Това стадо биволи да ме гонеше,сигурно щях да бягам по-бавно.Метнах се в колата под ококорените и питащи очи на жената.Завъртях ключа и още със запалването на мотора, вече като състезател въртях Реното на пета сякаш от това ни зависеше живота, а отзад камъни хвърчаха на метри след него.Единственото което успях да кажа на съпругата ми беше..."няма време"...
Стигайки в близост до църквата неистово скочих от колата и бягайки пусках фотоапарата и му правих настройки.Статив...какъв статив...нямаше време за такива екстри,защото всичко продължава ...един миг...
Накрая стигайки на достатъчно разстояние и вдигайки фотоапарата ...за сетен път се оцъклих и забравих да натисна спусъка.Църквата стоеше пак там...на същото място,но сякаш от нея струеше някаква Божествена светлина... :o
В крайна сметка успях да надвия вълнението и щракнах...

Изображение

Минах отзад...но магията беше вече изчезнала...

Изображение

Изображение

Три кадъра...толкова и всичко свърши...Четвъртия вече показва как слънцето,което сякаш Някой нарочно го застави да се покажи преди да се скрие зад хоризонта,вече се скри...

Изображение

Свалих бавно фотоапарата и като,че ли очаквах още нещо вълшебно да се случи.Оглеждах се,ослушвах се дори,но...всичко беше свършило.Обърнах се и бавно тръгнах към колата.Сякаш Нещо не ме пускаше да си отида.Нещо,което ми показа днес на небето един символ на любовта,а както знаем в Библията пише..."Бог е любов".
До колата най-много да бяха 50м.,но аз имах чувството,че минах 500..Мисли и чувства бушуваха в мен.Какво беше днес това на което станах свидетел?
Онази Висша сила ли видях и усетих?
И защо пък точно аз...човека който толкова се е отдалечил от Бог?
Та аз не съм достоен за това...и все пак ми се случи... :o
Това за мен означава надежда,означава,че нищо не е загубено!
В крайна сметка стигнах до колата,мълчаливо седнах вътре под втрещения поглед на жена ми,завъртях ключа и без да отронвам и дума потеглих.Гледах втренчено пътя осеян с множество камъни,но...май по-често поглеждах в огледалото към това което остана зад нас :hmm:
Излязохме на асфалта и дадох гас.Понесохме се по подбалканския и сметнах,че вече си отиваме към дома.Да...ама не...
С неистово настъпване на спирачките под отново учудения поглед на жена ми спрях на една отбивка,за да си кажа довиждане с всичко което ми се случи този ден!

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Това беше...всичко свърши...
Невероятен ден изживях.Случи ми се нещо мистериозно,което ме накара да се замисля над живота който водя и над ценностната си система.Накара ме да се замисля...всъщност материалното към което се стремим ли е толкова ценно или непреходното и вечно вътрешно извисяване.
Не искам да ви занимавам повече с моите вътрешни борби и размисли.За съжаление май живеем прекалено материално и не обръщаме внимание на духовното,а то...то е истинското нещо в нашия кратък живот!
Тази нощ сънувах странен сън.Черна маска с пламтящи огнени очи кръжеше на мен и се опитваше сякаш да ме сграбчи,но тъкмо тогава зад нея се появи...същото това бяло сърце от снимката и от него заструи толкова силна светлина,че маската и пламъците се изгубиха,а аз дори не успях да се събудя от кошмара...
Не съм много религиозен,но това което ми се случи и от това което изживях се замислих...
Замислете се и вие приятели!



_________________
NISSAN FOREVER!!!
Offline
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
 Страница 1 от 1 [ 1 мнение ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на: